| Глава 6
Sheba 22.05.23 в 7:54 | |
Ребенок, оплетенный проводами и трубочками, лежал на дне инкубатора, сжав кулачки. #2 | Детето, оплетено с жици и тръбички, лежеше на дъното на кувьоза и свиваше юмручета.
Sheba 22.05.23 в 7:58 | |
Женщина снова что-то сказала. #3 | Жената отново каза нещо. Sheba 22.05.23 в 7:58 | |
| Не реагирах. Sheba 22.05.23 в 7:58 | |
Ни на нее, ни на вопросы Зверя. #5 | Нито към нея, нито към въпросите на Звяра. Sheba 22.05.23 в 7:59 | |
Рассматривала младенца и старалась пока не верить. А вдруг не он… Но в сердце уже начала зарастать дыра, которая разрушала меня с того момента, как я потеряла ребенка. Я ощутила, что это он. Нависла над инкубатором, прижав ладони к прозрачному пластику, и с отчаянием и надеждой смотрела в крошечное лицо сына. Ребенок подрос, но все еще оставался миниатюрным. #6 | Гледах бебето и не можех още да повярвам. Ами ако не беше той... Но в сърцето ми вече беше започнала да зараства дупката, която ме разрушаваше от момента, в който загубих детето си. Усещах, че е той. Аз висях над кувьоза, притискайки длани към прозрачната пластмаса, и гледах с отчаяние и надежда в мъничкото личице на сина си. Детето е пораснало, но все още оставаше миниатюрно. Sheba 22.05.23 в 7:59 | |
Видел бы малыша Руслан… #7 | Ох,да можеше и Руслан да види детето си... Sheba 22.05.23 в 7:59 | |
Но он никогда его не увидит. Не узнает. Не возьмет на руки. #8 |
Но той никога няма да го види. Няма да знае за него. Няма да го вземе на ръце.
Sheba 22.05.23 в 7:59 | |
— Лили! — прорычал Зверь. #9 | — Лили! — изръмжа Звярът.
Sheba 22.05.23 в 7:56 | |
— Это он, — почти спокойно ответила я. — Мы нашли его. #10 | — Това е той — отвърнах почти спокойно. - Намерихме го. Sheba 22.05.23 в 7:56 | |
Зверь отшвырнул ширму в сторону, и мы встретились взглядами. У него были ошеломленные глаза, он не верил, что это правда. Шел напролом, но не верил. А по моим глазам и так все было видно. Я пошатнулась, но Зверь успел меня подхватить.
Я ощупала ладонями инкубатор, не веря, что происходящее реально.
— Она врач? — я не отрывала глаз от сына. — Почему он еще там? Что с ним?
— Ты слышала? — Зверь махнул пистолетом, вынуждая ее подойти. — Ответь на ее вопросы!
Сам он остановился у окна, настороженно вглядываясь в темноту из-за экрана.
— Ребенок должен оставаться в кувезе, — у врача сильно дрожал голос, под давлением Зверя она опустилась на колени, и так и не встала. — Масса тела еще недостаточно, он не дышит сам, нужно постоянное наблюдение…
Я горько сглотнула и прижалась лбом к инкубатору.
Я не сошла с ума.
Я была права! #11 | Звярът отмести екранът настрани и погледите ни се срещнаха. Имаше замаяни очи, не вярваше, че е истина. Той продължи напред, но още не му се вярваше.Но в моите очи и така беше видно.Залитнах, но Звярът успя да ме хване.
Опипвах кувьоза с длани, без да вярвам, че случващото се е истина.
- Тя лекар ли е?- Не свалях очи от сина си. Защо той все още е там? Какво му има?
- Чу ли? -Звярът размаха пистолета си, принуждавайки я да излезе напред.- Отговори на нейните въпроси!
Самият той спря до прозореца, надничайки предпазливо в тъмнината иззад паравана.
-Детето трябва да остане в кувьоза“, гласът на лекарката трепереше силно, под натиска на Звяра тя коленичи и не стана. - Телесното тегло все още не е достатъчно, той не диша сам, необходимо е постоянно наблюдение ...
Преглътнах горчиво и притиснах чело към инкубатора.
Аз не съм се побъркала.
Бях права! Sheba 22.05.23 в 7:57 | |
То, что я ощущала сейчас… было трудно описать. Легкость в душе, и во всем теле, надежда, я словно возродилась заново. Встала из кострища и стряхнула пепел. Даже не хотела слушать врача. Ничего не хотела, только на него смотреть…
— Лили, его нужно забирать, — ко мне подошел Зверь, схватил за предплечья, в глазах вместо счастья была тревога. — Охраны мало, но здесь оставаться нельзя.
Глаза досказали все остальное.
Здесь оставаться нельзя. Перевести ребенка тайно тоже непросто: нужны врачи, оборудование.
— Я вызову охрану, — решил Зверь, — пока к нам не нагрянули гости. Закроем экраном, чтобы не видели, что внутри… Никому ни слова, Лили. Нужно вывезти его в «Авалон».
— Хорошо, — я предоставила Зверю решать проблемы, оставшись рядом с инкубатором.
Охрану выставили за закрытыми дверями. Врач тряслась рядом со мной, прикованная наручниками, Зверь вскользь заметил, что ее заберем с собой. Вряд ли он теперь доверит ей лечение ребенка, но она знает о нем все. #12 | Това, което почувствах сега... беше трудно за описване. Лекота в душата, и в цялото тяло, надежда, сякаш се преродих. Станах от огъня и изтръсках пепелта. Дори не исках да слушам лекарката. Не исках да правя нищо, просто го гледах ...
-Лили, трябва да го вземем и да се махаме“, Звярът се приближи до мен, хвана ме за предмишниците, в очите ми имаше тревога вместо щастие. -Охраната е малко, но не можете да останете тук.
Очите казаха останалото.
Не можем да останем тук. Тайното прехвърляне на детето също не е лесно: необходими са лекари и оборудване.
-Ще извикам нашата охрана“, реши Звярът, -Преди да имаме гости. Затвори екрана, за да не видят какво има вътре... Нито дума на никого, Лили. Трябва да го заведем в Авалон.
-Добре“, оставих Звяра да решава проблемите, оставайки до инкубатора.
Охраната беше поставена при затворените врати. Докторката се тресеше до мен,закопчана с белезници, Звяра небрежно забеляза, че ще я вземем с нас. Едва ли сега той ще й повери лечението на детето, но тя знае всичко за него Sheba 22.05.23 в 8:01 | |
Инкубатор накрыли белым экраном.
Зверь хотел оправить меня в клуб раньше, но я отказалась уезжать одна. Он ходил по комнате, переоборудованной в палату, уставший и напряженный, рыская взглядом по сторонам.
Меня то трясло, то знобило.
Комнату в клубе подготовили за несколько часов, на улице уже рассвело, когда Зверь подошел сообщить, что мы перевозим ребенка.
— Пойдем, — он заставил меня подняться, поднял на руки, потому что по-другому я идти не могла, и отнес вниз. — Нужно как можно быстрее убраться отсюда, и замести следы. Камер здесь нет, только по периметру забора. Нельзя, чтобы узнали, кто разорил гнездо…
После недосыпа и волнующей встречи с малышом, у меня отупели эмоции. Мы возвращались в «Авалон», а я как будто не могла поверить, что все позади.
— Ты помнишь, о чем мы говорили? — спросил Зверь.
О Руслане. Я кивнула. #13 | Инкубаторът беше покрит с бял екран.
Звярът искаше да ме изпрати в клуба по-рано, но аз отказах да си тръгна сама. Той се разхождаше из стаята, превърната в отделение, уморен и напрегнат, оглеждайки се.
Тресях се от нерви,после ме втресе .
Помещението в клуба беше подготвено за няколко часа, навън вече се разсъмваше, когато Звяра се качи да съобщи, че превозваме дете.
„Хайде да вървим“, накара ме да стана, вдигна ме, защото не можех да ходя, и ме занесе долу. „Трябва да се махнем оттук възможно най-бързо и да прикрием следите си. Тук няма камери, а само по периметъра на оградата. Невъзможно е да се разбере кой е унищожил гнездото ...
След недоспиване и вълнуваща среща с бебето, емоциите ми се притъпиха. Връщахме се в Авалон и сякаш не можех да повярвам, че всичко е свършило.
Помниш ли за какво говорихме? – попита Звяра.
Относно Руслан. Аз кимнах. Sheba 22.05.23 в 8:01 | |
— Я пообещала, — хрипло сказала я. — И не скажу. Что бы ни случилось — не скажу ему. Только он и так может узнать… В «Авалоне» пойдут слухи.
— Там его сторонников не осталось. Пока он в тюрьме, от моих он ничего не узнает, если сама не скажешь.
Палату оборудовали на втором этаже в самом дальнем уголке клуба. Окна выходили на лес. Двух врачей, которых срочно нашел Зверь, поселили здесь же. Он сам ушел утрясать вопросы безопасности.
Когда с инкубатора сняли экран, я села рядом, глядя на ребенка.
— Вот мы и дома, — прошептала я.
Все хорошо. Все прекрасно. Самая тяжелая ноша упала с плеч. По правде говоря, на наследство мне было плевать — Зверю оно было нужно больше, чем мне. Другие проблемы не волновали. Даже то, почему Коринна упомянула этот дом — по недомыслию или специально, пытаясь сделать подсказку. Я наслаждалась долгожданным покоем, который омрачали только мысли о Руслане…
Мне было жаль его. Очень жаль. #14 | — Обещах — казах дрезгаво. - Няма да кажа. Каквото и да се случи, няма да му кажа. Така или иначе само той може да разбере... Слуховете ще се разпространят в Авалон.
-В клубът не останаха негови поддръжници. Докато е в затвора, той няма да научи нищо от моите, освен ако ти сама не му кажеш.
Оборудваха специална стая на втория етаж в най-отдалечения ъгъл на клуба. Прозорците гледаха към гората. Двама лекари, които спешно бяха намерени от Звяра, бяха настанени тук. Самият той отиде да уреди въпросите за сигурността.
Когато екранът беше махнат от кувьоза, аз седнах до него и гледах детето.
-Ето ни у дома“, прошепнах.
Всичко е наред. Всичко сега е прекрасно. Най-тежкото бреме падна от плещите ми. В интерес на истината, не ме интересуваше наследството. Звярът се нуждаеше от него повече от мен. Други проблеми не ме притесняваха. Дори защо Корина спомена тази къща - от недомислие или нарочно, опитвайки се да направи намек. Наслаждавах се на дългоочаквания мир, който беше засенчен само от мисли за Руслан ...
Стана ми жал за него. Мнооого! Sheba 22.05.23 в 8:01 | |
Даже если он выживет, если мы еще столкнемся, заговорим, где-то увидимся, всегда мне придется хранить эту тайну.
В коридоре раздался шум, но я смотрела на ребенка, пальцами поглаживая пластиковую стенку — словно к нему прикасалась.
За спиной хлопнула дверь и все стихло.
Я не обернулась.
И так знаю — Зверь пришел. Раздал последние указания в коридоре, и появился здесь.
— Принцесса?
Я знала, что он пришел за мной.
Свое главное обещание он выполнил, пришло время платить за это. Молчать. Скрывать. Отдать в его руки власть и деньги, причитающиеся ему по закону. Стать его супругой. #15 |
Защото беше оставен да страда в същия ад, в който аз бях наскоро.
Дори и да оцелее, ако все още някъде се сблъскаме, говорим, видим- винаги ще трябва да пазя тази тайна.
В коридора се чу шум, но аз гледах детето, галех с пръсти пластмасовата стена - сякаш го докосвах.
Вратата се хлопна зад някого и всичко отново стана тихо.
Не се обърнах.
И така знам - Звярът дойде. Даде последните инструкции в коридора и се появи тук.
- Принцесо?
Знаех, че е дошъл за мен.
Той изпълни основното си обещание, време е да платя за това. Да бъда по-ниска от тревата.Да крия какво ми е всъщност. Да дам в ръцете му властта и парите, които му се полагат по закон, като му стана съпруга.
Sheba 22.05.23 в 8:02 | |
Не такая плохая судьба.
— Идем, — он потянул меня за руку. — Тебе нужно отдохнуть.
Я не стала сопротивляться или уговаривать посидеть еще минутку.
Он прав — я безумно устала, а когда исчез адреналин, то ощутила, какие руины от меня остались. Ощущая боль в каждой мышце и косточке, особенно в грудине, по которой пришелся удар, я встала и покорно пошла за ним. Дала Зверю увести меня в спальню. С порога он начал раздеваться, бросая одежду на пол: куртку, футболку, расстегнул ремень джинсов… Он шел в душ, а я любовалась сильным тренированным телом. Грязный после леса, с растрепанным хвостом, на боку — длинная царапина, словно увернулся от удара.
Я направилась следом.
Зверь включил воду, капли посыпались в черную каменную чашу, которая заменяла здесь душевую кабину. Я сбросила куртку, когда Кирилл схватил меня за плечи и прижал к стене. Стало немного больно после того пинка в лесу. Он рассматривал мои глаза — без лишних слов. Уставшие, но спокойны и преданные. #16 | Не е чак толкова лоша съдба.
- Да тръгваме - дръпна ръката ми. - Имаш нужда от почивка.
Не се съпротивлявах, нито го убеждавах да поседим още минута.
Прав е - бях безумно уморена и когато адреналинът изчезна, усетих какви руини останаха от мен. Усещайки болка във всеки мускул и костичка, особено в гръдната кост, която беше ударена, станах и послушно го последвах. Оставих Звяра да ме отведе до спалнята. От прага той започна да се съблича, хвърляйки дрехи на пода: яке, тениска, разкопча колана на дънките си ... Той отиде под душа и аз се възхищавах на силното му тренирано тяло. Мръсен след гората, с разчорлена опашка, дълга драскотина отстрани, сякаш се е отбранявал от удар.
Аз го последвах.
Звярът пусна водата, капки се изляха в черната каменна купа, която замеяше тук душ кабината. Хвърлих сакото си, когато Кирил ме хвана за раменете и ме притисна към стената. Малко ме болеше след този ритник в гората. Той ме погледна в очите без повече приказки. Уморени, но спокойни и предани. Sheba 22.05.23 в 8:02 | |
Второй раз он спас моего ребенка. Второй раз спас меня.
Мы слились в поцелуе. Далеко не впервые, но впервые я ощутила такую волну чувств, жара, которые шли прямо из живота и из сердца. Его хотелось целовать и целовать, не останавливаясь. Он должен был ощутить волну благодарности от меня, и страстное желание поблагодарить поцелуем.
— Зверь, — прошептала я, прижимаясь к нему.
Ласкала его тело открытыми ладонями, покрывала поцелуями грудь. От каждого прикосновения словно электричеством прошибало: от жара, ощущения его желания, эмоций, которые захлестывали, как лавина. Я ощутила то же самое, что в наш первый раз… Не секс, а те прикосновения и ласки, когда он поймал меня после побега.
Я думала, такие чувства не смогу больше испытывать.
После похищения Русланом, потери ребенка, всех бед, что на меня обрушились #17 | За втори път спаси детето ми. Спаси ме и мен втори път.
Сляхме се в целувка. Далеко не първата, но за първи път усетих такава вълна от чувства, топлина, която идваше направо от стомаха и от сърцето. Исках да го целувам и милвам, без да спирам. Трябваше да почувства вълната на благодарност от моя страна и страстното желание да му се отдам.
-Звяр“, прошепнах, сгушвайки се в него.
Галех тялото му с отворени длани, покривах гърдите му с целувки. Всяко докосване беше като електричество: от топлината, усещането за желанието му, емоциите, които ни заляха като лавина. Чувствах същото като първия път... Не желание за секс, а онези докосвания и ласки, когато той ме хвана за първи след бягството.
Мислех, че никога повече няма да се чувствам така.
След отвличането от Руслан, загубата на детето, всички неприятности, които ме сполетяха,бях загубила способността си да чувствам така,както сега. Sheba 22.05.23 в 8:03 | |
Не прекращая поцелуя, он толкнул меня под душ и на нас обрушились потоки воды. У меня захватило дыхание, я захлебывалась теплой ласковой водой, эмоциями и Зверем.
Он сорвал с меня майку, и накрыл обе груди ладонями.
От него шла такая же энергия, желание животного секса, что и от меня. Словно мы вернулись на год назад и, еще живые и полные сексуальной энергии, хотели даже не сексом заняться, а спариться. Голые инстинкты. Жажда жизни. Он рванул застежку моих джинсов, скорее разрывая, чем расстегивая. Они плотно облепили ноги, намокнув, и Зверь стянул их с меня вместе с бельем. Я оказалась совершенно голая и горячая. Доступная ему вся. Мне не хотелось закрываться, не хотелось прятаться. Прижавшись к нему так плотно, что в живот вдавился напряженный член, я прошептала:
— Делай, что хочешь… #18 | Без да спира целувките, той ме бутна под душа и струи вода се изсипаха върху нас. Останах без дъх, давех се от топлите нежни струи, емоции и Звяра.
Разкъса тениската ми и покри двете ми гърди с длани.
От него идваше същата енергия, желанието за животински секс, както и от мен. Сякаш се бяхме върнали преди година и все още живи и пълни със сексуалност и искахме дори не да се чукаме, а да се чифтосваме. Голи инстинкти. Жажда за живот. Той разкъса закопчалката на дънките ми, като разкъса, вместо да разкопчае ципа. Залепнали плътно около краката ми, намокрили се и Звярът ги издърпа от мен заедно с бельото ми. Бях чисто гола и гореща. Всичко е достъпно за него. Не исках да се прикривам с ръце. Вкопчена в него толкова силно, че напрегнатият му член се притисна в корема ми, прошепнах:
- Прави каквото искаш… Sheba 22.05.23 в 8:03 | |
Это была не просто благодарность. Настоящее желание оказаться в руках Зверя в полной его власти. Этого многие девушки мегаполиса боялись. Но я мечтала об этом с тех пор, как его узнала. Даже раньше, когда он прижал меня в том переулке к стене и мы впервые встретились взглядами. Я боялась его, и того, что о нем говорят. Но не смогла забыть.
Я забросила ногу ему на бедро, прижимаясь ближе, и ощутила, как влажные пальцы проникают в меня. Он проверял мою готовность. Действительно ли я чувствую то, о чем говорю.
От наслаждения я выдохнула ему в лицо.
Мои глаза закатились. Я оперлась спиной на стену — если бы не она, ослабевшие ноги бы меня не удержали. Ногтями я впилась в кожу на его спине и шире развела бедра, приглашая не только пальцы. Второй рукой он убрал мокрые волосы с моего лица, полного наслаждения. Гладил скулы, подбородок, открытый рот, проникая пальцами и принуждая меня посасывать их.
И пока я сходила с ума, он просто смотрел. #19 | Не беше само благодарност. Владееше ме истинско желание да бъда в ръцете на Звяра в пълната му сила. От това се страхуваха много момичета в метрополията. Но аз мечтая за това, откакто го познавам. Още по-рано, когато ме притисна към стената в тази уличка и за първи път направихме зрителен контакт. Страхувах се от него и от това, което говорят за него. Но не можах да го забравя.
Плъзнах крака си по бедрото му, сгуших се по-близо и усетих влажни пръсти да проникват в мен. Той провери моята готовност. Наистина ли чувствам това, за което говоря.
Въздъхнах от удоволствие в лицето му.
Очите ми се обърнаха в захлас. Облегнах гръб на стената - ако не беше тя, отслабналите ми крака нямаше да ме държат. Забих ноктите си в кожата на гърба му и разтворих бедрата си по-широко, приканвайки не само пръстите му. С другата си ръка той отмести мократа коса от лицето ми, изпълнено с удоволствие. Погали скулите, брадичката, отворената ми уста, проникна в нея и ме принуди да ги смуча палецът му..
И докато аз губех ума и дума, той само гледаше. Sheba 22.05.23 в 8:03 | |
Пока мы вместе, он уже не раз насладился моим телом. Теперь его интересовало нечто большее.
Он хотел, чтобы я наслаждалась им. Хотел видеть, как сильно я хочу его.
И он это заслужил.
Так откровенно, с таким желанием я никогда ему не отдавалась.
Словно изучая меня, Зверь еще раз сделал это пальцами, а затем расстегнул ширинку своих мокрых джинсов, и овладел мною, пока душ лупил ему в спину. Я открыла рот и сладко выдохнула. Ощущая, как он меня заполняет.
Это было так остро, так чувствительно, словно у меня не было кожи. И каждое прикосновение ощущалось, как нечто невероятное. Первым же толчком он раздвинул мне бедра так широко, что заныли сухожилия.
— Еще, — прошептала я ему на ухо. #20 | Докато сме заедно той вече неведнъж се е радвал на тялото ми. Сега го интересуваше нещо повече.
Искаше да му се наслаждавам. Искаше да види колко много го искам.
И си го беше заслужил.
Така че, честно казано, с такова желание никога не съм му се отдавала.
Сякаш ме изучаваше, Звярът го направи отново с пръсти, след което разкопча ципа на мокрите си дънки и ме облада, докато душът го удряше в гърба. Отворих уста и издишах сладко. Усещайки, че ме изпълва.
Беше толкова остро, толкова чувствително, сякаш нямах кожа. И всяко докосване се чувстваше като нещо невероятно. С първия тласък той разтвори бедрата ми толкова широко, че ме заболяха сухожилията на слабините.
-Още“, прошепнах в ухото му. Sheba 22.05.23 в 8:04 | |
Ногтями впилась в плечи, подзадоривая его. Наши бедра плотно прижались друг к другу, и я застонала от удовольствия. Он сдерживался, я ощущала, как дрожат разогретые мышцы, но хватило его ненадолго. Застонав вместе со мной, он прикусил кожу на шее и закончил все за несколько толчков. Отпустил не сразу, сжав так сильно, словно хотел раздавить.
Наконец, Зверь поставил меня на ноги.
Поцеловал в лоб, и встал под душ, смывая с себя лесную грязь.
— Иди сюда, — он был готов вымыть и меня.
После бурного секса ноги подгибались. Он быстро вымыл меня, намылив ароматным гелем для душа. Несмотря на разрядку, хотеть меня меньше он не стал. Просто утолил первый голод.
Завернув меня в полотенце, он отнес меня в спальню и бросил на кровать. #21 | Забих нокти в раменете му, дразнейки го. Хълбоците ни се притиснаха плътно един към друг и аз стенех от удоволствие. Той се сдържаше, усещах топлите мускули да треперят, но не продължи дълго. Стенейки заедно с мен, той захапа кожата на врата ми и се изпразни с няколко тласъка. Той не ме пусна веднага, беше ме стиснал толкова силно, сякаш искаше да ме смаже.
Най-накрая Звярът ме изправи на крака.
Целуна ме по челото и застана под душа, отмивайки горската кал.
-Ела тук.” Той беше готов да измие и мен.
Следбурният секс краката ми се подкосяваха. Той бързо ме изми, насапунисвайки ме с ароматен душ гел. Въпреки сексуалното разреждане на насъбралите се емоции, той не ме искаше по-малко. Просто беше утолил първият си глад.
Уви ме в кърпа, занесе ме в спалнята и ме хвърли на леглото Sheba 22.05.23 в 8:04 | |
Навис, рассматривая сладким, прищуренным взглядом, от которого все пылало внутри. Как давно он на меня не смотрел так… Наша сложная история его тоже измотала.
— Хочешь еще? — Зверь прижался ко мне бедрами.
— Ты думаешь, я могу сказать «нет»? — пробормотала я, млея от счастья.
Одного раза мне не хватило. Все случилось слишком быстро. Так что он без лишних вопросов развел мне ноги, и я выгнулась навстречу, забросив руки ему на шею. Это было что-то дикое и безумное, он терзал мое тело, как дикий хищник, дорвавшийся до добычи.
Я расцарапала ему спину. Губы болели от наших поцелуев, но мы полностью удовлетворили животную страсть.
Угомонились мы только через час. Разнеженная душем, нежным сексом и счастьем, я лежала в постели, прижимаясь к Зверю, и почесывала Голди за ухом. Она без меня заскучала, и встретила радостным мяуканьем. Теперь, накормленная и успокоенная, она дремала, устроившись прямо на нас. #22 | Надвисна, разглеждащ ме със сладък, присвит поглед, от който всичко ми пламна отвътре. Откога не ме е гледал така... Сложната ни история също го беше изтощила.
- Искаш ли още? -Звярът притисна бедрата си към мен.
-Мислиш ли, че мога да кажа не? – промърморих аз, изпълнена с щастие.
Веднъж не ми бешеи на мен достатъчно. Всичко стана твърде бързо. Така че без излишни приказки той разтвори краката ми и аз се извих, за да го посрещна, хвърляйки ръце около врата му. Беше нещо диво и лудо, измъчваше тялото ми като див хищник, хванал най-после плячката си.
Почесах го по гърба. Устните ни болят от целувките, но задоволихме напълно животинската страст.
Укротихме се чак след час. Разнежена от душа, ласкавия секс и щастие, лежах в леглото, вкопчена в Звяра, и почесвах Голди зад ухото. Липсвала съм й и ме посрещна с радостно мяукане. Сега, нахранена и утешена, тя задряма, устроила се точно върху нас. Sheba 22.05.23 в 8:04 | |
— Похороны скоро, — вдруг сказал он, поцеловав меня в макушку.
Я застонала от отчаяния.
— Не напоминай…
Не хочу об этом думать! О моем отце, наследстве, сестре! Мой ребенок со мной, это главное.
Но Зверь упрямо возвращал меня в реальность.
— Настораживает, что твоя сестра хотела остановиться там, где мы нашли ребенка. Позвони ей, и скажи, что дом продан и она не сможет там остановиться, — предложил Зверь. — Посмотрим, как отреагирует.
Мне не очень хотелось звонить. Лучше бы лежать и ничего не делать, но я не могла ему отказать.
— Передай телефон.
Я набрала номер сестры, не заботясь, какая разница во времени сейчас с Лондоном. Вроде бы утро.
— Алло?
— Привет, это я, — выдохнула я. — Лилия.
— Как хорошо, что ты позвонила. Похороны перенесли, ты знаешь? Мы прилетаем послезавтра. #23 | „Погребението е скоро“, каза той внезапно, целувайки темето ми.
Изстенах от отчаяние.
Не ми напомняй...
Не искам да мисля за това! За баща ми, наследството, сестрата! Детето ми е с мен, това е най-важното.
Но Звяра упорито ме върна към реалността.
-Напряга ме фактът, че сестра ти искаше да остане там, където намерихме бебето. Обади й се и й кажи, че къщата е продадена и тя няма да може да остане там“, предложи Звяра. -Да видим как ще реагира.
Всъщност не исках да се обаждам. Би било по-добре да лъжа и да не правя нищо, но не можех да му откажа.
- Подай телефона.
Набрах номера на сестра ми, без да ме интересува каква е часовата разлика в момента с Лондон. Май е сутрин.
- Здравейте?
„-Здрасти, аз съм“, въздъхнах аз. — Лили.
-Хубаво е, че се обади. Погребението беше отложено, нали знаеш? Пристигаме вдругиден. Sheba 22.05.23 в 8:05 | |
В сознании возник какой-то тревожный маячок. Может, это постоянная нервотрепка обострили тревогу и мне кажется страшным и подозрительным. Но все же. Руслана переводят в столицу для суда, тело отца выдали для похорон, и моя сестра прилетает уже скоро.
Хорошо, что она первая начала об этом.
— Я хотела сказать, что… В доме на озере не получится остановиться, извини. Я даже не сразу поняла, что за дом, год назад он был переоформлен на другого человека, так что…
— О, ничего страшного, — вдруг заявила сестра. — Это мой опекун. Этот дом папа для меня покупал когда-то. Я ни разу там не была, потому что жила за границей. Он меня год назад предупреждал, что переоформит.
Я лишилась дара речи, и покосилась на Зверя, ожидая, что он подскажет, как действовать.
— Э-э-э… так дом принадлежит твоему опекуну?
Зверь смотрел с таким же непониманием.
— Да, Лили. Не тревожься. У нас есть ключи. #24 | В съзнанието ми се появи смущаващ фар. Може би тази постоянна караница е изострила тревожността и всичко ми изглежда страшно и подозрително. Но все пак. Руслан е преместен в столицата за съдене, тялото на баща ми е дадено за погребение, а сестра ми скоро ще пристигне.
Добре, че тя първа започна това.
-Исках да кажа, че… Не можеш да останеш в къщата на езерото, съжалявам.“ Дори не разбрах веднага каква къща е, преди година беше пререгистрирана на друго лице, така че ...
— О, няма страшно — каза внезапно сестрата. - Баща ми купи тази къща за мен . Никога не съм била там, защото съм живяла в чужбина. Още преди година ме предупреди, че ще се пререгистрира.
Онемях и присвих очи към Звяра, чакайки да ми каже как да продължа.
-Ъъъ... значи къщата принадлежи на твоят настойник?“
Звярът погледна със същото неразбиране.
- Да, Лили. не се притеснявай Ние имаме ключове. Sheba 22.05.23 в 8:05 | |
Голос звучал совершенно спокойно. Как будто она ничего не знает, что там был ребенок. Если играет, она идеальная актриса.
— Тогда хорошо…
— Я позвоню, когда прилечу. Извини, мне пора на занятия.
Она положила трубку.
— Ты знал об этом?
— Нет, принцесса… — голос Зверя был озадаченным. — Я сказал выяснить, кому принадлежит дом, но ничего не узнали. Я даже решил, что новый владелец дома — фикция, фальшивые документы.
— Может так и есть.
— На похоронах они появятся вместе. Тогда и посмотрим, — Зверь притянул меня к себе, поцеловал, расслабившись и порочно улыбнулся.
Его этот человек не пугал, а меня — еще как.
Год. #25 |
Гласът прозвуча напълно спокойно. Сякаш нищо не знае, че там е имало бебе. Ако играе, тя е перфектната актриса.
- Добре тогава…
- Ще се обадя като пристигна. Съжалявам, трябва да вляза в час.
Тя затвори.
— Знаеше ли за това?
Не, принцесо…“ -Гласът на Звяра беше озадачен. -Казах да разберат кой е собственикът на къщата, но те не откриха нищо. Дори реших, че новият собственик на къщата е измислица и има фалшиви документи.
- Може би е така.
-Те ще се явят заедно на погребението. Тогава ще видим - Звярът ме придърпа към себе си, целуна ме, отпусна се и се усмихна злобно.
Този човек не го уплаши, но аз се стреснах.
Година?
Sheba 22.05.23 в 8:06 | |
Она сказала год.
Следовательно, отец оформил дом почти сразу же после того, как братья из «Авалона» меня похитили. Значит, он предполагал такой расклад и заранее начал готовиться, чтобы защитить любимую дочку. Кто знает, что еще он переоформил на этого опекуна. Кто же он такой? Зверь был прав — мой отец не доверял никому.
— А то, что Руслана переводят — тебя не беспокоит? Что-то идет не так, Зверь.
— Знаешь, что, Лили? — выдохнул он мне в волосы. — Я спас твоего ребенка не затем, чтобы ты сейчас нервничала и переживала… Мне нужна спокойная невеста. Спокойная, счастливая… Благодарная. Понимаешь намек?..
— Нет… — изобразила я наивность.
— Я покажу. #26 | Тя каза една година.
Затова баща ми е оформил къщата почти веднага след като братята от ,,Авалон'' ме отвлякоха. И така, той е предполагал такова развитие и е започнал да се подготвя предварително, за да защити любимата си дъщеря. Кой знае какво още е пререгистрирал на този настойник. Кой е той? Звярът беше прав — баща ми не вярваше на никого.
- Това, че превеждат Руслан, не те ли притеснява? Нещо не е наред, Звяр.
-Знаеш ли какво, Лили?- той дишаше в косата ми. - Спасих детето ти не за да си нервна и притеснена... Имам нужда от спокойна булка. Доволна и щастлива… Благодарна. Разбираш ли намека?
-Не…“ Изобразих наивност.
- Ще ти покажа.
Sheba 22.05.23 в 8:06 | |
