Глава 4
— Если ваша сестра пожелает.
— Дайте номер.
Юрист вновь смерил меня взглядом. Таким, словно ненавидит меня за то, что я здесь распоряжаюсь. Но продиктовал его, чтобы я смогла набрать.
Я прижала телефон к уху.
Шли долгие гудки. Не знаю, который час в Лондоне, и что ей скажу. Появилось ощущение легкого мандража, я ни разу не говорила с сестрой. Даже не представляю, какая она — только раз на фото видела.
— Алло? — раздался осипший голосок.
Я промолчала, так меня удивил ее голос. Мелодичный, нежный, но, наверное, она долго плакала. Голос огрубел.
— Кто это?
— Это Лилия, — сказала я. — Твоя сестра.
Теперь наступила ее очередь молчать. Наверное, она просто не знает, как себя вести — она еще очень молода. #1 | Глава 4
Ако сестра Ви желае.
- Дайте ми номер.
Адвокатът отново ме измери с поглед. Сякаш ме мрази, че командвам тук. Но той го продиктува, за да мога да го запиша.
Притиснах телефона до ухото си.
Чуха се дълги звукови сигнали. Не знам колко е часът в Лондон и какво ще й кажа. В мен се появи чувството на лек трепет, никога не съм говорила със сестра си. Дори не мога да си представя каква е - виждала съм я на снимка само веднъж.
- Здравейте? — чу се дрезгав глас.
Не казах нищо, бях толкова изненадан от гласа й. Мелодичен, нежен, но пресипнал- вероятно, тя e плакаla дълго време. Гласът се втвърди.
- Коя сте Вие?
-Това е Лили“, казах аз. - Сестра ти.
Сега беше неин ред да мълчи. Сигурно просто не знае как да се държи - още е много млада. Sheba 21.05.23 в 19:03 | |
— Ты позвонила из-за похорон папы?
Я нащупала стул позади, и села. Вздохнула, пытаясь собраться с мыслями. Звонила я на эмоциях, но очевидно, что нам нужно поговорить, познакомиться, обсудить ситуацию. Кажется, Коринна из-за отца рыдала, поэтому у нее такой голос.
Знает ли она, что отца убил мой любовник?
— Нет, — про похороны я сама ничего не знала. — Нет, я позвонила поговорить. Когда похороны я не знаю, следствие еще идет.
— Мне сказали, через неделю тело отдадут.
— Где ты планируешь провести похороны? — поинтересовалась я.
— А ты?
У нас были одинаковые права затребовать тело — мы обе его дочери. Но Коринну он любил, она законнорожденная дочь, я считала, что этих прав у нее больше.
— Не знаю…
— Тогда похороним на родине, он любил наш город. Скоро я приеду, и организую церемонию.
— Как это — приедешь? — не поняла я. — Одна? #2 | -Обаждаш се във връзка с погребението на баща ни?
Потърсих един стол зад мен и седнах. Тя въздъхна, опитвайки се да събере мислите си. Призовах всичките си емоции, но е очевидно, че трябва да поговорим, да се опознаем, да обсъдим ситуацията. Изглежда, че Корина е плакала заради баща си, затова има такъв глас.
Тя знае ли, че любовникът ми е убил баща ми?
,,Не, не знаех нищо за погребението. Не, обадих й се да поговорим. Не знам кога ще е ритуалът, все още тече разследването.''
-Казаха ми, че тялото ще бъде предадено след седмица.
-Къде планираш да се проведете прощалният обряд?- Попитах.
- А ти?
Имахме равни права да поискаме тялото — и двете бяхме негови дъщери. Но той обичаше Корин, тя беше законната дъщеря и мислех, че има повече от тези права.
- Не знам…
- Тогава ще погребем тук, той обичаше нашия град. Ще дойда скоро и ще организирам церемонията.
- Как така - ще дойдеш? - Не разбрах. - Сама? Sheba 21.05.23 в 19:03 | |
Мне казалось, она будет отсиживаться в Лондоне из страха перед моими любовниками. Или настолько уверена, что ей не причинят вреда? Или планирует отказаться от наследства в мою пользу? Мысли вихрем пронеслись в голове.
— Приеду на похороны, — пояснила она. — Это ведь наш отец. Меня привезет мой опекун.
— Опекун? — растерялась я.
— Да. Отец распорядился на случай его смерти. Это человек, который будет заботиться и присматривать за мной, пока не исполнится двадцать пять. Папа полностью ему доверял. Он разрешил мне приехать на похороны, мы прилетим вместе.
В висках молоточками застучал пульс.
Ни о каком опекуне я не знала. И мои мужчины о нем не говорили — ни Руслан, ни Зверь. Я думала, что этот вопрос придется, возможно, решать мне.
— Коринна, отец не рассказывал тебе о моем ребенке?
— Я слышала в новостях. Соболезную, Лилия.
— Но тебе он не говорил?
— Нет. #3 | Мислех, че ще се скрие в Лондон от страх от любовниците ми. Или е толкова сигурна, че няма да пострада? Или смята да се откаже от наследството в моя полза? В главата ми се въртяха всякакви мисли.
— Идвам на погребението — обясни тя. „Това е нашият баща. Настойникът ми ще ме доведе.
- Имаш настойник?-кой знае защо се разстроих.
- Да! Баща ни нареди в случай на смъртта му,той да се заеме с всичко. Това е човекът, който ще се грижи за мен, докато навърша двадесет и пет години. Татко му вярваше напълно. Той ми позволи да дойда на погребението, ще летим заедно.
Пулсът блъскаше в слепоочията ми.
Не знаех за никакъв настойник. И моите хора не са ми говорилиза него - нито Руслан, нито Звяра. Мислех, че аз вероятно ще трябва да реша този въпрос.
-Корина, баща ти каза ли ти за детето ми?“
- Чух го по новините. Съболезнования, Лили.
— Но той не ти е говорил за него?
- Не. Sheba 21.05.23 в 19:04 | |
Конечно, с чего бы он делился с дочерью-подростком таким. Я не знала, что делать еще — разговор зашел в тупик.
— Я бы хотела остановиться в папином доме на озере, когда приеду, — сказала Коринна. — Ты не против?
— Нет, — выдохнула я. — Извини, у меня мало времени…
Я отключила телефон и сжалась, глядя в точку перед собой. Разговор ничего не дал для поисков, оставалось ждать, а хуже этого ничего нет. Ждать, пока люди Зверя перевернут город, а он сам выбьет информацию из персонала клиники.
Я прекрасно понимала, куда он поехал и зачем. И даже понимала, почему не взял меня с собой.
Потому что девочек не берут на охоту.
Пусть он вернется с хорошими новостями. Пусть.
Юрист ушел, я одна сидела в кабинете в оцепенении и прострации. Следовать совету Кирилла и осматривать имение я не хотела. Но, подумав, что это может чем-то помочь, начала просматривать бумаги на столе. Договоры, соглашения — это все касалось бизнеса. Осмотрелась в кабинете и вышла в коридор. #4 | Разбира се, защо ще споделя това с дъщеря си тийнейджърка. Не знаех какво друго да правя - разговорът стигна до задънена улица.
-Бих искала когато пристигна да остана в къщата на баща ми на езерото“, каза Корина. - Нали не възразяваш?
-Не“, въздъхнах аз. -Съжалявам, нямам много време...
Изключих телефона си и се свих, загледана в една точка пред себе си. Разговорът не ми даде информация, остана да чакаме и няма нищо по-лошо от това. Когато хората на Звяра да обърнат града и той самият ще изчерпи всичко от персонала на клиниката.
Знаех точно къде отива и защо. И дори разбрах защо не ме взе със себе си.
Защото момичетата не се водят на лов.
Нека се върне с добри новини.Дано!
Адвокатът си тръгна, аз седях сама в кантората замаяна и в прострация. Не исках да последвам съвета на Кирил и да огледам имението. Но мислейки, че това може да ни е от полза, започнах да преглеждам документите на масата. Договори, споразумения - всичко беше бизнес. Огледах кабинета и излязох в коридора. Sheba 21.05.23 в 19:04 | |
Резиденция была громадной.
Здесь все было построено, словно для великанов: окна, двери. Очень торжественно и с претензией. В таком доме должна быть прислуга, но кроме «наших» я никого не видела. Наверное, как и юриста, их куда-то согнали и держат.
— Зверь не звонил? — спросила я телохранителя на дверях.
Тот помотал головой.
Я прошла по анфиладе залов, рассматривая огромные пространства под впечатляющими по размеру люстрами. Он жил здесь один, не считая сменяющихся девушек рядом с ним, зачем ему эти дворцы? Он даже меня выкинул — незаконнорожденную дочь, хотя я имела полное право жить здесь, а не в трущобах. Дом и территорию уже обыскали, я ничего здесь на найду. Но какое-то внутреннее чувство заставило блуждать по дому. На улице начало темнеть — весь день ушел на поиски, Зверь не вернулся, и охрана не докладывала.
Быстрей бы он пришел.
Кирилл приехал к полуночи. В дворе блеснул свет фар, я вскочила с кровати и подбежала к окну. Я нашла спальню и лежала в одежде, но не спала. Просто не смогла, хотя глаза уже болели от недосыпа, словно в них песка насыпали.
Напротив, парковался пикап. #5 | Резиденцията беше огромна.
Тук всичко беше построено като за гиганти: прозорци, врати. Много тържествено и претенциозно. В такава къща трябва да има слуги, но не видях никого, освен хората на Кирил. Вероятно като адвоката са събрани някъде и ги държат под охрана.
-Обади ли се Звярът? — попитах бодигарда на вратата.
Той поклати глава.
Вървях през анфиладата от зали, разглеждайки огромните пространства под внушителните полилеи. Тук е живял сам, освен сменящите се момичета до него, защо му трябват тези палати? Дори ме изхвърли - незаконната дъщеря, въпреки че имах пълното право да живея тук, а не в бедните квартали. Къщата и земята вече са претърсени, не мога да намеря нищо тук. Но някакво вътрешно усещане ме караше да се лутам из къщата. Навън започна да се стъмва - целият ден премина в търсене.Звярът не се върна и пазачите нямаше какво да докладват.
О,дано по-скоро да дойде!
Кирил пристигна в полунощ. В двора светнаха фарове, скочих от леглото и изтичах до прозореца. Бях намерила спалнята и легнах с дрехите си, но не заспах. Просто не можех, въпреки че очите вече ме боляха от недоспиване, сякаш пясък беше изсипан в тях.
Отсреща паркира пикап. Sheba 21.05.23 в 19:05 | |
Я выбежала из спальни, запуталась в коридорах и к тому моменту, как нашла дорогу к холлу, Зверь сам меня нашел. От него пахло потом и лесом, словно Кир был в осеннем лесу.
— Принцесса… — он поймал меня в объятия, когда я подбежала.
На секунду я затихла у него на груди.
— Ну что? — спросила я. — Ты что-нибудь выяснил?
— Пойдем, — Зверь повел меня обратно в спальню.
Сел на кровать, размышляя, как построить разговор и взглянул мне в глаза.
Как он устал…
Волосы были собраны в хвост, чтобы не мешали, но давно растрепались. Что он делал в лесу? Что там искал? Я старалась не думать об этом, даже представить боялась.
— Пока мы его не нашли, — признался Зверь, и я похоронила лицо в ладонях.
Глубоко вздохнула-выдохнула, и снова посмотрела прямо. #6 | Изтичах от спалнята, оплетох се в коридорите и докато намеря път към антрето, Звярът сам ме намери. Миришеше на пот и дървета
, сякаш е бил в есенна гора.
-Принцесо…“ той ме хвана в ръцете си, докато тичах нагоре.
За секунда утихнах неподвижно на гърдите му.
- Какво стана? -Попитах. - Разбра ли нещо?
-Да вървим''.Той ме поведе обратно към спалнята.
Той седна на леглото, мислейки как да започна разговора и ме погледна в очите.
Колко само е уморен...
Косата му беше прибрана на опашка, за да не пречи, но отдавна разчорлена. Какво правеше в гората? Какво търсеше? Опитвах се да не мисля за това, страхувах се дори да си представя.
-И там не го намерихме“, призна Звяра и аз зарових лице в ръцете си.
Поех дълбоко въздух, издишах и отново го погледнах право в очите. Sheba 21.05.23 в 19:05 | |
Ребенок давно один. Даже если при нем медперсонал, Девин мертв и какие инструкции дал на этот счет — неизвестно.
— Ну хоть что-то ты узнал?
— Узнал, — Зверь облизал губы и отвел глаза. Я видела — что-то не так! Слишком долго он собирается с мыслями! — Ребенка подменили в госпитале ночью. Это сделала главный врач. Почему, не спросишь.
— Не нашел ее?
— Она убита, Лили. Официально сбила машина, несчастный случай. Убита.
— Коронер, делавший вскрытие, умер от инфаркта, — вспомнила я.
— Да. Девин заметал следы. Мы обыскали почти всю недвижимость, пока ребенка не нашли. Но мы ищем, Лили, — он прикоснулся к подбородку. — Ты когда в последний раз спала? Когда ела?
— Не помню, — призналась я, чувствовала себя измученной, но не голодной.
Аппетит давно меня покинул. Вместе с набранными за беременность килограммами.
— Так нельзя, Лили.
— Перестань, — я провела кончиками пальцев по мокрой кожаной куртке, вдохнула запах прелых листьев. — Ты ведь не только в госпиталь ездил, что ты делал в лесу? #7 | Детето отдавна е само. Дори да има някой от медицинският персонал с него, Девин е мъртъв и какви указания е дал в тази насока не се знае.
— Е, разбра ли нещо?
-Разбрах“, облиза устни Звяра и погледна настрани. Видях, че нещо не е наред! Твърде дълго събира мислите си! -Бебето е било сменено в болницата през нощта. Това беше направено от главната лекарка. Защо не попиташза по-нататък?
-Не я ли намери?
— Тя е мъртва, Лили. Официалната версия е,че е ударена от кола,нещастен случай. Всъщност убита.
-Също като съдебният доктор, който направи аутопсията.Той почина от инфаркт“, си спомних.
- Да Девин е прикрил следите си. Претърсихме почти всеки имот и ще продължим, докато се намери детето. Но ние продължаваме, Лили. — Той докосна брадичката ми. - Кога за последно спа? Кога си яла?
-Не помня“, признах, чувствайки се изтощена, но не и гладна.
Отдавна нямам апетит.Загубих натрупаните килограми по време на бременността.
-Не може така, Лили.
-Престани“, прокарах върховете на пръстите си по мокрото му кожено яке, вдишвайки миризмата на гниещи листа. „Ти не само си бил в болницата, какво прави в гората?“ Sheba 21.05.23 в 19:05 | |
— Тебя не проведешь, — мрачно сказал он. — Помнишь невесту Девину, которую я прятал в клубе? — Зверь говорил о Насте. — Первыми я обыскал его недвижимость в том районе. Мне показалась, что она откуда-то недалеко пришла в «Авалон», иначе бы ее обнаружили.
— Ты нашел дом, где ее держали?
— Да… — Зверь снова замолчал. — Там было оборудование для недоношенных… Но детей не было.
— Так может, это для ее ребенка приготовили? Они же не знали, что он родится мертвым.
— Оно включалось. И даже работало до вчерашнего дня.
У меня глаза распахнулись, а пальцы впились Зверю в плечо.
— Там был ребенок?
— Да. Его перевезли. Не волнуйся, Лили. Сейчас мы ищем любые зацепки, которые к нему приведут. Мы все ищем. Я тебя обещаю, что приложу все усилия.
В словах было какое-то «но». #8 | — Не моgat да те излъжат — каза той мрачно. Нали помниш ли годеницата на Девин, която скрих в клуба? - Звярът говореше за Настя. -Първо претърсих имота му в този район. Струваше ми се, че е дошла от някъде наблизо до Авалон, иначе онези щяха да я намерят.
-Намери ли къщата, където са я държали?
-Да…“ Звярът отново млъкна. - Там имаше апаратура за недоносени бебета... Но нямаше деца.
-Значи може би е било приготвено за нейното дете?“ Те не са знаели, че ще се роди мъртво.
- Веднага заработи,щом я включихме. И дори е била в действие до вчера.
Очите ми се разшириха и пръстите ми се впиха в рамото на Звяра.
- Имало е дете?
- Да То е било преместено. Не се тревожи, Лили. В момента търсим следи, които водят до него. Всички търсим. Обещавам ти, че ще дам всичко от себе си.
Все пак усетих едно „но“ в думите му. Sheba 21.05.23 в 19:06 | |
А еще мне не нравилось лицо Зверя, в нем было что-то непривычное — какой-то трагизм в глазах.
— Тебе нужно поспать, — продолжил он. — Давай, Ясмина поможет тебе отдохнуть, хорошо? Даст хорошие лекарства, ты поспишь. Я ее позову…
Еще и Ясмина сюда приехала. Хотя кто-то же консультировал его по медицинскому оборудованию. Кто знает, чем она занималась до боев, может, выхаживала младенцев.
Зверь направился к двери, оставляя на шикарном ковре лесную грязь. Я смотрела на его ботинки — они все были ею облеплены.
— Зверь… — позвала я, не в силах оторвать взгляд от его обуви. — Что ты раскопал в лесу? Не скрывай от меня.
Ему хватило взгляда, чтобы увидеть, что я поняла.
— Обученная собака нашла останки детей, — признался он, и мое сердце словно то ли кипятком обдали, то ли ледяной водой. — Их изучают. Я даже не могу сейчас сказать, сколько их там… Не говоря об остальном. Не бойся, милая, мы продолжаем искать.
— Там может быть мой сын?
— Не думаю. Нет, — лицо осталось мрачным, и я не поверила. #9 | И лицето на Звяра също не ми хареса, имаше нещо необичайно в него - някаква трагедия в очите му.
— Трябва да поспиш — продължи той. „Хайде, Ясмина ще ти помогне да си починеш, става ли?“ Да ти даде добро лекарство,да поспиш. Ще й се обадя...
Тук дойде и Ясмина. Тя го посъветва какво медицинско оборудване да търси. Кой знае какво е правила преди да дойде за битките в Авалон, може и за недоносени бебета да се е грижила.
Звярът се насочи към вратата, оставяйки горска пръст върху плюшения килим. Погледнах обувките му - целите бяха измазани с кал.
-Кир…“ извиках, неспособна да откъсна очи от обувките му. Какво открихте в гората? Не крий от мен.
Трябваше му само един поглед, за да види,че съм разбрала.
-Обучено куче намери останките на децата“, призна той, а сърцето ми сякаш беше залято или с вряща, или с ледена вода. - Проучват се. Дори сега не мога да кажа колко от тях са там ... Да не говорим за останалите. Не се страхувай, скъпа, ние продължаваме да търсим.
-Може ли синът ми да е там?
- Не мисля. Не, - но лицето му остана мрачно и аз не повярвах. Sheba 21.05.23 в 19:06 | |
Спальня поплыла, перед глазами потемнело. Я поняла, что происходит, когда сильные руки Зверя подхватили меня. Он молча донес меня до кровати.
— Ясмина!
— Не надо, не зови… — запротестовала я. — Это просто обморок.
— Милая… — вздохнул Зверь, укладывая меня на кровати. — Генетики сравнивают ДНК останков с образцом Руслана. Пока совпадений нет.
Присев на корточки, он снял с меня ботинки и навис сверху. Черты лица заострились, то ли от стресса, то ли он похудел. Я тяжело дышала, пока Кирилл не поцеловал меня в лоб.
— Поспи, — он укрыл меня покрывалом. — Я продолжу поиски.
Хлопнула дверь. Я лежала к ней спиной и вздрогнула. Все что оставалось — молиться и надеяться, что с ребенком все хорошо. Зверь нашел кладбище моих братьев, но моего сына там нет. Ведь нет?! Сколько время займет сравнение? Я закрыла глаза, уже не в состоянии бороться с усталостью и отрубилась.
Проснулась из-за шума. #10 | Спалнята заплува, пред очите потъмня. Разбрах какво се случва, когато силните ръце на Звяра ме сграбчиха. Той мълчаливо ме занесе до леглото.
— Ясмина!
-Недей, не й се обаждай…“ – протестирах. „Това е просто припадък.
-Скъпа…“ – въздъхна Звярът, оставяйки ме на леглото. - Генетиците сравняват ДНК на останките с пробата на Руслан. До момента няма съвпадения.
Той клекна, събу обувките ми и се надвеси над мен. Чертите му бяха изострени или от стрес, или беше отслабнал. Дишах тежко, докато Кирил не ме целуна по челото.
-Поспи“, покри ме той с одеяло. - Ще продължа да търся.
Вратата се затръшна. Легнах с гръб към нея и потръпнах. Оставаше само да се моля и да се надявам, че всичко с детето е наред. Звярът намери гробището на братята му, но синът ми там го няма. Все пак не?! Колко време ще отнеме сравнението? Затворих очи, вече неспособен да се боря с умората, и припаднах.
Събудих се от шума. Sheba 21.05.23 в 19:07 | |
Кто-то говорил совсем рядом, за спиной. Про Девина.
Я открыла глаза, испугалась незнакомых очертаний комнаты в темноте, и вскрикнула. Резко обернулась.
— Спокойно, принцесса… Спи дальше, еще рано. Подвижек пока никаких.
Забросив ноги в грязных ботинках на кровать, позади лежал Зверь, и смотрел новости в телефоне.
— Ты давно вернулся? — промямлила я.
За Зверя ответила ведущая новостей:
— …переводят в столицу в связи с убийством медиамагната и мецената Девина. Похороны состоятся в воскресенье.
Она о Руслане.
Зверь вздохнул и выключил телефон. #11 | Някой говореше точно до мен, зад гърба ми. Относно Девин.
Отворих очи, уплашена от непознатите очертания на стаята в тъмнината, и изкрещях. Той се обърна рязко.
- Спокойно, принцесо... Спи, още е рано. Засега няма напредък.
Хвърлил е краката си в мръсните ботуши на леглото, Звярът лежеше отзад и гледаше новините по телефона.
- Отдавна ли се върна? -измърморих.
Водещият на новините отговори вместо Звяра:
- ... се прехвърля в столицата във връзка с убийството на медийния магнат и филантроп Девин. Погребението ще се състои в неделя.
Става дума за Руслан.
Звярът въздъхна и изключи телефона. Sheba 21.05.23 в 19:07 | |
В темноте я заметила, что он смотрит перед собой, не двигаясь. Как он был не похож на себя… Да и я на себя не похожа. Всего за год превратилась из цветущей девушки в уставшую и безумную. Этот год нас троих изменил до неузнаваемости: Зверя, Руслана и меня.
— Руса переводят в столицу, — вдруг сказал он.
— Он об этом предупреждал.
— Это хреново. У нас там меньше влияния. Его могут убить.
Тон был напряженным.
Я не хотела говорить о Руслане. По правде сказать, я не желала ему зла. Да и Зверю он долгое время был другом и братом, они доверяли друг другу. Пока не появилась я.
Мне хотелось его поддержать, и я поцеловала в щеку.
#12 | В тъмното забелязах, че той гледа пред себе си, без да мърда. Как не приличаше на това момче,само преди година ... Да, и аз не приличам на себе си. Само за това време и аз се превърна от цветущо момиче в уморена и ненормална. Тази година ни промени до неузнаваемост тримата: Звяра, Руслан и мен.
Рус го прехвърлят в столицата“, каза той внезапно.
-Той предупреди за това.
- Гадно е. Там имаме по-малко влияние. Той може да бъде убит.
Тонът му беше напрегнат.
Не исках да говоря за Руслан. Честно казано, не исках да нараня Кир Да, и той беше приятел и брат на Звяра от дълго време, вярваха си. Докато аз не се появих.
Исках да го подкрепя и го целунах по бузата. Sheba 21.05.23 в 19:08 | |
Зверь повернулся ко мне. Меня обожгло взглядом: спокойным, но вместе с тем, это был взгляд хозяина. Он меня не уступит. Больше никому. В прошлый раз позволил брату, но тогда он еще не пробовал меня. Теперь мы спим вместе.
— Я его найду, Лили. Посплю немного, и поеду…
— Спасибо, — прошептала я, уткнувшись ему носом в плечо, ивспомнила. — Я говорила с сестрой…
Зверь цепко взглянул на меня. Ему не понравилась новость.
— В смысле?
— Позвонила ей, вдруг она что-то знает… Но Коринна сказала только то, что слышала в новостях. Она прилетит на похороны. Со своим опекуном, ты что-нибудь о нем слышал? #13 | Звярът се обърна към мен. Изгорих се от този поглед: спокоен, но в същото време беше погледът на собственика. Той няма да се откаже от мен.Последния път отстъпи на брат си, но тогава още не ме беше чукал. Сега спим заедно.
— Ще намеря,бебето Лили. Ще поспя малко и тръгвам...
-Благодаря ти“, прошепнах, зарових нос в рамото му и си спомних. Говорих със сестра ми...
Звярът ме погледна вледеняващо. Новините не му харесаха.
- От гледна точка на?
- Обадих й се, защото реших да проверя,ако изведнъж тя знае нещо ... Но Корина каза само това, което е чула по новините. Тя ще лети за погребението. С твоя настойник чувал ли си нещо за него? Sheba 21.05.23 в 19:08 | |
Внезапно Зверь оттолкнул меня, чтобы сесть.
— Опекуном? — нахмурился он. — Девин назначил ей опекуна?
— Это плохо? — поняла я.
— Да это невозможно! Он никому не доверял! И тут своими руками отдал дочь и наследство! — Зверь зарычал от бессилия, как будто мы что-то упустили, и вскочил с кровати. — Может, поэтому с делом закончили и Руслана переводят в столицу! Коринна сказала, кто ее опекун?
— Нет…
И тут до меня запоздало дошло: ведущая новостей говорила, что похороны в воскресенье. Но это уже скоро… Или у меня в голове дни перепутались?
— Получается, похороны послезавтра?
— Да.
А Коринна говорила про неделю. Что тело пока не отдают, и они летят через время… Но раз Руслана переводят, то и с телом закончили? Что-то однозначно изменилось, только что — не поняла #14 | Изведнъж Звярът ме отблъсна да седна.
- Пазач?- той се намръщи.- Девин й е назначил някой ,който да се грижи за нея?
- Това лошо ли е? - Разбрах.
- Да, невъзможно е! Той не вярваше на никого! И тогава със собствените си ръце той дава дъщеря си и наследството! – изръмжа безсилно звярът, сякаш сме пропуснали нещо, и скочи от леглото. - Може би затова делото е приключило и Руслан е преместен в столицата! Корина каза ли кой е нейният пазител?
- Не…
И тогава със закъснение ми просветна: водещият на новините каза, че погребението е в неделя. А това е скоро... Или дните ми се бъркат в главата?
- Излиза, че погребението е вдругиден?
- Да
А Корина говореше за седмица. Че тялото все още не е върнато и те летят веднага, за да успеят... Но щом като прехвърлят,Руслан приключиха ли с тялото? Нещо определено се е променило, само какво - не разбирам. Sheba 21.05.23 в 19:08 | |
— Что еще она говорила?
Я пожала плечами, пытаясь вспомнить.
— Не знаю… Ничего. Спрашивала, может ли она заселиться в дом на озере?
— Какой дом? Разве у Девина есть дом на озере? — Зверь раздражался. — У меня полный список недвижимости, дома на озере нет.
— Наверное, он его продал… Ты сам сказал, что недвижимость, принадлежащую его компаниям и третьим лицам, проверять не будем. Что там спрятать ребенка он не мог!
— Почему тогда они там хотят остановиться? — резонно спросил он. — Это нужно проверить…
Зверь направился к двери, и я побежала следом. Находиться дальше в четырех стенах чужого особняка я больше не могла. Кирилл быстро обсудил ситуацию с начальником охраны с глазу на глаз и через несколько минут получил адрес дома на озере, который когда-то был куплен Девином, но около года назад переоформлен на другого человека.
Информация о нем была скупой. #15 | -Какво още каза тя?
Свих рамене, опитвайки се да си спомня.
- Аз не знам нищо. Попита дали може да се настани в къщата на езерото?
- Коя къща? Девин има ли имот там?- Животното беше раздразнено. - Имам пълен списък с недвижими имоти, няма къща на езерото.
— Сигурно го е продал… Ти сам каза, че няма да проверяваме недвижимите имоти на негови фирми и трети лица. Че там не може да скрият детето!
— Тогава защо искат да останат там? — резонно попита той. Това трябва да се провери...
Звярът се насочи към вратата, а аз хукнах след него. Не можех повече да остана в четирите стени на чуждото имение. Кирил бързо обсъди ситуацията с шефа на охраната на четири очи и за няколко минути получи адреса на къщата на езерото, която някога беше купена от Девин, но преди около година беше пререгистрирана на друг човек.
Сведенията за него бяха оскъдни. Sheba 21.05.23 в 19:09 | |
Мужчина. Сорок лет. Имя, фамилия. Даже фото нет.
— В штате компаний Девина он не числится, — сообщил безопасник. — Выясняем биографию, это может занять время. Дом проверить?
— Не нужно, — решил Зверь. — Занимайтесь своими делами.
— Что значит — не нужно? — прошипела я, когда мы удалились по коридору от безопасника.
— Проверю сам, — по лицу я видела, что ему что-то не дает покоя. Он напал на след? В чем дело?
— Я с тобой.
Он недолго посомневался, но кивнул. Мы вышли на улицу — небо еще было темным, но скоро начнет светать. Я села в пикап, радуясь, что наконец свалю отсюда. Отцовский дом сильно угнетал.
— Ехать долго?
— Нет, но дорога не очень.
#16 | Някакъв човек на около четиридесет години. Име, фамилия. Няма дори снимка.
-Не е на щат във фирмите на Девин“, каза охранителят. Разглеждаме биографията, може да отнеме време. Но да проверим?
-Няма нужда“, каза Звярът. -Занимавай се с твоите работи.
-Какво искаш да кажеш, че не е необходимо?- Изсъсках, докато вървяхме по коридора, далеч от охранителя.
-Ще го проверя сам“, видях по лицето му, че нещо не му дава мира? Дали не е попаднал на някаква следа?Какъв ли е проблема?
- Идвам с теб.
Той се поколеба за момент, но кимна. Излязохме навън - небето беше още тъмно, но скоро ще започне да просветлява. Качих се в пикапа, щастлива, че най-накрая се махнах оттук. Бащината къща беше много потискаща.
— Дълго ли е пътуването?
— Не, но пътят не е много добър. Sheba 21.05.23 в 19:09 | |
Что он имел в виду, я поняла, когда мы выехали за город. Озеро находилось среди холмов, и нам пришлось подниматься по крутой, неровной дороге в ямах и ухабах. Странно, что Девин не проложил дорогу к имению. Денег бы хватило. Он либо очень редко бывал в своем доме на озере…, либо вообще там ни разу не был, и этой дорогой не ездил. Тогда просьба Коринны выглядит еще более странной, если она с отцом ни разу там не бывали. Может, желание здесь погостить исходило от опекуна, а она просто подхватила идею?
Пикап как нельзя лучше подошел для извилистой лесной дороги. В одном месте лес расступился. Дорога проходила по самому краю обрыва, и открылся захватывающий вид на ночное озеро. Холодное, темное, окруженное хвойным лесом. На той стороне угадывалась громадина дома. Лунный свет отражался на крыше, и в окнах дома. Свет не горел.
Машину оставили, не доезжая до дома.
— Сначала осмотримся, — сказал Зверь.
— Тебе что-то показалось подозрительным? — не поняла я.
— Ага, — легко согласился он. — В доме есть люди, которые делают вид, что там никого нет. #17 | Какво има предвид, разбрах, когато излязохме от града. Езерото беше сред хълмовете и трябваше да се изкачваме по стръмен, неравен целият в дупки-път. Странно е, че Девин не е асфалтирал пътя до имението.Имал е предостатъчно пари. Той или много рядко е посещавал къщата си на езерото ... или изобщо не беше ходил там. Тогава молбата на Корина изглеждаше още по-странна, ако тя и баща й никога не са били там. Може би желанието да е там идва от настойника и тя просто е подхванала идеята?
Пикапът беше идеален за криволичещия горски път. По едно време гората се раздели. Пътят минаваше по самия ръб на скалата и се откриваше спираща дъха гледка към нощното езеро. Студено, тъмно, заобиколено от иглолистна гора. От другата страна беше по-голямата част от къщата. Лунната светлина се отразяваше на покрива и в прозорците на къщата.Никъде не светеше.
Оставихме колата преди да стигнем до къщата.
— Първо да се огледаме — каза Звярът.
-Откри ли нещо подозрително? - Не разбрах.
— Да — потвърди той.- В къщата има хора, които се преструват, че няма никой. Sheba 21.05.23 в 19:10 | |
