Глава 11
— В чем дело? — напрягся он.
Кирилл тоже был на взводе после звонка.
— Сын главного прокурора недоволен тем, как его обслужили. Он вылил коктейль официантке на голову, требует вас.
— И это, по-твоему, проблема? — выдохнул он. — Вышвырни его вон.
— Но…
— Зачем мне, по-твоему, нужен администратор клуба? — заорал он. — Чтобы ты самостоятельно решал подобный треш, а не бегал ко мне! Кто тебе позволил прийти и требовать, чтобы я улаживал конфликт с бухим мажором?!
— Простите, шеф… П-простите, — администратор начал запинаться. — Но…
— Может, главный прокурор нам еще пригодится? — подала я идею.
— Он не пригодился нам, когда Руслана посадили! — проорал Зверь, давая понять, как его задевает эта ситуация на самом деле. — И не пригодился, когда его убили без суда! Так зачем мне прокурор?! Его щенок смеет сюда являться после этого и дерзко себя вести! Когда я разберусь с делами, они оба окажутся на свалке #1 | Глава 11
- Какъв е проблема?- той се напрегна.
Кирил също беше на нокти след разговора.
— Синът на главния прокурор е недоволен от начина, по който е бил обслужен. Той изля коктейла си върху главата на сервитьорката, изисква присъствието Ви.
„И мислиш, че това е проблем?“- той въздъхна. - Изхвърлете го.
- Но…
-Защо мислиш, че имам нужда от клубен администратор? — извика той. - За да решава проблемите от такива боклуци сам, а не да бяга при мен! Кой ти позволи да дойдеш и да искаш да разреша конфликта с пияното новобогаташче?!
„Съжалявам, шефе… П-съжалявам“, започна да заеква администраторът. - Но…
-Може би главният прокурор все пак ще ни бъде полезен?-опитах се да дам идея.
- Той не ни беше полезен, когато затвориха Руслан! — извика Звярът, давайки ми да разбера колко наистина е наранен от тази ситуация. И тогава не беше полезен, когато беше убит без съд!“ Тогава защо ми трябва прокурор?! Кученцето му се осмелява да идва тук след това и да се държи нагло! Като свърша с моите по-спешни дела и двамата ще свършат на бунището! Sheba 24.05.23 в 7:31 | |
— У него оружие, шеф, — наконец закончил администратор. — Я решил, что должен вам доложить.
— Твою мать! — процедил Зверь и дернул плечом, сбрасывая мою руку. Он стремительно поднялся и направился к выходу в зал, расправив плечи. Не знаю, что там нашло на сына прокурора, но сейчас ему не поздоровиться.
Я вышла вслед за Кириллом, Ник присоединился ко мне. Близко подходить не стали, наблюдали издалека.
Мажор сидел, развалившись на стуле, но слегка скованно, словно сам уже не был рад тому, что затеял. Он обхватил руками тонкие плечи, обтянутой черной водолазкой, которая туго облегала тело. На ногах были узкие молодежные джинсы. Прическа напоминала ирокез.
Оружие было заткнуто за пояс джинсов, но водолазка приподнята чтобы было видно вороненую рукоятку.
Против не на шутку разозленного Зверя он действительно напоминал щенка.
— В чем проблема? — прорычал Зверь так что я его здесь услышала.
А вот ответ до меня не долетел.
Паренька явно трясло. #2 | „Той има оръжие, шефе“, завърши накрая администраторът. „Мислех, че трябва да Ви докладвам.
- Мамицата му! - изръмжа Звяра и отдръпна рамото си, отхвърляйки ръката ми. Той бързо стана и тръгна към изхода на залата, като се изпъна. Не знам какво му е станало на сина на прокурора, но сега ще му се стъжни.
Последвах Кирил, Ник се присъедини към мен. Не се приближавахме, гледахме отдалеч.
Младежът седеше отпуснат на един стол, но леко притеснен, сякаш самият той вече не беше доволен от започнатото. Той беше обвил ръце около тънките си рамене в черен суичър, който беше плътно прилепнал по тялото му. На краката му имаше тесни младежки дънки. Косата му беше в прическа като на ирокез.
Оръжието беше пъхнато в колана на дънките му, но горната му дреха беше повдигната, за да покаже дръжката на оръжието..
На фона на сериозно ядосания Звяр той наистина изглеждаше като кученце.
- Какъв е проблемът? — изръмжа Звярът, за да могат всички да го чуят. ту
Но отговорът не стигна до мен.
Момчето явно трепереше. Sheba 24.05.23 в 7:31 | |
Я прищурилась: зачем было звать Зверя, если так боится? Строил бы администратора, официанток, мало ли здесь безответного персонала. В зале народа немного, но он есть и сейчас взгляды были прикованы к ним.
— В чем проблема я спросил?! — взбешенный Зверь швырнул со стола коктейль парня и тот, зазвенев, раскололся об пол, рассыпав лед и выпустив ядовито-оранжевую, похожую на токсические отходы, жидкость.
Парень вздрогнул и попытался отклониться назад.
Я потеряла к ним интерес, взгляд начал блуждать по залу. Наверху Голди, которую я не стала забирать в пентхаус. Скучает наверняка… Нужно будет заглянуть перед отъездом, погладить, поиграть. Сейчас Зверь освободится и…
Ник толкнул меня в бок, и кивнул куда-то в зал. Я попыталась высмотреть, что его так заинтересовало. В дальнем конце, где была курилка и двери в служебные помещения, стелился белый дым. Ну и что? Я непонимающе обернулась к Нику, но он уже двинулся в том направлении. Решил проверить.
Толкнул служебную дверь, и оттуда вырвались длинные языки дыма.
Мы горим?
— Зверь! — помня, что Ник немой и на помощь позвать не сможет, я первой подбежала к нему, и в этот же момент включилась пожарная сигнализация.
Кирилл забыл про мажора, и оглянулся. #3 | Присвих очи: защо беше необходимо да викат Звяра, ако беше толкова уплашен? Бих строила администратора, сервитьорките,малко ли има познавате неотзивчив персонал тук. В залата има малко хора, но все пак има и сега погледите бяха приковани към тях.
-Какъв е проблемът, попитах? - разяреният Звяр събори коктейла на момчето от масата и с трясък той се спука на пода, разпръсквайки лед и изпускайки отровна оранжева течност, която приличаше на токсичен отпадък.
Момчето трепна и се опита да се облегне назад.
Загубих интерес към тях, очите ми започнаха да блуждаят из стаята. Горе е Голди, която не заведох в мезонета. Отегчена е със сигурност ... Ще бъде необходимо да я погледна ,погаля,поиграя преди пак да я напусна. Сега Звярът ще се освободи и...
Ник ме бутна отстрани и кимна някъде към коридора. Опитах се да разбера какво толкова го интересува. В далечния край, където имаше стая за пушене и врати към сервизните помещения, се стелеше бял дим. Какво е това? Обърнах се към Ник неразбиращо, но той вече се движеше в тази посока. Реши да провери.
Той бутна сервизната врата и от нея излязоха дълги езици дим.
Горим ли?
- Звяр! - Като се сетих, че Ник е ням и не може да повика помощ, аз първа се затичах към него и в същия момент се включи пожарната аларма.
Кирил забрави за хлапака и се огледа. Sheba 24.05.23 в 7:33 | |
Увидев дым и еще что-то, что его напрягло, он схватил сына прокурора за шиворот и подтянул к себе, то ли собираясь прикрыться наглецом, то ли просто таская, как нашкодившую собачонку.
— Лили, не подходи!
Я так и не поняла, что насторожило Зверя. Увидеть в тот момент что-то и заранее знать о нападении он не мог. Но уловил шестым чувством, что пошло что-то не так.
Я остановилась на полпути к нему, как раз в тот момент, когда в зал ворвался стрелок с оружием. Судя по тому, что за ним никто не последовал, охранника он уже завалил. Днем в «Авалоне» меньше охраны, чем вечерами или ранним утром. Как-то в двенадцать не ожидаешь, что на тебя нападут… А может быть, нападавших несколько и остальные штурмуют другие залы. Словно вторя мыслям, снаружи раздался женский визг.
Я успела броситься на пол, когда стрелок поднял оружие.
К счастью, он целился не в меня. Он палил по всем присутствующим в зале и в пустоту пока не опустел магазин. Мне показалось, стрелок не в адеквате — то ли вещества, то ли псих. Зверь ушел вбок, спрятавшись за колонной вместе с пацаном.
Выстрелы раздались сбоку, откуда я вообще их не ждала. #4 | Виждайки димът и още нещо, което го напрегна, той хвана прокурорския син за врата и го дръпна към себе си, или с намерение да се прикрие с наглецът, или просто да го влачи като непослушно кученце.
-Лили, не идвай!
Все още не разбирам от какво се тревожеше Звяра. Той не можеше да види нищо в този момент и да знае предварително за евентуално нападение.. Но улових с шестото си чувство, че нещо се обърка.
Спрях на половината път до него, точно когато един стрелец нахлу в залата. Съдейки по факта, че никой не го последва, той вече беше застр охраната. През деня има по-малко пазачи в Авалон, отколкото вечер или рано сутрин. Някак си по обедно време не никой не очаква, че ще бъде нападнат ... Или може би са няколко тук, а останалите щурмуват други зали. Сякаш повтаряйки мислите му, отвън прозвуча женски писък.
Успях да се хвърля на пода, когато стрелецът вдигна оръжието си.
За щастие той не се целеше в мен. Той стреля по всички в залата и в празното пространство, докато магазинът на оръжието се изпразни. Струваше ми се, че стрелецът не е адекватен - или беше наркоман, или психопат. Звярът тръгна встрани, скривайки се зад колоните заедно с момчето.
Чуха се изстрели отстрани, откъдето изобщо не ги очаквах. Sheba 24.05.23 в 7:34 | |
Стрелок сделал еще несколько шагов, поскользнулся и упал. Еще живой, но раненый. Зверь сориентировался быстро — подбежал и выбил оружие из руки. Я думала он контрольный пустит, он не только этого не сделал, но и предупредил:
— Не добивать! Он нужен мне живым! — он первым вышел из зала.
У меня сердце екнуло — я не знала, что его там ждет. Ник тоже подбежал к дверям, с пистолетом в руке. Я даже не знала, что он вооружен… Обращался с ним Ник не так ловко, как Зверь, но вполне умело. Сможет прикрыть.
Я поднялась.
Раненого уже сторожил администратор, сын прокурора прятался за колонной. Как бы парень не был в этом замешан. Слишком совпала выходка мажора с нападением на клуб… Пожарная сигнализация никак не затыкалась.
Я не знала, что делать мне. Выходить опасно, но прятаться в приват-комнате, сгорая от неизвестности — тоже плохая идея. Неизвестно, что будет дальше, внизу пожар…
— Проверьте, что там, — велела я администратору. #5 | Стрелецът направи още няколко крачки, подхлъзна се и падна. Все още жив, но ранен. Звярът се ориентира бързо – изтича и изби оръжието от ръката му. Мислех, че ще го застреля, но той не само не го направи, но и предупреди:
- Не го доубивайте! Имам нужда от него жив! Той беше първият, който излезе от стаята.
Сърцето ми подскочи - не знаех какво го чака там. Ник също изтича до вратата с пистолет в ръка. Дори не знаех, че е въоръжен… Осиновеният син не се справяше с него така умело като Звяра, но личеше,че има опит. Може да прикрива.
Станах.
Администраторът вече пазеше ранения, прокурорският син се криеше зад колона. Сякаш човекът не беше замесен в това. Номерът му съвпадна твърде много с атаката срещу клуба ... Пожарната аларма продължаваше да сигнализира.
Не знаех какво да правя. Опасно е да излизам, но да се крия в самостоятелната стая, да изгарям от неизвестността, също е лоша идея. Не се знае какво ще се случи по-нататък, отдолу има пожар ...
-Проверете какво става там“, казах на рецепционистът. Sheba 24.05.23 в 7:34 | |
Тому явно не хотелось рисковать шкурой, но его шеф уже снаружи, да и меня он не рискнул ослушаться. Вышел первым, осмотрелся и тут же бросился назад, вспугнутый новой стрельбой.
— Там еще один! — предупредил он. — В служебных помещениях или у девочек в гримерке!
— Этого не хватало… Следите за ним! — я кивнула на мажора, пытающегося уползти на четвереньках. Я ему не доверяла.
Я подошла к двери, стараясь держать происходящее в поле зрения. Бросаться на помощь Зверю я не собиралась, но хотела понимать, когда пора сваливать. Выстрел. Тишина. Когда я было решила, что все в порядке — снова выстрел. Сердце ломилось в ребра. Сделала еще шаг, пытаясь увидеть хоть что-то. Где Зверь?
Он так внезапно появился в дверях, растрепанный и вспотевший, что я отшатнулась.
— Лили, отошла отсюда! — гаркнул он. — Не выходи из зала!
— Что случилось?
— Не знаю, трое напавших, всех положили, но снаружи еще может быть опасно, — он оттащил меня вглубь зала. — Пожар сейчас тушат… Если это был он, у него ничего не вышло…
Он имел в виду опекуна. #6 | На Том очевидно не му искаше да рискува кожата си, но шефът му вече беше отвън и той също не посмя да не ми се подчини. Той излезе пръв, огледа се и веднага се втурна обратно, уплашен от нова стрелба.
- Има още един стрелец! - предупреди той. - В офисите или в съблекалнята на момичетата.
- Само това липсваше.Следетего! -Кимнах към копелдака, който се опитваше да изпълзи на четири крака. Нямах му доверие.
Отидох до вратата, опитвайки се да проследя какво става. Нямах намерение да се притичвам на помощ на Звяра, но исках да разбера кога е време да се измъква. Отново изстрел. Тишина. Когато реших, че всичко е наред - пак се чу писък на куршум. Сърцето ми биеше в ребрата. Направих още една крачка, опитвайки се да видя поне нещо. Къде ли е Звяра?
Той се появи на вратата толкова внезапно, разрошен и потен, че се отдръпнах като опарена.
-Лили, махай се от тук! - излая той. - Не напускай стаята!
- Какво става?
-Не знам, засега са трима нападатели, ликвидирахме ги, но навън може все още да е опасно'',- повлече ме навътре в голямото помещение. - Пожарът сега се гаси ... Ако беше пак онзи,този път не се справи ...
Имаше предвид опекунът. Sheba 24.05.23 в 7:34 | |
Я сглотнула, и кивнула на мажора:
— Думаю, он причастен.
— Я тоже так думаю.
Двери в зал распахнулись, кто-то прокричал:
— Ника ранили! — и Зверь направился туда.
Постояв, я пошла следом, сообразив, что уже безопасно. В холле была кровь — одного нашего убили. Я огляделась, проследила кровавый след на мраморе и увидела второе тело — это уже напавший. Пока рано оценивать потери, но, кажется, мы отбились и дыма я больше не вижу. Значит, его план не сработал — впервые с тех пор, как он начал нам гадить. Мы все-таки сделали это!
— Где Ник? — спросила я
— Малом зале.
Я вошла туда и увидела Ника. К счастью непоправимого не случилось: с прискорбно-мрачным видом он сидел на сцене, оголив торс, а Вика обрабатывала рану на руке. На боку виднелась еще и царапина, но по виду неопасная. Кирилл перебросился с ней парой слов и отошел сделать наставления начальнику безопасности. Охрану наверняка усилят. И мне лучше отсюда свалить. Но мы утерли этому засранцу нос! #7 | Преглътнах и кимнах към виновникът,според нас-за суматохата.
-Мисля, че е замесен.
- И аз мисля така.
Вратите на залата се отвориха, някой извика:
-Ник е ранен! -И Звярът се отправи натам.
След като постоях, където ми нареди-след малко го последвах , осъзнавайки, че вече е безопасно. Имаше кървища в залата - един от нашите беше убит. Огледах се, проследих кървавата диря по мрамора и видях второто тяло - това е нападателят. Твърде рано е за оценка на загубите, но изглежда, че се преборихме и не виждам повече дим. Значи планът му не сработи, за първи път, откакто започна да ни прави мръсотии.Успяхме да се справим!
- Къде е Ник?- попитах
- В малката зала.
Влязох там и видях Ник. За щастие непоправимото не се случи: със скръбен и мрачен поглед той седеше на сцената, оголил торса си, а Вика обработваше раната на ръката му. Имаше и драскотина отстрани, но не изглеждаше опасна. Кирил размени няколко думи с нея и се отдалечи, за да даде инструкции на шефа на охраната. Със сигурност сигурността ще бъде засилена. И по-добре да се махна от тук. Но ние натрихме носа на този задник! Sheba 24.05.23 в 7:35 | |
Я подошла и тронула Ника за руку. Поощрительно улыбнулась.
— Ты молодец, — четко сказала я, и уточнила у Вики. — Что с ним?
— Смертельного ничего, — ободряюще улыбнулась подруга. — Огнестрельное по касательной. Жить будет.
Отсюда я подробности раны не видела, но судя по бледноватому виду Ника там что-то потяжелее царапины. Подумала было, что Руслан рассердится — Ник только недавно из детского возраста вышел, рано ему собой рисковать. А потом одернула себя, что до сих пор думаю о нем, как о живом.
Слишком мало времени прошло.
Слишком долго он казался надежным и нерушимым. Я передернула плечами, словно меня коснулось что-то холодное, и направилась к Зверю, оставив Вику ворковать с Ником. Слов ее он не понимал, но общий фон угадывал.
Зверь подошел к прокурорскому сынку, позабытом в суматохе, и прихватив за шиворот, втащил в приват-комнату. Пришла на самом интересном.
— Я ни при чем… — хныкал мажор, сжавшийся на кожаном диване и закрываясь руками от Зверя. — Прошу, не трогайте меня!.. Позвоните отцу…
— Тут отец тебе не поможет, — заключил Зверь, и вытащил нож. Кажется, не заметил, что я стою сзади. — Один раз спрошу, не ответишь, твои проблемы. И отцом меня не пугай. Он сам меня боится. Кто тебя прислал? #8 | Отидох и докоснах Ник по ръката.усмихнах се насърчително.
— Добре се справи — казах ясно и уточних състоянието му с Вики. - Какво за него?
— Нищо фатално —тя се усмихна се успокоително. - Изстрел по допирателна. Ще живее.
Не видях подробности за раната от тук, но съдейки по бледия вид на Ник, има нещо по-тежко от драскотина. Мислех, че ако беше жив Руслан щеше да се ядоса - Ник едва наскоро беше излязъл от детството си, твърде рано е за него да рискува. И тогава се улових, че все още мисля за него.
Твърде малко време е минало.
От друга страна през цялото време,докато бяхме заедно, той изглеждаше надежден и неразрушим. Свих рамене, сякаш нещо студено ме беше докоснало, и тръгнах към Звяра, оставяйки Вика да си контактува с Ник. Той не разбираше думите й, но отгатваше общия фон.
Звярът се приближил до забравения в суматохата син на прокурора, хвана го за яката и го завлече в самостоятелната стая. Дойдох за най-интересното.
-Нямам нищо общо с това…“ – изскимтя момето, сгушено на коженият диван и прикриващ се с ръце от Звяра. -Моля те, не ме докосвай!.. Обади се на баща си...“
-Татко ти няма да ти помогне тук“, заключи Звярът и извади нож. Изглежда, че не забеляза, че стоя отзад. -Ще те попитам веднъж, и ако няма да отговориш, твои проблеми.И не ме плаши с баща си. Той самият се страхува от мен. Кой те изпрати? Sheba 24.05.23 в 7:35 | |
Парень захныкал всерьез.
— Меня заставили! Принудили угрозами прийти в «Авалон» и устроить скандал! Я не знал, зачем!.. Простите меня!
Мне даже стало его немного жаль — это просто избалованный и распущенный мальчик.
— Кто?
— Не знаю! Меня шантажировали через соцсети! Угрожали слить отцу фото, где мы в бассейне с голыми телками, и… Ну всякое такое.
— Соцсети? — нахмурилась я, как-то совсем не похоже на того, с кем мы имеем дело.
— Я покажу переписку! — он достал телефон и начал лихорадочно там рыться. — Вот, смотрите! Какая-то овца меня шантажирует!..
Зверь забрал телефон, и я подошла посмотреть. Нахмурилась, увидев аккаунт, который больше подошел бы девушке по стилю речи, аватар, конечно, можно поставить любой, но было бы странно, если бы опекун поставил аниме-картинку. Я подняла брови от содержания переписки: сегодня парень должен был прийти и любыми путями устроить в клубе скандал, вызвав в зал «хозяина». Так и было написано. Не Зверь, а хозяин. Иначе фото окажутся на почте у его отца. Фото похабного вида прилагались. Да, я, пожалуй, тоже предпочла бы такое скрыть от родных. #9 | Момчето заскимтя съвсем сериозно.
- Накараха ме! Принудиха ме със заплахи да дойда в "Авалон" и да направя скандал! Не знаех защо!.. Прости ми!
Даже ми стана малко жал за него - просто е едно разглезено и разпуснато момче.
- Кой?
- Не знам! Изнудваха ме чрез социалните мрежи! Заплашиха, че ще пуснат на баща ми наша снимка в басейна с голи юници и... Е, такива неща.
- Социалната мрежа? -Намръщих се, някак си това съвсем не подхожда на този, с когото си имаме работа.
— Ще покажа кореспонденцията!- Извади телефона си и започна трескаво да го рови. — Ето, вижте! Някаква овца ме изнудва!
Звярът взе телефона, а аз отидох да погледна. Намръщих се, когато видях акаунт, който би бил по-подходящ за момиче ,съдейки по стила на речта, разбира се, може да е поставен всякакъв аватар, но би било странно, ако настойникът постави аниме снимка. Повдигнах вежди от съдържанието на кореспонденцията: днес човекът трябваше да дойде и да направи скандал в клуба по всякакъв начин, като извика „собственика“ в залата. Така беше написано. Не Звяра, а собственика. В противен случай снимките ще бъдат пратени по пощата на баща му. Приложени са снимки с неприлично ,даже гадно съдържание. Да, и аз на негово място може би бих предпочела да скрия това от близките си. Sheba 24.05.23 в 7:36 | |
— Это не он, — Зверь швырнул телефон покрасневшему парню. — Пошел вон отсюда.
Дважды повторять не пришлось, мажор пулей вылетел из комнаты. Не думаю, что когда-нибудь он еще появится в «Авалоне».
— Зачем тебя пытались выманить? Попытка убийства?
Зверь молчал.
— Твоя сестра писала, — вдруг сказал он.
— С чего ты взял?
— Она, больше некому. Речь, как у подростка, общалась с мажором на его языке.
У меня предательски заныло в груди.
Не знаю, почему я хотела ее защитить. Черт возьми, в отличие от отца Коринна мне ничего плохого не делала! Пока во всяком случае. И других родных у меня больше нет, только сын и она… Мне Коринна плохой не показалась.
— Он ее заставил.
Зверь полоснул меня холодным взглядом тигра, и хмыкнул. Смеется над наивной девочкой.
— Поехали, отвезу тебя к ребенку. #10 | -Определено не е нашият човек.“ Звярът хвърли телефона на почервенялото момче. - Махай се оттук.
Не трябваше да го повтаря два пъти, новобогаташчето излетя от стаята като куршум. Не мисля, че той някога ще се появи отново в Авалон.
— Защо се опитаха да те подмамят? Опит за убийство?
Животното мълчеше.
— Сестра ти е писала на хапльото — каза той внезапно.
- Защо мислиш така?
-Само, тя и никой друг. Реч, като тази на тийнейджър,е само типично за нейната възраст. Тя може да общува с него на неговия език.
Усетих предателска болка в гърдите си.
Не знам защо исках да я защитя. По дяволите, за разлика от баща ни,Корин не ми е направила нищо! Засега така или иначе. И вече нямам други роднини, само сина ми и нея ... Корина не ми се беше сторила лоша.
-Той я е принудил.
Звярът ме сряза със студения си поглед на тигър и изсумтя. Присмех за наивното момиче.
— Да вървим, ще те заведа при бебето. Sheba 24.05.23 в 7:36 | |
Так и не заглянув к Голди, мы отправились в пентхаус. Хорошо, что Зверь перевез нас. Предусмотрительный. Я бы с ума сходила сейчас, если бы ребенок оставался в «Авалоне».
В окно летел холодный снег с дождем. Поездка была молчаливой и мрачной несмотря на маленькую, но победу.
— Хоть одна хорошая новость в этом есть, — заметил Зверь.
— Какая?
— Ник примет дела Руслана. Войне между нами конец. Твой сын тоже наследует часть бизнеса и имущества Руслана. Но управлять будет Ник. Думаю, ты понимаешь почему.
— Под твоим руководством? — неизвестно с чего спросила я.
— Если будет не хватать личного опыта, — неопределенно ответил тот.
Я не стала спорить.
Зверь отвел меня в квартиру и поцеловал на прощание.
— Сегодня не приеду, останусь в клубе. Много дел, Лили.
— Понимаю, — вздохнула я. #11 | — Да вървим, ще те заведа при бебето.
И така, без да погледнем Голди, отидохме до мезонета. Добре че Звяра ни премести. Постъпи много разумно. Сега бих полудяла, ако детето беше останало в,, Авалон''.
Студен сняг и дъжд хвърчаха покрай прозореца. Пътуването беше тихо и мрачно въпреки малката, но все пак победа.
-Днес поне има добри новини“, каза Звярът.
- Какви са те?
- Ник ще приеме делата на Руслан. Войната между нас свърши. Твоят син също наследява част от бизнеса и имуществото на Руслан. Но Ник ще се справи. Мисля, че разбираш защо.
- Под твоето ръководство?- Не знам защо попитах.
-Ако личният му опит не е достатъчен“, отговори той неясно.
Не съм спорила.
Звярът ме заведе в апартамента и ме целуна за довиждане.
-Няма да дойда днес, ще остана в клуба. Има много работа, Лили.
— Разбирам — въздъхнах аз. Sheba 24.05.23 в 7:36 | |
Это правда, но я одна все чаще и чаще. Наверное, это и есть участь любой принцессы — выйти замуж, родить наследника, стать королевой, и ждать бесконечно долго и терпеливо, пока супруг отвлечься от важных дел, которые никогда не заканчиваются, в отличии от сказок.
Я проверила входящие. Как и думала, на этот раз опекун не перезвонил, чтобы сплясать на наших костях.
С малышом все было в порядке. Постояв рядом с ним, я немного успокоилась и легла в постель. Наверное, этим я и должна заниматься — наблюдать как медленно крепнет ребенок и надеяться на лучшее. Ждать чуда.
Зверь пришел утром, слишком рано — около шести. Поднял меня и отвел на кухню.
— Что-то случилось?
— Нет, просто формальность.
Я устало села за стол и покосилась на кофе-машину. Когда-то я готовила здесь кофе Руслану. Насколько же тогда все было просто и легко, хотя я умирала от тоски и страха. Еще не знала, насколько хуже будет потом… Страшно хотелось кофе, глаза слипались.
— Это быстро, — Зверь заметил мою усталость.
Он положил передо мной несколько документов в стопке и тяжелую ручку из офиса.
— Доверенность на управление твоими делами. Подпиши. #12 | Вярно е, но все по-често съм сама. Вероятно това е съдбата на всяка принцеса - да се омъжи, да роди наследник, да стане кралица и да чака безкрайно и търпеливо. Надява се,че съпругът ще й обърне внимание,когато се отвлече от важни неща, които никога не свършват, за разлика от приказките
Проверих входящата си кутия. Както се очакваше, този път врагът не се обади да танцува върху костите ни.
Всичко беше наред и с бебето. След като стоях до него, се успокоих малко и си легнах. Предполагам, че това трябва да правя - да гледам как бебето бавно расте и да се надявам на най-доброто. Да чакамчудо.
Звярът дойде сутринта, твърде рано - към шест. Той ме вдигна и ме заведе в кухнята.
- Нещо се е случило?
Не, просто формалност.
Седнах уморено на масата и хвърлих поглед към кафе машината. Тук правех кафе на Руслан. Колко просто и лесно беше всичко тогава, въпреки че умирах от копнеж и страх. Не знаех колко по-лошо ще става тепърва.Ужасно копнеех за кафе, очите ми се слепваха.
-Това е спешно“ Звярът забеляза умората ми.
Той постави купчина документи и тежък химикал от офиса пред мен.
- Пълномощно за управление на твоите дела.Подпиши! Sheba 24.05.23 в 7:37 | |
Я вздохнула и пробежала глазами несколько строчек. Согласно документу, я передавала права на управление моими делами, включая наследственные, Зверю. Он смотрел прямо голубыми безжалостными глазами и ждал, что подпишу. Зачем мне деньги, действительно. У меня есть ребенок, этот пентхаус, любовь… Остальное заберут мужчины. Не Руслан, так Зверь.
— В чем дело?
Я нехотя взяла ручку.
— Ты не пришел вчера.
— Были дела. Прости.
Голос жестковатый, формальные извинения. Мыслями Зверь уже в этом все, а не в моих чувствах и эмоциях.
Я все еще медлила. Просто играла ручкой, даже не нацелившись на поле для подписи, и злила Зверя. Мне не хотелось этого делать. Я не могла объяснить причину и умом считала, что даже должна это сделать — чтобы отблагодарить за все. И не смогу я сама всем управлять. Не сейчас во всяком случае.
Не знаю, что это было. #13 | Въздъхнах и пробягах с очи няколко реда. Според документа прехвърлях правата да управлявам делата си, включително наследствените, на Звяра. Гледаше право пред себе си със сини безмилостни очи и чакаше да подпиша. Защо ми трябват пари, наистина. Имам дете, този мезонет, любов... Останалото ще го вземат мъжете. И то не Руслан, а Звяра.
- Какъв е проблема?
Неохотно взех писалката.
-Ти не дойде вчера.
- Имаше неприятни случаи, съжалявам.
Гласът му е прекалено твърд , а извинението формално. Мислите на Звяра вече са във всичко това и наследството, а не в моите чувства и емоции.
Все още се колебаех. Просто си поиграх с химикалката, без дори да се прицеля в полето за подпис, и ядосах Звяра. Не исках да правя това. Не можех да си обясня причината и мислех с ума си, че дори трябва да го направя - да благодаря за всичко. И че не мога да се справя с всичко сама. Във всеки случай не сега.
Не знам какво ми беше. Sheba 24.05.23 в 7:37 | |
Мне не в чем было его подозревать. Но в последний момент, как только я заносила над документом руку, что-то ее останавливало.
— Ну? — поторопил Зверь, уже начавший догадываться, почему я торможу.
Я вздохнула, и посмотрела ему в глаза:
— При одном условии.
— При каком еще условии? — начал он раздражаться.
— Ты не тронешь мою сестру. Чтобы не всплыло дальше, сначала я разберусь сама, и только я решу, что с ней будет.
Он прищурился, но я была непреклонна.
После фактов, которые всплыли вчера, я хотела подстраховаться. Моя сестра как-то в этом участвует, только не знаю, добровольно или нет. И не хочу, чтобы в порыве захватить наследство целиком, он от нее избавился.
— И ты ей поможешь, если ей будет угрожать.
— А с какой стати ты ставишь мне условия, принцесса? — вдруг спросил он, и губы, которые я так любила, искривились. — Разве ты сможешь справиться со всем одна? Сможешь защитить своего ребенка? Подумай об этом. Хорошо, насчет сестры — я обещаю. Но больше условий мне не ставь. Подписывай, и готовься к замужеству. #14 | Нямаше в какво да го подозирам. Но в последния момент, щом вдигнах ръка над документа, нещо ме спря.
- Е,хайде де? — избърза Звярът, който вече започваше да се досеща защо забавям.
Въздъхнах и го погледнах в очите.
- При едно условие.
- При какво друго условие? - започна да се дразни той.
-Няма да докосваш сестра ми. За да няма повече изненади, първо ще се разбера сама с нея и ще реша какво да правя натам.
Той присви очи, но аз бях непреклонна.
След фактите, които изплуваха вчера, исках да играя на сигурно. Сестра ми по някакъв начин участва в това, но не знам дали е доброволец или не. И не искам той да се отърве от нея, бързайки да заграби цялото наследство.
— И ще й помогнеш, ако бъде заплашена.
-И защо, за бога, ми поставяш условия, принцесо?“ — внезапно попита той и устните, които толкова обичах, се изкривиха. — Можеш ли да се справиш с всичко сама? Можете ли да защитиш детето си? Помисли за това. Добре, за сестра ти, обещавам. Но не ми поставяй повече условия. Подпиши се и се приготви да се омъжиш. Sheba 24.05.23 в 7:38 | |
