Глава 16
-Ти ми обеща...
Несъзнателно докоснах стомаха си с длан. Ако Вика не е сгрешила, аз съм бременна от Звяра, но нямах време да мисля за това и не съм успяла да изчисля "кога".
Руслан не знае за това.
Още не знае.
Ако той върне Звяра и стомахът ми започне да расте,дори се страхувам да отгатна ,какво ще се случи след това.Двамата ще се борят помежду си за мен.Руслан може би тогава,като разбере- най-накрая ще ме остави на мира. Но съдейки по огъня и силата в гласа му, няма да му е лесно да се признае за победен.
-Обеща ми, че ще ме пуснеш, когато родя."
-Това беше много отдавна.
-Не можеш..да си...
.. вземеш думите назад, -това исках да кажа, но Руслан изведнъж се ядоса.
-Мога да направя всичко, мамка му!" извика той. -Ти ми промени мнението! Щом ти казвам, че ти принадлежиш на мен, а не на брат ми, тогава е така!
-Не искаш ли да ме попиташ? - станах изведнъж много зла-Каква полза получаваме от това, Руслан?! Дори не успя да защитиш нас, семейството си! Не е ли така? Ако разчитах на теб, никога нямаше да върна сина си!
Неочаквано за себе си също загубих самообладание. Вече не се страхувах от него. Повече,не,след случилото се. Намерих собствената си сила след лайната,в които се ровех и, по дяволите, не беше той, който ми помогна да се измъкна от тях. Така че не му позволя да крещи.
При последната ми реплика,той замълча, но вече беше показал зъбите си.
Нямаше какво да каже. Само гневно се смееше. Не знам какво щеше да направи. Гледах го като трън,който боде- синът ми се разхленчи в ръцете му и Руслан трябваше да се успокои.
-Сложи го в креватчето.
За нас отдавна беше подготвено отопляемо детско креватче, то стоеше до ковьоза, покрито с капак. Руслан го отвори, провери всичко, включи го и се обърна към мен.
-Хайде.
Плавно се приближих, спрях. На дъното имаше изключително леко,пухено което струваше като самолет. Под него има идеален микроклимат, той е топъл, като в утробата. Леглото е натъпкано с модерно оборудване, което ще измерва пулса и дишането. Няма какво да се съмняваме. Но все пак не смеех да сложа бебето там. Което остана безименно, защото го отложих за по-късно от суеверие.
Необходимо е да го назовем. Сега определено е необходимо.
Преодолявайки вътрешното съпротивление, сложих детенцето там и го покрих. То спеше, но трепна в съня си. Най-много исках да го взема в ръцете си и да го държа така, а не да говоря с Руслан. Но той ме принуди да оставя там най-милото си. Да продължим скандалът си.
Е, като го иска, ще го получи.
Обърнах се решително, толкова бързо, сякаш исках да се втурна като котка и да забия нокти в лицето му. В един момент бях почувствала нещо като привързаност към него, но не беше за дълго. Всичко се разпадна след въображаемата смърт на сина ни. Той е човекът, който пропусна отравянето и отвличането на детето. Не искам да го обичам такъв и няма да го направя.Нали след това ме обяви за луда и дори не слушаше, когато настоявах, че е живо.
-Не смей да се държиш така с мен!..
Той отряза думите ми с целувка.
Много рязък, настоятелен - с тежестта си Руслан ме притисна в стената. Рефлексивно отпуснах ръце на раменете му, опитвайки се да го отблъсна. Пулсът биеше в слепоочията ми, бях много уплашена, защото не очаквах такъв натиск ... Миришеше на цигари и дъхът му беше хладен от ментол. Наболата му щетина одраска устните ми. За да ми попречи да се извърна, Руслан ме държеше за гърлото.
Изкрещях в устата му, опитвайки се да се отърва от настойчивия език. Познати и забравени усещания едновременно. Това е като да целуваш мъртвец. При тази мисъл затворих плътно очи.
Осъзнавайки, че няма да мога да го отблъсна, рязко се обърнах - само за да прекъсна контакта.
- Остави ме на мира - казах през стиснати зъби.
Не искам неговите целувки.
Дланта му все още беше на тила ми. Не искаше да я махне. Сърцето ми биеше толкова силно, че нямаше как да не го усети. Поясът на халатът ми се беше развързал и аз го държах с ръка, за да не се отвори напълно.
Дишах тежко и не знаех какво да правя, мамка му.
Защото Руслан не отстъпи. Започнах да се паникьосвам.
Какво иска той?!
-Дръпни се от мен!" -Изгорих го с очи и се сгуших, опитвайки се да избягам изпод масивното тяло.
Безуспешно.
Той само хвана гърлото ми по-силно и се наведе, гледайки ме в очите. Успях да издържа на погледа му - жесток, наистина ужасен.Мисля, че моят не беше по-добър, ядосан и бунтарски.
Хванах ръката му, но не можах да я отхвърля от шията си. И няма кой да ми помогне. Ръцете му бяха твърди, силни, абсолютно несъкрушими. Пръстите ме заболяха, когато просто се опитвах да го оттласна от себе си, а камо ли да се бия. Беше много по-силен и това ме плашеше. Бях безпомощна и с мен можеше да направи всичко.
Телефонът иззвъня.
Хайде, вдигни телефона, обаждат ти се,ами ако е нещо важно? Руслан не откликна на обаждането, сякаш бe глух.
-Обещай ми- повтори той с равномерен тон. "И ще те пусна."
-Не се осмелявай!.. Съсках в гняв и отчаяние. Спомних си думите на Вики: Руслан ще се върне и отново ще претендира за правата си. Колко права е била, за съжаление. -Не можеш да направиш нищо друго, просто да ме заставиш, нали?!"
-Ти си майка на детето ми, Лили. Не мога да те пусна.
Направих още един опит да се съпротивлявам, само че този път се опитах да се впия с пръсти в лицето му. Той се обърна, вдигна глава и аз само леко одрасках врата му. Но сега поне не ме гледаше.
-Успокой се...
Той прихвана ръцете ми. Стисна ги силно и това ме вбеси още повече.
-Можеш да се ожениш за мен насила, но ще трябва да се биеш с мен всяка нощ, докато синът ни порасне!"- Говорех с отчаян гняв, влагайки цялата си ненавист във всяка дума. -А тогава той ще те пречука, разбра ли?!"
-Обещай ми!"- Той изръмжа, сгъвайки ме по-силно.
- Обещавам - едвам изпуснах вдишаният въздух, осъзнавайки, че това е единственият начин да се освободя.
Само,че една дума, изтръгната със сила, няма тежест. Руслан отстъпи назад и най-накрая вдигна телефона, докато аз потривах претритите си ръце, гледайки гърба му с ненавист.
-Да?" Той отговори тихо в слушалката, снижавайки гласът си, за да не смущава детето. След сбиването ни той дори не се запъхтя и изглеждаше спокоен и невъзмутим. - Точно така, Леонард,аз ти се обадих, не си сбъркал. Въпроси по-късно. Чакам те в пентхауса след десет минути. Ако нямаш време, това си е твой проблем.
Той хвърли телефона.
Представях си чувствата на корумпираното ченге. Той беше толкова щастлив, когато мислеше,че Руслан е опънал петалата и най-накрая се отърва от него, но шефът се върна от ада.
-Леонард ще бъде посредник", каза Руслан. -Когато измъкна Кирил , ти ще говориш с него,мило ще се сбогуваш и ще кажеш, че всичко между вас е приключило. Останалото ще реша сам.
Упорито мълчах, но Руслан не чакаше отговор. Той излезе, оставяйки ме сама с детето. Вече сама въздъхнах по-спокойно чувствайки облекчение.. Вътре в мен сякаш беше развърза възел.
Приближих се до детската постеля, сложих длани на ръба и въздъхнах:
-Етооо ... Баща ти се върна...
Мерзавец и гад- също като моят.
Пет минути по-късно напуснах детската стая. Когато Руслан не беше наоколо, завръщането му изглеждаше като лудост, халюцинация, но не и истина. Фактът, че това е реалност, беше напомнянето от смъдящите ме врат и китки, които след хватката му.
Вика се криеше в кухнята и аз отидох при нея. По пътя забелязах, че светлината е включена в спалнята. Дори успях да видя как Руслан вади оръжие от сейфа и го слага на леглото. Започна да се подготвя. Постоях само секунда и се отдалечих, докато той не почувства, че съм зад него и се обърна.
Бях объркана.
В кухнята седнах уморено зад масата, гледайки в една точка.
-Добре ли си? прошепна тя, сграбчвайки лицето ми с ръце.
Бяха прохладни и това малко ме вразуми.
-Да", отговорих аз.
-Господи, той е жив... Все още не мога да дойда на себе си!
Най-вече, гледайки в тревожните сини очи на приятелката ми, исках да попитам дали е сигурна за бременността ми... Но докато Руслан е в къщата, дори се страхувах да кажа допълнителна дума на глас. Трябва да ида на лекар... Поне да направя тест, така че да има нещо сигурно , с изключение на думите на приятелката ми! Как изобщо разбра, че съм бременна? Има ли диамантено око или Вика крие преносима ултразвукова машина в чантата си? Просто я гледах с изненадани очи. Няма да го кажа на глас. И няма да се издампо никакъв начин. Ако съм бременна, Руслан не трябва да знае, че е от Звяра.
-Ние сме късметлии, че той е жив", бях принуден да призная, -В противен случай, кой щеше да измъкне Звяра ...
-Ще освободи ли звяра?" Вика се зарадва.
-Надявам се.
Секунда по-късно на вратата се почука и замълчахме. В друг момент щях да попитам кой е там, но сега тук си беше Руслан. Той мина покрай нас, с навити бели ръкави на ризата, и сам отвори. Както си мислех, Леонард дойде. Треперейки с цялото си тяло, като куче,което е направило беля, той се вмъкна във всекидневната, гледайки господаря си раболепно и уплашено. Притесняваше се дали няма да го сполети нещо лошо.
- Ела в кухнята - нареди Руслан без повече приказки и корумпираното ченге се промуши покрай нас.
-Хей, момичета...привет.
Леонард се сгуши в ъгъла и замълча, доволен,че не е един от причинителите на лошата атмосфера.Един от хората на Руслан дойде след него и те двамата отидоха в офиса.
-Какво става? попита Леонард, зашеметен.
Той свали шапката си, избърса дъжда и снега, и я сложи на масата. Не отговорих, просто скрих китките си с червени отпечатъци в ръкавите. Проблемите ми са предостатъчни, за да го успокоявам и него.. Не знаеше какво ще искат от него и се притесняваше. Аз също не разбирах, защо Руслан го накара да се домъкне, но той не прави нищо просто така.
-Отивам си в стаята", казах тихо, променяйки мнението си да остана в неговата компания.
Стаята ми бе изпълнена с тишина, колкото и да слушах, изглеждаше, че там няма никой. Както и преди. В онези дни, когато седях с бебето и чаках Звяра. За мое неудоволствие забелязах, че не съм толкова уплашена, колкото преди. Руслан умееше да вдъхне доверие. Дори и да се е препънал и паднал, той не е загубил това преимущество.
Дойде да ме види вечерта, когато се стъмни.
Вече си беше сменил ризата.
Мрачен, ядосан, недружелюбен ме погледна както бях седнала на леглото и каза:
Облечи се, и да вървим."
С неохота станах и отидох до килера. През деня имах време да мисля за много неща.
- Мислиш, че ще се хване на това?
-Не знам.
Поне е искрен. Впрочем, той винаги е бил честен с мен, не можеше да му се отрече.Освен когато обеща да ме пусне при Звяра, а после промени решението си.
Извадих някаква рокля с каменно лице. За себе си бях решила всичко.
Основното нещо сега е по някакъв начин да се сдобия с тест и неусетно да го използвам. Планът е почти неизпълним..
Руслан продължи да стои на прага.
-Може би ще излезеш?-Хвърлих неща на леглото.
Той ги последва с очите си и отново отправи взор към мен. От израза им ми стана ясно, че е безполезно да го моля. Е, няма значение. Загубих срамът си , както и страхът си от него.
Обърнах се с гръб и хвърлих халата си на пода.Посегнах към нов сутиен, закопчах го сама на гърба си и издърпа роклята си през главата си. Със копчетата исках да направя същото, но Руслан прихвана ръката ми.
-Сам ще я закопчая", усетих го отзад да ги докосва около врата ми и си спомних как беше закрепил скъпа висулка там.
Такъв живот ми обеща...В кралски лукс. Уважение. И какво получих?
-Не е нужно", свих рамене и се запътих към тоалетката, дозакопчавайки роклята си, докато отивах. Там взех четка за коса.Прокарах я през косата си няколко пъти. Имах нужда от какъвто и да е повод, за да не бъда с него. За да не ме докосне.
Не искам повече да се бия с него.
Предишният плам, с който го намушках, го нямаше. И е толкова ясно, че няма да устоя в нова битка. Така че е по-добре да не го гледатм, да не позволявам да бъда докосвана. Само формална комуникация.Докато не разбера дали определено съм бременна и Звярът не се върне.
Ако само дори една част от плана ми се обърка, ще бъде лошо.
Усещах как ме гледа,докато се разхождах из стаята, привеждайки се в готовност за излизане.Наблюдаваше ме така като негова любовница, ако не и като негова съпруга.
-Побързай", призова той. - Бавачка ще остане с детето.
При думите за детето нещо ме клъцна в гърдите. Но аз упорито си облякох палтото и в компанията на пазачите и другите започнах да се спускам по стълбите. Вече във фоайето се озовах до Леонард. Лош изборът е, но какво мога да направя?
- Купи ми тест - прошепнах в ухото му, но после Руслан ме настигна и отцепи от останалата част от групата.
Слагайки ръка на гърба ми, той ме поведе напред. Тракайки с токчетата, излязох в студения дъжд. Хората му се суетяха, сядайки в колите. За мен беше отделен шикозен джип и страхотно, Руслан и аз също ще пътуваме заедно. Засега ме остави сама на задната седалка и тръгна, за да провери готовността на групата. В една от колите бяха натоварени по-тежки оръжия, а Руслан изчезна от погледа ми и се върна ,с дълъг метален калъф. Изведнъж вратата от другата страна се отвори и аз потръпнах. Но това беше Леонард:
- Всички са готови!- извика той на шофьора.
Усетих, че сложи нещо в джоба на палтото ми. Всички седнаха, Руслан се тръшна на седалката до него и затръшна вратата.
-Давай!- агресивно нареди на шофьора.
Очакваше стълкновение. Във всеки случай знаеше, че срещата с настойника на Корин няма да е лесна. И аз разбирах това. Опипвайки за теста в джоба си, леко смачках пакета. За щастие, Леонард успя и дори не ме предаде. Сега трябва да намеря момент, за да се възползвам от него. Само ако имах късмет!
Гърдите ми се изпълниха със страх. Не мисля, че съм в опасност. Но звярът все още е. Антон Маре може да се е съгласил на среща, за да примами Руслан. Въпреки бившият собственик на клубът се е подготвил. Всичко опира до това кой кого ще надиграе.
Конвоят ни препускаше по улиците на нощния мегаполис към изхода му. Но не натам, където беше,, Авалон''. Карахме към непознато място. Сградите бяха заменени от нощно поле чак до хоризонта, след което на места се появиха групи дървета, които прераснаха в гора. Ту се разтягаше,ту-прекъсваше. В далечината имаше железопътна линия.
Автомобили слязоха от асфалта по междуселски път. И спряхме зад хълма, след като бяхме стигнали доста далеч. Двигателите бяха изключени, светлините изгаснаха и стана тъмно.
-Огледайте се!- нареди Руслан.
Шофьорът излезе и останахме сами. Гледах право напред. Той беше много близо, усещах как притиска бедрото си към мен. Изведнъж, в тъмното, той намери ръката ми на седалката и стисна.
-Знаеш ли къде са?"
-Къде?
Опитах се да отдръпна ръката си, но той не я пусна.
- Зад прелеза - кимна той напред и настрани. -Скрихме колите тук, срещата няма да е тук.
-Отиваме ли някъде?" "Не се бях облякла като за вървене из природата. Носех ботуши на висок ток.
- Ние не - дръпна ръката ми към устните си,но този път успях да я измъкна от силните му пръсти. Не я задържа, само се засмя се на бързата ми реакция и извади телефона си. -Сега моите хора ще се огледат наоколо и ще му се обадя." Надявам се, че е довел звяра.
-Трябва да отида до тоалетната", спомних си за теста.
-Не можеш ли да почакаш?"
-Не!
Искам да знам дали съм бременна, преди да видя Звяра. Но не мога да го обясня на Руслан. Мислех, че ще се разсърди или ще изпрати охрана с мен, но той каза:
-Добре. Ще те съпроводя.
Измъкнах се от колата под дъжда, забелязах дървета недалеч и се насочих към тях. Той ме последва, но ми даде уединение. Опаковката на теста ще трябва да стъпча в калта, така че да не забележи. И ако само Леонард не избълва нещо...
Руслан не е глупак и ще разбере всичко. Нямаше да проверям какво ще направи тогава.
Направих го бързо, но отне време да се появи. Леонард е купил най-простия.Скрих се зад дърветата, броях секундите и нямах търпение да мине време. Беше студено, миришеше силно на изгнили листа и мокри борови иглички. Руслан стоеше пред дърветата с гръб към мен през цялото това време.
-Лили? -Той се обърна, осъзнавайки, че се забавих твърде дълго. -Лилия?
-Сега...
Погледнах теста отново: беше трудно да се види, но изглежда, че все още не се е проявил докрай.Хайде де,по-бързо!- Сега ще заподозре нещо и ще дойде тук.
- Чакай, Руслан! Не се приближавай!- Паникьосах се, докато той вървеше към мен, въпреки протестите. Той е такъв, че може да претърси джобовете ми. Трябва спешно да разреша проблема и да се отърва от теста.
Погледнах лентата отново, просто исках да съм напълно сигурна: две или едно. Нямах представа кой вариант искам.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/484
Преводачи: Sheba
Готово: