Глава 21
-Ще направя всичко по силите си", обещах аз.
Само аз нямам много сили и възможности. Върнахме се мълчаливо.
-Почти всички подслушват", предупреди тя, преди да се върнем в къщата. - Телефон, разговори в къщата, проверка на социалните мрежи. Бъди много внимателна.
Докато се разхождах със сестра ми, свършиха много неща в стаята ми.
Първо, невидимите прислужници бельото на леглото. На таблата върху масата имаше нова гореща отопляема кана за кафе и втора закуска: кифлички, плодове, запечатана бутилка вода, сирене и колбаси. Наблизо имаше днешен вестник и таблет. На второ място,успели са да почистят стаята, отново сса сменили кърпата, с която сутринта избърсах лицето си само веднъж след измиване и отново са лъснали санитарната техника.. Това зашемети дори мен. Аз бях свикнала при Звяра и Руслан прислужниците да изпълняват капризите ми. Но тук прислугата как е обучена,направо не е за вярване.
Гардеробът беше натъпкан с нови дрехи и бельо. Халати за баня, нощници, домашни костюми и рокли за уикенда. Всичко е моят размер.
— Мамка му — казах аз.
Изглежда, че Маре наистина разчиташе, че ще живея тук.
Наистина не ядох много рано сутринта и след разходката бях диво уморена и гладна. Трябва да се грижа за себе си. Хвърлих старите си дрехи и ги оставих на пода в банята. Облякох халат и високи, меки кашмирени чорапи. Направих си сандвич, напълнен със свинско и сирене в кифла и се строполих в леглото с чаша кафе и храната.
На първо място, проверих таблета: нищо интересно. Няма списък с контакти, няма интернет. Само глупави игри и филми. И най-вече "женска" ориентация: романтика, комедии, мелодрами. В списъка няма нито един екшън филм или филм на ужасите, сякаш достойните момичета под грижите на Маре не трябва да се интересуват от такива гадни неща. В секцията за снимки, снимки на красива природа. Имаше видео курсове за изучаване на различни езици - преброих поне шест, курсове по изкуство, история, литература и дори дипломатически етикет. Шегува ли се? И имаше много от това. Всичко е внимателно обмислено и подбрано според интересите на момиче от висшето общество.
Започнах да разбирам изолацията, в която е израснала сестра ми. Светът навън за нея, вероятно, изглежда голям, интересен и плашещ. И тя иска да излезе там с моя помощ.
Отместих таблета и отворих вестника.
Интересуваше ме какво се случва в града, пишат ли нещо за Звяра и Руслан. Не можах да намеря нищо интересно и го метнах на пода с раздразнение. Естествено, те не публикуваха плановете си там лично за мен! Бях много притеснена и за двамата, въпреки факта, че изкрещях на Руслан да се върне в гроба си и да не излиза повече от там. Липсваше ми детето ми. И нямах представа какво ще се случи по-нататък.
Думите на Корин ми направиха впечатление. Не мислех, че всичко е толкова лошо, че тя ще поиска помощ от мен и, още по-лошо, мечтаеше, че "моите момчета" ще я спасят. Трудно е да се намери някой в града, по-лош от тези двамата. Но за Корин те бяха единственият изход и след като се замислих, се съгласих с нея. Маре е тиранин и манипулатор. Тя е твърде млада, такава акула може лесно да я мами. Може да направи всичко с парите й, да я омъжи за когото реши или обратното, да я остави стара мома, за да му е по-удобно да я контрола. Тя дори все още е непълнолетна, Маре може да направи каквото му е угодно с нея..
Мога да се грижа за нея. И няма да е дълго - скоро тя ще навърши осемнадесет. Само,че никога няма да се отърве от Маре.
Не излязох от стаята до вечерта. И нямаше къде да отида,както се разбра.
Когато се стъмни, прислужницата почука на вратата:
— Вечеря, госпожо Девин. Чакат Ви долу.
Надявайки се, че Маре се е върнал и пътищата ни ще се пресекат и да поговорим, погледнах в гардеробната. Избрах приличен панталон и вълнен пуловер в същия стил като всички наоколо: голям, шоколадов цвят, с голяма рисунка. Дали тази Маре е проклет екстрасенс, или манипулатор, но всичко, което видях в къщата от интериора до дрехите, предизвика някакво родно усещане за комфорт.
Когато слязох долу, в стаята с камината беше поставена маса. Самият тя е запалена и затоплила въздухът. Миришеше хубаво на лек дим и дърва за огрев. Маре и Корина ме чакаха на масата. Между тях имаше един празен стол, така че седнах там без съмнение, усещайки леко клъцване - те са твърде дисциплинирани.А аз свикнах на обратното в Авалон.
- Как мина деня? -попита Маре, сякаш нищо не се е случило.
— Много добре, чичо.
— Ами ти, Лили?
- Страхотно - промърморих аз, - бяхме на ловен излет.
Той продължаваше да ме гледа със странен поглед. Не можех да разбера каква емоция излъчва. Или недоверие, или на още нещо,което да добавя. Започнах да се изнервям, но Маре извърна очи.. Сервираха се ястия. Това беше дивеч – печена голяма пържола, направена от някакъв нещастен елен. Много зеленчуци, зеленина, сос. Хранех се мълчаливо. Считах,че беше неуместно да започна разговор за бъдещето си, Руслан и Звяра пред сестра ми.
Този,който не беше успял в бащинството си -изпитваше желание за комуникация.
- Реши ли вече какво искаш да учиш?
Много навременно. Оставих инструментите.
-Какво искаш да кажеш?
-Трябва да получиш образование. Дори бих казал, че е наложително,тъй като това все още не се е случило.
- Мога ли да ви попитам - започнах предпазливо, без да разбирам какво иска от мен. - Как виждате бъдещето ми като цяло?
—А ти какво ще кажеш, Лили? Ти си по-възрастната наследница на Девин, това те задължава. Имаш същото бъдеще като сестра си. Ще получиш образование, ще имаш опит, ще се присъединиш към борда, когато си готова, и в крайна сметка ще заемеш мястото на баща си. Ще ти помогна във всички стъпки.
Забелязах, че Корина е някак си странно притихнала.
-И... кой ще управлява корпорацията, докато не стане време за това? Доста ще се проточи...
Вече знаех отговора: самият Маре. А с Корина най-вероятно ще получим блестящо образование и ще се установим в семейния замък. Но лош късмет, една от принцесите вече има дете и неспокойни поклонници.Не му е потръгнало с мен.
- Аз самият- отговори спокойно Маре. - Или имаш други кандидатури?
По дяволите. Точно това иска... Той мисли, че вече го е направил: заключил ме е в къщата, и мисли, че отсега нататък това ще бъде моят живот и аз ще стана същата като Корин.
Не отговорих на този въпрос.
-Ами детето ми?" попитах.
— Само ми кажи къде е, Лили. И ще ти го донеса. То ще бъде с теб в грижа и безопасност.
Сякаш Руслан ще се откаже от сина си...
Но за момент се зачудих: защо, по дяволите, не му кажа адреса на мезонета и как да влезе там. И ако Руслан успее да изведе детето, тогава всички адреси, които си спомням. Толкова е просто. Ще прехвърля товара върху раменете на някой друг. Никога не съм искала да бъда глава на тази проклета корпорация. Маре смята себе си за мой баща и дядо на моето бебе. Сестра ми е тук. Тук Руслан няма да ми изпържи мозъка и да ме принуди да правя това, което не искам. Ще имам лесен живот с детето си. До края на дните ни ще бъде топло и уютно и няма да се налага да мисля за пари и проблеми. Корина мечтае за свобода, защото е израснала в клетка. Но аз съм бил навън и знам колко е трудно там просто да оцелееш. Как понякога светът не може да ти предложи дори малко евтина храна.
Просто му кажи. И толкова. Това не е предателство.
-И какво ще стане със звяра?"
Маре не ми обърна внимание, връщайки се към печеното.Корина и аз не ядохме. По някаква причина тя започна да се държи твърде сковано с настойника и на мен не ми влезе даже залче в гърлото.
Така ли ще е - да не отговаряме на неудобни въпроси?
Това е,дявол да го вземе- моето наследство! Парите и корпорацията на баща ми, не на Руслан, Звяра или този шибан Маре! Избърсах устните си със салфетка и напуснах масата. Корина ахна леко от дързостта ми. Докато вървях нагоре, гневна свивайки юмруци и тропайки силно по дървените стълби,чух гласа на Маре:
-Яж, Корин.
И толкова. Нито дума за мен.
Да, той се отнася с мен като с тийнейджър! На момиче, израснало в розова градина като моята полусестра. Само че аз не съм такава.
Обикалях из стаята, опитвайки се да се успокоя. Може би хормоните бушуват в мен. Чудя се какво ли ще каже Маре, когато разбере, че принцесата пак ще ражда като котка едно след друго? Най-добре е да не разбира. Той може да не се разчувства, но да ме изпрати на аборт от добро сърце.
-Да върви на майната си- прошепнах аз, неспособна да сдържам гневът в себе си.
Няма да му кажа нищо, по дяволите. Няма да помагам на някого, на когото нямам доверие.
Когато агресията ми попремина, дори съжалих, че започнах конфликта,като рязко напуснах. По-изгодно беше да мълча, за да изтръгна нещо от него. Поне да не си бях показала рогцата на вечеря. Може би да се извиня? Какъв е смисълът? Той, най-вероятно, очакваше такъв трик от мен. "Чичо" се отнася и с двете ни като с деца.
Трябва да се махаме от тук.
Има само един начин да спрем всичко това - да декларираме правата си с Корина, а останалите да врът в ада. Всички неприятности са заради това глупаво наследство!
Как да се измъкна от тук? Мога ли да разчитам на помощта на Звяра?
Дори не знам дали е жив!
Опитах се да се успокоя и мислено да анализирам какво може да направи Звярът. Ако всичко е наред и той е излязъл от мястото на размяната, тогава се е върнал в Авалон. Той ходеше на собствените си крака, така че мисля, че е добре. Звярът е упорит издържа на наранявания и болки, така че ще се възстанови. Освен това той има Ясмина и... Вика. О не. Сега разбрах, че е малко вероятно някога да се сбъдне мечтата ми да разкажа на Звяра за детето. Тя по-скоро ще му каже.
Боже, мога да си представя колко ядосан ще бъде.
Да, той ще разбие целия град. Характерът му не е по-сладък от този на Руслан, самонадеяността му е велика. Той беше държан в плен, измъчван и в същото време градът и имуществото му бяха разкъсани на парчета. Ако разбере, че бременната му годеница е била отведена от този, който го е измъчвал, трудно ми е да кажа- какво ще направи.
Вероятно той ще се обедини с Руслан. Това е най-разумният вариант - поне за известно време.
Животът вече им е показал, че един по един те лесно се пречупват.
Само дето няма да ме намерят.
Знам пътя към дома, но нямам връзка с външния свят. Може би Корина може да го направи? В края на краищата тя имаше достъп до интернет. Утре пак трябва да отидем на лов с нея... Би било хубаво, ако Руслан бе сложил проследяващ маяк в дрехите ми, но не можеше да го сложи навсякъде,а само в палтото.Но то просто остана в ръцете му, когато избягах. А Маре се държи твърде уверено. Отдавна ми отнесоха дрехите. Със сигурност са проверени. Ако имаше нещо, щяха да ме скрият или да вземат други мерки. Така че братята няма да ме намерят сами.
Петнайсет минути по-късно на вратата се почука плахо: прислужницата ми беше донесла вечеря, за да се храня сама. Ново парче еленско месо, зеленчуци, парче пухкава прясна тортила.
- Благодаря - промърморих аз, чудейки се дали мога да предам извинения на Маре, но да го направя чрез прислугата е още по- лоша идея.
Уау, вече уча етикет, само си помисли. Бавно дъвчех еленското месо, когато чух леки стъпки в коридора - Корина се върна в стаята си. Половин час по-късно на вратата се почука отново.
-Лилия? Мога ли да вляза?
Копелето! Отблъснах чинията.
-Да", потиснах желанието да добавя "чичо".
Той влезе, направи знак с ръка - не ставай. Не изглеждаше ядосан, но щеше да ме възпитава - това е сигурно. Отклоних очи и си прехапах устната.
-Много те моля да не започваш с твоите... хм, приятели, пред сестра ти.
- Съжалявам - казах аз, - не исках, просто не се чувствам добре и загубих самообладание.
-Какво ти става?
-Не знам... Боли ме главата и като цяло не се чувствам добре от вчера.
-Да ти извикам лекар?
- Не, не е необходимо - все още не би било добре да разберат за бременността.
- Разбирам, че си стресирана, притесняваш се. Ако се почувстваш по-зле, кажи на охраната, те ще се обадят на лекар. Добре, ще говорим утре", реши той с леко неудоволствие и излезе.
Въздъхнах. Не исках да продължавам образователния разговор. Но той ми даде добра идея. Легнах си рано - утре ще ставам рано. Известно време лежах в топлото легло, гледайки тавана. Колко тихо, хубаво и приятно мирише на дърво. Така че щях да остана тук при други обстоятелства.
В шест сутринта вече стоях пред вратата на Корин.
Тя отвори на почукването, сънлива и изненадана.
-Хайде пак да отидем на лов", предложих аз, -Тук няма абсолютно какво да правим.
- Дай ми пет минути - оживи се сестра ми.
След още десет се разхождахме из полето, спускайки кучетата. Беше студено, ветровито и влажно, но това е плюс - те няма да ни чуят.
-Трябва да избягаме, поне една от нас, за да стигнем до момчетата и да им кажем къде е Маре. Тогава те ще ни помогнат. Без това те няма да могат да ни намерят, дори и да одират кожите на всички информатори на града.
Или ще отнеме твърде много време. Замислих се, но не го казах на глас. Няма нужда да плаша сестра си. Въпреки че съм сигурен, че Звярът, като не може да му хване краищата, ще направи точно това-ще размаха ножът си.. И той ще започне с Леонард със сигурност. Корумпираното ченге никога не е имало късмет.
-Не е лесно изпъшка Корина. - Да, аз самата отдавна щях да избягам! Къщата, улицата отвън, всичко е охранявано. Те наблюдават всяко наше движение!
-Ето защо трябва да попаднем в града", казах аз. -А в града се страхуват повече от братята, отколкото от Маре, слагат там ред много по-дълго. Основното нещо е да знаеш към кого да се обърнеш.
Не напразно Маре се опита да премести Руслан в друг град, за да го довърши там.
-Още по-трудно е. Чичо е много подозрителен, защо ти или аз ще ходим в града?
-Една от нас ще се престори, че й е станало лошо. По-добре аз, твоето здраве се следи отдавна,да си добре и да няма изненади. А аз мога да се позова на факта, че имам пристъп или припадък. И ще ги принудя спешно да извикат линейка и да ни откарат в града.
— Добра идея —Тя пое дълбоко въздух.
- Не е толкова просто, може и да не се получи. И това трябва да се направи, когато Маре не е тук.
- Да, трябва да помислим, да се приготвим - блестяха очите на Корина, имаше надежда. - Това е реален шанс! Нямаше да успея сама, просто щях да се обадя на лекар, но тук не е близо и все още трябва да се провери! И ако случаят е спешен, те няма да имат друг избор, освен да се обадят на линейка, няма да те оставят да умреш!
-Аз ли?
-Да. Ще се преструваш. Те знаят всичко за моето здраве,права си.
Въздъхнах напрегнато. Само да не изгоря.
"Когато ни отведат в града, няма да можем да говорим там. "Основното е да стигнеш до ,,Авалон'' и да кажеш, че си ми сестра, определено ще ти помогнат. Или да отидеш при който и да е полицай и да поискаш да бъдеш отведена там. Ако им кажеш,че си ми роднина те няма да посмеят да спорят.
Освен това, след случилото се, Звярът вероятно демонстративно ги е сплашил..
Корина кимна. Тя също стана тъжна и замислена. И двете замълчахме, осъзнавайки, че планът е сложен и еднократен. Няма да бъдем убити, когато избягаме, но ако нещо се прецака, ще бъдем заключени и вече няма да ни се доверяват.
-Ще разбера, когато чичо ми отсъства за дълго време", каза Корина. Той ми вярва повече.
- По-добре да не отлагаш.
-Разбирам. Знам приблизителните му отсъствия, но ще бъде по-безопасно, ако не се върне внезапно в разгара на вашата "атака". В противен случай определено няма да ходим никъде. Понякога телефонът му е изключен за час-два. Трябва да уловим такъв момент.
След това вървяхме мълчаливо, мислейки за ролите си. Досега не вярвах в успеха, а просто се надявах на най-доброто.
-Ако всичко се нареди, сигурна ли си, че ще ме измъкнеш?
-Кълна се във всичко,което искаш и вярваш.
-Закълни се в сърцето на майка си, че ще ми помогнеш.
Препънах се, когато чух за такава наивна, но искрена клетва. Сестра ми наистина иска да се махне оттук. Тя ме погледна с детински, но вече сериозни и недоверчиви очи и зачака.
— Кълна се във Дявола и в Бога да сторя аз за теб каквото мога! Ние ще получим всичко, което ни се полага, а ти ще живееш с мен в ,,Авалон''.
Тя се усмихна лукаво.
-Надявам се, че си добра в изобразяването на конвулсии.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/489
Преводачи: Sheba
Готово: