Глава 4
Ако сестра Ви желае.
- Дайте ми номер.
Адвокатът отново ме измери с поглед. Сякаш ме мрази, че командвам тук. Но той го продиктува, за да мога да го запиша.
Притиснах телефона до ухото си.
Чуха се дълги звукови сигнали. Не знам колко е часът в Лондон и какво ще й кажа. В мен се появи чувството на лек трепет, никога не съм говорила със сестра си. Дори не мога да си представя каква е - виждала съм я на снимка само веднъж.
- Здравейте? — чу се дрезгав глас.
Не казах нищо, бях толкова изненадан от гласа й. Мелодичен, нежен, но пресипнал- вероятно, тя e плакаla дълго време. Гласът се втвърди.
- Коя сте Вие?
-Това е Лили“, казах аз. - Сестра ти.
Сега беше неин ред да мълчи. Сигурно просто не знае как да се държи - още е много млада.
-Обаждаш се във връзка с погребението на баща ни?
Потърсих един стол зад мен и седнах. Тя въздъхна, опитвайки се да събере мислите си. Призовах всичките си емоции, но е очевидно, че трябва да поговорим, да се опознаем, да обсъдим ситуацията. Изглежда, че Корина е плакала заради баща си, затова има такъв глас.
Тя знае ли, че любовникът ми е убил баща ми?
,,Не, не знаех нищо за погребението. Не, обадих й се да поговорим. Не знам кога ще е ритуалът, все още тече разследването.''
-Казаха ми, че тялото ще бъде предадено след седмица.
-Къде планираш да се проведете прощалният обряд?- Попитах.
- А ти?
Имахме равни права да поискаме тялото — и двете бяхме негови дъщери. Но той обичаше Корин, тя беше законната дъщеря и мислех, че има повече от тези права.
- Не знам…
- Тогава ще погребем тук, той обичаше нашия град. Ще дойда скоро и ще организирам церемонията.
- Как така - ще дойдеш? - Не разбрах. - Сама?
Мислех, че ще се скрие в Лондон от страх от любовниците ми. Или е толкова сигурна, че няма да пострада? Или смята да се откаже от наследството в моя полза? В главата ми се въртяха всякакви мисли.
— Идвам на погребението — обясни тя. „Това е нашият баща. Настойникът ми ще ме доведе.
- Имаш настойник?-кой знае защо се разстроих.
- Да! Баща ни нареди в случай на смъртта му,той да се заеме с всичко. Това е човекът, който ще се грижи за мен, докато навърша двадесет и пет години. Татко му вярваше напълно. Той ми позволи да дойда на погребението, ще летим заедно.
Пулсът блъскаше в слепоочията ми.
Не знаех за никакъв настойник. И моите хора не са ми говорилиза него - нито Руслан, нито Звяра. Мислех, че аз вероятно ще трябва да реша този въпрос.
-Корина, баща ти каза ли ти за детето ми?“
- Чух го по новините. Съболезнования, Лили.
— Но той не ти е говорил за него?
- Не.
Разбира се, защо ще споделя това с дъщеря си тийнейджърка. Не знаех какво друго да правя - разговорът стигна до задънена улица.
-Бих искала когато пристигна да остана в къщата на баща ми на езерото“, каза Корина. - Нали не възразяваш?
-Не“, въздъхнах аз. -Съжалявам, нямам много време...
Изключих телефона си и се свих, загледана в една точка пред себе си. Разговорът не ми даде информация, остана да чакаме и няма нищо по-лошо от това. Когато хората на Звяра да обърнат града и той самият ще изчерпи всичко от персонала на клиниката.
Знаех точно къде отива и защо. И дори разбрах защо не ме взе със себе си.
Защото момичетата не се водят на лов.
Нека се върне с добри новини.Дано!
Адвокатът си тръгна, аз седях сама в кантората замаяна и в прострация. Не исках да последвам съвета на Кирил и да огледам имението. Но мислейки, че това може да ни е от полза, започнах да преглеждам документите на масата. Договори, споразумения - всичко беше бизнес. Огледах кабинета и излязох в коридора.
Резиденцията беше огромна.
Тук всичко беше построено като за гиганти: прозорци, врати. Много тържествено и претенциозно. В такава къща трябва да има слуги, но не видях никого, освен хората на Кирил. Вероятно като адвоката са събрани някъде и ги държат под охрана.
-Обади ли се Звярът? — попитах бодигарда на вратата.
Той поклати глава.
Вървях през анфиладата от зали, разглеждайки огромните пространства под внушителните полилеи. Тук е живял сам, освен сменящите се момичета до него, защо му трябват тези палати? Дори ме изхвърли - незаконната дъщеря, въпреки че имах пълното право да живея тук, а не в бедните квартали. Къщата и земята вече са претърсени, не мога да намеря нищо тук. Но някакво вътрешно усещане ме караше да се лутам из къщата. Навън започна да се стъмва - целият ден премина в търсене.Звярът не се върна и пазачите нямаше какво да докладват.
О,дано по-скоро да дойде!
Кирил пристигна в полунощ. В двора светнаха фарове, скочих от леглото и изтичах до прозореца. Бях намерила спалнята и легнах с дрехите си, но не заспах. Просто не можех, въпреки че очите вече ме боляха от недоспиване, сякаш пясък беше изсипан в тях.
Отсреща паркира пикап.
Изтичах от спалнята, оплетох се в коридорите и докато намеря път към антрето, Звярът сам ме намери. Миришеше на пот и дървета
, сякаш е бил в есенна гора.
-Принцесо…“ той ме хвана в ръцете си, докато тичах нагоре.
За секунда утихнах неподвижно на гърдите му.
- Какво стана? -Попитах. - Разбра ли нещо?
-Да вървим''.Той ме поведе обратно към спалнята.
Той седна на леглото, мислейки как да започна разговора и ме погледна в очите.
Колко само е уморен...
Косата му беше прибрана на опашка, за да не пречи, но отдавна разчорлена. Какво правеше в гората? Какво търсеше? Опитвах се да не мисля за това, страхувах се дори да си представя.
-И там не го намерихме“, призна Звяра и аз зарових лице в ръцете си.
Поех дълбоко въздух, издишах и отново го погледнах право в очите.
Детето отдавна е само. Дори да има някой от медицинският персонал с него, Девин е мъртъв и какви указания е дал в тази насока не се знае.
— Е, разбра ли нещо?
-Разбрах“, облиза устни Звяра и погледна настрани. Видях, че нещо не е наред! Твърде дълго събира мислите си! -Бебето е било сменено в болницата през нощта. Това беше направено от главната лекарка. Защо не попиташза по-нататък?
-Не я ли намери?
— Тя е мъртва, Лили. Официалната версия е,че е ударена от кола,нещастен случай. Всъщност убита.
-Също като съдебният доктор, който направи аутопсията.Той почина от инфаркт“, си спомних.
- Да Девин е прикрил следите си. Претърсихме почти всеки имот и ще продължим, докато се намери детето. Но ние продължаваме, Лили. — Той докосна брадичката ми. - Кога за последно спа? Кога си яла?
-Не помня“, признах, чувствайки се изтощена, но не и гладна.
Отдавна нямам апетит.Загубих натрупаните килограми по време на бременността.
-Не може така, Лили.
-Престани“, прокарах върховете на пръстите си по мокрото му кожено яке, вдишвайки миризмата на гниещи листа. „Ти не само си бил в болницата, какво прави в гората?“
— Не моgat да те излъжат — каза той мрачно. Нали помниш ли годеницата на Девин, която скрих в клуба? - Звярът говореше за Настя. -Първо претърсих имота му в този район. Струваше ми се, че е дошла от някъде наблизо до Авалон, иначе онези щяха да я намерят.
-Намери ли къщата, където са я държали?
-Да…“ Звярът отново млъкна. - Там имаше апаратура за недоносени бебета... Но нямаше деца.
-Значи може би е било приготвено за нейното дете?“ Те не са знаели, че ще се роди мъртво.
- Веднага заработи,щом я включихме. И дори е била в действие до вчера.
Очите ми се разшириха и пръстите ми се впиха в рамото на Звяра.
- Имало е дете?
- Да То е било преместено. Не се тревожи, Лили. В момента търсим следи, които водят до него. Всички търсим. Обещавам ти, че ще дам всичко от себе си.
Все пак усетих едно „но“ в думите му.
И лицето на Звяра също не ми хареса, имаше нещо необичайно в него - някаква трагедия в очите му.
— Трябва да поспиш — продължи той. „Хайде, Ясмина ще ти помогне да си починеш, става ли?“ Да ти даде добро лекарство,да поспиш. Ще й се обадя...
Тук дойде и Ясмина. Тя го посъветва какво медицинско оборудване да търси. Кой знае какво е правила преди да дойде за битките в Авалон, може и за недоносени бебета да се е грижила.
Звярът се насочи към вратата, оставяйки горска пръст върху плюшения килим. Погледнах обувките му - целите бяха измазани с кал.
-Кир…“ извиках, неспособна да откъсна очи от обувките му. Какво открихте в гората? Не крий от мен.
Трябваше му само един поглед, за да види,че съм разбрала.
-Обучено куче намери останките на децата“, призна той, а сърцето ми сякаш беше залято или с вряща, или с ледена вода. - Проучват се. Дори сега не мога да кажа колко от тях са там ... Да не говорим за останалите. Не се страхувай, скъпа, ние продължаваме да търсим.
-Може ли синът ми да е там?
- Не мисля. Не, - но лицето му остана мрачно и аз не повярвах.
Спалнята заплува, пред очите потъмня. Разбрах какво се случва, когато силните ръце на Звяра ме сграбчиха. Той мълчаливо ме занесе до леглото.
— Ясмина!
-Недей, не й се обаждай…“ – протестирах. „Това е просто припадък.
-Скъпа…“ – въздъхна Звярът, оставяйки ме на леглото. - Генетиците сравняват ДНК на останките с пробата на Руслан. До момента няма съвпадения.
Той клекна, събу обувките ми и се надвеси над мен. Чертите му бяха изострени или от стрес, или беше отслабнал. Дишах тежко, докато Кирил не ме целуна по челото.
-Поспи“, покри ме той с одеяло. - Ще продължа да търся.
Вратата се затръшна. Легнах с гръб към нея и потръпнах. Оставаше само да се моля и да се надявам, че всичко с детето е наред. Звярът намери гробището на братята му, но синът ми там го няма. Все пак не?! Колко време ще отнеме сравнението? Затворих очи, вече неспособен да се боря с умората, и припаднах.
Събудих се от шума.
Някой говореше точно до мен, зад гърба ми. Относно Девин.
Отворих очи, уплашена от непознатите очертания на стаята в тъмнината, и изкрещях. Той се обърна рязко.
- Спокойно, принцесо... Спи, още е рано. Засега няма напредък.
Хвърлил е краката си в мръсните ботуши на леглото, Звярът лежеше отзад и гледаше новините по телефона.
- Отдавна ли се върна? -измърморих.
Водещият на новините отговори вместо Звяра:
- ... се прехвърля в столицата във връзка с убийството на медийния магнат и филантроп Девин. Погребението ще се състои в неделя.
Става дума за Руслан.
Звярът въздъхна и изключи телефона.
В тъмното забелязах, че той гледа пред себе си, без да мърда. Как не приличаше на това момче,само преди година ... Да, и аз не приличам на себе си. Само за това време и аз се превърна от цветущо момиче в уморена и ненормална. Тази година ни промени до неузнаваемост тримата: Звяра, Руслан и мен.
Рус го прехвърлят в столицата“, каза той внезапно.
-Той предупреди за това.
- Гадно е. Там имаме по-малко влияние. Той може да бъде убит.
Тонът му беше напрегнат.
Не исках да говоря за Руслан. Честно казано, не исках да нараня Кир Да, и той беше приятел и брат на Звяра от дълго време, вярваха си. Докато аз не се появих.
Исках да го подкрепя и го целунах по бузата.
Звярът се обърна към мен. Изгорих се от този поглед: спокоен, но в същото време беше погледът на собственика. Той няма да се откаже от мен.Последния път отстъпи на брат си, но тогава още не ме беше чукал. Сега спим заедно.
— Ще намеря,бебето Лили. Ще поспя малко и тръгвам...
-Благодаря ти“, прошепнах, зарових нос в рамото му и си спомних. Говорих със сестра ми...
Звярът ме погледна вледеняващо. Новините не му харесаха.
- От гледна точка на?
- Обадих й се, защото реших да проверя,ако изведнъж тя знае нещо ... Но Корина каза само това, което е чула по новините. Тя ще лети за погребението. С твоя настойник чувал ли си нещо за него?
Изведнъж Звярът ме отблъсна да седна.
- Пазач?- той се намръщи.- Девин й е назначил някой ,който да се грижи за нея?
- Това лошо ли е? - Разбрах.
- Да, невъзможно е! Той не вярваше на никого! И тогава със собствените си ръце той дава дъщеря си и наследството! – изръмжа безсилно звярът, сякаш сме пропуснали нещо, и скочи от леглото. - Може би затова делото е приключило и Руслан е преместен в столицата! Корина каза ли кой е нейният пазител?
- Не…
И тогава със закъснение ми просветна: водещият на новините каза, че погребението е в неделя. А това е скоро... Или дните ми се бъркат в главата?
- Излиза, че погребението е вдругиден?
- Да
А Корина говореше за седмица. Че тялото все още не е върнато и те летят веднага, за да успеят... Но щом като прехвърлят,Руслан приключиха ли с тялото? Нещо определено се е променило, само какво - не разбирам.
-Какво още каза тя?
Свих рамене, опитвайки се да си спомня.
- Аз не знам нищо. Попита дали може да се настани в къщата на езерото?
- Коя къща? Девин има ли имот там?- Животното беше раздразнено. - Имам пълен списък с недвижими имоти, няма къща на езерото.
— Сигурно го е продал… Ти сам каза, че няма да проверяваме недвижимите имоти на негови фирми и трети лица. Че там не може да скрият детето!
— Тогава защо искат да останат там? — резонно попита той. Това трябва да се провери...
Звярът се насочи към вратата, а аз хукнах след него. Не можех повече да остана в четирите стени на чуждото имение. Кирил бързо обсъди ситуацията с шефа на охраната на четири очи и за няколко минути получи адреса на къщата на езерото, която някога беше купена от Девин, но преди около година беше пререгистрирана на друг човек.
Сведенията за него бяха оскъдни.
Някакъв човек на около четиридесет години. Име, фамилия. Няма дори снимка.
-Не е на щат във фирмите на Девин“, каза охранителят. Разглеждаме биографията, може да отнеме време. Но да проверим?
-Няма нужда“, каза Звярът. -Занимавай се с твоите работи.
-Какво искаш да кажеш, че не е необходимо?- Изсъсках, докато вървяхме по коридора, далеч от охранителя.
-Ще го проверя сам“, видях по лицето му, че нещо не му дава мира? Дали не е попаднал на някаква следа?Какъв ли е проблема?
- Идвам с теб.
Той се поколеба за момент, но кимна. Излязохме навън - небето беше още тъмно, но скоро ще започне да просветлява. Качих се в пикапа, щастлива, че най-накрая се махнах оттук. Бащината къща беше много потискаща.
— Дълго ли е пътуването?
— Не, но пътят не е много добър.
Какво има предвид, разбрах, когато излязохме от града. Езерото беше сред хълмовете и трябваше да се изкачваме по стръмен, неравен целият в дупки-път. Странно е, че Девин не е асфалтирал пътя до имението.Имал е предостатъчно пари. Той или много рядко е посещавал къщата си на езерото ... или изобщо не беше ходил там. Тогава молбата на Корина изглеждаше още по-странна, ако тя и баща й никога не са били там. Може би желанието да е там идва от настойника и тя просто е подхванала идеята?
Пикапът беше идеален за криволичещия горски път. По едно време гората се раздели. Пътят минаваше по самия ръб на скалата и се откриваше спираща дъха гледка към нощното езеро. Студено, тъмно, заобиколено от иглолистна гора. От другата страна беше по-голямата част от къщата. Лунната светлина се отразяваше на покрива и в прозорците на къщата.Никъде не светеше.
Оставихме колата преди да стигнем до къщата.
— Първо да се огледаме — каза Звярът.
-Откри ли нещо подозрително? - Не разбрах.
— Да — потвърди той.- В къщата има хора, които се преструват, че няма никой.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/472
Преводачи: Sheba
Готово: