Глава 10
Чак сега се усети,когато започнах да треперя, докато се опитвах да се примиря с това, което виждах.
-Гадна твар-! Звярът изръмжа и в яростта си събори урната от масата.
Изтръпнах.
-Какво правиш? -Страхувах се да стана и да видя, че пепелта се е разсипала, но урната дори не се отвори.
Докато набързо я вдигах и проверявах целостта й, Звярът обикаляше офиса, плюейки ругатни. Ако пред него се беше появил настойникът на Корин, сигурен съм, че Кирил веднага щеше да се сбие с него и да му прегризе гърлото със зъби.
Не можех да откъсна очи от лакираното дърво. Странно чувство ме обзе: обида и негодувание, че причини това на праха на брат си, горчиви сълзи напираха в гърлото ми.
-Недей прави така",- аз го помолих.
Именно за това от настойникът на Корина е изпратена урната.Нарочно. Той е наредил да бъде доставена - както беше обещал по телефона преди, макар да не беше казал нищо за пепелта.Искаше отново да ни разстрои и създаде паника. Точно кога ще вляза във владение на наследството.
Внимателно сложих урната обратно в кутията.
- Той е принуден да се крие и осъзнава, че аз ще поема офиса - каза Звяра, дишайки тежко, като спря безцелно да крачи най-накрая . -Той го направи, за да си отмъсти. Да вървим.
-Къде? - Пак не разбрах.
-Трябва да отидем на едно място.
Грабнах кутията. Няма да я оставя тук. Звярът я вдигна, за да не я влача, и се отправи към изхода. Той хвърли кутията на задната седалка на пикапа, сякаш тези неща нямаха нищо общо с него. И прахът на брат му също? Бях наранена и ми беше много обидно .
— Седни — нареди Звярът.
Седнах до кутията.
Господи, това ли е всичко, което е останало от него? Не можех да повярвам, гърдите ми се стягаха от спазми. От големият,мощен, опасен човек- само шепа пепел, която се побира в малка кутия?
Къде отиваме? -попитах аз, докато пикапът летеше по улицата.
- Трябва да отидем при Ник - отговори дрезгаво Звярът.
-Още ли не си му казал?
-Нямах време", призна със съжаление той.
Ник живееше на доста висок етаж. Затворена територия, елитни съседи. За човек, който като дете е търсил храна по боклуците, това съвсем не е лошо. Осиновителят му се грижел много добре за него. Руслан го е прибрал, когато момчето било на улицата, след като сиропиталището за деца със специални нужди било затворено. Ник не можеше да говори, но сега четеше и пишеше, не помнеше родителите си и дълго е гладувал, преди Авалон. Руслан му дал бъдеще. И не само бъдещето, но и живот. В интерес на истината едно глухонямо дете по улиците на мегаполиса беше обречено.
Ник боготвори осиновителя си.
Не знаех как ще реагира на новината за смъртта му.
Боже, дори не знам дали Руслан наистина го е осиновил и по документи или не. За производството по наследяване това ще бъде важно. Ник може да се окаже същият наследник като сина ми... Но това е всичко по-късно. Ник е добър човек, не искам да го обиждам и няма да го направя.
Ник си беше вкъщи.
Работеше в счетоводния отдел на Авалон, но бе принуден да напусне, когато братята се разделиха.
Той отвори вратата и лицето му се промени малко, питайки с целия си вид: какво се е случило? Все още по пижама, малко разрошен, той кимна, като ни покани у дома. На спокойното му лице се появи тревога - Ник разбра, че толкова сутринта нямаше да дойдем просто така.
Покани ни в кухнята. Апартаментът беше малък, но ремонтиран и обзаведен по последна мода. В него цареше лекият безпорядък на самотен човек - все още тук нямаше постоянно момиче.
Звярът отказа да седне, но аз, изтощена,се отпуснах в един стол. Ник също остана прав.
Кирил пъхна палци в колана си. Лицето беше мрачно и решително, така както като мъжете съобщават лоши новини.
- Знам, че ме разбираш, синко - каза Звярът тихо, но ясно, знаейки, че чете по устните. "Имаме какво да ти кажем. Руслан е мъртъв.
Ник погледна напрегнато устните му и лицето му трепереше. Между веждите му се появи тъжна гънка - той разбра какво казва Звярът.
-Съжалявам. Ще организирам погребението, ще направя всичко. Не е нужно ти да се притесняваш за нищо.
Той поклати глава - не вярвам.
И издаде странен звук - първият, който чух от него. Сподавено мууууу през свитита устни. Трябваше да дам пепелта на Ник, но оставих урната в колата. Просто не можах да я понеса втори път - тя ми изгори ръцете.
-Ще отмъстя за смъртта му, бъди спокоен. Това е мой дълг. Ще получиш своя дял.
Ник яростно поклати глава.
Не разбрах какво означава това – яростно "не"или "махай се оттук"? Мислех, че ще изпадне в апатия, ще се разстрои, но Ник се изпълни със злоба и стисна юмруци. Достоен син на баща си.
-Искам те обратно в ,,Авалон'', Ник -продължи Звяра. "Не трябва да си сам, ти не си ми чужд. Винаги ще се радвам да те видя.
Звярът инстинктивно събираше нас, остатъците от семейството си, в глутница.
Ник махна с ръка и се обърна, вероятно промучавайки нещо друго.
Стана ми жал за него, но какво можех да направя? Само гледах към напрегнатия тесен гръб. За втори път в живота си няма да поискам такава трагедия- врагът ми да остане без баща.Така Ник със своят недъг след това остана в потискащи тишина и мълчание.даже не можеше гласно да изрази мъката си.Той все още е много млад и няма кой да се грижи за него.
Ник отново махна с ръка и Звярът ме хвана за рамото.
-Да вървим, Лили... Той иска да бъде сам.
-Сигурен ли си? -Не исках да мисля, че го оставяме сам.
-Да.
Излязохме навън,а на душите ни беше така тежко. Стана ми тревожно за Ник: настойникът на Корина не спомена нищо за него, но кой знае дали няма да започне да му отмъщава? Днес той не ми попречи да взема наследството. Но той ми се присмя извратено , изпращайки онези неща. Той е способен на всичко.
-Какво иска този гад от нас?"- Въздъхнах.-Не разбирам.
- Иска да ни размаже преди да ни убие - промърмори Звяра и се запъти към пикапа. -Той няма да получи нищо друго освен куршум в главата. Аз ще се погрижа за корпорацията. Трябва да подпишеш пълномощно на мое име.
Въздъхнах, докато гледах таблото на пикапа. По някаква причина не исках да го правя. Още не сме женени. Руслан не е погребан. Звярът пришпорва нещата твърде много.
-Принцесо"?
Погледнах в спокойните светли очи.
-Ще подпиша."
Той спаси сина ми. Това промени всичко.
Телефонът иззвъня и Звярът веднага отговори:
-Да?" - Той изслуша доклада. -Добре. Това е улика", затвори Звяра и ме информира. - Идентифицираха телата, намерени след пожара от къщата на езерото.
-И кои са те?"
Звярът се усмихна и не отговори, вбесявайки ме. За първи път от дни на лицето му се появи познато изражение на порочност и сила, сякаш ни очакваха добри новини.
— Познай какво, принцесо.
Нямах желание да задам тридесет и три въпроса.
-Не си играй с мен! Звяр?
-Това са бодигардовете на Девин. Които живееха в Лондон да охраняват сестра ти и дойдоха тук с тях.
"И?" Какво означава това? Не разбирах радостта.
-Настойникът на Корина започна да се отървава от близки сътрудници. Аз не съм направил това, така че той ги е убил. Трябва да разгледамеблизкият кръг на Девин-реши Звярът. - Който е присъствал и след това е изчезнал. Може би така ще се приближа до него.
Загледах се мълчаливо през прозореца.
Тази война е интересна само за него. Аз вече не воювам. Сърцето ми беше попарено от пепелта в кутията на задната седалка и тогава все още не разбирах защо толкова много.
Руслан не ми беше безразличен.
Никога няма да кажа това на звяра. Но в някои отношения Руслан беше прав, не мога да го забравя. Може ли този, от когото съм родила дете, изобщо да ми бъде безразличен? Добър или лош - беше невъзможно напълно да го изкарам от главата си.
-Какво ще правим с пепелта?" попитах.
- Просто бих изхвърлил това на боклука - каза Звяра през стиснати зъби. Но ми е жал за Ник. Затова ще го погребем. Утре.
За втори път през последните дни бях на погребение.
Звярът погреба урната на семейния парцел на тихо място в гробището. Без бели ангели и преса, Кирил искаше всичко да остане възможно най-незабелязано. Ник пристигна. Небръснат, със слънчеви очила. Той стоеше в студения вятър, без да се свива, докато копаеха малъка дупка.
Донесох кутията с пепел, която стоя цяла нощ на скринчето в стаята ми. Не затворих очи до сутринта: въртях се в леглото, после проверявах сина си, после си спомнях за Руслан. Нощта беше емоционална и трудна. Сега почти не си говорехме, само си кимвахме.
Руслан означаваше много за този град.
И го погребваме почти тайно, дошли са само най-близките. Брат, син и аз - просто не знам коя съм, любовницата му, майката на детето му?
Звярът плати добре на гробарите, като изкопа трапът, те бяха дежурни наблизо, чакаха ни да се сбогуваме за да довършат..
Девин, разбира се, е рядка гадина.
Той успял да се докопа до Руслан дори от гроба и да си отмъсти. Сега и двамата са в земята. На раздялата никой не можеше да каже нищо. Звярът беше твърде ядосан от случващото се, за да се сбогува трогателно.Аз не можех да мисля за нищо - главата ми беше напълно празна, Ник не можеше да говори.
Затова хвърлихме шепа пръст и Звярът каза да зариват изкопаното.
-Хайде да отидем в,, Авалон." Да направим помен за него. .
В гробището премръзнах до кости. Чаша затоплено вино с подправки щеше добре да ми дойде.. Ще седнем в кабинета на главната зала. След нощта клубът беше празен, залите бяха тъмни и пусти. Момичетата и персоналът си почиваха, клубът беше вече подреден преди следващата изпълнена с танци,алкохол и развлечения нощ.
Изглеждаше несправедливо, че заради смъртта на основателя на клуба дори няма да спрат в забавленията. Шоуто трябва да продължи. Лично аз бих искала да е така.
Отпихме първата глътка след траурната пауза, без да чукаме чашите.
-Какво мислиш да правиш, синко?" попита звярът.
Ник сви рамене. Извади телефона си и започнал да пише отговор. Не съм участвала в тяхната комуникация. Отпих греяно вино и погледнах в празнотата, спомняйки си Руслан - за срещите ни в този клуб, за разговори, надежди и планове. Беше ми неуютно, хладно и страшно. Мислех, че всичко ще е различно.няма да следвам същата съдба както с големият брат.
- Клубът се нуждае от управление. Имаш опит, ако възникнат трудности, моля те да се свържеш се с мен, аз ще ти помогна ...
Освен клубовете, Руслан имаше и много хора. Какво ще стане с тях сега? Със Стела, момичетата, работниците? Ще се върнат ли тук или Ник ще успее да се организира и да продължи да работи без Руслан?..
-Съгласи се , Ник... И на мен ми липсва това време.
А на мен колко много ми липсваа... Оказва се, че дойде такова време,че да изпитвам тъга по миналото - аз самата не разбрах колко е хубаво, когато всички бяхме заедно.
,,Но и да го преживявам-това е то на лице е сегашната ситуация,с която трябва да съм наясно.''
Телефонът ми иззвъня и разговорът избледня на заден план. Докато търсех мобилния си телефон, забелязах, че Звярът замлъкна и ме гледаше като хищник.
-Ало?"
— Надявам се, че сте получила нещата, Лили?
От звукът на този глас ми пресъхна гърлото. Хванах телефона по-удобно,но не отговорих.
- Сложих урната с пепелта към личните му вещи. Реших, че ще искате да погребете любимия си.
- Не го обичах - отсекох дрезгаво.
В мен се събуди гняв.. Кой е той, че да си вади такива изводи? Включих високоговорителя, фокусирайки се върху сигнала на Звяра.
-Но Вие и аз имаме проблем", продължи той. "Беше ли Ви съобщено, че любовникът Ви е убил моите хора?
Погледнах Звяра неразбиращо.
-Измъчвал ги. Получих докладите на съдебния лекар, пожарът е добра идея, но дори огънят не е могъл да унищожи следите...
-За къща на езерото" ли говорите? -аз се досетих.
— Точно така, Лили.
- Какви глупости говорите? Вие сам сте ги ликвидирали...
Той ли ти каза това? Той се засмя. "Защо да убивам бодигардовете си?" Приятелят ти ще ми плати за тази стъпка.
Той почерня пръв.
"Какво означава всичко това? Звяр, това вярно ли е?"
Ник, който само частично разбираше за какво се говори, изглеждаше притеснен.
-Имаше следи от мъчения", призна той. "Коленете на всички бяха простреляни. Аз не измъчвам така, нали знаеш. Предпочитам ножове. Ако им бях отнел живота, нямаше да имам причина да го крия от теб, нали? Той играе някаква игра.
-Той заплашва", казах аз.
Доскоро нямаше да ми пука толкова много. Но това вече много дразни,че така подло прави постановка на всяка стъпка, която правим. Какво ли следва по-нататък?
- Днес ще се случи нещо друго - казах уверено, имах лошо предчувствие.
Всеки път, когато се обадеше, нещо се случваше. Сякаш предупреждаваше, че държи пръста си на спусъка, наблюдавайки ни ... Напомняше ми на нещо: морален натиск и той явно има опит в това. Опита се да ме сплаши.
-Успокой се, скъпа, всичко е под контрол.
Ник бързо пишеше нещо на телефона си.
"Кой е това? Убиецът на Руслан?", редуваше се да ни показва екрана.
- Да - кимнах, решена да не крия.
В края на краищата Ник е възрастен.
Лицето му потъмня и аз съжалих, че съм казала - колкото и глупаво да съм постъпила. От всички присъстващи той беше най-привързан към Руслан. Автоматично отпих глътка от греяното вино,което се беше охладило и започнало да има горчива жилка.
-Защо си толкова ленив?" Попитах звяра.
Действията на пазителя на Корин просто ме съсипаха. Все пак той постигна целта си: започнах да потръпвам от всяко негово обаждане, очаквайки удар.
-Това е просто малки нападения", каза Звяра. "Не губи самообладание, той това се опитва да постигне. Той губи, принцесо, и си отмъщава, защото губи наследството ...
Вратата се отвори и ни прекъсна по средата на изречението.
- Кирил! - на прага стоеше администраторът на "Авалон". "Мисля, че имаме проблем..
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/478
Преводачи: Sheba
Готово: