Глава 24
Лакътят се стегна на гърлото ми, спирайки напълно въздухът.
Той стреля в Звяра. И дори се зарадвах, че пред очите ми беше тъмно от това,че не можех да дишам - почти не го видях да пада. Отворих уста да изкрещя, но не можах. Но изведнъж и двамата бяхме хвърлени отстрани на колата, сякаш охранителят, който ме държеше, се опита да я пробие с рамо. И той започна да пълзи, дърпайки ме със себе си.
- Предавам се! Предавам се! - чу се вик наблизо.
Мъжът,който ме държеше беше твърде тежък. Паднах и ударът ми в замръзналия асфалт ме накара да се съвзема. Дори рефлексивният тласък напред на ръцете ми не го смекчи. Издишах, зрението ми започна да се прояснява.Кирил лежеше на трасето. Косата ми беше паднала върху лицето ми и се опитах да я отметна.
Усетих силна миризма на кръв и видях, че китката ми беше почти цялата в кръв. Втората също. Станах, подпирайки се на настилката и погледнах окървавените си ръце.
Привличаха погледът ми като магнит.
Червено върху черно.
Със закъснение погледнах през рамо: отзад лежеше мъж от охраната с наполовина отнесена глава. Вторият до него, с дупка на челото. Последният беше паднал по очи на асфалта със скръстени на тила ръце. Все още жив.
Усетих кръв в косата си,по лицето и по палтото ми. Просто в началото не усетих нищо от шока и студа.
— Лили! Добре ли си,бонбонче?-Леонард забърза към мен, аз се предпазих от него с длани, опитвайки се да стана, за да се доближа до Звяра.
Той изведнъж се размърда.
- Той е ранен! -развълнувах се. -Какво, по дяволите, правиш, помогни му!“
Двама мъже скочиха до него, вдигайки го за ръцете.
— Той е добре — махна с ръка Леонард. - в броня е, само е зашеметен! Можеш ли да ми кажеш как се чувстваш?
- Какво? -аз си отдъхнах.
- Той носи бронежилетка.
Изскимтях с облекчение. Трябва да стана - седях на студеният път, но нямах сили, дори Леонард не можа да ми помогне да стана. Звярът дойде сам, лицето му беше се изкривило от болка, но очите му бяха ласкави и под отворената парка не видях кръв.
-Здравей, принцесо.“ Той се наведе, позволи ми да прегърна врата му и след това се изправи до мен, сграбчвайки здраво кръста ми. - Всичко наред ли е? Цялата си в кръв. Замръзна ли?.
Той шепнеше горещо в ухото ми, стопляйки ме.
Не вярвах, че цялата одисея свърши. И завърши щастливо, доколкото е възможно.
-Звяр“, прошепнах, спомняйки си колко много го обичам.
Той се отдръпна от мен за секунда, за да ме погледне в лицето. И се усмихна. Беше толкова странно: ние сме в студа, аз съм цялата в кръв, той е в бронежилетка с дупки в нея и се усмихва като котка, която е яла сметана. Така трябва да се усмихваме в топлина и комфорт, сами един с друг, когато всичко е наред.
Но Звярът нямаше да е той, ако не беше...такъв.
И тогава разбрах защо се усмихва така.
В светлите очи имаше топлина.
Той знае, че съм бременна.
Знае и мълчи пред всички.
Хората се суетяха наоколо, някой викаше, арестуваха оцелелия, а Звяра се смееше и ме гледаше в очите, сякаш бяхме сами на света.
- Трябва да отидеш на лекар.
- Да,добре.
-При нашият лекар“, добави той.
Можеше да говори за всичко, но в очите му светеха мисли само за нероденото ни дете. И засега е тайна. Прокарах ръка по лицето му, усещайки как пръстите ми се плъзгат по щетината му, по зарасналите, но все още лилави белези, останали от побоите на Маре.
Дано по-скоро да останем насаме..
Да се приберем у дома в ,,Авалон''.
Звярът ме отнесе до колата, поговори накратко с Леонард и седна зад волана на пикапа. Със закъснение ми стана ясно, че щом следователят е тук, значи Руслан е наясно с всичко. Може би дори неговият снайперист е свалил охраната.
— Къде е Руслан?-Все пак попитах.
Днес също ще отида до мезонета, за да видя детето си.
- В клуба.
- Помирихте ли се?
-Не знам, принцесо“, той ме погледна отново с усмивка и ми стана приятно. -Трябваше да се обединим. Докога ще продължи това и какви са намеренията му, не знам.
Звярът не се доверяваше на Руслан и това е тъжно. След като бяха по-близо един до друг, нямаше сила,която да ги победи.Запалил колата и изрулира на пътя, не гонеше, но си личеше, че бърза. Все още не съм говорила за бременността си и сега не го направих.
Пристигнахме в клубът бързо и беше приятно пътуване.
При Маре беше удобно,уютно, но това беше изкуствен комфорт, нагласен до милиметър, подплатен с големи пари. А тук беше домът, с който бях свикнала. И тази разлика осъзнах едва сега.
Звярът не обърна внимание на големия паркинг на клуба и навлезе в сервизния паркинг. Разбрах, че ще минем през задната врата. Той ме взе на ръце от купето без да ми позволи да вървя сама и аз бях толкова доволна, че нямах нищо против. Той вървеше бързо,докато почти легнах на широките му гърди. Той ме внесе в сградата и слабата сива дневна светлина изчезна. В клуба винаги е тъмно.
Вкъщи съм.
Дори не ми се вярва.
Беше ми хладно, малко ме боляха корема и едната страна на тялото, но не толкова, колкото в болницата. Сигурно съм се успокоила в ръцете му. С рамо той бутна вратата на лазарета и ме настани на масата за прегледи. Момичетата се втурнаха към нас:
- Какво стана? Ранена ли е?- Новата му лекарка Ясмина изглеждаше уплашена. Разбира се, и на нея беше казано всичко. Тя разбираше, че ако приятелката на шефа направи спонтанен аборт, ще има проблеми.
-Това не е моята кръв“, казах на Вика, тя също беше тук.
-Прегледайте я“, нареди Звярът и Ясмина кимна, разбирайки какво точно трябва да се изясни. -Ще бъда зад вратата, принцесо.
-Просто стоях до този, който пострада“, обясних аз.
Oooххх, свалиха ми палтото. В стаята е топло, но аз треперех, така успях да замръзна. Вика започна да търка окървавените ми ръце и лице с мокри салфетки. Оказа се, че е и там е пръснала кръв от раненият.
- Втрисането от дълго време ли е? -Ясмин се разтревожи.
Тя не е акушер, а лекар от ринга, но мисля, че вече е подобрила знанията си.
-Паднах настрани“, казах аз. - После ме хванаха, на практика ме влачиха насила, сега коремът ме дърпа. Тръпките са, защото ми е студено.
Държах се уверено и паниката на Ясмина също бавно отшумя. Тя изглежда смяташе, че ще ме доведат почти ранена и в процес на спонтанен аборт.
— Не е толкова зле — въздъхна тя, потръпвайки.
- Къде е тя? - внезапно се чу звук пред вратата. - Там?
Замълчахме, заслушани. Ръцете ми настръхнали и станаха още по-чувствителни от търкането с мокри кърпички.
Руслан беше пристигнал.
-Тя е тук“, разпознах и резкия глас на Звяра. -Тя е добре, не влизай, нека лекарката я види.“
- За какво? Защо й трябва лекар?
Руслан изпусна нервите си, разпознах този сдържан гняв в гласа му. Така обикновенно говори, преди да разбие вратата. Но сега брат му блокираше пътя, а не кой да е.
- Тя не е наранена. Това е предпазна мярка.
Изглежда, че утихна. Гласовете зад вратата заглъхнаха и аз спокойно издишах задържаният въздух.
Но и двамата са там, не си тръгват.
-Ще направя ултразвуково сканиране“, каза Ясмина шепнешком, за да не чуе Руслан.
Вече ми бяха свалили пуловера, а аз седях само по сутиен и панталон. Ясмина се опита да ме сложи на дивана, а аз внимателно легнах на една страна, с гръб към вратата. От шкафа се появи мобилен ултразвуков апарат, който приличаше на сгъваем куфар.
- Искам да я видя!
- Не. Не Руслан.
А ако изведнъж сега влезе?
Бих искала Звярът да е тук и да гледа детето с мен, което вероятно е още съвсем мъничко. Но не мога да го извикам, когато Руслан също стои пред вратата.
Нямам идея как ще реагира.
Но някъде дълбоко в себе си искам да видя лицето му, когато научи новината, че съм бременна от Звяра.
И много ме е страх от това. Много.
Страхувам се, че Руслан ще почувства, че тук нещо не е наред, ще избута брат си и ще влезе веднага.
- Махни се! — изръмжа той.
— Да побързаме, момичета.
Ясмина, осъзнавайки, че има малко време, бързо намаза сензора с гел. Тримата слушахме какво става пред вратата, гледайки се. Вика пребледня. Усетих хладно докосване, но Руслан крещеше твърде силно, за да се отпусна.
— Не се напрягай — помоли я Ясмина, сякаш беше лесно.
Потрепвах при всяка дума пред вратата. До известна степен разбирах Руслана: разделихме се така, че нямам думи: студено поле, нощ, аз избягах, а той трябваше да спре да крещи като избягах и да пълзи обратно, за да не бъде убит. Много пострада мъжкото му его.
— Нищо не виждам — просъска Ясмина. - О, не... Ето. Ето вижте! Легни по- удобно, Лили!
Изненадана, легнах по гръб и погледнах екрана. Нямам представа как разбират това лекарите, наистина нищо не виждах. В този момент Руслан нахлу в стаята, чупейки вратата с гръм и трясък. И замръзна като ме видя - полугола, с още окървавени ръце.
Обърнах се, изкривила врат и се втренчих в Руслан с широко отворени очи.
Той замръзна.
— Ти каза, че не е наранена — сопна се той на брат си.
Звярът беше зад него с раздразнено и ядосано изражение на лицето, което не можеше да скрие.
-Това не е нейната кръв“, бързо отвърна Ясмина.
Тя стоеше като вкопана в пода със сензорът в областта на стомаха ми и Руслан накрая го забеляза. После погледна екрана. Той бавно обърна очи нагоре, вече разбирайки за какво е всичко това, и се взря в моите.
- Какво ти се е случило? - Руслан се надяваше, че ултразвукът ми е направен по друга причина.
— Махай се оттук — каза Звярът. - Видя я. Не се меси!
Руслан не реагира, сякаш бяхме сами.
- Бременна ли си?
- Така ми писна,че! - изръмжа Звяра и като сграбчи Руслан за рамото, го блъсна към стената.
Като,че ли досега не ми беше достатъчно!
- Моля, бъдете внимателни!— умоляваше Ясмин. — Лили е тук!
Руслан полетя с гръб към стената, но продължи да ме гледа. Обърнах се с въздишка, а след това той побесня:
- Дай ни възможност да поговорим! - и като хвана ръката на Звяра я дръпна напред, и го удари отстрани с коляно.
Сега единият ще извади нож, другият пистолет и ще започне еднаааа... Но Руслан отхвърли Звяра и пристъпи към масата, надвесен над мен.
-Лили, отговори ми! Бременна ли си? От него?
За няколко секунди очите ни се срещнаха. Мислех, че ще е по-лесно да призная, но разбрах, че не мога да го кажа, въпреки че сега е безопасно - Звярът е тук. И Руслан трябва да узнае. .
Да се успокои и да спре да ме гони.
Между нас всичко свърши. Ако изобщо е имало нещо друго освен сделка.
Той на какво е разчитал? Аз спя с друг, и беше ясно, че може да забременея. Проблемът с наследството се усложни. Съжалявам Руслан. Но имаше нещо друго в тъмните очи и във втвърденото му лице.То идва от миналото, в което преживяхме загубата на детенцето ни.
Боли го, внезапно осъзнах. За него моята бременност е загуба.
Руслан не очакваше това.
Той се втренчи в Ясмина, сякаш тя току-що беше родила това дете от Звяра. Докторката отстъпи назад, издърпвайки сензора от стомаха ми, имаше толкова много натиск и ярост в очите му.
-Да“, кимнах аз.
Хайде, приеми истината.
- Бременна съм. От брат ти.
По дяволите, той сам влетя тук. Сам си го изпроси.! Нека го получи пред всички, щом така го пожела! И нека се опита да направи нещо.
-А сега ме остави да се съвзема от случилото се.
Говорех с равен тон. Без молба, без страх. По-скоро уморено.
— Махай се — добави Кирил.
Забелязах, че момичетата се отдалечиха и криеха погледите си. Вика дори запуши ушите си с ръце. Никой не искаше да бъде свидетел на публичното унижение на Руслан. На мен ми е все едно, останалите ги е страх от него и треперят до сега.
Той все още ме гледаше в очите със стиснати челюсти.
Разбрах накъде отива всичко.
Ако по-рано имаше опции,и тогава бях бременна- звярът нямаше да ме отстъпи на брат си.. И ако Руслан се опиташе да направи нещо с това, както направиха миналия път, брат му щеше да го убие. Те и така вече трудно се понасят. И това щеше да бъде последната линия, отвъд която е само смъртта. И с дете от опонента, той самият няма да иска да ме приеме.
Така че последната точка между нас е поставена точно сега.
Не когато го мразех, когато крещях,че искам да се махна, когато избягвах всяко докосване. Точно сега. Когато душата, сърцето и тялото ми са заети с друг. Кирил е семейството ми.
С нашия син ще намерим изход.
Руслан все пак е разумен, прагматичен човек.
Той просто се нуждае от собствена опорна точка, за да се отлепи от мен.
— Моля те, върви си — добавих аз, без да обръщам внимание на тежестта и копнежа в очите му.
- Хайде, излизай вече - добави Звярът, приближавайки се отдясно.
Руслан се обърна рязко, приближавайки се до него. Братята стояха близо и никой не искаше да се предаде. След схватката Кирил не е пострадал, само косата му е разрошена
Със стиснати челюсти Руслан оглеждаше брат си няколко секунди. Сякаш го виждаше за първи път. И след това го удари с юмрук в лицето. Кратко, рязко, неочаквано. Звярът дори пропусна удара. Той наведе глава, покривайки разбитата си устна с китката си. Той погледна настрани, но по някаква причина не отговори. Той просто гледаше замислено без омраза или осъждане.
Руслан тръгна към изхода, без да каже нито дума.
-Вземи “, Вика подаде салфетка на Звяра, но той поклати глава и се наведе към мен,с усмивка облегнат на масата.
Замислих се за тяхната схватка и си представих как Руслан напуска клуба сега. Случилото се съвсем не подхождаше на стилът на братята. И този удар, не беше особено силен, просто само кърви. И по-нататъшното безразличие на Звяра. Имаше нещо в него, което никога преди не бях виждала.
Аз изтрих кръвта от устните му.
-Защо не му отвърна на удара?
- За какво? В спорта не бкият вече този който е положен по гръб- Звярът ме прегърна, помагайки ми да легна назад. - Да продължим. Покажи ми какво има вътре в моята принцеса?
Ясмин гелира отново сензора и започна да показва на Звяра „малкото“ в корема ми. Нямаше какво друго да се види там. Но Звяра го направи с интерес.
- Ще бъде ли всичко наред? - попита той.
Гласът му ме накара да се почувствам уверена, че всичко ще бъде наред. Страх и щастие ... Страх и щастие - до главозамайване.
-Не виждам нищо лошо“, усмихна се Ясмина.
Изчаках Звяра да ми избърше корема и седнах. Имаше толкова необичаен вид, че постоянно ми се искаше да се усмихвам. Облякох си пуловера и станах от масата.
- Хайде да се качим горе - подкани ме Звяра.
Той стисна силно ръката ми.
Качихме се с асансьора. Вече не говорехме за Руслан, но разбрах защо се държеше така. Руслан току-що загуби и двамата го знаеха. Ударът в лицето на Звяра е удар на победения. Не отмъщение, а негодувание, че е допуснал да забременея. Затова Кирил си пусна спирачките.
Ще трябва да отида до мезонета. Заради сина си-да го посетя. Но вероятно със свой адвокат и група за подкрепа. Възможно е да успея да присъдя детето за себе си. Късметът на Руслан отдавна се беше отвърнал от него.След убийството на Девин нещо ми подсказваше, че той няма да остане дълго на свобода, когато всичко свърши. Съжалявам го. Но за себе си милея повече.
И трябва да си взема почивка. Денят беше натоварен.
С топъл халат седнах на леглото с чаша чай. Канела, мед, портокалова кора - беше много горещ и ароматен. Каквото не може да се отнеме от ,,Авалон'' е,че тук чаят винаги е отличен. Кухнята на Маре дори не може да се сравни с тукашната.
Звярът седеше в краката ми и прегръщаше прасците ми с големите си длани. Много приятно чувство. По някаква причина ми беше тъжно, въпреки че, изглежда, всичко свърши. Все още трябва да измъкна сестра си и има още много работа, но тази вечер никой друг няма да ме държи на прицел.Тази нощ е нощ за любов..
-Кажи ми, принцесо. Знаеше, че си бременна, когато отиде там, нали?
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/492
Преводачи: Sheba
Готово: