Проданная невеста.Наследник корпорации / Продадена невеста.Наследникът на корпорацията: 8 глава

Руски оригинал Перевод на български

Глава 8

Я выронила трубку — от страха пальцы стали ватными.

— Алло! — когда подобрала ее, уже звучали гудки. — Алло, сукин ты сын! Зачем ты это сказал!

Я заорала неожиданно для себя, не справившись с чувствами. Двери распахнулись и на пороге появился охранник.

— Позовите Зверя! — проорала я. — Это касается его брата!

Я не могла отделаться от видения: ничего не подозревающего Руслана заводят в комнату для допросов, сажают за стол, приковывают к нему наручниками, и сзади набрасывают удавку… Я не переживу, если это случится! Мне достаточно, что мы не вместе, но я не хочу его смерти. И даже больше. Я думаю, что Зверь не справится без брата.

Зачем?

Зачем он сказал это? Чтобы отомстить? Показать, что мы проиграли? Мне опекун сообщил это, просто чтобы причинить боль.

#1

Глава 8

Изтървах телефона,защото изведнъж пръстите ми,станаха меки като вата.

- Алооо?- Докато го вдигна, звуковите сигнали вече нямаше. -Алоо?Кучи сине! Защо ми каза това!

Извиках неочаквано за себе си, неспособна да се справя с чувствата си. Вратите се отвориха и на прага се появи охранител.

-Обадете се на Звяра! извиках аз.- Става дума за брат му!

Не можах да се отърва от видения: нищо неподозиращият Руслан беше отведен в стаята за разпит, седна на масата, закопчаха му белезници и отзад беше хвърлена примка ... Няма да оцелея, ако това се случи! Достатъчно ми е, че не сме заедно, но не го искам мъртъв. И още повече. Мисля, че Звярът няма да се справи без брат си.Изобщо,вече ми е ясно.Затова всичко така беше замислено.

За какво?

Защо каза това? Да си отмъсти? Да ни покаже, че сме загубили? Настойникът ми каза това, просто за да ми причини болка.

Sheba 22.05.23 в 8:33

Зачем он сказал это? Чтобы отомстить? Показать, что мы проиграли? Мне опекун сообщил это, просто чтобы причинить боль.

Я решительно вышла в коридор вслед за охранником, не собираясь ждать, пока Кирилла позовут. Мы столкнулись в конце коридора: в слезах я налетела на него, схватила за руки и зарыдала.

— Лили? — Зверь поднял мокрое лицо себе навстречу.

— Мне позвонил опекун! Ты должен помочь Руслану! — прокричала я. — Слышишь, Зверь, его сейчас убивают!

— Что конкретно он сказал? — резко спросил Кирилл.

Меня бесил его взгляд. Недоверчивый и недовольный — Зверю не нравилось, что я пытаюсь помочь Руслану. Он как будто не верил, что все серьезно!

— Что сейчас его убьют, — сказала я, — прямо в эту минуту, в наказание за убийство его хозяина. Задушат в тюрьме.

— Запись разговора есть? — резко спросил он.

Я покачала головой, и он увлек меня по коридору к спальне, чтобы не выяснять отношения у всех на глазах. Он подобрал телефон с ковра, проверил входящие и перезвонил на последний номер. Опекуну. Я стояла рядом, зажав рот ладонью.

— Не отвечает, — Зверь отшвырнул телефон.

Несколько секунд он думал.

#2

Решително излязох в коридора след пазача, без да чакам да извикат Кирил. Сблъскахме се в края на коридора: обляна в сълзи, аз се натъкнах на него, хванах го за ръцете и захлипах.

— Лили?- Звярът вдигна мокрото ми лице към себе си.

- Опекунът ми се обади! Трябва да помогнеш на Руслан!- Извиках. „Чуваш ли, Звяр, сега го убиват!“

-Какво точно каза той? — рязко попита Кирил.

Погледът му ме подразни. Недоверчив и недоволен - На Звярът не му се нрави, че се опитвам да помогна на Руслан. Той сякаш не вярваше, че всичко е сериозно!

-Че ще го убият сега“, казах аз, „Точно този момент, като наказание за убийството на господаря му“. Ще го удушат в затвора.

-Има ли запис на разговора? — попита рязко той.

Поклатих глава и той ме поведе по коридора към спалнята, за да не изясняваме отношенията си пред всички. Той взе телефона от килима, провери входящата си кутия и се обади на последния номер.На опекуна. Застанах до него и затиснах с длан устата си.

-Не отговаря-.“ Звярът отмести телефона.

За няколко секунди той се замисли.

Sheba 22.05.23 в 8:34

.

— Сделай что-нибудь…

Он бросил на меня жесткий взгляд.

— Почему ты его защищаешь?

— Не знаю… — призналась я.

— Что я могу сделать, принцесса? — процедил он, и приблизился, чтобы схватить меня за подбородок. — Он в столице далеко отсюда. У меня не настолько длинные руки, чтобы помочь ему за десять минут!

Или ты не хочешь этого.

Я ничего не сказала, просто плакала и смотрела на него. Я не могла поверить, что Зверю плевать и он спокойно подождет десять минут, чтобы избавиться от конкурента… Он ведь и так уже от него избавился. Зачем еще и это…

Зверь тяжело дышал, я видела: он не знает, что делать.

Наконец, он подобрал трубку и набрал другой номер.

#3

- Направи нещо…

Той ме погледна твърдо.

-Защо го защитаваш?

— Не знам… — признах аз.

Какво мога да направя, принцесо? изсумтя той и се приближи, за да ме хване за брадичката. -Той е в столицата, далеч оттук. Нямам дълги ръце, за да му помогна за десет минути!

Или не го искаш.

Не казах нищо, само плачех и го гледах. Не можех да повярвам, че на Звяра не му пука и ще изчака спокойно десет минути, за да се отърве от конкурента си ... Той така или иначе вече се е отървал от него. Защо сега не реагира?

Звярът дишаше тежко, видях, че не знае какво да прави.

Накрая той вдигна телефона и набра друг номер.

Sheba 22.05.23 в 8:34

— Мне нужен начальник тюрьмы, — начал он. — Нет, вы свяжете нас немедленно! Мне плевать, что он занят! Что?..

У него вытянулось лицо. Выражение стало ускользающим, словно Зверя что-то глубоко шокировало.

— Когда я смогу забрать тело?

Тело.

В ушах застучал набат. Зверь отключил телефон, долгая пауза, взгляд мне в глаза искоса.

— Меня не смогли соединить с начальником тюрьмы, — сказал он, каждое слово резало по нервам. — Произошло ЧП. Убийство. Начальник тюрьмы на месте происшествия.

— Ты спросил про тело…

— Убийство произошло в допросной, где допрашивали Руслана.

Он не успел.

#4


— Свържете ме с началникът на затвора— започна той. — Не...ама веднага... Не ме интересува дали е зает! Какво?..

Лицето му изведнъж се изпъна. Изражението му стана такова, сякаш Звярът беше дълбоко шокиран от нещо.

-Кога мога да взема тялото?

Тяло?

Аларма звънна в ушите ми. Звярът свали телефона от ухото си и дълга пауза се проточи помжду ни. После ме погледна с кос поглед в очите.

-Не можаха да ме свържат с шефа на затвора“, каза той, като с всяка дума лазеше по нервите ми. - Имаше спешен случай. Убийство. Началникът на затвора бил на мястото.

-Попита за тялото...

- Убийството е станало в стаята за разпити, където е разпитван Руслан.

Той не успя.

Sheba 22.05.23 в 8:35

Я пыталась осмыслить происходящее и у меня не получалось. Эта мразь — опекун моей сестры — просто раздавил меня. Он дал всего несколько секунд, за которые ничего не изменить, а любые попытки вызывают панику.

Я упала на кровать, плач раздирал меня на части.

Зверь прилег рядом, я ощутила, как он гладит меня по спине, и перестала плакать. Мне не стало спокойнее, просто все уходило: мысли о Руслане, невысказанные ему слова, обида и гнев, которые я так на него и не выплеснула. Наши последние две встречи — когда он прощался перед запланированным убийством, и уже в тюрьме.

Он так и не узнал, что наш сын жив.

Вот он. Вот почему я хотела его спасти. Из-за ребенка. Мое отношение к Руслану стало меняться после того, как мы спасли малыша. Он не верил в это, но все равно был его отцом. И, наверное, рано или поздно узнал бы об этом. Мы бы не смогли хранить эту тайну вечно.

— Главное, твой ребенок жив, — горячо прошептал Зверь мне на ухо. — И мы знаем, кто наши враги.

#5

Опитах се да разбера какво се случва и не можах. Тази измет - настойникът на сестра ми - направо ме смачка. Той даде само няколко секунди, през които нищо не може да се промени и всякаквите опити за помощ само да предизвикват паника.

Струснах се на леглото, плачът ме раздираше.

Звярът легна до мен, усетих как ме гали по гърба и постепенно спрях да рева. Не се чувствах по-спокойна, всичко просто изчезна: мислите ми за Руслан, неизказаните към него думи, негодуванието и гневът, които никога не изливах върху него. Последните ни две срещи - когато се сбогува преди планираното убийство, и вече в затвора.

Той така и не узна,че синът ни е жив.

Ето прозрението. Затова исках да го спася. Заради детето. Отношението ми към Руслан започна да се променя, след като спасихме бебето. Той не вярваше, но все пак му беше баща. И вероятно рано или късно щеше да разбере за това. Не можехме да пазим тази тайна завинаги.

- Най-важното е, че детето ти е живо - прошепна разпалено Звяра в ухото ми.- И сега ние знаем кои са нашите врагове.

Sheba 22.05.23 в 8:35

К счастью, обошлось без сцен ревности. Он не стал высказывать, что из-за смерти его брата я закатила истерику и чуть не выплакала глаза. Чего ему теперь волноваться… Все кончено.

Ощущая себя раздавленной и слабой, я села на кровати. Перед глазами все еще носились сцены из прошлого: наша первая встреча, пентхаус, где мы жили вместе. Руслан ведь был прав: я не смогу его забыть.

Зверь тоже выглядел подавленным.

Я взглянула с мольбой ему в глаза: искала утешения, поддержки. Скажи, что все будет хорошо. Скажи, что все можно исправить…

— Я этого не ожидал, Лили, — хрипло признался он.

На пороге появился охранник:

#6

За щастие не се стигна до сцени на ревност. Той нищо не каза, че заради смъртта на брат му, аз избухнах в истерия и почти си изплаках очите. Защо да се тревожи сега... Всичко свърши.

Чувствайки се съкрушена и слаба, седнах в леглото. Сцени от миналото все още се рееха пред очите ми: първата ни среща, мезонетът, в който живеехме заедно. Руслан беше прав: няма да мога да го забравя.

Звярът също изглеждаше потиснат.

Гледах го умолително в очите: търсех утеха, подкрепа. Кажи, че всичко ще бъде наред. Кажи ми, че всичко може да се поправи ...

— Не го очаквах, Лили — призна той дрезгаво
На вратата се появи охранител.

Sheba 22.05.23 в 8:36

— Шеф, мы нашли юриста, интересует?

— Что там?

— Он уехал в свой загородный дом и не выходил на связь несколько дней. Я направил туда людей. К сожалению, он мертв. Застрелен сутки-двое назад, есть следы пыток.

— Еще лучше, — пробормотал Зверь.

— Вызвать Леонарда? Пусть осмотрит место преступления.

— Не нужно, я знаю, кто это сделал. Вышли людей к дому на озеро. Девчонку захватите живой, ее опекуна казните на месте, — велел он.

Охранник чуть прищурился, не понимая, почему Зверь в таком состоянии, но кивнул и ушел. Несколько минут мы сидели молча. Думаю, Кирилл тоже вспоминал свое с братом детство. Он обнял меня, притянул к себе и поцеловал в макушку.

— Если брат действительно убит, это требует от меня ответных действий, — признался он. — Несмотря на наш конфликт, я обязан за него отомстить. Это правило в нашей семье.

— Может, он жив… — прошептала я.

Смерть Руслана не укладывалась в голове.

#7

Шефе, намерихме адвоката, още интересува ли те?“

- Къде е?

- Той бил в къщата си и не се свързвал с никого няколко дни. Изпратих хора там. За съжаление той е мъртъв. Застрелян преди ден-два, има следи от мъчения.

— Още по-добре — измърмори Звярът.

-Обади се на Леонард? Нека да огледа местопрестъплението.

Всъщност няма нужда.Знам кой го е направил. Прати хора до къщата на езерото. Хванете момичето живо, екзекутирайте настойника й на място“, заповяда той.

Мъжът леко присви очи, без да разбира защо Звярът е в такова състояние, но кимна и тръгна. Няколко минути седяхме в мълчание. Мисля, че Кирил също си спомни детството си с брат си. Той ме прегърна, придърпа ме към себе си и ме целуна по темето.

-Ако брат ми наистина е убит, това изисква от мен ответни действия“, призна той. -Въпреки конфликта ни, трябва да отмъстя за него. Това е правилото в нашето семейство.

-Може би е жив…“ прошепнах.

Смъртта на Руслан не се побираше в главата ми.

Sheba 22.05.23 в 8:36



Я об одном жалела: нужно было ему сказать! Сказать, что наш ребенок жив, пока была такая возможность.

— Вряд ли, Лили, — Зверь встал.

Он стоял спиной ко мне, я не видела лица. Кожаная куртка натянулась между лопатками. Сейчас уйдет. Он не знал, что предпринять, но тело наполнено энергией.

Вернулся охранник, и по лицу я поняла, что нас ждут плохие новости.

— Шеф, мы послали людей к дому на озере, как вы велели… — охранник мялся.

— Ну и что там? — прорычал Зверь, чувствуя подвох.

— Дом горит, там серьезный пожар. К дому не подъехать. Когда все прогорит, останется пепелище.

Зверь вздохнул.

#8

-Съжалявах за едно нещо: трябваше да му кажа! Да му кажем, че детето ни е живо, докато имаше такава възможност.

— Не успяхме, Лили. — Звярът се изправи.

Стоеше с гръб към мен, не виждах лицето му. Коженото яке беше опънато между лопатките. Сега ще тръгне по задачи.. Той не знаеше какво да прави, но тялото му е изпълнено с енергия.

Охранителят се върна и по изражението на лицето му разбрах, че ни очакват лоши новини.

-Шефе, изпратихме хора в къщата на езерото, както казахте…“ пазачът се поколеба.

- Е, какво има? — изръмжа Звярът, усещайки неприятности.

Къщата гори, има сериозен пожар. Не може да се стигне до къщата. Когато всичко изгори, ще остане пепел.

Звярът въздъхна.

Sheba 22.05.23 в 8:37

А я поняла, что у меня за состояние. Охранник сам не понял, но попал в точку. Пепелище. От нашей жизни опекун Коринны оставил пепелище: наказал Руслана, спалил дом, уничтожив улики, убил юриста, уверена, и без наследства попытается нас оставить. Теперь мы стоим и смотрим, как наша сгорает за десять минут, и затем придется разгребать пепел и обломки, чтобы осознать потери.

Меня охватил странный страх за ребенка.

Я подобрала телефон и вскочила с кровати, и Зверь схватил меня за запястье.

— Я к ребенку!

Он меня отпустил.

— Иди… — разрешил он. — Я съезжу к дому.

Я добежала до комнаты с инкубатором, заперлась там одна и прижалась лбом к пластиковой стенке. Ребенок спал, и не мог меня слышать, но я прошептала:

— Твоего отца больше нет, — и разрыдалась.

Сжавшись, я ждала звонка от Зверя, хоть от кого-то.

#9

И разбрах какво е състоянието ми. Вестителятне разбра, но уцели целта. Пепел. От нашия живот настойникът на Корина остави пепелище: той наказа Руслан, изгори къщата, унищожи доказателствата, уби адвоката, сигурна съм, и ще се опита да ни остави без наследство. Сега стоим и гледаме как изгаря всичко постигнато за десет минути, а след това трябва да разчистим пепелта и отломките, за да изчислим и осъзнаем загубите.

Обхвана ме странен страх за детето.

Взех телефона си и скочих от леглото, а Звярът ме хвана за китката.

- Аз отивам при бебето!

Той ме пусна.

-Върви…“ разреши той. - Отивам до къщата.

Изтичах до стаята с кувьоза, затворих се там сама и долепих чело до пластмасовата стена. Детето спеше и не ме чуваше, но аз прошепнах:

-Баща ти вече го няма“ и избухнах отново в сълзи.

Свивайки се на кълбо, зачаках да ми се обади Звяра, поне вест от някого.

Sheba 22.05.23 в 8:37

Телефон зазвонил через полчаса, я уставилась на номер и похолодела.

Это снова он.

Ощущая испуганное дыхание на холодных губах, я приняла звонок, но ничего не сказала. Молчала в трубку.

— Надеюсь, вы убедились, что я не бросаю слов на ветер, Лили, — сказал опекун. — Вам пришлют его вещи.

— Где вы? — я понимала, что он не в доме, может быть уже и не в стране.

— Ближе, чем вы думаете. Я повторю еще раз: вам ничего не угрожает, Лили. Вы его дочь. Но ваши мужчины ничего не получат, кроме как по заслугам, — опекун говорил о наследстве. — Я изучил материалы дела со Дня города, и знаете, что я увидел?

Я молчала, но это был риторический вопрос.

— У вашего любовника был сговор с братом. Убийца — Руслан, но без помощи Зверя он бы не справился.

— Вы ему угрожаете? — у меня перехватило горло, и из-за этого голос получился сухим и сдавленным.

— Я делаю свою работу, — он отключил телефон.

Несколько секунд я сидела, сжавшись.

#10

Телефонът звънна след половин час, втренчих се в номера и изстинах.

Пак е той.

Усещайки уплашен дъх върху студените устни, приех обаждането, но не казах нищо. Мълчах по телефона.

-Надявам се, че си видяла, че не хабя думи, Лили“, каза настойникът-Ще Ви изпратят вещите му..

- Къде сте? - Разбрах, че не е в къщата, може би вече не е в страната.

- По-близо, отколкото си мислите. Ще го кажа отново: не сте в опасност, Лили. Вие сте негова дъщеря. Но и този ви мъж няма да получи нищо друго, освен това, което заслужава, -каза пазителят за наследството. -Проучих материалите по делото от деня на града и знаете ли какво видях?

Мълчах, но въпросът беше риторичен.

-Вашият любовник е имал споразумение с брат си. Убиецът е Руслан, но без помощта на Звяра той нямаше да се справи.

-Заплашвате ли го?- Гърлото ми се сви и пресъхна, а гласът ми прозвуча глух и задавен.

-Върша си работата.” Той изключи телефона си.

Sheba 22.05.23 в 8:37

Несколько секунд я сидела, сжавшись.

Слез не было — глаза были сухими и раздраженными. Несколько секунд я переводила дух, а затем позвонила Зверю.

— Принцесса?

— Он снова звонил. На этот раз угрожал тебе. Будь осторожен.

— Хорошо.

Я отключилась. Когда этот урод угрожал Руслану, расклеилась, но теперь внутреннее собралась. Может, смирилась с тем, что этот человек — наш враг.

Мысленно я вернулась к празднованию Дня города.

Нас со Зверем не пригласили, но там был Руслан и мой отец. Девин выступал первым — по традиции, первым выступает самый влиятельный горожанин… Я еще подумала, что Руслан выйдет.

И предложил посмотреть трансляцию именно Зверь, я ни о чем не подозревала. А он знал, что произойдет. Там был его человек, которого Кирилл использовал в качестве карателя. Он попытался атаковать первым, отвлек на себя внимание охраны и всех присутствующих — и погиб. Только потом Руслан совершил контрольный выстрел. Я еще тогда подумала, что братья сговорились, несмотря на все разногласия, и убрали Девина вместе.

#11

Няколко секунди седях все така сгушена.

Нямаше сълзи - очите ми бяха сухи и раздразнени. Поех си въздух за няколко секунди и след това извиках Звяра.

- Принцесо?

– Пак се обади той. Този път заплаши теб. Бъди внимателен.

- Добре.

Изключих се. Когато този изрод заплаши Руслан,направо се разпаднах, но сега събрах цялото си вътрешно аз. Може би се примирих с факта, че този човек е наш враг.

Мислено се върнах към празнуването на Деня на града.

Не бяхме поканени със Звяра, но Руслан и баща ми бяха там. Първи говори Девин - според традицията за най-влиятелният жител на града. Мислех също, че Руслан ще излезе.

И Звярът предложи да гледам предаването, нищо не подозирах. И знаеше какво ще се случи. Там беше неговият човек, когото Кирил използваше като наказател. Атакува пръв, отвлече вниманието на охраната и всички присъстващи – и загина. Едва тогава Руслан извърши убийството. Още тогава си помислих, че братята са се сговорили, въпреки всички различия, и са премахнали Девин заедно.

Sheba 22.05.23 в 8:39

Выходит, была права.

И опекун знает об этом. Зверь будет вторым.

Я сжала зубы.

Я не хочу его терять. Еще и его — не хочу. Иначе останусь одна на всем свете с недоношенным младенцем на руках, а я уже была одна. Я знаю, как это страшно и как холодно бывает дома, где тебя никто не ждет, и ты никому не нужен. Я чуть не умерла тогда от тоски…

Я заставила себя успокоиться.

Руслан был в тюрьме, закованный в наручники. Со Зверем справиться не так легко. Он может постоять за себя, нас с ребенком, и всех, кто признал его главным. Все будет хорошо.

Опекуна нужно найти первыми.

Но где он, никто не знает. Пока он опередил нас на несколько шагов, и нам еще нужно понять, что происходит и подсчитать потери. Возможно, погиб кто-то еще из наших, только мы не знаем об этом.

Кто же он?

#12

Оказах се, че съм права.

И настойникът знае това. Звярът ще бъде вторият.

Стиснах зъби.

Не искам да го загубя. Иначе ще остана съвсем сама в целия свят с недоносено бебе на ръце.Знам колко е страшно и колко е студено у дома, където никой не те чака и на никой не си нужен.Тогава почти умрях от тъга.

Насилих се да се успокоя.

Руслан беше мъртъв, но не е лесно да се справиш със Звяра. Той може да отстоява себе си, нас с детето и всеки, който го признава за главен. Всичко ще бъде наред.

Първо трябва да се намери настойникът.

Но къде е, никой не знае. Засега той ни изпреварва с няколко крачки и все още трябва да разберем какво се случва и да изчислим загубите. Възможно е още някой друг сред нас да е умрял, но ние не знаем за това.

Кой ще е той?

Sheba 22.05.23 в 8:39

Во время разговора мужчина прокололся — как с юристом. Сказал, что изучил материалы дела — сам вел расследование, значит, имел отношения к силовым структурам, полиции, армии… Где еще мог этому научиться? Можно позвонить сестре, но мне кажется, это бесполезно…

Бесполезно все.

Я встала и начала мерить шагами комнату. Ждать трудно — очень, но другого выбора у меня нет. Только ждать его.

Зверь вернулся через несколько часов.

От него пахло гарью, на руках и в волосах сажа. Мы молча обнялись. И пока я прижималась к нему, ощущая огромную ладонь на спине, поняла, что мне никто не нужен, кроме него. Мы втроем остались на этом пепелище.

— Ну что? — нежно спросила я, оторвавшись от груди.

— Дом сгорел. На пожарище обнаружены тела, кто это — еще неизвестно.

— Знаешь… — пробормотала я. — Я начинаю беспокоиться за сестру…

— В смысле? — прищурился Зверь.

— Она еще ребенок. И я… Знаешь, я думала о том, какая у нее роль. Коринна намекнула мне, где искать малыша. Понимаешь? Она хотела мне помочь, только не могла сделать это напрямую. Кто ее опекун — выяснить невозможно. Она может быть такой же заложницей, Кирилл.

#13

По време на разговора мъжът направи признания- като пред адвокат. Той каза, че е проучвал материалите по делото - той сам е водил разследването, което означава, че е имал отношения с правоохранителните органи, полицията, армията ... Откъде другаде може да научи това? Можех да се обадя на сестра си, но мисля, че е безполезно ...

Всичко е безсмислено.

Станах и започнах да крача из стаята. Трудно е да чакам, много трудно, но нямам друг избор.

Звярът се върна след няколко часа.

Миришеше на изгоряло,имаше сажди по ръцете и косата. Ние мълчаливо се прегърнахме. И докато се вкопчвах в него, усещайки огромната му ръка на гърба си, осъзнах, че нямам нужда от никого освен от него. Ние тримата останахме на това пепелище.

- Как си? – попитах тихо, откъсвайки се от гърдите му.

- Къщата изгоря. В останките от пожара са открити трупове, засега не се знае на кои.

— Знаеш ли… — промърморих.- Започвам да се тревожа за сестра ми...

- В смисъл?- Звярът направи гримаса.

- Тя е още дете. И аз... Знаеш ли, мислех каква е нейната роля. Корина ми намекна къде да търся бебето. разбираш ли? Искаше да ми помогне, но не можеше да го направи директно. Невъзможно е да се разбере кой е нейният настойник. Тя може би е също заложница, Кирил.

Sheba 22.05.23 в 8:39

— И что ты предлагаешь?

— Не знаю…

— Ее опекун фактически объявил нам войну. И он профи, принцесса.

— Может быть, ему нужно только ее наследство, и Коринна знает об этом. Обещай, что не причинишь ей вреда. Меня пугает ее опекун.

Зверь молчал.

Я понимала это траурное молчание. За один день этот человек разгромил нам всю жизнь и оставил собирать осколки. Это был продуманный шаг: убив Руслана, он сделал подсечку и Зверю — ему нужно было время, чтобы собраться после смерти брата, а как раз времени у нас и не было.

— Знаешь, я хочу перевезти тебя из клуба, — вдруг сказал он. — Куда-нибудь подальше…

— Почему?

— Не хочу, чтобы ты была здесь с ребенком, если «Авалон» загорится, как тот чертов дом.

#14

- И какво предлагаш?

- Не знам…

„Нейният настойник на практика ни обяви война. И той е професионалист, принцесо.

-Може би всичко, което той иска, е нейното наследство и Корина го знае. Обещай, че няма да я нараниш. Настойникът й ме плаши.

Животното мълчеше.

Разбирах това тъжно мълчание. За един ден този човек смачка целия ни живот и ни остави да събираме парчетата. Това беше добре обмислена стъпка: след като уби Руслан, той също подряза и Звяра - който имаше нужда от време да се събере след смъртта на брат си, а ние просто го нямахме.

-Знаеш ли, искам да те транспортирам от клуба“, внезапно каза той. - Някъде далеч...

- Защо?

— Не искам да си тук с бебето, ако,, Авалон'' пламне като онази проклета къща.

Sheba 22.05.23 в 8:40

Я похолодела, представив нас с ребенком здесь, за стеной огня. Малыша так просто не унесешь, он еще слишком слаб.

— Сначала обеспечу вам безопасность, затем займусь остальным, — решил он. — Тебе пока лучше спрятаться. Временно переедете в квартиру Руслана.

#15

Замръзнах, когато си представих детето и мен тук зад огнената стена. Не можех просто да го взема на ръце, то все още е твърде слабо.

Първо ще ви обезпеча безопасност, а след това ще се погрижа за останалото“, реши той. — По-добре се скрий засега. Временно се премести в апартамента на Руслан.

Sheba 22.05.23 в 8:40

Минутку...