Глава 7
След като Звярът заспа, аз тихо се измъкнах от леглото.
От недоспиване вече ме побиваха тръпки, но не можех да спя. Не сега. Като сянка се върнах при детето. След добрият сексуален маратон - а Звярът не ме пусна дълго време, цялото тяло ме болеше.Уморена се отпуснах пред кувьоза.
- Здравейте…
Вратата се отвори зад мен и докторката влезе в стаята,прекъсна съзерцаването на бебето ми.
- Аа,това сте Вие?
Искаше да си тръгне, но в последния момент се спря.
- Имате ли въпроси?
Тя дори не можеше да си представи колко ... Още не се справях със ситуацията ,че синът ми е жив, с мен, че всичко се е променило. Струваше ми се, че ще заспя и всичко ще изчезне.
-Ще успее ли напълно да се възстанови? -Попитах. - Роди се в двадесет и шестата седмица, ще бъде ли здрав?
- Да се надяваме на най-доброто. Още е рано да се каже.
- Кога ще разбера за това?
-Ще стане ясно след шест до осем месеца. Тогава ще се разбере как се развива детето. Той е още твърде малък.
Беше ми странно да мисля за това. Трудно е да се възстановя от мисълта, че сега мога пък да го загубя заради здравословни проблеми. Докторката излезе, а аз въздъхнах, отново останала сама с бебето.
Най-важното е, че отново сме заедно.
За останалото мога да се приспособя, обещавам.
Следващите два дни прекарах почти нон стоп тук. Със Звяра почти не се пресичахме - той се занимаваше се с наследствените въпроси, готвеше се, както се изрази, за война с адвокатите.
Баща ми притежаваше много неща.
Корпорацията, на която разчиташе Звяра, трябваше да го направи крал в града. Много хора разчитаха на нея, детето ми пострада заради това. Не искам това наследство. То ми причини само неприятности.
Когато някой се стреми към големи пари и влияние, той буквално върви по главите на другите.
Страхувах се, че аз и синът ми отново ще бъдем жертви ...
Погребението беше насрочено за девет сутринта. Станах в шест и не можах да заспя.
-Сигурен ли си, че трябва да отида?
-Разбира се, Лили. Ти си наследницата.
Звярът невъзмутимо облече черна тениска, дънки и черно кожено яке. В това погребално облекло му се открояваше само косата. На леглото лежеше черна рокля за мен, ботуши на висок ток и ново палто.
— Извикай стилисти, Лили? Нека те подготвят.
Започнах да клатя глава, но той вече се насочваше към вратата.
— Облечи я — нареди той.
С въздишка посегнах към дрехите си. Това е несправедливо! Затова пък безотказно. Ще се приведа бързо в ред. Момичетата,които обслужваха другите работещи в клубът,ме гримираха и прибраха косата ми в строг възел. Отидохме до гробището с друга кола - черна, със затъмнени стъкла.
- От какво се страхуваш? — попита Звяра, докато пътувахме.
Как точно разбра настроението ми...
- Не знам.Имам лошо предчувствие.
Погледнах към портите на упокойното място. Хората са много.Имах чувството, че половината град се е събрал - точно както когато беше баща ми убит. Наоколо имаше полицаи, за да пазят реда. Колите пристигаха една след друга, само ние се бяхме забавили - но бяхме твърде важни птици,за да започнат без нас.
- Какво точно те притеснява?
Не можах да формулирам идеята си. Не искам да виждам сестра си, страхувам се от нейния настойник? Притеснявам се за сина ми? Усещах,че нещо не е наред,но сама не разбирах,какво?Мълчах и Звяра въздъхна и слезе от колата. Той ми отвори вратата и аз се озовах на влажния вятър, намествайки яката на палтото си.
Кирил ми подаде ръка.
-Ако те е страх, не говори с никого. Хората ми са тук, в безопасност сме.
Усетих някакви тръпки по тялото си и се наежих, но го последвах.
Бащата ще бъде заровен близо до мястото, където е заровено "моето дете". Макар да беше друго бебе, все още не трябваше да пипаме нищо. И когато се появихме на алеята, видях белият ангел. Първо исках да наредя събарянето на паметника, но докато пазим всичко в тайна, може да е опасно.
Минахме покрай него- гробът на баща ми беше на съседната алея. На същата претенциозна и скъпа площадка, постлана с мрамор, вече ни очакваха ковчег и две фигури...
Вперих очи в тях.
Момичето беше много по-ниско. На нейния фон този, който стоеше наблизо, изглеждаше като великан. И двамата са в черно. Корин беше облечена с пищна пола и тесни по краката ботуши. Късото кожено палто беше до кръста, мократа козина беше слепена на ледени висулки.
Ковчегът в цвят бордо беше единственото светло петно на траурната група.
До него има само няколко човека. Журналисти, зяпачи, колеги - всички останаха извън алеята, отцепени от охраната.
Бяхме пропуснати.
Така че ме смятат за член на семейството.
Само като си помисля, че трябваше да умре, за да ме припознае...
Токчета ми почукваха по мрамора, бавно се приближих и спрях на няколко метра от ковчега. Наистина не исках да гледам мъртвия си баща в лицето, затова се втренчих в Корина.
Тя беше твърде далече, за да каже „здрасти“ или да поговорим, затова мълчахме. Просто й кимнах леко. Тогава вниманието ми беше привлечено от мъжа, който я придружаваше.Опекунът й.
Един поглед ми беше достатъчен, за да разбера, че съм изправен пред труден човек.
Изглежда на около четиридесет години, с квадратна челюст и масивна фигура на бодигард. Беше облечен с черен костюм и късо отворено палто. Охраната им държаха чадъри над него и Корина. Над мен също се отвори един. Звярът беше оставен да се мокри под студения дъжд, но това изобщо не изглеждаше да го притеснява.
Погледът ми се плъзна по настойникът, забелязвайки подробностите.
Силни ръце с къси нокти. Белег на лицето. Очите бяха безжизнени, сякаш пред мен е робот, а не човек. Представих си себе си на мястото на Корина и ми стана страшно. Как прекарва дните си с това чудовище?
Но сестра ми не изглеждаше уплашена.
Унила - да. Но не се страхуваше.
Тя първа се приближи до ковчега и прошепна нещо, което не се чуваше заради шумоленето на дъжда. Прощаваше се. Забелязах, че Звярът и нейният опекун се гледат като яростни врагове.
- Какъв е проблема? — прошепнах, забелязвайки как тялото на Звяра се напрегна и ръката му лежеше на колана по-близо до оръжието.
Сигурна съм, че другият също е добре въоръжен.
Той отиде при ковчега след Корина.
Аз съм следващата. След това ковчегът ще бъде покрит с капак и тялото ще бъде погребано.
Но онзи не се отдръпна и не ми даде път. Погледна ме в очите, сякаш ме предизвикваше да поговорим. Преодолявайки страха, реших да се приближа. Все пак съм Лилия Девин, дъщеря на влиятелна личност, моите любовници са не по-малко влиятелни хора. Аз съм майка на бъдещия наследник на две империи. Така че няма да позволя това да ме сплаши.
И като пуснах лакътя на Звяра,се приближих сама до гроба.
Пазителят на Корина ме наблюдаваше с каменно изражение.
За секунда се вгледахме в очи и това,което видях в тях,толкова много не ми хареса,че наведох глава и се втренчих в баща си.Потръпнах, когато видях безжизненото, сиво лице, подобно на восъчна фигура. Отвътре тапицерията на ковчега беше снежнобяла. Дупката от куршума беше запечатана с восък, но като цяло гримьорът не се беше справил много добре. Или са бързали, или по принцип е било сложно. От прясно изкопаната дупка лъхаше студ и мирис на нещо тленно..
Гледката на баща ми в ковчега ме обезсърчи.Човекът,когото мразех, който уби майка ми и не ме признаваше, оставяйки ме да вегетирам в бедност. Отвлече детето ми. Но вече не го мразех. Руслан отмъсти за мен, сложи край на това. Просто го изпрати там където му е мястото-в ада.
Нямах какво да му кажа.
— Баща Ви говореше много за Вас — внезапно каза настойникът.
Имаше нисък, приглушен глас, сякаш говореше от гроба. Студен като влажната земя. През цялото това време той ме гледаше. В очакване на реакцияот моя страна.. Вероятно не само на мен ми беше интересно да гледам сестра си. Те също внимателно ме наблюдаваха.
Вдигнах поглед към тях..
Гледката на баща ми в ковчега напълно ме успокои. Самата аз сякаш замръзнах, нямах нужда от Звяра да прикрива гърба ми. Чувствах се по- уверена.
- И какво казваше?
- Искаше да установи връзка с теб.
Лъжа.
Но очите ми не ме издаваха.Ако баща ми искаше, щеше да го направи, а не да отвлича сина ми.
— И съжалявам, че неговият убиец е твоят любовник. Беше недалновидно да сключваш сделка зад гърба на баща си с неговия враг.
- Наистина ли? – попитах рязко.
- Не го отричайте. Знам, че трябваше да имате дете от него срещу възнаграждение. И те го направиха.
Присвих очите си. Откъде знаеше такива нюанси, той току-що пристигна в страната днес, даже пресата не съобщи това! Никой не знаеше, че Руслан ми е обещавал пари за раждането на бебе - и то много сериозна сума.
— Ти си отговорна за смъртта му — продължи той, — но нямам право да обвинявам дъщерята на Девин, дори ,че е така..
— Тогава за какво е всичко това?- избухнах.
В мен се събуди гневът, който бях трупала с години срещу баща ми. Той е мъртъв, така че бях готова да се разбия в неговия „приемник“ като огромна вълна.
— Просто ти казвам, че не Ви обвинявам за смъртта му. Вие не носите отговорност. Съболезнования.
В гласа имаше странен подтекст: кого тогава обвиняват - Руслан? Но той вече е в затвора ... Какво става? Това заплаха ли е или какво?
Отново сведох очи. Пресата ни наблюдава - отдалече, но все още ни виждат да говорим над тялото. Стоях неприлично дълго до ковчега. След моментно колебание се наведох и загребах няколко размекнати буци пръст, безбожно изцапайки ръкавицата си.
— Запазете съболезнованията и обвиненията за себе си — сопнах се аз.
Никак не ми хареса това, което каза.
Отдръпнах се към Звяра и го хванах за лакътя, гледайки надолу към краката му. Ковчегът беше покрит с капак - никой друг не дойде да се сбогува и под драматичната музика започнаха да го спускат надолу в земята на специален механизъм.
Сбогом, тате.
Ти беше пълен задник.
Мокра пръст полетя в гроба. Не изчаках ковчегът да слезе напълно - и ние със Звяра бяхме първите, които си тръгнахме от погребението. На задната седалка на колата дадох воля на чувствата си. Треперех от гняв и негодувание. Нямаше нужда да се оставям да бъда въвлечена в разговор. Той беше по-опитен, по-циничен, само ме подведе, но не постигна целите си. Не разбрах нищо за него, въпреки че той знаеше много за нас! Откъде? Знае някои от подробностите?!
- Звяр, можеш ли да намериш адвоката, който беше по сделката ни с Руслан? -Обърнах се от гледката на мокрия град през прозореца на колата. -Този,който дойде със сестра ми, знаеше съдържанието на нашия договор относно детето, но откъде?
-Само от адвоката“, съгласи се той, след като помисли. - Това ме стресира. Права си. Той не би получил такава информация доброволно от него.
Звярът започна да набира. Но не се обади на адвокатът.
— Е, разбрахте ли кой, по дяволите, е този с Корина? Работете по добре!- Той изсъска! -Потърсете кой се крие зад самоличността му! И намерете адвоката, с когото е работил брат ми!
Той затвори телефона, аз проследих пътят с поглед и погледнах отново към Звяра.
Боже мой... Как мога да разбера какво изпитвам към него. След като синът ми беше спасен, всичко се промени. Съживих се и сърцето ми също. Понякога в мен възникваха емоции, които самата аз не разбирах ...
Обичам ли го? Или съм само благодарна? Ще ме направи ли щастлива?
Толкова време сме заедно, но наистина, с цялата си кожа, с всяка клетка на тялото, започнах да го усещам едва преди няколко дни. От нашия последен секс.
Настойникът използва фалшиви самоличности“, каза Звяра с нисък глас. — Кой е, не се знае. Имаме нужда от неговите отпечатъци или биопроби, може би тогава ще разберем нещо.
— Хайде да го поканим у нас — предложих.
– Той няма да дойде.
— Тогава ще поканя сестра си. Малко вероятно е той да я пусне сама.
— Той е внимателен човек, Лили. Съжалявам, скъпа, той няма да дойде. Но не ми пречи все пак да помисля.
Замълчах и разглеждах профила му. И аз остро почувствах колко сега ни липсва Руслан.Звярът по-рано се занимаваше само с бизнес - връщаше дълговете на длъжниците,бегълци. Имаше ужасна репутация. Но стратегията не е неговата силна страна. С това се занимаваше Руслан.
Сега, повече от всякога, ясно разбрах колко силни са те заедно и как се допълват. И сега Руслан е в затвора. По дяволите, един по един те ще бъдат унищожени, имат твърде много врагове. Но дори и заедно няма да се съберат отново - заради спорът си за мен ...
Или може би затова баща ми ме хвърли на тях ... Хитър план. Той не помогна, осъзнавайки, че заради принцесата и нейното наследство, тези двамата ще се бият и ще разрушат собствената си империя отвътре ... Без участието на Девин.
Само не изчисли, че Руслан е много умен и не прощава обиди.
В клуба веднага се качих при детето, пренебрегвайки останалите. Всичко беше наред със сина ми.Преоблякох се и прегледах новините. Както си мислех, снимката от гробището се появи във всички разпространения. „Дъщерите на Девин се включват в битката?“, прогнозират редакции. И тази снимка, на която с нейният настойник се срещнахме над ковчега на баща ми, сякаш на дуел.
Звярът излезе някъде и аз прекарах времето до вечерта сама в спалнята. Телефонът ми иззвъня в чантата ми и аз повдигнах въпросително вежди. Никой не ми се е обаждал от сто години. Първо, контактите ми с външния свят се контролират от Кирил, откакто съм с него, и второ... кому, по дяволите, съм нужна.
- Здравейте?
Мислех, че е сестра ми. Но мрачно студеният глас разпознах веднага.
-Благодаря, Лилия.
- За какво?- Не разбрах, сърцето ми бързо запрепуска.
Нямаше никаква причина настойникът на сестра ми да ми се обажда сега. Не исках да говоря с него без Звяра.
-За това, че ми позволи да остана в къщата.
Пулсът ми скочи - говори за къщата край езерото, където намерихме детето. Звярът се погрижи да премахне всички улики и следи от престоя на детето оттам, но кой знае...И изведнъж те разбраха.
— Това е твоята къща — отвърнах предпазливо.
-Но и Вие бяхте тук.
- Аз не…
-Спрете да се опитвате да се измъквате, Лили. Трябва да Ви кажа още нещо. Тази сутрин казах, че не Ве обвинявам и е вярно. Вашият любовник е виновен за смъртта на господаря ми. По специална заповед от Девин трябва да се погрижа виновникът да бъде наказан.
- За какво говорите?- Гласът ми затрепери.
Знаех за какво става въпрос. Разбрах и усетих хлад в сърцето си.
— Руслан има значително влияние. Не мога да го оставя да се измъкне. Сега го водят, както той смята, за нов разпит.
Веднага си представих сиви затворнически коридори и Руслан с белезници. Във въображението ми той изглеждаше същият като при последната ни среща. Представих си погледа в очите му, когато каза, че синът ни е мъртъв и имам нужда от добър лекар...
Стиснах слушалката, докато ме заболяха пръстите, без да мога да я изпусна или да кажа нещо. Езикът залепна за небцето.
„Вместо това той ще бъде удушен за убийството на моя господар, Лили.“ Пауза. - След десет минути. Искам да знаеш.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/475
Преводачи: Sheba
Готово: