Глава 11
- Какъв е проблема?- той се напрегна.
Кирил също беше на нокти след разговора.
— Синът на главния прокурор е недоволен от начина, по който е бил обслужен. Той изля коктейла си върху главата на сервитьорката, изисква присъствието Ви.
„И мислиш, че това е проблем?“- той въздъхна. - Изхвърлете го.
- Но…
-Защо мислиш, че имам нужда от клубен администратор? — извика той. - За да решава проблемите от такива боклуци сам, а не да бяга при мен! Кой ти позволи да дойдеш и да искаш да разреша конфликта с пияното новобогаташче?!
„Съжалявам, шефе… П-съжалявам“, започна да заеква администраторът. - Но…
-Може би главният прокурор все пак ще ни бъде полезен?-опитах се да дам идея.
- Той не ни беше полезен, когато затвориха Руслан! — извика Звярът, давайки ми да разбера колко наистина е наранен от тази ситуация. И тогава не беше полезен, когато беше убит без съд!“ Тогава защо ми трябва прокурор?! Кученцето му се осмелява да идва тук след това и да се държи нагло! Като свърша с моите по-спешни дела и двамата ще свършат на бунището!
„Той има оръжие, шефе“, завърши накрая администраторът. „Мислех, че трябва да Ви докладвам.
- Мамицата му! - изръмжа Звяра и отдръпна рамото си, отхвърляйки ръката ми. Той бързо стана и тръгна към изхода на залата, като се изпъна. Не знам какво му е станало на сина на прокурора, но сега ще му се стъжни.
Последвах Кирил, Ник се присъедини към мен. Не се приближавахме, гледахме отдалеч.
Младежът седеше отпуснат на един стол, но леко притеснен, сякаш самият той вече не беше доволен от започнатото. Той беше обвил ръце около тънките си рамене в черен суичър, който беше плътно прилепнал по тялото му. На краката му имаше тесни младежки дънки. Косата му беше в прическа като на ирокез.
Оръжието беше пъхнато в колана на дънките му, но горната му дреха беше повдигната, за да покаже дръжката на оръжието..
На фона на сериозно ядосания Звяр той наистина изглеждаше като кученце.
- Какъв е проблемът? — изръмжа Звярът, за да могат всички да го чуят. ту
Но отговорът не стигна до мен.
Момчето явно трепереше.
Присвих очи: защо беше необходимо да викат Звяра, ако беше толкова уплашен? Бих строила администратора, сервитьорките,малко ли има познавате неотзивчив персонал тук. В залата има малко хора, но все пак има и сега погледите бяха приковани към тях.
-Какъв е проблемът, попитах? - разяреният Звяр събори коктейла на момчето от масата и с трясък той се спука на пода, разпръсквайки лед и изпускайки отровна оранжева течност, която приличаше на токсичен отпадък.
Момчето трепна и се опита да се облегне назад.
Загубих интерес към тях, очите ми започнаха да блуждаят из стаята. Горе е Голди, която не заведох в мезонета. Отегчена е със сигурност ... Ще бъде необходимо да я погледна ,погаля,поиграя преди пак да я напусна. Сега Звярът ще се освободи и...
Ник ме бутна отстрани и кимна някъде към коридора. Опитах се да разбера какво толкова го интересува. В далечния край, където имаше стая за пушене и врати към сервизните помещения, се стелеше бял дим. Какво е това? Обърнах се към Ник неразбиращо, но той вече се движеше в тази посока. Реши да провери.
Той бутна сервизната врата и от нея излязоха дълги езици дим.
Горим ли?
- Звяр! - Като се сетих, че Ник е ням и не може да повика помощ, аз първа се затичах към него и в същия момент се включи пожарната аларма.
Кирил забрави за хлапака и се огледа.
Виждайки димът и още нещо, което го напрегна, той хвана прокурорския син за врата и го дръпна към себе си, или с намерение да се прикрие с наглецът, или просто да го влачи като непослушно кученце.
-Лили, не идвай!
Все още не разбирам от какво се тревожеше Звяра. Той не можеше да види нищо в този момент и да знае предварително за евентуално нападение.. Но улових с шестото си чувство, че нещо се обърка.
Спрях на половината път до него, точно когато един стрелец нахлу в залата. Съдейки по факта, че никой не го последва, той вече беше застр охраната. През деня има по-малко пазачи в Авалон, отколкото вечер или рано сутрин. Някак си по обедно време не никой не очаква, че ще бъде нападнат ... Или може би са няколко тук, а останалите щурмуват други зали. Сякаш повтаряйки мислите му, отвън прозвуча женски писък.
Успях да се хвърля на пода, когато стрелецът вдигна оръжието си.
За щастие той не се целеше в мен. Той стреля по всички в залата и в празното пространство, докато магазинът на оръжието се изпразни. Струваше ми се, че стрелецът не е адекватен - или беше наркоман, или психопат. Звярът тръгна встрани, скривайки се зад колоните заедно с момчето.
Чуха се изстрели отстрани, откъдето изобщо не ги очаквах.
Стрелецът направи още няколко крачки, подхлъзна се и падна. Все още жив, но ранен. Звярът се ориентира бързо – изтича и изби оръжието от ръката му. Мислех, че ще го застреля, но той не само не го направи, но и предупреди:
- Не го доубивайте! Имам нужда от него жив! Той беше първият, който излезе от стаята.
Сърцето ми подскочи - не знаех какво го чака там. Ник също изтича до вратата с пистолет в ръка. Дори не знаех, че е въоръжен… Осиновеният син не се справяше с него така умело като Звяра, но личеше,че има опит. Може да прикрива.
Станах.
Администраторът вече пазеше ранения, прокурорският син се криеше зад колона. Сякаш човекът не беше замесен в това. Номерът му съвпадна твърде много с атаката срещу клуба ... Пожарната аларма продължаваше да сигнализира.
Не знаех какво да правя. Опасно е да излизам, но да се крия в самостоятелната стая, да изгарям от неизвестността, също е лоша идея. Не се знае какво ще се случи по-нататък, отдолу има пожар ...
-Проверете какво става там“, казах на рецепционистът.
На Том очевидно не му искаше да рискува кожата си, но шефът му вече беше отвън и той също не посмя да не ми се подчини. Той излезе пръв, огледа се и веднага се втурна обратно, уплашен от нова стрелба.
- Има още един стрелец! - предупреди той. - В офисите или в съблекалнята на момичетата.
- Само това липсваше.Следетего! -Кимнах към копелдака, който се опитваше да изпълзи на четири крака. Нямах му доверие.
Отидох до вратата, опитвайки се да проследя какво става. Нямах намерение да се притичвам на помощ на Звяра, но исках да разбера кога е време да се измъква. Отново изстрел. Тишина. Когато реших, че всичко е наред - пак се чу писък на куршум. Сърцето ми биеше в ребрата. Направих още една крачка, опитвайки се да видя поне нещо. Къде ли е Звяра?
Той се появи на вратата толкова внезапно, разрошен и потен, че се отдръпнах като опарена.
-Лили, махай се от тук! - излая той. - Не напускай стаята!
- Какво става?
-Не знам, засега са трима нападатели, ликвидирахме ги, но навън може все още да е опасно'',- повлече ме навътре в голямото помещение. - Пожарът сега се гаси ... Ако беше пак онзи,този път не се справи ...
Имаше предвид опекунът.
Преглътнах и кимнах към виновникът,според нас-за суматохата.
-Мисля, че е замесен.
- И аз мисля така.
Вратите на залата се отвориха, някой извика:
-Ник е ранен! -И Звярът се отправи натам.
След като постоях, където ми нареди-след малко го последвах , осъзнавайки, че вече е безопасно. Имаше кървища в залата - един от нашите беше убит. Огледах се, проследих кървавата диря по мрамора и видях второто тяло - това е нападателят. Твърде рано е за оценка на загубите, но изглежда, че се преборихме и не виждам повече дим. Значи планът му не сработи, за първи път, откакто започна да ни прави мръсотии.Успяхме да се справим!
- Къде е Ник?- попитах
- В малката зала.
Влязох там и видях Ник. За щастие непоправимото не се случи: със скръбен и мрачен поглед той седеше на сцената, оголил торса си, а Вика обработваше раната на ръката му. Имаше и драскотина отстрани, но не изглеждаше опасна. Кирил размени няколко думи с нея и се отдалечи, за да даде инструкции на шефа на охраната. Със сигурност сигурността ще бъде засилена. И по-добре да се махна от тук. Но ние натрихме носа на този задник!
Отидох и докоснах Ник по ръката.усмихнах се насърчително.
— Добре се справи — казах ясно и уточних състоянието му с Вики. - Какво за него?
— Нищо фатално —тя се усмихна се успокоително. - Изстрел по допирателна. Ще живее.
Не видях подробности за раната от тук, но съдейки по бледия вид на Ник, има нещо по-тежко от драскотина. Мислех, че ако беше жив Руслан щеше да се ядоса - Ник едва наскоро беше излязъл от детството си, твърде рано е за него да рискува. И тогава се улових, че все още мисля за него.
Твърде малко време е минало.
От друга страна през цялото време,докато бяхме заедно, той изглеждаше надежден и неразрушим. Свих рамене, сякаш нещо студено ме беше докоснало, и тръгнах към Звяра, оставяйки Вика да си контактува с Ник. Той не разбираше думите й, но отгатваше общия фон.
Звярът се приближил до забравения в суматохата син на прокурора, хвана го за яката и го завлече в самостоятелната стая. Дойдох за най-интересното.
-Нямам нищо общо с това…“ – изскимтя момето, сгушено на коженият диван и прикриващ се с ръце от Звяра. -Моля те, не ме докосвай!.. Обади се на баща си...“
-Татко ти няма да ти помогне тук“, заключи Звярът и извади нож. Изглежда, че не забеляза, че стоя отзад. -Ще те попитам веднъж, и ако няма да отговориш, твои проблеми.И не ме плаши с баща си. Той самият се страхува от мен. Кой те изпрати?
Момчето заскимтя съвсем сериозно.
- Накараха ме! Принудиха ме със заплахи да дойда в "Авалон" и да направя скандал! Не знаех защо!.. Прости ми!
Даже ми стана малко жал за него - просто е едно разглезено и разпуснато момче.
- Кой?
- Не знам! Изнудваха ме чрез социалните мрежи! Заплашиха, че ще пуснат на баща ми наша снимка в басейна с голи юници и... Е, такива неща.
- Социалната мрежа? -Намръщих се, някак си това съвсем не подхожда на този, с когото си имаме работа.
— Ще покажа кореспонденцията!- Извади телефона си и започна трескаво да го рови. — Ето, вижте! Някаква овца ме изнудва!
Звярът взе телефона, а аз отидох да погледна. Намръщих се, когато видях акаунт, който би бил по-подходящ за момиче ,съдейки по стила на речта, разбира се, може да е поставен всякакъв аватар, но би било странно, ако настойникът постави аниме снимка. Повдигнах вежди от съдържанието на кореспонденцията: днес човекът трябваше да дойде и да направи скандал в клуба по всякакъв начин, като извика „собственика“ в залата. Така беше написано. Не Звяра, а собственика. В противен случай снимките ще бъдат пратени по пощата на баща му. Приложени са снимки с неприлично ,даже гадно съдържание. Да, и аз на негово място може би бих предпочела да скрия това от близките си.
-Определено не е нашият човек.“ Звярът хвърли телефона на почервенялото момче. - Махай се оттук.
Не трябваше да го повтаря два пъти, новобогаташчето излетя от стаята като куршум. Не мисля, че той някога ще се появи отново в Авалон.
— Защо се опитаха да те подмамят? Опит за убийство?
Животното мълчеше.
— Сестра ти е писала на хапльото — каза той внезапно.
- Защо мислиш така?
-Само, тя и никой друг. Реч, като тази на тийнейджър,е само типично за нейната възраст. Тя може да общува с него на неговия език.
Усетих предателска болка в гърдите си.
Не знам защо исках да я защитя. По дяволите, за разлика от баща ни,Корин не ми е направила нищо! Засега така или иначе. И вече нямам други роднини, само сина ми и нея ... Корина не ми се беше сторила лоша.
-Той я е принудил.
Звярът ме сряза със студения си поглед на тигър и изсумтя. Присмех за наивното момиче.
— Да вървим, ще те заведа при бебето.
— Да вървим, ще те заведа при бебето.
И така, без да погледнем Голди, отидохме до мезонета. Добре че Звяра ни премести. Постъпи много разумно. Сега бих полудяла, ако детето беше останало в,, Авалон''.
Студен сняг и дъжд хвърчаха покрай прозореца. Пътуването беше тихо и мрачно въпреки малката, но все пак победа.
-Днес поне има добри новини“, каза Звярът.
- Какви са те?
- Ник ще приеме делата на Руслан. Войната между нас свърши. Твоят син също наследява част от бизнеса и имуществото на Руслан. Но Ник ще се справи. Мисля, че разбираш защо.
- Под твоето ръководство?- Не знам защо попитах.
-Ако личният му опит не е достатъчен“, отговори той неясно.
Не съм спорила.
Звярът ме заведе в апартамента и ме целуна за довиждане.
-Няма да дойда днес, ще остана в клуба. Има много работа, Лили.
— Разбирам — въздъхнах аз.
Вярно е, но все по-често съм сама. Вероятно това е съдбата на всяка принцеса - да се омъжи, да роди наследник, да стане кралица и да чака безкрайно и търпеливо. Надява се,че съпругът ще й обърне внимание,когато се отвлече от важни неща, които никога не свършват, за разлика от приказките
Проверих входящата си кутия. Както се очакваше, този път врагът не се обади да танцува върху костите ни.
Всичко беше наред и с бебето. След като стоях до него, се успокоих малко и си легнах. Предполагам, че това трябва да правя - да гледам как бебето бавно расте и да се надявам на най-доброто. Да чакамчудо.
Звярът дойде сутринта, твърде рано - към шест. Той ме вдигна и ме заведе в кухнята.
- Нещо се е случило?
Не, просто формалност.
Седнах уморено на масата и хвърлих поглед към кафе машината. Тук правех кафе на Руслан. Колко просто и лесно беше всичко тогава, въпреки че умирах от копнеж и страх. Не знаех колко по-лошо ще става тепърва.Ужасно копнеех за кафе, очите ми се слепваха.
-Това е спешно“ Звярът забеляза умората ми.
Той постави купчина документи и тежък химикал от офиса пред мен.
- Пълномощно за управление на твоите дела.Подпиши!
Въздъхнах и пробягах с очи няколко реда. Според документа прехвърлях правата да управлявам делата си, включително наследствените, на Звяра. Гледаше право пред себе си със сини безмилостни очи и чакаше да подпиша. Защо ми трябват пари, наистина. Имам дете, този мезонет, любов... Останалото ще го вземат мъжете. И то не Руслан, а Звяра.
- Какъв е проблема?
Неохотно взех писалката.
-Ти не дойде вчера.
- Имаше неприятни случаи, съжалявам.
Гласът му е прекалено твърд , а извинението формално. Мислите на Звяра вече са във всичко това и наследството, а не в моите чувства и емоции.
Все още се колебаех. Просто си поиграх с химикалката, без дори да се прицеля в полето за подпис, и ядосах Звяра. Не исках да правя това. Не можех да си обясня причината и мислех с ума си, че дори трябва да го направя - да благодаря за всичко. И че не мога да се справя с всичко сама. Във всеки случай не сега.
Не знам какво ми беше.
Нямаше в какво да го подозирам. Но в последния момент, щом вдигнах ръка над документа, нещо ме спря.
- Е,хайде де? — избърза Звярът, който вече започваше да се досеща защо забавям.
Въздъхнах и го погледнах в очите.
- При едно условие.
- При какво друго условие? - започна да се дразни той.
-Няма да докосваш сестра ми. За да няма повече изненади, първо ще се разбера сама с нея и ще реша какво да правя натам.
Той присви очи, но аз бях непреклонна.
След фактите, които изплуваха вчера, исках да играя на сигурно. Сестра ми по някакъв начин участва в това, но не знам дали е доброволец или не. И не искам той да се отърве от нея, бързайки да заграби цялото наследство.
— И ще й помогнеш, ако бъде заплашена.
-И защо, за бога, ми поставяш условия, принцесо?“ — внезапно попита той и устните, които толкова обичах, се изкривиха. — Можеш ли да се справиш с всичко сама? Можете ли да защитиш детето си? Помисли за това. Добре, за сестра ти, обещавам. Но не ми поставяй повече условия. Подпиши се и се приготви да се омъжиш.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/479
Преводачи: Sheba
Готово: