Глава 20
О, да, разбрах. Търсеше извинения.
Спрях да мисля за това, което бях казала. Шок. Не ми се връзваше в главата.
Дълго време е мислел, че съм негова дъщеря и ни причини това? Но майка ми винаги е смятала Девин за мой баща. Никога не е намеквала, че може да е някой друг.
Но той мисли другояче. Мисли, че съм му дъщеря.
-Наистина ли... Гледаше как я измъчват и не й помогна?, промърморих с треперещ глас.
-Моето момиче-Лили", каза той тези думи, сякаш им се наслаждаваше, че можеше едва сега, след много години, да ги изрича без страх. -Когато се роди, трябваше да направя избор. Не можех да я защитя, защото трябваше теб да те защитя. Ако беше признала аферата ни и ако не бях достатъчно убедителен, Девин щеше да те убие. Ако не бях натопил бодигарда и не се бях отървал от него, нямаше да си тук. Всички ние сме направили жертва за теб. Знаеш какъв е този приоритет. Ти самата стана майка.
Той обясняваше прости истини с тона на наставник или баща.
Без да съди, просто видя, че не разбирам и не приемам истината.
Какво щях да правя, ако бях майка си?
"Ти оцеля, това беше най-важното", завърши той. "Не можах да привлека повече внимание към теб. Идвал си няколко пъти, когато си бил малък. Остави парите си. Но за да живееш, Лили, не можах да помогна. Ако Девин беше разбрал, всичко щеше да свърши.
Наведох глава, за да не види сълзите. Той, разбира се, така или иначе ги забеляза.
-Не плачи.
Мислите ми се върнаха при бебето ми. Какво нe бих направилa за него? Всичко!
Като майка ми.
-Когато разбрах какво ти правят, защото мислят, че си дъщеря на Девин, не можех да го оставя без последствия. Но този изрод оцеля. Знаеш ли как?
Става въпрос за Руслан.
-Надхитрил убийците си дал повече пари на единият. Благодаря ти, че пусна Звяра...
-Не съм го убил по една причина. Моите хора откриха белези по гърдите му, когато го съблякоха. Издълбал е името ти
Толкова бях свикнала с тях, че вече бях забравила и сега издишах от изненада.
-Аз лично ги погледнах", продължи Маре. -И осъзнах, че той те обича. Ако не беше това, досега щеше да е мъртъв.
Беше толкова странно да чуя това от външен човек. Особено от Маре! Бях сигурна, че между мен и Звяра от самото начало има искра, че това е любов. Но да чуя разсъждения за това от него... Също и с такива аргументи. Неочаквано. Сега нося плода на тази любов в себе си. Но няма да го призная на Маре, кой знае как ще реагира.
Мълчах, стиснала здраво чашата с питието.. Маре забеляза объркването ми.
— Трябва да си починеш, Лили. Твърде много сътресения в един ден за теб. Може би искаш да говориш със сестра си преди това?
Намръщих се неразбиращо:
-Корина тук ли е?"
Аз съм я виждала само един път.По-скоро зърнах я за малко.
-Тя е горе в стаята си. Чака ни да приключим.
Една прислужница ме придружи до горе. Погледнах нагоре по стълбите, докато се изкачвахме, сякаш исках да видя Корин. Вторият етаж беше в стила на ловна хижа: полирани дървени панели с красива резба по стените, еленови рога.
- Вратата Ви е последната отдясно - каза прислужницата. – Спалнята е готова. Сестра Ви обитава стаята срещу Вашата.
Тя ме остави сама. Натиснах дръжката на вратата и погледнах в стаята. Спалнята беше малка и уютна, рядко харесвах обзавеждането, но тук беше някак по-домашному. Леглото е покрито с мъхната покривка. Подът и стените са изработени от идентични дървени дъски със скъп тъмнокафяв цвят. Те бяха толкова плътно прилепнали един към друг, че ставите бяха едва различими. Стигнах до прозореца: зад двойните рамки от един и същи тъмен цвят цареше непроницаема нощ. Дъжд, примесен със сняг, се налепи по стъклото. Включих слаба лампа - светлината беше с жълтеникав оттенък. Пред леглото имаше овча кожа. Отсрещната стена беше заета от шкаф с огледална врата, можех да видя как изглеждам.
Погледът ми е уморен.
Доста съм мърлява и измачкана, след като с Руслан и се търкаляхме по земята. Дрехите ми са в безпорядък. Наистина исках да си взема горещ душ и просто да спя.
А как ли са те там?
Звярът успял ли е да се измъкне? Боли ме дори да мисля за него, как се чувства, след като е бил бит и измъчван. И все още им беше жал за него. Защото ме обича с болната си любов. Името ми спаси живота му... Горчиви мисли.
-Лили?
Обърнах се. Корина стоеше зад мен, взирайки се в лицето ми с изненада, сякаш аз я бях депортирала тук .
- Здравей - въздъхнах, без да знам какво друго да кажа.
Със сестра ми досега почти не бяхме общували.
Тя носеше шикозна топла роба в цвят бордо ръчно избродирана с черен и сребърен конец. Косата й е прибрана с розова панделка. Очите и лицето без козметика като цяло изглеждаха беззащитни. Бях само с няколко години по-възрастна, но се чувствах като сто.
-Има вещи за теб в килера'', подсказа ми тя напрегнато. -Вечерята закъснява.Могат да ти я донесат в стаята.
-Благодаря", обърках се.
Нямах намерение да живея тук! Но Корина обясни всичко, сякаш съм се преместила тук завинаги. Може би е така. Маре не разкри плановете си.
-Много се радвам, че си тук -продължи тя и изведнъж сложи пръст на устните си, като странно ги покри с длан. Намръщих се, без да разбирам. -Бях отегчена тук сама, като в ковчег. Няма къде да отидеш, освен в библиотеката. Искаш ли да се разходим утре? Тук ще ти покажа всичко.
- Разбира се, с голяма радост.
-Тогава ще се срещнем в шест след закуска."
— В шест сутринта? - Не разбрах.
Не очаквах,че аристократите стават толкова рано.
-Да. До утре!
Тя излезе, затваряйки вратата. Повече или по-малко разбрах знака: не казвай нищо излишно.. Утре тя ще ми каже нещо важно. Погледнах в килера: имаше халат за баня и свежи кърпи, благоухаещи на рози. Вдишах успокояващия аромат и веднага ми се приспа. Дори затворих очи за момент. Преживях твърде много шок и нерви и забравих, кога съм си почивала напълно.
Отворих съседната врата и се озовах в банята. Тук също всичко е приготвено: сапун, шампоан, милион други нещица . Взех горещ душ, борейки се със съня.Хвърляйки халата си върху все още влажните си рамене, се добрах до леглото и се мушнах под коженото одеяло. Затоплих се мигновено щом затворих очи и веднага бях отнесена в царството на Морфей Не ми се присъни нищо.
Събудих се от шумолене.
Отворих очи и видях някой да излиза от стаята. Протегнах се, седнах и тогава разбрах, че това е прислужницата: същата като вчера. Разбрах това по апетитния аромат на препечен тост и бекон. На масата имаше поднос за закуска, кана за кафе, а мръсните ми дрехи и използваните кърпи ги нямаше.
Вече е шест, закуската е сервирана.
Корина ме чака.
Беше ми горещо от топлина, но не се потях.Отметнах коженото си одеяло, трудните времена ме научиха да не се излежавам . Щом си налях чаша кафе, на вратата се почука.
-Може ли? "Беше сестра ми.
Тя се усмихна, забелязвайки, че още не съм яла.
-Ще почакам. Чичо ми вече го няма. Предупредих охраната. Ще ти покажа къщата и ще отидем на лов.
Тя нарича опекунът си чичо?
-Къде е Маре?"
- Замина по задачи. За нас ще се грижат, но къщата е на наше разположение.
В думите "те ще се грижат" имаше намек, че няма да бъдем освободени просто така.
-Нямам никакви дрехи.
-Сега ще ти донесат-, каза тя с отегчен тон.
Ето коя е истинската принцеса тук. Не като мен. Тя е свикнала с всичко това: закуска, сигурност, дрехи, които се внасят и изнасят използваните. Всичко се прави за нея, остава й да се учи и да полудява от скука. Явно понякога ходи на лов за разнообразие..
Не знам какво означава това, но тя даде ясно да се разбере, че можем да бъдем сами и да си говорим.
- Сега да вървим сега", набързо сдъвках тоста и взех чашата кафе с мен. - Вчера погледнах част от къщата.
Донесоха ми хубави топли панталони и пуловер.Върхът беше палто с дължина до коляното,почти като на кукла:вталено, с разкроена долна част.. Всичко в бежови и кафяви цветове. Корина бе облечена малко по-различно.Носеше пухкава пола, топъл чорапогащник и високи ботуши без токчета. Въпреки градския стил, беше топло облечена.Качулката й имаше кожен ръб от самур.
Слязохме на първия етаж. Тук имаше хора в черни костюми, такива като вчера на срещата. Вратата се отвори пред нас и излязохме на двора. Беше студено, въпреки това настръхнах с удоволствие, вдишвайки чистия въздух.
Мъжът държеше на общ повод няколко елегантни плешиви кучета и предаде каишката на Корина, когато тя слезе от верандата. Бях предпазлива към тях, спомняйки си чудовищата от Авалон. Но кучетата ми зарадваха и още повече на Корина.
- Да вървим - тя смело ме поведе зад къщата, отвори там малка портичка и ме изведе в едно малко поле.
Не разбрах дали тази територия принадлежи на къщата или е ничия земя. Полето беше заобиколено от ниска гора.През нощта беше станало по-студено.Дъждът превърнал се в сняг покриваше полето с тънък слой. Кучетата започнаха да вият.
-Няма ли да ни дадат оръжие? Нали отиваме на лов?
-Това са хрътки. Те сами ще хванат заек.
Пазачите останаха зад оградата, и около периметъра на полето, но никой не ни придружи.
-Освен това- завърши Корина, прекосявайки полето. -Нямаме нужда от зайчета.
Тя пусна кучетата и те се понесоха из полето. Съмнявам се, че нещо ще бъде уловено.че тук изобщо има такива животинчета. Сестрата издиша с умората на човек, който е в капан и му е дошло до гуша от всичко.
Как добре я разбирам.
— Толкова се радвам, че си тук — каза тя искрено. -Беше ми просто непоносимо сама.
-Искаше да поговориш с мен за нещо?
Тя се приближи.
Корина имаше тъжни очи. Пъхна ръце в джобовете си, гледайки ме с необикновена зрялост, сякаш беше поне на тридесет, а не на седемнайсет. Като сестри, имахме различни майки и не си приличаме толкова. Не само по физиономия,а във всичко: характер, начин на живот, възгледи за света. Когато погледнах снимката на баща си с нея, още тогава си помислих, че не съм от това семейство. Не бях като тях. Но връзката с Девин в моя случай може да се счита за вече доказана. И Корина може да не е от него. Ще бъде смешно в този случай, ако не е разпознал другата си собствената дъщеря, но през целия си живот е облагодетелствал дъщеря си от друг ...
Вероятно и двете сме отпили глътки от този горчив живот, само че по различни начини.
-Исках само....Тук няма да ни чуят. Радвам се, че взе под внимание намеците ми и намери бебето.
-Значи си знаела?
-Разбира се. Баща ми ми каза, когато беше жив. Той така се радваше, че е успял да отнеме сина ти и внука си от Руслан. Той чак се тресеше над него, издухваше даже прашинките. Не одобрявах тази му постъпка, ако не друго", отклони очи Корина. -Но той не ме послуша. Не можах да ти кажа за това. Чичо подслуша всички разговори
Спомних си как тя настояваше, че иска да остане в къщата край езерото. Всъщност Звярът и аз намерихме сина си само благодарение на тази нишка за къщата.
-Благодаря Ти.
-Това не е всичко. Човекът, който направи шоуто във вашия клуб, също беше изпратен от мен.
-Какъв човек?"
- Синът на прокурора. Знаех, че чичо ми подготвя атака срещу клуба. Не можах да ти кажа директно. Ако излезеше наяве, че някой от нашия антураж изнася информация, в най-добрия случай ще бъда поставена под ключ. А така, все още имам интернет.
- Спомних си за кого говориш - кимнах.
Атаката в клуба след мнимото погребение на "пепелта" на Руслан. И така, именно тя е принудила сина на прокурора да дойде при нас. Е, да,когато е могла да се обърне към чичо си за обикновена тийнейджърска шега.
-Благодаря ти за помощта", продължих,но разбирам, че всичко това е с причина. -И какво искаш?"
Корина отново тежко издиша.
-Да ме спасите.
-Ние? - Не разбрах.
-Ти и твоите мъже .
Неочакван обрат.
-Значи не... Не обичаш чичо си?
— Тук съм заложник, Лили. Баща ни се доверяваше твърде много на човек, на когото не трябваше да вярва. Маре премахна всички, които ми симпатизираха, от заобикалящата ни среда. Напълно ме лиши от подкрепа. Той ме контролира. И съм сигурна, че по един или друг начин той ще ме принуди да взема решенията, от които се нуждае. И ако не, просто ще изчезна. Искам да съм на свобода.
О, разбирах я.
Не мислех, че Корина ще бъде в моето положение.
- Бих искал да помогна - ухилих се горчиво, - но сега и аз съм така.
-Но имаш някакъв план?"
-Не нямам. Така реших само, за да спася Звяра.
-Иска ми се да имах такава любов", въздъхна тя.
За нея, момичето от замъка, всяка любов изглеждаше като розов сън. Тя не е вкусвала от черните чувства, които аз изпробвах.
- Недей,не би искала - отговорих със сив глас и се обърнах, гледайки покритото със сняг замръзнало поле, през което се носеха хрътките.
За около минута наблюдавах кучетата, мислейки за това, което тя каза.
Свой човек тук ще е добре дошъл. А сестра ми беше достатъчно умна, за да надхитри закоравял човек като Маре. Въпросът е аз как да се измъкна и какво той иска от мен. Не само, просто така да ни държи и двете тук. Той има някакви намерения и скоро ще ги разкрие.
— Ще ти помогна да се справиш — каза тихо тя.- Ако и ти ми помогнеш.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/488
Преводачи: Sheba
Готово: