Глава 5
Мы со Зверем шли через лес.
Под ногами хрустели валежник и прошлогодние листья. Я косилась на Кирилла, он ничего не объяснил, но вел себя, как хищник, присматриваясь к дому. Движения стали плавными, он даже понюхал воздух, как тигр.
— От дома пахнет жильем, — наконец пояснил он. — И окна странно выглядят.
— Странно?
Я шла следом, кутаясь в тонкую куртку. В лесу было холодно.
— Не просвечивают. Некоторые закрыты чем-то изнутри.
Я еще раз удивленно взглянула на дом. Да, ряд окон на втором этаже словно закрыты изнутри темными экранами. Мы приблизились к дому, и Зверь остановился.
— Тебе лучше вернуться в машину, — сказал он после долгого молчания.
— Нет.
— Я хочу понаблюдать за домом. Это займет время.
— Я останусь, — отрезала я, хотя зуб не попадал на зуб. #1 | Глава 5
Със Звяра вървяхме през гората.
Мъртвата дървесина и миналогодишните листа хрущяха под краката ни. Погледнах накриво Кирил, той не ми обясни нищо, но се държеше като хищник, гледайки къщата. Движенията му станаха плавни, той дори подуши въздуха като тигър.
-Къщата е обитавана “, накрая обясни той.- И прозорците изглеждат странно.
- Странно?
Последвах го, увивайки се в тънкото яке. В гората беше студено.
- Не излъчват светлина навън. Някои са покрити с нещо отвътре.
Погледнах изненадано към къщата. Да, редица прозорци на втория етаж изглеждат покрити отвътре с тъмни паравани. Приближихме къщата и Звярът спря.
— По-добре се връщай в колата — каза той след дълго мълчание.
- Не.
— Искам да гледам къщата. Отнема време.
— Ще остана — сопнах се, въпреки че зъбите ми тракаха. Sheba 22.05.23 в 7:38 | |
Я не хотела уходить, потому что чувствовала — Зверь что-то скрывает. Что-то про этот дом он понял, только не хочет говорить мне. Даже охрану с собой не взял. Впервые за последние дни я ощутила силу в теле, несмотря на хронический недосып и холод. Ощутила жгучее желание жить и бороться.
Возможно, это след, и он приведет меня к сыну.
Около получаса мы блуждали вокруг. Зверь изучал обстановку. На мой взгляд все спокойно: во дворе нет людей, машин, дом выглядел необитаемым.
— Ты думаешь, он там? — спросила я.
— Не знаю. Но здесь что-то не так.
Я мысленно согласилась. Если дом продан, почему Коринна об этом не знала и с чего хочет остановиться именно здесь? И кто прячется внутри?
— Смотри, — вдруг хрипло сказал Зверь.
Во дворе появилась тень, слишком далеко, чтобы сказать кто это — мужчина или женщина, но явно человек в широкой одежде.
— Я же говорил. Жди здесь, я осмотрюсь, — он двинулся к дому. #2 | Не исках да си тръгвам, защото почувствах, че Звярът крие нещо. Разбра нещо за тази къща, но не иска да ми каже. Дори не взе охраната си с него. За първи път през последните дни усещах сила в тялото си, въпреки хроничното си недоспиване и студа. Изпитвах изгарящо желание да живея и да се боря.
Може би това е следа и тя ще ме отведе до сина ми.
Обикаляхме наоколо около половин час. Животното проучваше ситуацията. Според мен всичко е спокойно: няма хора и коли в двора, къщата изглежда необитаема.
-Мислиш ли, че то е там?- Попитах.
- Не знам. Но тук нещо не е наред.
Мислено се съгласих. Ако къщата е продадена, защо Корина не е знаела за това и защо иска да остане тук? И кой се крие вътре?
— Виж — дрезгаво каза Звярът.
В двора се появи сянка, твърде далече, за да се каже дали беше мъж или жена, но явно човек в широки дрехи.
- Казах ти. Чакай тук, ще огледам - той се придвижи към къщата. Sheba 22.05.23 в 7:39 | |
Обогнул дерево, и растворился в темноте, оставив меня сходить с ума от страха и надежды. Минуты текли и ничего не происходило. На безумное мгновение оказалось, что я одна в холодном лесу.
Позади раздался тихий треск ветки. Я обернулась, надеясь, что Зверь вернулся с разведки, но передо мной стоял незнакомый мужик в черном дождевике.
Я даже вскрикнуть не успела, когда он пнул меня, целя в корпус.
Удар пришелся в центр грудины.
Сильный, неожиданный и выбивающий воздух из легких. Я отлетела на сырую землю, задыхаясь. В месте удара разгорелась боль, словно мне что-то сломали.
— Шпионка, твою мать… — процедил он, хватая меня за волосы и приподнимая. — Ты кто такая?
Я раскашлялась ему в лицо, не в силах не то, что сказать, даже ответить.
Голова запрокинулась, пока я с хрипом пыталась вдохнуть.
— Кто такая, я спросил?!
— Я… — «Лили Девин» я не смогла осилить. — Я его мама…
Даже не уточнила, чья. Мужик меня отпустил, и сорвал рацию с пояса. Он сейчас доложит — и малыша увезут, я его снова потеряю! Я попыталась подползти к нему, как будто могла остановить. Протянула скрюченные пальцы, но он шагнул в сторону, и они пропахали грязь. #3 | Заобиколи дървото и изчезна в тъмнината, оставяйки ме да полудея от страх и надежда. Минаха минути и нищо не се случи. В един безумен момент се озовах сама в студената гора.
Зад мен се чу тихо изпукване на клон. Обърнах се, надявайки се, че Звярът се е върнал от разузнаване, но пред мен беше непознат мъж с черен шлифер.
Дори нямах време да изкрещя, когато той ме ритна, целяйки се в тялото ми.
Ударът попадна в центъра на гръдната ми кост.
Силно, неочаквано и изтръгващо въздуха ми от дробовете. Паднах на влажната земя, задъхана. На мястото на удара пламна болка, сякаш нещо беше счупено.
-Шпионка, мамка му…“ измърмори той, хвана ме за косата и ме повдигна. - Коя си ти?
Разкашлях се силно в лицето му, без да мога да кажа нищо, дори да отговоря.
Главата ми се отметна назад, докато си поемах въздух.
-Коя си ти, колко пъти ще те питам ?
- Аз ... - "Лили Девин" не успях да овладея. - Аз съм майка му...
Дори не уточних чия. Мъжът ме пусна и откъсна радиото от колана си. Сега ще докладва - и бебето ще го отведът, пак ще го загубя! Опитах се да пропълзя към него, сякаш можех да го спра. Протегнах се към него със сгърчените си от студ и паника,пръсти,но той отстъпи встрани и те заораха в калта. Sheba 22.05.23 в 7:40 | |
Я захрипела: «Нет!».
В этот момент из-за него вынырнула тень. Все завершилось ударом ножа в шею, и Зверь оттолкнул тело в сторону. Когда мужик рухнул, Кирилл перевернул его и распахнул дождевик:
— Охранник, — он забрал ключи, пистолет, рацию и наклонился ко мне. — Лили, милая? Сильно тебя ударил?
Я затрясла головой, испугавшись, что он отправит меня домой, и встала, опираясь на предложенную руку. Голова кружилась после удара, руки тряслись и дышать было больно — удар был не слабым. Я с облегчением прислонилась к Кириллу, вдохнула поглубже. Больно, не терпимо. Мне ничего не сломали.
— Ребенок был в доме, — сказал Зверь. — Или все еще там.
Я перестала замечать боль.
— С чего ты взял?
— Нашел в мусоре медицинские отходы. Пустые капельницы, флаконы, пеленки #4 | Изхриптях: "Не!"
В този момент иззад него се появи сянка. Всичко завърши с пробождане във врата, а Звярът избутал тялото настрани. Когато мъжът рухна, Кирил го обърна и отвори шлифера му:
-Охранител“, взе ключовете, пистолета, уоки-токито и се наведе към мен. -Лили, скъпа? Силно ли те цапардоса?
Поклатих глава, страхувайки се, че ще ме изпрати вкъщи, и се изправих, подпряна на подадената ръка. Главата ми се въртеше след удара, ръцете ми трепереха и беше болезнено да дишам - ударът не беше слаб. Облегнах се на Кирил с облекчение и поех дълбоко въздух. Боли, непоносимо е, но не ми е нищо счупено.
-Бебето е било в къщата“, каза Звярът. -Или все още там.
Спрях да забелязвам болката.
- Защо мислиш така?
— Открих медицински отпадъци в боклука. Празни капкомери, флакони, памперси…
Sheba 22.05.23 в 7:40 | |
Я с надеждой смотрела ему в глаза, грязными пальцами сминая майку на груди. И боялась верить каждому слову.
— Давай вызовем людей! — сгоряча предложила я.
И по лицу Зверя видела, что идея плохая, и решения он не видит.
— Тебя видели, Лили. Нет времени ждать, нужно идти быстрее. Поднимут тревогу, и все насмарку. Я пойду один.
— Один? Туда? А если там еще охрана?
— Нужно рискнуть. Ждать не будем. Я думаю, если ребенок там, то на втором этаже, — он указал на ряд окон, закрытых панелями. — В одной из тех комнат. Их закрыли светонепроницаемыми панелями, чтобы не палить, что в доме есть люди. Рация молчит, нельзя терять время.
— Иди, — я его отпустила, и я прижалась к дереву спиной.
Когда Зверь скрылся в темноте, я беззвучно разрыдалась от напряжения и съехала по стволу. Запахнула тонкую куртку. Мне было холодно и больно, внутри все трясло.
Собравшись с силами, я поднялась и начала спускаться по тропе вслед за Зверем. Оставаться на месте так же опасно, как идти #5 | Погледнах го в очите с надежда, мачкайки тениската си на гърдите си с мръсни пръсти. И ме беше страх да вярвам на всяка дума.
-Да се обадим и повикаме другите? — предложих прибързано.
По намръщеното изражение на лицето на Звяра видях, че решението на проблемът не е в това.
-Видяха те вече, Лили. Няма време за чакане, трябва да действаме бързо. Вдигнат ли тревога и всички ще изчезнат. Ще отида сам.
- Един? Там? Ами ако там има охрана?
- Трябва да рискувам. Няма да чакаме. Мисля, че ако детето е там, значи е на втория етаж. — Той посочи редица облицовани прозорци. — В една от тези стаи. Те бяха покрити с непрозрачни панели, за да не ги забележи и заснеме някой, че в къщата има хора. Радиото мълчи, няма време за губене.
-Върви“, пуснах го и притиснах гръб към дървото.
Когато Звярът изчезна в тъмнината, аз тихо се разплаках от напрежението и се плъзнах по дънера. Бях наранена,студено ми беше и всичко отвътре ми трепереше.
Събрах сили, станах и започнах да се спускам по пътеката след Звяра. Да остана там, къдетобях, е също толкова опасно, колкото и ходенето след него. Sheba 22.05.23 в 7:41 | |
Он прав, у нас нет времени. И кому доверять — мы не знаем. Меня тянуло к этому дому невидимыми цепями, и захотелось, чтобы в этот момент здесь, рядом, был Руслан. Потому что ощущал бы то же самое.
Я почти спустилась к дому. Ни Зверя, ни других людей не видела: тишина была наполнена звуками ночного леса: шорохом облетающих крон и сухой травы.
— Лишь бы ему повезло… — прошептала я, наблюдая за темными окнами.
Если бы Руслан сейчас был на свободе, я бы плюнула все и ему позвонила — лишь бы помог. Ни о чем я сейчас так не жалела, как о том, что он попал в тюрьму. Они были сильнее вместе. Я их рассорила и теперь пожинаю плоды.
А если он не вернется? Если Зверь погибнет там, что делать мне?
Из-за наблюдения я боялась подходить к дому ближе. У меня даже телефона нет с собой и к машине одна не факт, что смогу вернуться.
Пусть ему повезет.
Я следила за окнами. #6 | Той е прав, нямаме време. И не знаем на кого да вярваме. Бях привлечена към тази къща от невидими вериги и исках Руслан да е тук, до мен в този момент. Защото и той би се чувствал по същия начин,но щеше да действа по-бързо и сигурно от мен..
Почти слязох до къщата. Не видях Звяра или други хора: тишината беше изпълнена със звуците на нощната гора: шумоленето на люлещеите си от вятъра корони на дърветата и джвакането на мократа трева.
-Само да имаме късмет…“ прошепнах, наблюдавайки тъмните прозорци.
Ако сега Руслан беше на свобода, щях да плюя всичко и да го извикам - просто да помогне. Сега не съжалявам за нищо повече от факта, че влезе в затвора. Братята заедно бяха по-силни. Скарах ги и сега жъна плодовете на своята тъпота..
Ами ако не се върне? Ако Звярът умре там, какво трябва да направя?
Заради наблюдението ме беше страх да се приближа до къщата. Дори нямам телефон със себе си и няма да мога да се върна сама до колата.
Нека той има късмет.
Гледах към прозорците. Sheba 22.05.23 в 7:41 | |
Пыталась уловить тень или движение, хоть что-то. Ничего. Зато сзади раздался шорох, не собираясь больше никого к себе подпускать, я спустилась ближе к дому и затаилась в кустах. Не знаю, было это животное или…
Сюда шли. Двое мужчин, они несли что-то между собой — ящик?
Я перестала дышать.
Не заметив меня, они прошли мимо, спустились к дому и открыв дверь, скрылись за забором. И Зверь там один… А их сколько?
Я выдохнула в замерзшие руки.
Я ничего не могла, кроме как ждать.
Через несколько минут калитка распахнулась. Один из них выбежал обратно в полной тишине, споткнулся и также тихо упал. Прищурившись, я напряженно смотрела в темноту, но ничего не видела. Это Зверь его? Я выползла из кустов, с надеждой глядя за забор. Сердце ломилось в ребра. Я спустилась ниже, пригнувшись рядом с неподвижным телом — между шеей и ключицей торчала рукоять ножа. Удар Зверя… Теперь он безоружен.
#7 | Опитах се да уловя сянка или движение, каквото и да е. Нищо. Но отзад се чу шумолене,обърнах се за да не ме изненадат пак отзад, спуснах се по-близо до къщата и се скрих в храстите. Не знам дали беше животно или...
Идваха насам двама мъже,които носеха нещо между тях - кутия?
Спрях да дишам.
Без да ме забележат, минаха,покрай мен към къщата и отвориха вратата, изчезнаха зад оградата. А там Звярът е сам.... А колко са те?
Издишах в студените си ръце.
Не можех да направя нищо, освен да чакам.
Няколко минути по-късно портата се отвори. Един от тях изтича обратно в пълна тишина, спъна се и също тихо падна. Примижах, взирах се в тъмнината, но не виждах нищо.Дали пък Кирил не го е...? Изпълзях от храстите, гледайки с надежда през оградата. Сърцето ми лудо блъскаше в ребрата. Слязох по-ниско, приклекнах до неподвижното тяло, а дръжката на нож стърчеше между врата и ключицата му. Типичният удар на любовникът ми. Сега той е невъоръжен. Sheba 22.05.23 в 7:41 | |
Я вошла за забор и остановилась, как потерянный ребенок, не зная, куда бежать дальше. Территория двора была компактной, но плохо различимой в темноте, повезло, что нет собак… Иначе меня бы уже рвали на части. Посреди мощеной дорожки валялся опрокинутый ящик. Тело второго мужчины лежало на ступенях.
Кругом стояла тишина.
Он в доме.
— Зверь! — испугалась я, и преодолела ступени, перепрыгивая через рассыпанное медицинское оборудование. Здесь тоже тихо и темно. Если бы не запах жилья, я бы решила, что дом необитаем.
Но здесь пахло жизнью…
В доме я не решилась его звать — только тяжело дышала, озираясь, и прислушивалась. Он умел тихо ходить, скрываться. Но сейчас ножа у него нет. Если в доме есть еще кто-то, чем будет драться — голыми руками?
Дом был большим, от фойе отходили два крыла, но я без сомнений побежала по ступеням вверх. Я плохо ориентировалась, но примерно представляла, в какой части дома искать комнаты с закрытыми окнами. #8 | Отидох зад оградата и се спрях като изгубено дете, без да знам накъде да бягам. Територията на двора беше компактна, но почти неразличима в тъмното, беше късмет, че нямаше кучета ... В противен случай щях да бъда разкъсана на парчета. В средата на павираната пътека лежеше преобърнатата кутия. Тялото на втория мъж лежеше на стъпалата.
Наоколо цареше тишина.
Той е в къщата.
- Звяр! -Уплаших се и преодолях стъпалата, прескачайки разпръснатото медицинско оборудване. Тук също е тихо и тъмно. Ако не беше миризмата на жилище, щях да реша, че къщата е необитаема.
Но миришеше на живот...
В къщата не посмях да го викам - само дишах тежко, оглеждах се и слушах. Умееше да върви тихо, да се крие. Но сега той няма нож. Ако има друг в къщата, с какво ще се бие - с голи ръце?
Къщата беше голяма, с две крила, излизащи от фоайето, но без колебание изтичах нагоре по стълбите. Ориентирвах се зле, но имах някаква смътна представа в коя част на къщата да търся стаите със затворени прозорци. Sheba 22.05.23 в 7:41 | |
Где-то наверху раздались выстрелы.
Легкие горели, когда я достигла второго этажа, о боли в груди я вообще забыла.
Мысль, что где-то наверху может оказаться мой ребенок заставила меня бежать быстрей. Страха за себя не было — только за него.
Я пробежала по коридору и рванула двойные двери. Я не ошиблась и посчитала окна правильно — это бы то самое помещение. И здесь был свет. Неяркий, горели только торшеры, но после полной темноты в доме он казался ослепительным.
Я увидела Зверя, а он, услышав, что двери распахнулись, обернулся.
Мы встретились глазами.
Стрелял он, и еще не убрал оружие, оно было в руке.
— Лили, иди отсюда! — прорычал он, но я осталась.
Это была не медицинская комната. Обычная деловая обстановка: дорогой рабочий стол, кресло. На ковре лежал застреленный охранник в черной форме. Не останавливаясь, Зверь прошел дальше и толкнул следующие двери.
— Стоять! — гаркнул он.
Сдавленный женский всхлип. #9 | Някъде отгоре проехтяха изстрели.
Дробовете ми горяха, когато стигнах втория етаж, забравих за болката в гърдите.
Мисълта, че детето ми може да е горе ме накара да тичам още по-бързо. Не се страхувах за себе си, само за него.
Изтичах по коридора и рязко отворих двойната врата. Не сбърках и бях преброила правилно прозорците - това щеше да е същата стая. И имаше светлина. Приглушено, горяха само подови лампи, но след пълната тъмнина в къщата,тук изглеждаше ослепително.
Видях Звяра и той, като чу, че вратите се отварят, се обърна.
Осъществихме зрителен контакт.
Той е стрелял и още държеше оръжието, беше в ръката му.
-Лили, махай се от тук! - изръмжа той, но аз останах.
Това не беше медицинска стая-виждаше се по обичайната бизнес среда: скъпо бюро, фотьойл. На килима лежеше застрелян пазач в черна униформа. Без да спира, Звярът продължи напред и тласна следващите врати.
- Не мърдай! - излая той.
Чу се само задавено женско ридание. Sheba 22.05.23 в 7:42 | |
Я подбежала к проему и увидела, что он целится в женщину в медицинском костюме. Она держала дрожащие руки в перчатках поднятыми. Я бегло осмотрела помещение: за белой медицинской ширмой скрывалось что-то громоздкое. Я увидела тени стоек для капельниц, проводов, и сделала несколько шагов вперед.
В горле возник ком, мешающий дышать.
Что там?!
В голове билась и пульсировала только эта мысль, я почти не могла идти, но шла. Боковым зрением видела, как Зверь и врач следят за мной.
Женщина что-то сказала.
Я не слышала, что. Сквозь шум в ушах пробивался только писк электроники.
Все внимание сосредоточилось на белой ширме и том, что она скрывает.
И я боялась за нее заходить, чтобы увидеть, что там.
— Ну, Лили? — долетел хриплый голос Зверя, когда я за нее свернула и остановилась, как вкопанная. — Он там? #10 |
Изтичах до отвора и видях, че се цели в жена с медицински костюм. Тя вдигна треперещите си ръце в ръкавици. Бързо огледах стаята: зад бял медицински параван се криеше нещо обемисто. Видях сенките на интравенозни стойки, жици и направих няколко крачки напред.
Имаше буца в гърлото ми, която ми затрудняваше дишането.
Какво има там?!
Само тази мисъл биеше и пулсираше в главата ми, почти не можех да ходя, но продължих с последни сили. С крайчеца на окото си видях как Звяра и докторката ме наблюдават.
Жената каза нещо.
Това не го чух. Само бипкането на електрониката си проправи път през шума в ушите ми.
Цялото внимание беше насочено към белия екран и това, което крие.
И ме беше страх да отида зад него, за да видя какво има.
- Е, Лили? - чу се дрезгавият глас на Звяра, когато се обърнах към него и спрях като вкопана в пода. - Той е там?
Sheba 22.05.23 в 7:42 | |
