Глава 10
Теперь и он пытался это осмыслить. Меня начала бить дрожь, пока я пыталась примириться с тем, что вижу.
— Тварь! — зарычал Зверь, и в ярости сбил урну со стола.
Я вздрогнула.
— Что ты делаешь! — я боялась подняться, и увидеть, что прах рассыпался, но урна даже не открылась.
Пока я торопливо поднимала ее и проверяла целостность, Зверь ходил по офису, выплевывая ругательства. Если бы опекун Коринны появился перед ним, уверена, Кирилл сразу бы ввязался в драку и зубами перегрыз бы тому глотку.
Я не могла оторвать взгляд от лакированного дерева. Меня охватило странное чувство: страх, обида за то, что он так поступил с прахом брата, в горле стояли горькие слезы. #1 | Глава 10
Чак сега се усети,когато започнах да треперя, докато се опитвах да се примиря с това, което виждах.
-Гадна твар-! Звярът изръмжа и в яростта си събори урната от масата.
Изтръпнах.
-Какво правиш? -Страхувах се да стана и да видя, че пепелта се е разсипала, но урната дори не се отвори.
Докато набързо я вдигах и проверявах целостта й, Звярът обикаляше офиса, плюейки ругатни. Ако пред него се беше появил настойникът на Корин, сигурен съм, че Кирил веднага щеше да се сбие с него и да му прегризе гърлото със зъби.
Не можех да откъсна очи от лакираното дърво. Странно чувство ме обзе: обида и негодувание, че причини това на праха на брат си, горчиви сълзи напираха в гърлото ми.
Sheba 23.05.23 в 10:17 | |
— Не надо так… — попросила я.
Опекун сделал это специально. Именно в этот момент и сюда велел доставить вещи — как обещал по телефону раньше, но праха в списке не было. Он хотел выбить нас из колеи снова. Именно тогда, когда буду принимать наследство.
Я бережно положила урну обратно в коробку.
— Он вынужден прятаться и понимает, что я захвачу офис, — тяжело дыша, сказал Зверь, остановившись. — Он сделал это, чтобы отомстить. Идем.
— Куда? — не поняла я.
— Нужно съездить кое-куда.
Я вцепилась в коробку. Ее я здесь не оставлю. Зверь подхватил ее, чтобы я не таскала, и направился к выходу. Коробку зашвырнул на заднее сиденье пикапа, словно никакого отношения к нему эти вещи не имели. И прах брата тоже? Мне было обидно и больно.
— Садись назад, — велел Зверь.
Я села рядом с коробкой. #2 | -Недей прави така",- аз го помолих.
Именно за това от настойникът на Корина е изпратена урната.Нарочно. Той е наредил да бъде доставена - както беше обещал по телефона преди, макар да не беше казал нищо за пепелта.Искаше отново да ни разстрои и създаде паника. Точно кога ще вляза във владение на наследството.
Внимателно сложих урната обратно в кутията.
- Той е принуден да се крие и осъзнава, че аз ще поема офиса - каза Звяра, дишайки тежко, като спря безцелно да крачи най-накрая . -Той го направи, за да си отмъсти. Да вървим.
-Къде? - Пак не разбрах.
-Трябва да отидем на едно място.
Грабнах кутията. Няма да я оставя тук. Звярът я вдигна, за да не я влача, и се отправи към изхода. Той хвърли кутията на задната седалка на пикапа, сякаш тези неща нямаха нищо общо с него. И прахът на брат му също? Бях наранена и ми беше много обидно .
— Седни — нареди Звярът.
Седнах до кутията. Sheba 23.05.23 в 10:18 | |
Господи, неужели это все, что от него осталось? Я не могла в это поверить, в груди что-то скручивало от спазмов. От крупного мужчины, влиятельного и опасного — и горсть пепла, которая умещается в небольшой коробке?
— Куда мы? — спросила я, когда пикап рванул по улице.
— Мы должны съездить к Нику, — хрипло ответил Зверь. — К его сыну.
— Ты не сказал ему?
— Не успел… — с сожалением признал он.
Ник жил в симпатичной высотке. Закрытая территория, элитные соседи. Для парня, который в детстве искал еду на помойке — очень неплохо. Приемный отец отлично о нем позаботился. Руслан подобрал его, когда пацан оказался на улице после того, как детский дом для детей с особенностями закрылся. Ник не умел говорить, читать, писать, не помнил родителей, и долго голодал, пока не прибился к «Авалону». Руслан подобрал его и дал будущее. И не просто будущее, а жизнь. По правде говоря, глухонемой ребенок на улицах мегаполиса был обречен.
Приемного отца Ник боготворил.
Я не знала, как он отреагирует на весть о его смерти. #3 | Господи, това ли е всичко, което е останало от него? Не можех да повярвам, гърдите ми се стягаха от спазми. От големият,мощен, опасен човек- само шепа пепел, която се побира в малка кутия?
Къде отиваме? -попитах аз, докато пикапът летеше по улицата.
- Трябва да отидем при Ник - отговори дрезгаво Звярът.
-Още ли не си му казал?
-Нямах време", призна със съжаление той.
Ник живееше на доста висок етаж. Затворена територия, елитни съседи. За човек, който като дете е търсил храна по боклуците, това съвсем не е лошо. Осиновителят му се грижел много добре за него. Руслан го е прибрал, когато момчето било на улицата, след като сиропиталището за деца със специални нужди било затворено. Ник не можеше да говори, но сега четеше и пишеше, не помнеше родителите си и дълго е гладувал, преди Авалон. Руслан му дал бъдеще. И не само бъдещето, но и живот. В интерес на истината едно глухонямо дете по улиците на мегаполиса беше обречено.
Ник боготвори осиновителя си.
Не знаех как ще реагира на новината за смъртта му. Sheba 23.05.23 в 10:19 | |
Боже, я ведь даже не знаю, действительно ли Руслан усыновил его по документам, или нет. Для разбирательства с завещанием это будет важно. Ник может оказаться таким же наследником, как мой сын… Но это все потом. Ник — хороший парень, и его я обижать не хочу и не буду.
Ник оказался дома.
Раньше он работал в бухгалтерии «Авалона», но был вынужден уйти, когда братья разделились.
Он открыл дверь, и чуть нахмурился, всем видом спрашивая: что случилось? Еще в пижаме, немного растрепанный, он кивнул, приглашая нас домой. На спокойном лице появилась тревога — Ник понял, что просто так с утра мы бы не пришли.
Он пригласил нас в кухню. Квартира была небольшой, но отремонтирована и обставлена по последнему слову моды. В ней царил легкий беспорядок одинокого парня — девушка здесь еще не завелась.
Зверь отказался присесть, а вот я, вымотанная, опустилась на стул. Ник тоже остался стоять. #4 | Боже, дори не знам дали Руслан наистина го е осиновил и по документи или не. За производството по наследяване това ще бъде важно. Ник може да се окаже същият наследник като сина ми... Но това е всичко по-късно. Ник е добър човек, не искам да го обиждам и няма да го направя.
Ник си беше вкъщи.
Работеше в счетоводния отдел на Авалон, но бе принуден да напусне, когато братята се разделиха.
Той отвори вратата и лицето му се промени малко, питайки с целия си вид: какво се е случило? Все още по пижама, малко разрошен, той кимна, като ни покани у дома. На спокойното му лице се появи тревога - Ник разбра, че толкова сутринта нямаше да дойдем просто така.
Покани ни в кухнята. Апартаментът беше малък, но ремонтиран и обзаведен по последна мода. В него цареше лекият безпорядък на самотен човек - все още тук нямаше постоянно момиче.
Звярът отказа да седне, но аз, изтощена,се отпуснах в един стол. Ник също остана прав. Sheba 23.05.23 в 10:19 | |
Кирилл сунул большие пальцы за ремень. Лицо было мрачным и решительным — так мужчины сообщают плохие новости.
— Я знаю, ты меня понимаешь, сынок, — негромко, но четко сказал Зверь, зная, что тот читает по губам. — Мы должны сказать тебе кое-что. Руслан мертв.
Ник внимательно смотрел на губы, и его лицо дрогнуло. Между бровей появилась скорбная складка — он понял, что говорит Зверь.
— Мне жаль. Я организую похороны, сделаю все. Тебе ни о чем не нужно беспокоиться.
Тот затряс головой — не верю.
И издал странный звук — первый, который я от него слышала. Сдавленное мычание сквозь сжатые губы. Нужно было отдать прах Нику, но я оставила урну в машине. Просто не смогла взять второй раз — она жгла мне руки.
— Я отомщу за его смерть, будь спокоен. Это мой долг. Ты получишь свою долю.
Ник яростно мотнул головой. #5 | Кирил пъхна палци в колана си. Лицето беше мрачно и решително, така както като мъжете съобщават лоши новини.
- Знам, че ме разбираш, синко - каза Звярът тихо, но ясно, знаейки, че чете по устните. "Имаме какво да ти кажем. Руслан е мъртъв.
Ник погледна напрегнато устните му и лицето му трепереше. Между веждите му се появи тъжна гънка - той разбра какво казва Звярът.
-Съжалявам. Ще организирам погребението, ще направя всичко. Не е нужно ти да се притесняваш за нищо.
Той поклати глава - не вярвам.
И издаде странен звук - първият, който чух от него. Сподавено мууууу през свитита устни. Трябваше да дам пепелта на Ник, но оставих урната в колата. Просто не можах да я понеса втори път - тя ми изгори ръцете.
-Ще отмъстя за смъртта му, бъди спокоен. Това е мой дълг. Ще получиш своя дял.
Ник яростно поклати глава. Sheba 23.05.23 в 10:20 | |
Я не поняла, что это значит — яростное нет, сигнал «убирайтесь отсюда»? я думала, он впадет в апатию, расстроится, но Ник разозлился и сжал кулаки. Достойный сын своего отца.
— Я хочу, чтобы ты вернулся в «Авалон», Ник, — продолжил Зверь. — Тебе не стоит оставаться одному, ты мне не чужой. Я всегда буду тебе рад.
Зверь инстинктивно собирал нас, остатки своей семьи, в стаю.
Он махнул рукой и отвернулся, промычав еще что-то.
Мне было жаль его, но что я могла сделать? Только смотреть в напряженную узкую спину. Второй раз за жизнь остаться без отца — врагу не пожелаешь, и после остаться в тишине и молчании. Он еще очень молод, и о нем некому позаботиться.
Ник снова махнул рукой, и Зверь взял меня за плечо.
— Идем, Лили… Он хочет остаться один.
— Ты уверен? — не хотелось думать, что мы бросаем его одного.
— Да. #6 | Не разбрах какво означава това – яростно "не"или "махай се оттук"? Мислех, че ще изпадне в апатия, ще се разстрои, но Ник се изпълни със злоба и стисна юмруци. Достоен син на баща си.
-Искам те обратно в ,,Авалон'', Ник -продължи Звяра. "Не трябва да си сам, ти не си ми чужд. Винаги ще се радвам да те видя.
Звярът инстинктивно събираше нас, остатъците от семейството си, в глутница.
Ник махна с ръка и се обърна, вероятно промучавайки нещо друго.
Стана ми жал за него, но какво можех да направя? Само гледах към напрегнатия тесен гръб. За втори път в живота си няма да поискам такава трагедия- врагът ми да остане без баща.Така Ник със своят недъг след това остана в потискащи тишина и мълчание.даже не можеше гласно да изрази мъката си.Той все още е много млад и няма кой да се грижи за него.
Ник отново махна с ръка и Звярът ме хвана за рамото.
-Да вървим, Лили... Той иска да бъде сам.
-Сигурен ли си? -Не исках да мисля, че го оставяме сам.
-Да. Sheba 23.05.23 в 10:20 | |
Мы вышли на улицу, на душе было тяжело. Стало тревожно за Ника: опекун Коринны о нем не говорил, но кто знает, не начнет ли мстить и ему? Сегодня он не препятствовал мне забрать наследство. Но поиздевался всласть, прислав вещи. Он на все способен.
— Чего этот гад от нас хочет? — вздохнула я. — Не понимаю.
— Размазать нас, прежде чем убить, — буркнул Зверь и направился к пикапу. — Он ничего не получит, кроме пули в голову. Я займусь корпорацией. Ты должна подписать доверенность на мое имя.
Я вздохнула, глядя на приборную доску пикапа. Почему-то не хотелось этого делать. Мы еще не женаты. Руслан не погребен. Зверь слишком торопит события.
— Принцесса?
Я взглянула в безмятежные светлые глаза.
— Подпишу.
Он спас моего сына. Это меняет все. #7 | Излязохме навън,а на душите ни беше така тежко. Стана ми тревожно за Ник: настойникът на Корина не спомена нищо за него, но кой знае дали няма да започне да му отмъщава? Днес той не ми попречи да взема наследството. Но той ми се присмя извратено , изпращайки онези неща. Той е способен на всичко.
-Какво иска този гад от нас?"- Въздъхнах.-Не разбирам.
- Иска да ни размаже преди да ни убие - промърмори Звяра и се запъти към пикапа. -Той няма да получи нищо друго освен куршум в главата. Аз ще се погрижа за корпорацията. Трябва да подпишеш пълномощно на мое име.
Въздъхнах, докато гледах таблото на пикапа. По някаква причина не исках да го правя. Още не сме женени. Руслан не е погребан. Звярът пришпорва нещата твърде много.
-Принцесо"?
Погледнах в спокойните светли очи.
-Ще подпиша."
Той спаси сина ми. Това промени всичко. Sheba 23.05.23 в 10:20 | |
Зазвонил телефон, и Зверь мгновенно ответил:
— Да? — он выслушал доклад. — Хорошо. Это зацепка, — Зверь бросил трубку и сообщил мне. — Идентифицировали найденные после пожара тела из дома на озере.
— И кто это?
Зверь улыбнулся и ничего не ответил, доводя до бешенства. На лице впервые за последние дни появилось знакомое выражение порока и силы, словно нас ждут хорошие новости.
— Угадай, принцесса.
У меня не было желания играть в тридцать три вопроса.
— Не томи! Зверь?
— Это телохранители Девина. Которые жили в Лондоне из-за твоей сестры и прилетели сюда с ними.
— И? Что это значит? — не поняла я радости.
— Опекун Коринны начал избавляться от приближенных лиц. Я этого не делал, следовательно, их убил он. Значит, они могли на него вывести. Нужно рассмотреть ближний круг Девина, — решил Зверь. — Кто присутствовал и затем исчез. Может, так на него выйду.
Я молча смотрела в окно. #8 | Телефонът иззвъня и Звярът веднага отговори:
-Да?" - Той изслуша доклада. -Добре. Това е улика", затвори Звяра и ме информира. - Идентифицираха телата, намерени след пожара от къщата на езерото.
-И кои са те?"
Звярът се усмихна и не отговори, вбесявайки ме. За първи път от дни на лицето му се появи познато изражение на порочност и сила, сякаш ни очакваха добри новини.
— Познай какво, принцесо.
Нямах желание да задам тридесет и три въпроса.
-Не си играй с мен! Звяр?
-Това са бодигардовете на Девин. Които живееха в Лондон да охраняват сестра ти и дойдоха тук с тях.
"И?" Какво означава това? Не разбирах радостта.
-Настойникът на Корина започна да се отървава от близки сътрудници. Аз не съм направил това, така че той ги е убил. Трябва да разгледамеблизкият кръг на Девин-реши Звярът. - Който е присъствал и след това е изчезнал. Може би така ще се приближа до него.
Загледах се мълчаливо през прозореца. Sheba 23.05.23 в 10:21 | |
Эта война интересна только ему. Моя давно закончилась. Сердце немного жег пепел в коробке на заднем сиденье, и то я пока не поняла, почему так сильно.
Руслан был мне небезразличен.
Я Зверю этого никогда не скажу. Но в чем-то Руслан был прав, я не смогу его забыть. Может ли вообще быть небезразличен тот, от кого родила ребенка? В хорошем смысле или в плохом, но выкинуть его из головы полностью не получалось.
— Что будем делать с прахом? — спросила я.
— Я бы просто вышвырнул этого тупого ублюдка в помойку… — сквозь зубы процедил Зверь. — Но мне жаль Ника. Поэтому мы его похороним. Завтра.
Второй раз за последние дни я была на похоронах.
Зверь хоронил его на семейном участке в тихом месте кладбища. Никаких белых ангелов и прессы, Кирилл хотел, чтобы все прошло как можно незаметнее. Приехал Ник. Небритый, в темных очках. Он стоял на зябком ветру, не ежась, пока рыли небольшую могилу.
Я привезла урну с прахом, которая всю ночь простояла на комоде в моей комнате. Я не сомкнула глаз до утра: крутилась в постели, то проверяя сына, то вспоминая Руслана. Ночь была эмоциональной и сложной. Мы почти не говорили, только кивнули друг другу.
Руслан для этого города много значил. #9 | Тази война е интересна само за него. Аз вече не воювам. Сърцето ми беше попарено от пепелта в кутията на задната седалка и тогава все още не разбирах защо толкова много.
Руслан не ми беше безразличен.
Никога няма да кажа това на звяра. Но в някои отношения Руслан беше прав, не мога да го забравя. Може ли този, от когото съм родила дете, изобщо да ми бъде безразличен? Добър или лош - беше невъзможно напълно да го изкарам от главата си.
-Какво ще правим с пепелта?" попитах.
- Просто бих изхвърлил това на боклука - каза Звяра през стиснати зъби. Но ми е жал за Ник. Затова ще го погребем. Утре.
За втори път през последните дни бях на погребение.
Звярът погреба урната на семейния парцел на тихо място в гробището. Без бели ангели и преса, Кирил искаше всичко да остане възможно най-незабелязано. Ник пристигна. Небръснат, със слънчеви очила. Той стоеше в студения вятър, без да се свива, докато копаеха малъка дупка.
Донесох кутията с пепел, която стоя цяла нощ на скринчето в стаята ми. Не затворих очи до сутринта: въртях се в леглото, после проверявах сина си, после си спомнях за Руслан. Нощта беше емоционална и трудна. Сега почти не си говорехме, само си кимвахме.
Руслан означаваше много за този град. Sheba 23.05.23 в 10:21 | |
А хоронят практически тайно, пришли только самые близкие. Брат, сын, и я — только не знаю, кем ему прихожусь, любовница, мать его ребенка?
Зверь хорошо заплатил могильщикам, выкопав могилу, они дежурили неподалеку, дожидаясь, пока мы простимся и можно будет заканчивать.
Девин, конечно, редкостная сволочь.
Умудрился достать Руслана даже из могилы и отомстить. Теперь оба в земле. На прощании никто так и не смог ничего сказать. Зверь был слишком зол на происходящее, чтобы трогательно прощаться, я ничего не смогла придумать — голова была абсолютно пустой, Ник не умел говорить.
Так что мы кинули по горсти земли и Зверь велел зарывать могилу.
— Поедем в «Авалон». Помянем.
На кладбище я продрогла до костей. Стакан подогретого вина со специями пришелся кстати. Мы расположись в кабинете главного зала. После ночи клуб был пустым, залы — темными и покинутыми. Девочки и персонал отсыпались, клуб приводили в порядок перед следующей крышесносной ночью. #10 | И го погребваме почти тайно, дошли са само най-близките. Брат, син и аз - просто не знам коя съм, любовницата му, майката на детето му?
Звярът плати добре на гробарите, като изкопа трапът, те бяха дежурни наблизо, чакаха ни да се сбогуваме за да довършат..
Девин, разбира се, е рядка гадина.
Той успял да се докопа до Руслан дори от гроба и да си отмъсти. Сега и двамата са в земята. На раздялата никой не можеше да каже нищо. Звярът беше твърде ядосан от случващото се, за да се сбогува трогателно.Аз не можех да мисля за нищо - главата ми беше напълно празна, Ник не можеше да говори.
Затова хвърлихме шепа пръст и Звярът каза да зариват изкопаното.
-Хайде да отидем в,, Авалон." Да направим помен за него. .
В гробището премръзнах до кости. Чаша затоплено вино с подправки щеше добре да ми дойде.. Ще седнем в кабинета на главната зала. След нощта клубът беше празен, залите бяха тъмни и пусти. Момичетата и персоналът си почиваха, клубът беше вече подреден преди следващата изпълнена с танци,алкохол и развлечения нощ. Sheba 23.05.23 в 10:22 | |
Казалось несправедливым, что из-за смерти основателя клуба даже не сделают паузу в развлечениях. Шоу должно продолжаться. Лично я б не хотела так уйти.
Первый глоток мы сделали после траурной паузы, не чокаясь.
— Что думаешь делать, сынок? — спросил Зверь.
Ник пожал плечами. Достал телефон, начал писать ответ. Я в их общении не участвовала. Прихлебывала глинтвейн и смотрела в пустоту, вспоминая Руслана — наши встречи в этом клубе разговоры, надежды и планы. Было неуютно, холодно и страшно. Я думала, все будет иначе. По-другому сложится…
— Клубу нужно управление. У тебя опыт есть, возникнут сложности, обращайся, помогу…
Помимо клуба, у Руслана было и людей много. Что с ними теперь станет? Со Стеллой, девочками, работниками? Вернутся сюда или Ник сможет организовать и продолжить работу без Руслана?..
— Согласен, Ник… Тоже скучаю по тому времени.
А уж я-то как скучаю… Оказывается, по тому времени можно скучать — я сама не понимала, как было хорошо, когда мы все были вместе.
— Не переживай, я разберусь… #11 | Изглеждаше несправедливо, че заради смъртта на основателя на клуба дори няма да спрат в забавленията. Шоуто трябва да продължи. Лично аз бих искала да е така.
Отпихме първата глътка след траурната пауза, без да чукаме чашите.
-Какво мислиш да правиш, синко?" попита звярът.
Ник сви рамене. Извади телефона си и започнал да пише отговор. Не съм участвала в тяхната комуникация. Отпих греяно вино и погледнах в празнотата, спомняйки си Руслан - за срещите ни в този клуб, за разговори, надежди и планове. Беше ми неуютно, хладно и страшно. Мислех, че всичко ще е различно.няма да следвам същата съдба както с големият брат.
- Клубът се нуждае от управление. Имаш опит, ако възникнат трудности, моля те да се свържеш се с мен, аз ще ти помогна ...
Освен клубовете, Руслан имаше и много хора. Какво ще стане с тях сега? Със Стела, момичетата, работниците? Ще се върнат ли тук или Ник ще успее да се организира и да продължи да работи без Руслан?..
-Съгласи се , Ник... И на мен ми липсва това време.
А на мен колко много ми липсваа... Оказва се, че дойде такова време,че да изпитвам тъга по миналото - аз самата не разбрах колко е хубаво, когато всички бяхме заедно.
,,Но и да го преживявам-това е то на лице е сегашната ситуация,с която трябва да съм наясно.'' Sheba 23.05.23 в 10:23 | |
У меня зазвонил телефон и разговор отошел на второй план. Пока я искала мобильник, заметила, что Зверь замолчал и как хищник уставился на меня.
— Алло?
— Надеюсь, вы получили вещи, Лили?
Он звука этого голоса перехватило горло. Я удобнее взяла трубку, и ничего не ответила.
— К личным вещам я положил урну с прахом. Решил, вы захотите похоронить любимого.
— Я его не любила, — хрипло отрезала я.
Во мне проснулась злость. Кто он вообще такой, чтобы делать обо мне выводы? Включила громкую связь, ориентируясь на сигнал Зверя.
— Но у нас с вами возникла проблема, — продолжил он. — Сообщили, что ваш любовник убил моих людей.
Я непонимающе переглянулась со Зверем, не понимая, о чем он.
— Пытал их. Я получил отчеты коронера, пожар — хорошая идея, но даже огонь не смог уничтожить следы…
— Вы говорите про дом на озере? — догадалась я.
— Совершенно верно, Лилия.
— Что за бред? Вы сами их убили… #12 | Телефонът ми иззвъня и разговорът избледня на заден план. Докато търсех мобилния си телефон, забелязах, че Звярът замлъкна и ме гледаше като хищник.
-Ало?"
— Надявам се, че сте получила нещата, Лили?
От звукът на този глас ми пресъхна гърлото. Хванах телефона по-удобно,но не отговорих.
- Сложих урната с пепелта към личните му вещи. Реших, че ще искате да погребете любимия си.
- Не го обичах - отсекох дрезгаво.
В мен се събуди гняв.. Кой е той, че да си вади такива изводи? Включих високоговорителя, фокусирайки се върху сигнала на Звяра.
-Но Вие и аз имаме проблем", продължи той. "Беше ли Ви съобщено, че любовникът Ви е убил моите хора?
Погледнах Звяра неразбиращо.
-Измъчвал ги. Получих докладите на съдебния лекар, пожарът е добра идея, но дори огънят не е могъл да унищожи следите...
-За къща на езерото" ли говорите? -аз се досетих.
— Точно така, Лили.
- Какви глупости говорите? Вие сам сте ги ликвидирали... Sheba 23.05.23 в 10:24 | |
— Это он вам сказал? — усмехнулся тот. — Зачем мне убивать своих телохранителей? За этот шаг ваш друг мне заплатит.
Он отключился первым.
— Что все это значит? — спросила я. — Зверь, это правда?
Ник лишь частично понимавший, о чем вы говорим, выглядел встревоженным.
— Следы пыток были, — признал он. — У всех прострелены колени. Я так не пытаю, ты знаешь. Предпочитаю ножи. Если бы их убрал я, у меня не было бы причин скрывать это от тебя, не так ли? Он ведет какую-то игру.
— Он угрожал, — сказала я.
Еще недавно меня бы это так не волновало. Но этот ублюдок уже немало насолил, делая подлость за каждый наш шаг. Что дальше?
— Сегодня еще что-то случится, — уверенно сказала я, меня не оставляло плохое предчувствие.
Каждый раз — каждый! — когда он звонил, что-то происходило. Словно предупреждал, что держит руку на пульсе, следит за нами… Что-то это напоминало: моральное давление, и у него есть в этом опыт. Он пытался меня запугать.
— Расслабься, милая, все под контролем.
#13 | Той ли ти каза това? Той се засмя. "Защо да убивам бодигардовете си?" Приятелят ти ще ми плати за тази стъпка.
Той почерня пръв.
"Какво означава всичко това? Звяр, това вярно ли е?"
Ник, който само частично разбираше за какво се говори, изглеждаше притеснен.
-Имаше следи от мъчения", призна той. "Коленете на всички бяха простреляни. Аз не измъчвам така, нали знаеш. Предпочитам ножове. Ако им бях отнел живота, нямаше да имам причина да го крия от теб, нали? Той играе някаква игра.
-Той заплашва", казах аз.
Доскоро нямаше да ми пука толкова много. Но това вече много дразни,че така подло прави постановка на всяка стъпка, която правим. Какво ли следва по-нататък?
- Днес ще се случи нещо друго - казах уверено, имах лошо предчувствие.
Всеки път, когато се обадеше, нещо се случваше. Сякаш предупреждаваше, че държи пръста си на спусъка, наблюдавайки ни ... Напомняше ми на нещо: морален натиск и той явно има опит в това. Опита се да ме сплаши.
-Успокой се, скъпа, всичко е под контрол. Sheba 23.05.23 в 10:27 | |
— Расслабься, милая, все под контролем.
Ник что-то быстро писал в телефоне.
«Кто это? Убийца Руслана?» — он по очереди показал нам экран.
— Да, — я кивнула, решив не скрывать.
В конце концов, Ник взрослый.
Он потемнел лицом, и я пожалела, что сказала — как бы не наделал глупостей. Из всех присутствующих он был привязан к Руслану сильнее всего. Я автоматически глотнула вина: глинтвейн остыл и начал горчить.
— Почему ты так спокон? — спросила я Зверя.
Меня действия опекуна Коринны просто убивали. Все-таки он добился своего: я начала вздрагивать от каждого его звонка, ожидая удара.
— Это только мелкие выпади, — сказал Зверь. — Не выходи из себя, он этого и добивается. Он проигрывает, принцесса, и мстит, потому что теряет наследство…
Дверь распахнулась, оборвав нас на полуслове.
— Кирилл! — на пороге стоял администратор «Авалона». — Кажется у нас проблема… #14 | Ник бързо пишеше нещо на телефона си.
"Кой е това? Убиецът на Руслан?", редуваше се да ни показва екрана.
- Да - кимнах, решена да не крия.
В края на краищата Ник е възрастен.
Лицето му потъмня и аз съжалих, че съм казала - колкото и глупаво да съм постъпила. От всички присъстващи той беше най-привързан към Руслан. Автоматично отпих глътка от греяното вино,което се беше охладило и започнало да има горчива жилка.
-Защо си толкова ленив?" Попитах звяра.
Действията на пазителя на Корин просто ме съсипаха. Все пак той постигна целта си: започнах да потръпвам от всяко негово обаждане, очаквайки удар.
-Това е просто малки нападения", каза Звяра. "Не губи самообладание, той това се опитва да постигне. Той губи, принцесо, и си отмъщава, защото губи наследството ...
Вратата се отвори и ни прекъсна по средата на изречението.
- Кирил! - на прага стоеше администраторът на "Авалон". "Мисля, че имаме проблем.. Sheba 23.05.23 в 10:28 | |
