Глава 15
-Когато ме отведоха за разпит, веднага заподозрях, че нещо се е объркало. Бяха двама,с ниски чинове, в необичайно време... Преди това началниците им разговаряха с мен.
Руслан заговори рязко,твърдо , спомняйки си какво се е случило тогава. Той се наведе над детето, разглеждайки всеки детайл. Той не е жена, която да изпитва ярки емоции и да ги демонстрира. Лицето му беше каменно. Но мисля, че усещаше нещо, когато гледаше своят внезапно съживен син.
Когато го погреба, беше почернял от мъка.
Чудех се как е оцелял и не го прекъсвах.
-В стаята за разпити те ме бяха приковали към масата, въпреки че това не се беше случвало преди. Поисках белезниците да бъдат свалени и да дойдат началниците им. Нулева реакция.
Били са подкупени-намесих се-Опекунът на Корин ги е купил, за да те убият"
-Откъде знаеш?
-Преди това той ми се обади", бях принудена да призная. -Каза, че ще бъдеш убит." Той обясни защо. За убийството на баща ми.Обаждаше се след всяко нападение срещу нас, винаги се опитваше да удари по-силно. Прахът ти беше изпратен в урна. Вещи. Каза, че си бил удушен.
-Ако не беше детето, щях да бъда. Просто исках да живея, когато разбрах, че е живо.
-Откъде разбра?
-Той не само на теб ти се обади. И на мен,също. След като бях завързан за масата, единият държеше мобилника до ухото ми – настойникът на сестра ти се е обадил. Каза, че сега ще ме екзекутират, че не заслужавам дъщерята на Девин, и съобщи че синът ми е жив. Изглежда е решил, че това ще ме успокои пред смъртта.
Руслан замълча.
-И какво стана? Как оцеля?
- Когато хвърлиха примката, успях да я хвана, и на известно време се освободих. Вторият аз го убедих да ми помогне. Презакупих го на свой ред. Той ме освободи, двамата убихме партньора му и го кремирахме под мое име. И докладвал на клиента, че работата е свършена. Това ми даде няколко дни преднина, за да започна да търся бебето. Отидох в старата къща на Девин, но детето вече беше отведено. Но затова пък се уверих, че наистина е живо. Разпитвах охраната и отстраних доказателствата.
Ти ли подпали къщата?
-Да.
Обезкуражено замълчах. През цялото това време, дори след като заровихме урната с пепелта, несъзнателно усещах подобно нещо,но го осъзнах едва сега.Не възприемах смъртта му.Но и това,че сега той стои там, жив и силен, аз също не мога да повярвам. След отчаяната ми атака сякаш силата и самочувствието ми бяха изчезнали. Или може би е след това, което каза Вика. Наистина исках да се справя. Но Звярът го няма и аз лично няма да отида в ръцете на Руслан, дори и той да предложи.Не разбрах какво прави,тук и Вика.
-Вика е тук", казах аз, -Случило ли се е нещо?" Защо си я измъкнал от ,,Авалон''?
-Извиках я от леглото на сина си, а не от клубът!" каза ядосано той. - Има пожар там. Всичко, което създавах през годините, приключи. Нека поне тя да бъде тук.
Не продължих. Вика за него сега изглежда да е "неговата", приятелката на Ник. Затова се обадил на нея,а не на някой друг лекар от персонала му. Не казах нищо за клуба. Скръбно мълчах, мислейки за Звяра.
Е, да, всичко се разпадна на парчета.
Сам си е виновен.
— Трябва да го спреш — прошепнах аз.
Вървях почти по ръба, на нож. Отчаяно исках да извадя Звяра, не ми пука за собствеността. А Руслан е точно обратното. Не му пука за омразния брат, но не и за това, което е създал през годините с личен труд. Ако натисна правилните точки, той ще хване пазителя на Корин за гърлото. А това ще спаси Кирил.
Малко му трябва.
-Откакто Звяра е при тях,изгарят всичко, което ви е принадлежало.
Руслан стоеше с гръб към мен, но се виждаше,че е напрегнат.
-Той ми звъни, подиграва ми се", трепереше гласът ми. -Нищо не мога да направя. Опитах се да преговарям с него, но той не се нуждае от нищо от мен. Той не се страхува от заплахите ми.
Ти какво искаш?" попита дрезгаво той.
Тонът беше въпросително-заплашителен. Той разбра моята хитрост и не му харесва накъде водя.
-Ти говори с него", гърлото ми изведнъж пресъхна и преглътнах.
Глупаво е да се надявам и да го моля за нещо, след като съм се хвърляла върху него с нож. Той едвам избегна ударът: благодарение на невероятен късмет и хитрост. Дали изобщо ще иска да разкрие, че е жив? В крайна сметка обвиненията в убийство срещу него така и не бяха свалени. Мамка му. Където и да се опитам да мина , все попадам в задънена улица.
Руслан дори и да се обади по телефона,също няма какво да предложи. Няма с какво да заплашваме или подкупваме.Пълен тупик.
- И какво ще стане след това? -Той разпитваше. -Ако извадя брат си, какво? Ще се омъжиш ли за него? Ще живееш ли с него?
Въпросите ме озадачаваха. Да, разбира се, той е чул за подготовката на сватбената церемония - вече е бил свободен по това време . Той също така знае за отвличането на Кирил.
В детската стая настъпи напрегнато мълчание.
Сама не знам какво искам.
Но добре разбирам какво го вбесява. В началото всичко изглеждаше просто, но не и сега, когато имам дете и перспектива за брака ми с друг. Не мога да разкъсам сърцето си. И аз самата ще се изправя пред тази дилема, когато има време. Когато Звярът бъде в безопасност. Руслан няма да се откаже от детето.Няма да отида при звяра без него. И няма да остана с Руслан. Всеки от нас е в този капан.
Но сега мислех как да го спася, а не за нашите разпри.
Защо това не го вижда?Впрочем когато Руслан беше затворен, самият Звяр въздъхнал с облекчение. Отново почувствах болка в гърдите. Така е от самото начало. От самото начало спореха и се караха за мен.
Само Руслана можеше да направи нещо. Звярът също нямаше да прости на враговете си! Той каза, че е длъжен да отмъсти за смъртта на брат си, в противен случай ще изглежда слаб в очите на другите. Това ще бъде сигнал, че е време да действа.
И дори да нямам с какво да притисна настойника на Корина, имам нещо за Руслан.
-Ако всички разберат, че си се върнал и си оставил брат си в ръцете на врага..." Особено това. Ще успееш ли да си възвърнеш предишното влияние? Тогава защо се върна?
Руслан стисна челюст. Наистина не му харесваше, че го притискам.
-И откъде ще знаят?
Красноречиво премълчах.
Той изсумтя, очите му втвърдиха погледът си, но се замисли. Не му хареса това, което казах, но знаеше, че съм права.
- Разкажи ми за детето? Какво става с него? Как е със здравето ?- Той смени темата.
-Звярът...
-Попитах те за бебето! Докато реша какво да правя с него, ще оставя брат си на чуждите грижи! И колкото по-дълго драпаш за брат ми, толкова по-малко ще имам желание да говорим за това на сутринта.
Изпитах облекчение въпреки жестокостта на думите. В гърдите ми отслабна невидима връв. Така че, може би все още ще помогне. Той не иска да го обсъжда, защото не харесва решението, но ще помогне!
Въздъхнах и с треперещи крака се приближих до инкубатора.
-По-добре е. Бебето е пораснало, на сутринта ще бъде извадено от кувьоза. Най-накрая ще го държа в ръцете си...
- Ще бъде ли инвалид?
Направих пауза преди да му отговоря, защото нещо се разтресе в сърцето ми, сякаш нишка се беше скъсала.Въпреки че разбрах защо пита. Руслан е твърде материалистичен, за да вярва в чудеса. И животът му се разпада повече от веднъж. И вече има един син - макар и осиновен, но инвалид.
-Не знам. По отношение на зрението, не. Останалото все още е твърде крехко. Ще стане ясно когато бебето още израстне.
Справедливо е. Руслан трябва да прецени. Без розови облаци и фалшиви надежди - по-добре е от шамар в лицето- от реалността.
Той въздъхна.
-Извикайте лекарят. Искам да го вдигна.
Колебаех се, въздишах от ревност, но не смеех да противореча - имаше наистина малко време преди зазоряване. Докторката дойде пет минути по-късно и онемя на прага, когато видя Руслан в стаята. Тя дори не показа, че нещо не е наред. Жената се мъчеше да се стегне. Без обяснение се захвана за работа, но от време на време улавях изненадан поглед. Тя провери показателите на детето.
— Всичко е наред, готова ли си, Лили? - по навик, тя се обърна към мен, но след това веднага се обърна към Руслан. -Съжалявам...
Хайде", призова той.
Лекарят отвори инкубатора и извади детето с треперещи ръце. То отвори мълчаливо уста, а после засумтя. Опитах се да се вклиня напред, но тя подаде детето на Руслан.
- Внимавай -му помогна тя-да поеме с едната си длан главичката му и се усмихна с цялото си лице. Самата аз имах сълзи в очите си от излишък на чувства.
Руслан го прие доста уверено. Детето потъна в огромните ръце, като играчка. Докторката излетя от стаята като куршум и останахме сами. Руслан ме погледна с такива особени очи,че разбрах, че си спомня всичко, което се е случило: раждането ми, периода в болницата, раздора ни.
-Защо ме изостави?" попита той внезапно.
Той се взираше в бебето. А към мен дори не погледна .Макар,че родих това дете, а после се борих за него,и аз си го намерих дори когато никой не вярваше.
Не казах нищо,стиснах челюстти.
Без да дочака отговор, той вдигна глава и очите ни се срещнаха.
Спомня си защо го напуснах.
Не казах нито дума, но той виждаше всичко в лицето ми. Защото не те обичах, мразех те, загубих детето си. Защото не ни защити! Защото ти си никой в живота ми, Руслан.
-Ти знаеш", казах аз.
Той се отдръпна.
Руслан не хареса това, което видя. После пак разглеждаше мълчаливо бебето. При нас нищо не се получи и той го разбра. Но колко мъка донесе и на двама ни. Няколко минути по-късно той ми подаде бебето и леденият студ в сърцето ми се стопи, когато погледнах в мъничкото лице.
Заради това си струваше да се живее.
В ръцете ми бебето се затопли и се успокои. Погалих деликатната материя на жилетката с върховете на пръстите си. Аз я бях изработила.Може би сега трябваше само това да правя ,за да не полудея с двама мъже в живота си и липса на избор. Шиех толкова много тоалети за него... Скрих всичко, което намерих тук. Заради суеверията. Но сега можех да върна всичко на мястото си. Ще купя детски мебели. Ще махна медицинското оборудване. Всичко, което ще ми напомня за трудните дни.
Искам да съм най-накрая щастлива.
Но ние сме завинаги обвързани чрез сина си и се мразим. Вероятно с течение на времето ще свикнем. Но все пак тази ненавист ще отрови живота и на двама ни.
Забелязах, че ме гледа. Погледът на Руслан беше твърде прецизен,твърд: той изучаваше емоциите ми, сякаш четеше мисли. Така както си беше сложил пръстите си под колана, застанал полуобърнат настрани - ясно се виждаше порезната рана на ръката му.
За щастие, той не ме докосваше.
Обърна се и извади телефона си. Сърцето ми спря, докато Руслан набираше номера по делови начин. Приключихме с детето, подържахме го в ръцете си. Той потърси пазителя на Корин! Отговорът не се забави.
-Разбра ли,кой е ? Разбра да. Имам нужда от брат си.
Пауза.
Не чувах събеседника, но разбрах за какво става въпрос.
-Искам го обратно. Какво да бъде в замяна? Не, няма да ти предлагам пари.
Нямах представа какво друго ще предложи. Себе си? Съмнително. Наследство? Той няма такова. Наследството на Девин принадлежи на мен. И какво тогава? Настойникът на Корин не проявява особен интерес. Нито аз, нито Звярът бяхме в състояние да му предложим нещо, което да го заинтригува.
Руслан изсумтя ,защото мисля, че му казаха същото по телефона.
-Слушай. Ще ми дадеш братът, а в замяна няма да утрепя дъщеря ти. Тя е родила дете и аз вече нямам нужда от нея. Ще се срещнем на следващата вечер. На неутрална територия, извън града. Ще изпратя посредник.
Той изключи телефона, преглъщайки - адамовата му ябълка потрепна.
Руслан беше нервен, така че не беше сигурен, дали всичко няма да се разпадне.
-Чакай, за кого говореше преди малко?" Не разбрах.
Той странно ме погледна. За кого говори, що за дъщеря е родила детето на Руслан ... Бях замаяна от лошо предчувствие.
-За мен?"- попитах, спомняйки си и преосмисляйки всяка дума. "Аз не съм му дъщеря! За какво говориш, Руслан?
-Ще разберем- отвърна той. - По-важно е,той какво мисли за това.
В продължение на няколко секунди стоях като ударена от гръм, държейки топлото бебе до гърдите си. Подреждах в съзнанието си факти и късчета разговори, които някак си не се допълваха един с друг.
-Не вярвам -поклатих глава. - Това са глупости!
-Чели материалите по делото, нали? Майка ти беше обвинена, че е имала връзка с охранител, поради което Девин цял живот е бил недоверчив към теб. Разбрах, че настойникът на сестра ти е Антон Маре, или така се казваше тогава. Може би е фалшив. Той беше личен бодигард и помощник на Девин.
-Знам, че е присъствал на раждането ми, и..."- нещо ме пресече. -И убедил Девин, че съм негова дъщеря. Че си приличаме. О Господи!
-Обвиняемият пазач също е бил измъчван и убит от него. Маре беше постоянно с Девин, познаваше жените му. Той решава всички лични и тайни проблеми.Имал е възможност да го направи. Девин му се доверяваше абсолютно.
Отдръпнах се от Руслан, опитвайки се да свикна с мисълта.
Настойникът на Корин каза, че ми е спасил живота. Убедил баща ми да ме запази жива, доказвайки, че съм негова дъщеря, но защо? Какъв е личният му интерес? Защо е идвал при нас, когато бях малка? Той не можеше да направи нищо, за да не навлече подозрение върху себе си и върху нас. И той успял в това, тъй като е останал довереник на Девин толкова много години.
И не искаше нищо от нас. Той отмъщава на мъжете за мен. Мислех, че е от лоялност към господаря си, но ако причините са различни? И той искаше Корина и аз да разделим наследството наполовина. Ако Руслан е прав, той умело хвърли въдицата и ще извади едрата риба.
И преди имах подобно предчувствие, само че не му придавах значение и прогонвах такива мисли.
- И без това не вярвам - казах упорито.-Това просто е невъзможно.
- Имаше шансове. Веднага се зачудих какво, по дяволите, прави, но той не те докосна. Веднага бих те зашил на негово място.
-Защото съм дъщеря на Девин!"
-Не ме интересува, Лили, чия дъщеря си- направи гримаса Руслан. "По-важно е -чия съпруга ще станеш. Няма да те оставя на друг. Аз ще върна звяра, но ти трябва да ми обещаеш, че си била и ще останеш моя. Всичко се промени. Не мога да те пусна повече и си връщам думите назад,когато преди време така глупаво ти обещах,че като родиш-ще те пусна.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/483
Преводачи: Sheba
Готово: