Глава 3
Звярът слушаше мълчаливо.
-Това от лабораторията ли е? Какво казаха?
Чаках напрегнато отговор, когато той изключи телефона си. Мускулестият гръб не изразяваше нищо и не можех да видя лицето му. Но и когато се обърна, не можах да прочета нищо по изражението му.
„Звяр…“ прошепнах. -Това от лабораторията ли е или не?
Когато очите ни се срещнаха, пулсът ми скочи.
Той кимна.
Готови ли са резултатите?
- Първо ми отговори... - Кирил ме погледна остро и се приближи до леглото, - какво изпитваш към мен, Лили?
Що за глупав въпрос е това? Мълчаливо гледах, без да разбирам какво става? Не ми е до игри! Но от очите на Звяра разбрах: това не е игра.
-Тестът е лош,нали? - измърморих аз. „Това е... това е...
Не можах да се доизкажа.
Пред очите ми летяха „мухички“, сякаш от липса на кислород.
Звярът смъкна чаршафът,с който се бях увила-от мен и пропълзя отгоре ми, засипвайки ме с целувки. Не ги усещах. Нито ръцете, нито устата му, само малко от миризмата на билковият душ гел, останала по кожата и косата му.
Последната целувка беше по ключицата и Звярът се повдигна на лакти, гледайки ме в очите. Той държеше лицето ми в ръцете си. Потънах в матрака под тежестта на Кирил.
- Обичаш ли ме? - попита той.
В очите му прескачаха студени искри.
Страхува се, че пак ще изпадна в депресия. Пак ще крещя и ще се хвърлям по всички. Но веднъж го преживях и бях спасена в ръцете му, в къщата му. Ако Звярът не ме беше довел и утешил тук, може би вече нямаше да съм жива.
Руслан не беше способен на това.
Обичам ли го… Глупав въпрос.
Дълбоко в себе си вече знаех отговора. Не бях готова да се справя с него, но го разбирах.
-Да…“ Затворих очи, усещайки как гореща сълза очертава пътят си по кожата ми.
Звярът ме целуна по устните. Той дишаше мълчаливо, тежко няколко секунди.
-Това не е синът на Руслан“, каза той неочаквано дрезгаво. -Не знам кого погребахме, но не и него.
Няколко секунди лежах вцепенен от шок.
- Какво? – попитах, мислейки си, че съм луда и чувам това, което искам, а не истината.
Просто не можех да повярвам!
- Тестът за бащинство е отрицателен.
Исках да го отблъсна, да скоча, но Звярът не ми позволи. Стиснал челюстта ми с пръсти, той продължи да ме гледа в очите. Сърцето ми биеше като лудо. Видях същия стоманен блясък в погледът му, който караше враговете да изпадат в паника. Гледката на Звяра от ,,Авалон.''
Не разбирах какво има.
Не ми стана ясно от какво е разстроен.
- Кирил? -прошепнах.
-Имаше съвпадения с майката, защото това най-вероятно е твоят полубрат“, продължи той тихо. -Значи е вярно. Детето е отвлечено от Девин. Ще помогна да го намерим, а какво следва, Лили? Обичаш ли ме?
- За какво говориш? - Уплаших се, че не разбирам ситуацията, но тогава ми просветна. Звярът се страхуваше, че ще се върна при Руслан. - Да... Да, обичам те. Ти ми повярва веднага! Ти, не Руслан!
Той ме пусна и ме остави да седна.
Мислите се въртяха в главата ми. Не можех да разбера какво чувствам, разбирах, че трябва да бягам нанякъде, да направя нещо, но какво, откъде да започна?
Новината, че детето ми може да е живо, ме шокира. Просто бях изхвърлена от реалността с директен удар.
— Трябва да кажа на Руслан… — прошепнах.
- Не.
Погледнах към Звяра.
-Няма да кажеш на Руслан“, сопна се той. Ще ти помогна да намериш детето си. Ще го доведем в семейството. Но Руслан никога няма да разбере за това.
- Защо?
Изглеждаше нещо ужасно, почти богохулство, да осъзнаеш, че Руслан ще изгние в затвора, без да знае, че синът му е жив. Изплувах от моя черен басейн, но той никога няма да може.
-Защото нямам нужда от конкуренция, Лили. Мисли за себе си. Ако иска да вземе детето, може. Той е баща му. Не искам да се връщаш при него заради това.
— Няма да се върна при него — обещах.
Кирил ме изгледа твърдо. Той не повярва на моето обещание..
- Ще се върнеш,ако ти вземе детето. Майката винаги се връща при рожбата си..
За това дори не се замислях.
Руслан може да го вземе насила.И така да ме изнудва. Ще пълзя по бодливата тел след детето си, след всичко, което преживях. И той е достатъчно твърд, за да го направи.Да ме върне и си вземе дължимото.
— Докато е в затвора — продължи Звяра. Ще бъде по-добре, ако си остане така-да не знае нищо. И като намерим детето, ще кажем, че е наше. И никога дори няма да намекваме, че не е така.
- Така да бъде. Кълна ти се.
Какво друго можех да кажа.
Едва след клетвата ми Звяра стана от леглото, нахлузвайки тениската през главата си. Той издърпа чекмеджето на шкафа, като взе оръжието и няколко пълнителя. Той ще отиде да търси бебето!
-Идвам с теб.” Скочих от леглото.
В главата ми цареше пълен хаос, но бях решена да действам. Звярът улови погледа ми и се засмя.
-Да отидем в домът на Девин. Няма да се обръщаме към полицията. С моите хора ще претърсим имението му.
Седнах на предната седалка на пикапа. Вече бе утро, студено и сиво от облаците. По мокрия път се отправихме към града. Всичките ми мисли бяха заети от детето. Твърде рано е да се радвам, така че не почувствах никакво щастие. Детето е било слабо, можело е да умре в жилището на Девин. Първо трябва да го намерим. И някъде на заден план мисълта за Руслан не напускаше.
Ще скрия истината. Звярът не ми остави избор.
Но аз самата отидох при него за тест. Може да му се покаже само първият резултат от анализа, където има съвпадения, а вторият - да се унищожи. Със свидетелите в лабораторията Звярът ще разреши проблема, ще раздаде пари и ще мълчат. Или може би просто да ги премахне. Ще скрием истината, както направи Девин.
Но планът има много слаби места... Твърде много свидетели.
Слуховете могат да стигнат до Руслан и без мен.
И тогава той ще разнесе целия град, опитвайки се да върне собственото си дете.
Погледнах към профила на Звяра. Той бе прибрал косата си назад, но вятърът, който нахлу през прозореца, разроши няколко кичура. Гледаше напрегнато пътя и сякаш прикриваше вътрешния си раздор. Ноздрите му се раздуваха от гняв.
И той не ми повярва.
Просто направи това което исках. Но не е очаквал, че детето ще е живо. Той просто не знае какво да прави сега. Той се страхува да не ме загуби. Видях го. Новината, че Руслан може да предяви претенции към мен, го взриви до мозъка на костите.
Влязохме в града, шмугнахме се през разклона в центъра. Пикапът се движеше към основното жилище на Девин. Истински замък с огромна територия, гора и езерце, ограден с ограда с високо напрежение.
До портата беше построен широк път и когато се приближихме, хората на Звяра вече бяха там. Охраната на поста беше блокирана, портите бяха отворени, така че влязохме на територията безпрепятствено.
На верандата имаше и хора от Авалон. По-скоро прилича на поглъщане, отколкото на посещение.
Звярът остави колата в центъра на пътя, без да влиза в паркинга, и решително излезе от колата. Взе пистолета в движение. Изпънах раменете си и с мрачно лице, излязох и забързах след него.
Огромен хол. Прекрасен коридор вдясно. Звярът вървеше целенасочено. Преди да тръгне, се обади, докато се приготвях и, изглежда, знаеше накъде ме води. По пътя се огледах, да се хвана поне за нещо, което да подсказва,че детето е тук.
Но хората на Звяра бяха претърсили всичко.
Тъй като не са му казали нищо, значи тук е празно.
Той бутна вратата в дъното на коридора и влязохме в същия шикозен офис като цялата обстановка. На масата чакаше непознат мъж на около четиридесет години. Той скочи веднага щом влязохме.
-С какво право…“ той замълча, срещайки погледа на Звяра, фитилът му не остана дълго запален..
-Доведох Лили Девин“, каза той. - Наследницата. Тя има право да бъде тук, не можете да го оспорите.
Главата на мъжа се завъртя, видях, че ръцете му,които не знае къде да сложи треперят. Носеше черен костюм, искрящи копчета за ръкавели... Съдейки по репликата на Звяра, това е адвокат. Но за хищник като този той беше твърде нервен.
Погледът му се спря на оръжието в ръката на Кирил.
-Няма завещание, нали? попита той.
-Има още една дъщеря...
-Виждате ли я тук? Значи собственичката е Лили. Трябва ми списък с всички имоти на Девин.
-Вашите хора вече го взеха.
— Лично имам нужда от него — повтори Звярът. — Бързо на масата.
Размишлявайки, адвокатът го извади от плоска чанта дипломат, която лежеше на масата.
- Махай се.
Без да се съмнява, че адвокатът ще излезе, Кирил разпъна списъка на масата. Баща ми имаше много недвижими имоти,собственост на неговите фирми, доверени и номинирани лица.
— Адресите вече се проверяват — каза Звяра с глух глас. -Моите хора ще претърсят всичко. Трябва първо да определим къде да търсим. Къде може да скрие внука си?
-Може би изобщо не е тук“, изпъшках от безсилие.
Само тук !-възрази Звярът, прокарвайки пръст по редовете. - Той ще скрие внука си само в личното си имение. Издадениятна негово име имот е неприкосновен, там никой няма да си бута гагата,за разлика от останалите.
-Има смисъл“, съгласих се аз. - Къде сме сега?
— В основната резиденция. Ти тук си родена - неочаквано обяви Звяра.
Четох адресите ред по ред, опитвайки се да отгатна зад кой може да се крие синът ми.Където ще има по-малко свидетели и по-спокойна среда. Нищо не ми направи впечатление. Там също трябваше да докарат куп медицинска апаратура ... Това е, ако детето изобщо не е в чужбина! В списъка видях недвижими имоти в други държави. Можеше да изпрати бебето на дъщеря си в Лондон. Съвсем. Тази мисъл парализира волята и силата ми.
Усетих как в мен пълзи паника. Това е като гадаене по пилешки кости.
Звярът и за този проблем намери решение.
- Трябва да намерим лекарите, които са обслужвали детето... Разбери как изобщо е попаднало в Девин.
Погледна ме в очите. Ето го, съсредоточен в това,което мисли, решителен. Безумно го харесвах.Погледнах в светлите му очи и почувствах, че отново се влюбвам в него.
-„Руслан казваше, че наблюдението е денонощно“, спомних си.
— Отивам в болницата — реши той. - Можеш да останеш тук. Това вече е твоят дом.
- Ще дойда с теб!
-Остани“, той направи пауза, разтривайки устните ми с пръст. - Настани се удобно, разгледай къщата. Ще дойда скоро. Дано да е със сина ти.
-Защо не искаш да ме вземеш с теб? -Хванах китките му, вкопчвайки се в ръцете му.
-Не искам да се мотаеш с мен из града. Отивам в болницата, ще търся свидетели,а после по адресите. Това ще събуди подозрение и може да бъде опасно, а тук ще има охрана. Освен това трябва да предявим права за наследството. Всичко тук е твое по право.
-Само детето е важно за мен“, признах аз.
Звярът се вгледа сериозно в очите ми. Ако говорим за неговия потомък, но не ...
- Знам. Така че аз ще се погрижа за останалото.
— Обади ми се, ако разбереш нещо — помолих аз.
- Задължително.
Звярът си отиде и без него, в чуждата къща, се почувствах самотна.
На вратата на офиса се почука и аз отговорих:
- Да?
Мислех, че е някой от нашите хора, но беше адвокатът. Без присъствието на Звяра той вече беше по-спокоен, но забелязах, че ме гледа някак плахо. Вместо да се чудя защо още е тук, тогава осъзнах, че вероятно няма да го пуснат. Станал е заложник в къщата.
-Мога ли да взема работното си куфарче?
Все още стоеше отворено на масата. Без да знам какво има там, не можех да му го дам и поклатих глава. Нека Звярът реши.
Адвокатът въздъхна, отиде до масата и седна, гледайки някъде над мен.
Обърнах се.
Отзад имаше картина, която веднага не забелязах.Нещо абстрактно от многоцветни щрихи върху бяло платно. Лицето на адвоката изглеждаше като пред разстрел.
- Кой си ти?
Той ме изгледа остро. Той не ме харесва, вижда се.
Бездомен мелез без покана появил се в кралските покои. Освен това любовникът ми беше този, който уби господаря му.
-Адвокатът на покойния ти баща.
-Наистина ли не е оставил завещание?- Попитах, като си помислих, че можеше да спомене внука си там, защо не. В противен случай защо изобщо си е направил труда да го отвлича?
-Не знам нищо за това.
,,Не, не наистина'', реших, след като помислих по-добре.
Ако направеше завещание на внука си, Девин развърза ръцете на Руслан, така че не. Баща ми много добре знаеше от кого е детето. Може би го е отвлякъл със същите цели - да има лост над старият си враг. Мога да си представя дилемата на Девин. Детето беше едновременно скъпоценно мъжко потомство и син на враг. Дали да го екзекутират или помилват?
И все пак е част от семейството.
Като мен, като Корина. Сестра ми е още на седемнадесет, живее и учи в Лондон и баща ми я обожаваше - Корин беше единственото му законно дете въпреки многобройните му опити. Може ли тя да знае нещо за това? Може ли баща ни да й е казал нещо за внука?
-Искам да говоря със сестра си“, казах. -Точно сега, възможно ли е?“
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/471
Преводачи: Sheba
Готово: