Глава 12
Не мога да кажа, че бях много изненадана. Многото проблеми, смъртта на брат му, го караха да настоява. А Звярът винаги е бил известен с твърдия си характер. Затова пък в леглото той има репутация на сладко момче. И това не е за всички. И не винаги.
— Подпиши се — тихо повтори той.
Той зачака, но аз сложих химикалката на масата.
Не показах инат, просто не исках да прекрачвам себе си. Исках да говоря със сестра си преди това. В края на краищата ние сме наследничките, а не Звярът, пазителят на Корина. Това е нашата семейна работа.
- Не сега - чаках бурята, но Звярът мълчеше, присвивайки очи. "Не искам да утежнявам войната между вас. Сестра ми, най-вероятно, вече е подписала такова пълномощно. Не искам да бързам и да правя грешка. Нека първо разберем срещу кого си имаме работа, да се оженим, а после...
Кимнах на пълномощното.
"Вече разбрах кой е нейният настойник. Няма да е възможно да останат анонимни за дълго време в съвременния свят. Фалшивата самоличност не му е помогнала.
-И кой е той?"
— Не е нужно да знаеш това, принцесо.
Отместих документите от себе си, заедно с писалката, давайки ясно да се разбере, че разговорът е приключил.
- Значи сватбата ще се състои утре. В кметството. Ако така настояваш", хвърли последните си думи през стиснати зъби и излезе, без да се сбогува.
Пълномощното остана на масата, самотно да лежи, както и сърцето ми. Уплаших се – не от Звяра, а от първия ни конфликт. Изглежда, че повече приличах на баща си, а не на майка ми. Сблъскахме се и прехвърчаха искри. По дяволите. Не исках това – и да форсирвам сватбата си. Имах нужда от почивка, за да дойда на себе си.
Вика пристигна два часа по-късно.
Бях много изненадана, когато тя ми се обади и предупреди, че скоро ще дойде.
- Здравей - усмихна се тя лъчезарно, когато й отворих, последвана от двама мускулести охранители, които донасяха пакети от булчинския магазин, в който бяхме. Сърцето ми биеше по-бързо.
Звярът не се шегуваше.
Автоматично слушах какво се случва в апартамента с детенцето - лекарката беше при него сега,не се чуваше пибипкането на електрониката и все още се притеснявах.
Поканих Вика в хола - същата стая с форма на сълза с шикозният прозорец, където Руслан ми обеща да бъда кралица,а самият той отиде в гроба. Приятелката ахна възхитено още щом влезе:
-Удивително!
Самата тя изглеждаше прекрасно. В кремообразна стилна рокля, стилети, с коса, оформена като на актриса, Вика приличаше на дама от обществото, а не на лекар за подземните бойци.
Тя си е и дама от обществото, помислих си със съжаление. Вика направи добри пари. Тя може да си позволи да се облича в най-модерните магазини. Днес миришеше и на спиращ дъха плодов парфюм и беше с грим на висота. По дяволите, как й завиждах: независима, финансово обезпечена и не е заобиколена от всички страни с червени знамена, за да няма къде да бяга. Тя наистина можеше да избира.Можеше и да е щастлива,да строи планове за бъдещето. А аз не.
Вика се обърна и се усмихна широко.
Звярът ме помоли да ти помогна да се облечеш и всичко това е за теб. Сватбата е в девет часа тази вечер.
- Наистина ли, в кабинета на кмета? -Не ми се вярваше, че става така.
-Да. Изпрати охраната си там, всичко претърсват и го проверяват почти със сапьори. Там ще бъде пресата, кметът и целият каймак на града.
Прехапах си устната.
-Той иска всички да знаят.
-Да.Разстроена ми се виждаш?Защо?- Тя се намръщи. -Само не ми казвай, че има проблеми в твоята райска градина! Та ти го обичаш.
Хайде да започваме въздъхна тя. - Все още трябва да се отбия при Ник днес, да видя как е. Между другото, той ще дойде и утре.
"Така за него ли се облече?
Исках да я боцна, но Вика изведнъж се сконфузи.
-Защо не? Той е сладък.
Наистина ли? Бях зашеметена, когато тя загадъчно ми се усмихна.
И наистина, защо не. Сега, когато Руслан го няма, вчерашното момче се превърща в обещаващ бизнесмен, който в крайна сметка ще може напълно да се превърне в достоен заместник на осиновителя си, да стане партньор на Звяра. Необвързан, красив, с нормален характер. Вика ще получи и най-доходната работа и ще се устрои най-добре от всички.
-Хайде да облечем роклята, да проверим всичко, за да пасне идеално.После няма да има време за промяна. Ако нещо не се получи, Звярът няма да ми прости.
Тя помогна да се облече роклята, закопча я и я изпъна по мен- помогна с воала. Странно е да ми го слага от сега, но всичко трябва да е както трябва. Предишната ми сватба беше фарс.
Тази рокля беше по-скромна от предишната, но по-скъпа. И седеше наистина по- добре - красиво подчертаваше талията, гърдите. Мисля, че беше коригирана към размера ми, докато аз се занимавах с други неща.
-Можеш да се снимаш", разреши накрая тя. "Всичко е в перфектен ред. Пресата ще бъде доволна.
— Чула ли си нещо, че Звярът е открил нещо за личността на настойника на сестра ми?
-Мислиш ли, че споделя?" Вика отговори на себе си. "Не, не нищо не знам.Питай Леонард, той постоянно го влачи със себе си. Всичко, което виждам, е, че момчетата много са се оживили, това е сигурно. Добре, трябва да видя Ник. Ще дойда по-късно, ще ти помогна да се облечеш, ще ти сложа грим и всичко каквото трябва.
Тя ме целуна по бузата и отлетя.
Няколко минути измервах крачейки безцелно помещението , след което спрях, гледайки панорамата на града. Бях обзета от вълнение и това не беше нервност за довечера. Чувствата на булката нямаха нищо общо с това. Звярът е изкопал нещо за опекунът,щом "момчетата са се надигнали", както каза Вика - значи подготвят нещо? Капан? Отблъснахме атаката срещу клуба, но имах предчувствие, че нещо друго ще се случи.
Или толкова са ми са се разиграли нервите,че виждам навсякъде опасност.Полегнах за да съм свежа за вечерта.
Както и миналия път, не се събудих нито от светнатата лампа, нито от шумът навън.. Вика пристигна около седем, срещнах я по халат.
-Още ли не си се измила?" Тя се уплаши. "Церемонията е след два часа!"
-И какво от това? Ще се оженим както и да изглеждам- отвърнах дрезгаво, разрошвайки още повече косата си.
Вика беше облечена като за парад,Прическата и гримът с ярките, алени устни бяха свежи. Оплаквайки се, тя се втурна да ме сресва и да оформя косата ми. Половин час по-късно на вратата се позвъни - донесоха й нейният тоалет и, изоставяйки всичко друго, самата Вика се втурна да се преоблече в червена рокля с квадратно деколте, прегръщаща кльощавата й фигура като ръкавица. Изборът на червилото ми стана ясен.
-Хайде да се обличаме-тя се разбърза.
Гледах я как се вмъква в дрехата си, в искрящо бяло дантелено бельо. Вчера не видях бельото й, но и то не пасваше много добре на роклята.
-Ти не идваш от клубът?
-Не,а! Плановете се промениха.
Не си направих труда,да я разпитвам, въпреки че Вика беше широко усмихната. В друга обстановка щях да я попитам за подробностите от изминалият следобед, но не и в сватбените сътресения. Тя сама ми направи макиаж и оформи тъмната ми коса на красиви вълни. Покри ги с воалът отгоре. Той прикри тъмните ми сериозни очи, боядисах устните си с розово червило. След това имаше чорапи, обувки и накрая роклята. Изглеждах прекрасно въпреки че бях неспокойна.
С пълен тоалет изглеждах красива, но скромна, сякаш бях дъщерята на достопочтено семейство на депутат. Чудя се какво ли е облякъл Звярът...
Напълно се въртяхме около шума и суетата, така че когато телефонът ми иззвъня, отговорих, без дори да проверя кой се обажда.
-Добро утро, Лили!- каза настойникът на Корина и гърлото ми се стегна. -Обадих се, за да Ви поздравя за сватбата За съжаление не ми изпратиха покана.
Затворих телефона, без да слушам, сякаш беше отровна змия.
Ако искаше да ми развали настроението, го направи. Вика ме погледна изненадано.
-Това е той", -щеше да ми отнеме твърде много време, за да й обясня, затова веднага набрах телефона на Звяра.
Дълги звукови сигнали.
-Той не отговаря! Помниш ли номера на шефа на охраната на клуба? Трябва да го предупредя!
-Лили, успокой се! Звярът знае какво прави.
Без да щадя полата, обикалях из залата, без да знам какво да правя. След всичко, което настойникът беше направил преди, не се съмнявах, че е приготвил специален подарък за сватбата ми. Изпаднах в паника. Вика набра телефонния номер на,, Авалон'' и ми го подаде.
-Всичко е под контрол", увери ме служителят по сигурността, когато разказах какво се е случило току-що. -Взели сме всички мерки за сигурност. Нищо не Ви заплашва.
Кадифеният, топъл глас ме успокои.
-Къде е Кирил?" попитах по-спокойно.
- Подготовя се за церемонията. Те ще дойдат за Вас след половин час. Готови ли сте?
- Да - промърморих аз, оглеждайки се .
-Виждаш ли. Всичко е наред! - но Вика също изглеждаше малко притеснена, аз бях тази, която прекаляваше. -Хайде да изпием по чаша и да тръгваме.Да придобиеш смелост.
— Хайде — съгласих се с въздишка.
Вика донесе две високи замъглени чаши шампанско от кухнята на поднос и ги сложи на масата. Тя ми подаде едната. Виното беше сухо, кисело, но много вкусно. Вдишах миризмата на празника, но нещо не можах да го усетя. Сърцето ми трепна от вълнение и страх, охранителят не ме успокои напълно.
-За теб!"- Вика се усмихна широко с нарисуваните си устни и тихо докосна моята чаша с нейната.. Толкова се радвам за теб, Лилка! Когато ме отвлякоха по погрешка, а после и теб, аз се сбогувах с всички напълно! И така се оказа,но със старият си живот. Сега и двете сме богати, уважавани. Ти ще бъдеш жената на Звяра, а аз ще бъда приятелката на Ник. А ние бяхме никои.
-Има ли нещо между вас?" Бях изненадана.
Вика само се засмя.
-Тогава и за теб", протегнах се с моят звънък кристал към нейният- "Хвани ми букета днес."
Звънецът звънна и сложихме полупразните чаши на масата. Беше време да тръгвам и от това нервите ми съвсем се опънаха.Страхувах се както от предстоящата сватба, така и от това,какво е намислил настойника на сестра ми. Пазачите ни ескортираха долу. Вика ме придружи. На фона на сивото небе, подгизнало отново от дъжд, пазачите в черно и аз в бяло, приятелката ми в нейната червена рокля беше най-яркото петно. От разстояние видях папараците, но едва ли са успели да заснемат нещо интересно.
Пътят към кметството беше изнервящ, но бърз.
-Успокой се прошепна Вика и ме видя как си чупя пръстите.
Надявах се Звяра да ме посрещне на стъпалата на кметството, но имаше само журналисти, които стояха като стена. Вероятно е вътре в сградата. Как се вбесих. Това е просто лудост. Искаше да хвърли прах в очите на врага, да покаже, че не се страхуваме от нищо. От скромна сватба ,тя се превърна в ново шоу. А аз не искам това. Искам тихо щастие, дори и в бедняшкият си квартал. Дори само да живеем нормално, а не да треперим от страх, макар и в лукс. Просто да обичам и държа в прегръдките си детето си, с което бях толкова малко днес заради сватбената суматоха.
Отвориха вратата на автомобилът за нас и миризмата на дъжд нахлу в салона.
Вика излезе първа за да ми помогне да се появя с широката си рокля. Бях толкова напрегната, че в първия момент, в който се изправих, излизайки от колата, очаквах всичко, дори снайперистки огън. Но тогава си спомних обещанието: нищо не ме заплашва, защото съм дъщеря на Девин, макар и нелегитимна.
Чадърите бяха отворени над нас. Въздъхнах конвулсивно, задушавайки се във влажния въздух. Пред входа стояха ужасеният кмет и още някои известни личности на града.Върхът на сладоледа. Перспективата за нашия бракосъчетание в техните документи ги изнервяше.
- Моля ви, госпожо Девин - поканиха ме горе.
Вика вдигна полата ми, за да не се цапа и започнахме да се качваме. Мухи летяха пред очите ми от вълнение, аз се полюшвах на стъпалото. Неуместно главата ми се въртеше. Мисля,че съм превъзбудена.
-Не се чувствам добре", признах шепнешком.
-Не се притеснявай- прошепна горещо Вика. - Основното нещо е да не припаднеш, всички ни гледат ... Хайде да стигнем до горе, ще ти дам нещо.
От сега си мислех за амоняк. Не трябваше да пия шампанско.
Стълбите свършиха и се почувствах по-добре. Влязох в сградата. Отново непознати наоколо. След като ги разгледах за секунда, се отправих към залата, която беше подготвена за сватбата ни.
Звярът не беше и тук.
-Къде е той? попитах.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/480
Преводачи: Sheba
Готово: