Глава 25
— Исках да те спася — признах аз.
Да отричам е безсмислено. Вика, разбира се, всичко му е казала.
-Обичаш ме твърде много.“ Звярът замислено погали брадичката ми. — Не можеш така да обичаш мъже, принцесо.
Ако бях истинска принцеса, вероятно нямаше така да бъде. Те са женени по сметка, а не от любов. Така че тези ледени мъже наистина не могат да обичат . Но аз съм израснала в бедните квартали, имам топло сърце.
-Маре нямаше да ми направи нищо. Той мисли, че съм негова дъщеря.
-Ти вървеше по ръба, скъпа“, сопна се той. „Скъпа“ прозвуча достатъчно грубо, той ми се скара. - Той всеки момент можеше да се досети, че това не е така, да направи тест, разбираш ли?
-Е, той така или иначе нямаше да ме убие. В крайна сметка той не е докоснал Корина, а тя също е дъщеря на Девин.
- Сигурна ли си? Аз не съм.
Спрях да говоря,и аз имах такива съмнения, но не ме интересува. Баща ми е мъртъв, какво значение има... Въпреки че Маре все още се страхува от него, мисълта за тестза бащинство дори не му е минавала през ума. Пред мен на глас той дори не говореше за това. В продължение на десетилетия свикнал да смила всичко в себе си - всякакви емоции и подозрения-сега даваше своите плодове..
Едва можах да избягам“, признах аз. -Ако сестра ми не ми беше помогнала, вероятно нямаше да се случи. Звяр, тя е същата заложница. Обещах да я изведа.
„Тя е твой конкурент“, напомни й той.
- Не.
Той присви недоволно очи, но не разви темата. Имахме по-големи проблеми. Маре никога няма да се успокои. Късметът е на наша страна, но това е разтегливо понятие и докога? В крайна сметка не спечелихме, просто не позволихме на Мара да ни смаже, въпреки че беше близо до това.
- Кажи ми, къде беше? Помниш ли? Колко пазачи има? Всякакви подробности.
Замислих се. Звярът и Руслан искат да се справят с Маре. Но мога ли да помогна? Той е умен, хитър, има много хора и пари. Единственият минус, поради който той все още не триумфира, няма достатъчно връзки. И братята, наистина, твърде дълго разчитаха на репутацията си в града, а не на реалната сила, поради което направиха толкова много грешки.
— Не можеш да го направиш сам — казах аз.
-Знаеш ли, скъпа, не искам да намесвам Руслан. Изтеглихме те, аз сам ще се оправя с Маре.
Усетих двойно дъно в думите му, но не можах да разбера какво?
- Защо?
- Не искам нищо да споделям с Руслан по-късно.
- Шегуваш ли се?- Намръщих се.- Искаш да кажеш, че не искаш да споделяш нищо - победа, влияние?
-Твоето наследство, скъпа моя. Не искам да го допускам до целта, както той се опита да ме отстрани.
Усещайки разочорование се извърнах.
-Ще загубиш всичко заради ината си“, казах аз. - Не разбираш ли все още това? Маре ви раздели и ще ви унищожи един по един.Искам да стана.
Прекрачих ръцете му ,които още галеха карката ми и се изправих. Исках да остана сама, но къде ще отида? Трудно е да съм сама тук, всъщност харесвах клубът заради това в моментите, когато се страхувах от самотата
.
Отидох до прозореца, гледайки гората в скреж. Беше толкова странно да видя това в дъждовния град.
Мисля, че разбрах защо,той беше толкова щастлив от бременността.
-Майката винаги се връща при детето." Така ми каза Звярът, когато се страхуваше, че ще се върна при Руслан, когато нашият първороден се оказа жив. Исках да взема моето дете в семейството. И мисля, че Кирил имаше планове да убие Руслан, ако нещата не вървят по план. Сега сме свързани и с нашето неродено дете. Звярът сега може да въздъхне по-спокойно по отношение на мен- няма да се дяна никъде
-Не бъди тъжна“, гали ме по бузите, след това ме прегръща отзад и гали плоския корем. - Ние сме заедно. Ще имаме бебе. Всичко ще бъде наред,принцесо.
Искаше ми се да съм толкова сигурна. Удивително е как му се удава това. Пред нас е пълна неизвестност, а животът вече показа, че в този град- лошите неща се случват по-често от хубавите.
-Нямам представа какво ще направи Маре по-нататък“, въздъхнах.
-Нищо добро, скъпа. Не успяхме да го извадим на светло и сега ще потъне на дъното, мисля. Трябва да го търсим, какво си спомняш за там?
- Много.
Разказвам подробно колко пазачи видях, кой беше в къщата.
- Приблизителна площ, път? Специални знаци в района?- пита Звяра.
Мога да кажа само адреса, който запомних при обаждането на линейката. Но засега поднасям информацията на части.. Той ще отиде там и ще разнесе всичко по дяволите. По някаква причина искам да отложа този момент.
Обръщам се и се вглеждам в очите му.
Искам да видя любов в тях, но Звярът е погълнат от мисли за Маре.
-Ще ти кажа къде е той. Само ми обещай, че няма да отидеш сам.
- Не започвай отново! — изръмжа Звярът.
Той вече беше сам и как свърши всичко? Пак мълча и красноречиво го гледам. Те могат да пристигнат тук до час с хората си. Вероятно не съм готова да рискувам. И Руслан също не е готов да поема рискове. Имам нужда от тях. И от двамата. И каквото и да се говори, поне един от тях трябва да е наблизо. Вече помня какво започна, когато градът реши, че братята са загубили. Ако Руслан не беше избягал от затвора, щяхме да сме съсипани, разкъсани на парчета и в ада. Не мога да си позволя да поема този риск отново. Аз имам деца
- Трябва да се обедините. Иначе не сме готови. Сега рискувате не само живота си, но и всичко, което сте постигнали, собственост,имушество и семейство. Вашите врагове разбиха всичко, до което се докопаха. Ако не беше Руслан, щяха напълно да те подпалят.
Той показа зъби, недоволен, че не е самостоятелен.
„Руслан също не може да се справи без теб“, казах аз примирително. Хвърлиха го в затвора, едва не го убиха. Той беше спасен по чудо.
Мисля, че го накарах да се замисли.
По дяволите, те сами разбират всичко! Просто мъжката гордост и съперничеството ги правят упорити.
- Обади му се.Договорете се. Не искам да те рискувам.
Той ме дръпна за тила и ме целуна по челото. Просто разбра страховете ми.
— Добре — Звяра набра номерyт, с изпънати вежди, сякаш искаше да се намръщи, но се сдържаше. Брат му събуди много сложни емоции у него. — Здравей, Руслан. Лили знае къде са я държали. Готов ли си да се присъединиш? Няма време за губене.
Той ме погледна крадешком. Малко уморен, но решителен. Не беше уловка. Той всъщност молеше брат си за помощ и аз въздъхнах с облекчение. Да спориш със самия Звяр е все едно- трябва да си не знам си кой -в нашия град. Или може би просто се е размекнал от новината за бременността.
— Той те пита — каза Звяра, държейки телефона в дланта си.
- Мен? Бях изненадан и отговорих. - Здравей?
- Здравей - имаше кадифен спокоен глас, вече се беше успокоил.
И тогава се случи нещо, от което в гърдите ми нещо затрептя,защото чух приглушено скимтене на дете. Той е със сина ни! Едвам се приближих до леглото и седнах. Онемях. Така ме затегли натам! Сърцето ми кървеше. Колко болезнено, колко тъжно.
- Това е вярно ли е? Или брат ми е намислил сам нещо?
— Вярно е — успях да изтръгна от себе си.
- Върни му телефона.
Дадох го и после гледах към пода с изгубен поглед. Мислите ми бяха в мезонета, с детето ми. Нарочно ли го е направил? Да ме нарани за това, което му причиних?
Почти не забелязах как Звяра се приготвяше.
В последния момент той коленичи пред мен и ме целуна, повдигайки брадичката ми с длан.
-Надявам се да се върна скоро, принцесо. Не тъгувай без мен.
Звярът ме заобиколи и ме обля с миризмата на оръжейна смазка - взе оръжия. Вратата се хлопна зад гърба му. Лежах на една страна и гледах през прозореца. Колко ми беше лошо ... Мамо, как така? Как да го преживея? Тази изнемогваща болка от раздялата с детето. Но нещо повече – болката от осъзнаването, че този проблем няма решение.
Може би някой ден ще свикна. Но аз ще бъда разкъсвана между двамата до края на живота си. С който и да остана, все едно- ще има болка.
Чакането винаги е трудно. За да се разсея, излязох в задния двор при Голди. Леопардът като че ли беше пораснал, но все така си остана гальовен и дребен. Погалих голямата котка, докато тя подуши пръститеми - разпозна ме. Носеше нов златен нашийник-яка, по-голяма от старата. След това се върнах в стаята си и задрямах за малко - не очаквах нито него, нито тях, ако брат му дойде до тук.. Но обаждането ме събуди неочаквано бързо. Събуждайки се, едва намерих телефона в тъмното и дори не погледнах входящия.
- Ало?
-Лили“, разпознах гласа на Звяра, променен от шумовете по линията. - Събудих ли те? Как се чувстваш?
Избърсах лицето си с ръка. Чувствах се страхотно.
– Нищо особено. Намерихте ли нещо?
-Намерихме къщата, да“, вече разбрах от тона, че няма да има добри новини. -Но тук няма нищо и никой по дяволите, всичко е почистено. Описанието съвпада. Ще дойдеш ли да видиш Или ще спиш?
- Разбира се, че ще пристигна! -Стреснах се и скочих от леглото, за да се приведа в ред в банята.
-Тогава ще изчакам. Охраната ще те доведе, предупредих ги.
Няколко минути по-късно вече седях в джипа, след като набързо се приготвих..
Още когато видях портата, веднага казах: това е! Влязох, поглеждайки назад. Старите интериори, ловният стил, камината в залата - само че няма никой. Къщата изглеждаше необичайно празна. В двора нямаше джипове. Липсваше и Руслан с неговите хора. Не е дошъл или какво има?
Звярът се появи на отворената врата.
- Здравей скъпа. Това ли е имението?
-Да“, отговорих преди да вляза.
Качих се на втория етаж, в стаите ни. Първо проверих стаята на Корина, после моята - нямаше вещи, шкафовете бяха празни.
-Претърсена ли е къщата?- Попитах.
- Да
- Трябва да търсим отново. Добре, помислих си. Потърсете бележка или нещо друго, където е възможнио да бъде оставено съобщение. Книги. Салфетки. Корина няма как да не остави следа къде я водят. Имам й доверие.
- Мислиш ли? — попита скептично Звяра.
- Знам със сигурност
Не влязох в спор - той не е разговарял с Корина и не знае колко много тя иска да се махне оттук или за нашите споразумения. Няма начин да не е оставила следа.
— Къде са кучетата?- Изведнъж се сетих.
- Кучета?
-Мисля, че в задния двор има развъдник“, каза един от пазачите, претърсили къщата.
- Да тръгваме.
Пътеките вече бяха покрити с лед през нощта. Звярът ме държеше за ръката, за да не падна.
— Къде е Руслан?
- Защо ти трябва той?- Звярът се засмя. - Проучва района.
Развъдникът беше затворен. Навън вече е зима и затова не мирише на животни.. Но когато вратата беше бутната, аз притиснах носа си с ръка в ръкавица.
- Твоята майка.
Миришеше – не, вонеше! - на кръв. Простреляните хрътки лежаха на купчина на пода.
„О, не“, въздъхнах, извръщайки се. Корина обичаше тези кучета.
-Той веднага се е махнал оттук, когато ти избяга“, каза Руслан и аз се обърнах.
Дори не го чух да се приближава зад мен. Отново погледнах горките кучета. Какво друго да очакваме от Маре. Руслан е прав. След бягството ми, не беше безопасно да стои тук. Скрил е Корина, извадил вещите и е застрелял кучетата, за да не ги повлече със себе си. Това означаваше, че сега живеят в апартамент или някъде, където глутница хрътки ще привлече вниманието.
-Претърсете труповете, може би има нещо в нашийниците“, казах аз.
Мъжете се наведоха до труповете на кучетата, а аз излязох навън, за да не ги гледам. Руслан също си тръгна. Избягвахме очите един на друг. Останала сама с него, се почувствах неловко и се отдалечих.
Кирил се появи веднага ,за да не ни остави сами. Ще се изгризат някой ден заради мен и тъпите им амбиции. А аз съм уморена и от това! Просто искам да живея и да отглеждам децата си, а не да се чувствам като буре с барут между братята.
- Намерих,намерих бележка! -до мен долетя крясък писък. -Г-це Девин, права сте!
Звярът взе бележката от пазача и ми я подаде. Просто дебела салфетка, навита на тръба. Бързо я разгънах. Вътре има само две фрази, написани със забързан, крив почерк.
„Заминаваме в чужбина. Наследник на корпорацията Девин."
Думата "корпорация" е съкратена. Тя много е бързала.
- И това какво означава? – попита Звяра.
Руслан дойде и аз му дадох бележката.
— Той я отвежда — въздъхнах аз. — Обратно в Лондон или някъде.
Представих си как Корина драска набързо, след което я крие в юмрука си, чакайки възможност да пъхне бележката в ошейникът на някое куче.. Как се надява на мен. Маре реши да я скрие. Най-вероятно той се е досетил, че съм избягал с нейна помощ и Корина е извън контрол. Той не може и нея да я пусне. Все пак той иска да стане наследник на корпорацията Девин. Той директно каза това, когато живеехме заедно. Корина и аз да продължим образованието си, моите мъже да умрат, а той трябваше да управлява всичко, което е останало от баща ми. И плановете му не са се променили.
Мисля, че знам какво имаше предвид. Маре ще наследи по пълномощно от сестра ми. Той ще я изведе от страната, а аз... - Не знаех плановете му за мен. Кой управлява корпорацията сега? Докато все още не сме стъпили в наследството?
— Борд на директорите — каза Звярът. И техният избран мениджър. Всички те чакат, принцесо. Е, или този, който стане законен собственик.
-Разбирам какво ще направи“, каза Руслан. -Той ще принуди сестра ти да подпише пълномощно и да поеме наследството вместо нея. Ще направи същото с теб или ще те убие. И той може да управлява перфектно всички тези лайна от Лондон.
Мамка му
Много добре описа случилото се.
Маре не успя да ме вземе под контрол. Не знам дали наистина ще ме убие, както е уверен Руслан, защото ме смята за своя дъщеря. Но във всеки момент можете да разбере, че това не е така. От друга страна,кое е по-важно за него, дъщеря или парите.Не ми се иска да го изяснявам.
И няма значение.
Оказва се, че имам и лостове за влияние върху Маре в ръцете си. Тъй като той заминава за Лондон толкова бързо, ще му предложа да подпиша документите в замяна на гаранции за сигурност и просто той да ме остави на мира и да се маха с шибаната си корпорация в далечните краища.
Той не би отказал такава чудесна възможност.
Разбирам защо толкова бързаше да избяга - той се сблъска с момчетата, но не можа да ги премахне един по един. Той разбира, че може да загуби, ако продължи тази игра.
И сега дори имам причина да накарам Маре да ме разбере правилно. Ще призная, че съм бременна и просто искам мир, а не война. Той ще повярва, защото е истина от първата до последната дума.
-Знам как да го примамя“, -мъжете ме погледнаха ме с интерес. Ще му подпиша документите.
— Не — сопна се Руслан.
Животното само се се озъби ,като се хилеше.
-Това ще го примами в офиса“, продължих аз. - Ще се съглася това да стане само официално, пред управляващото събрание. Ако иска, нека дойде и аз ще подпиша.
- Рискуваш! — изсъска Звярът.
-Не рискувам нищо. В борда на директорите той няма да ми направи нищо. Или какво - да ме убие пред всички? След това той няма да може да заеме място в борда и го знае. И това е, което му трябва. Власт над бащината корпорация
-Рискуваш действително да му предадеш корпорацията“, обясни Руслан.
- Това зависи от вас. Ще го изведа на светло-ще го примамя. От вас зависи да го премахнете - казах аз. -Решете сами дали ви е нужно това или не.
Размениха погледи.
Мълчах, приканвайки ги да помислят. В крайна сметка какво очакват? Че Маре ще се отдръпне и няма да убие и двамата, както обеща? На практика почти го направи и с двамата!
И им давам шанс.
-Трябва да го направите сега“, добавих аз. Не можем тук да го докараме,а камо ли от Лондон?.Там ще бъде още по-трудно, освен това не е факт, че той ще се скрие там. Той може да сменя страната си на пребиваване поне всяка година и ще ни трови живота с десетилетия. Трябва да се справите с него сега. В противен случай ще отнеме много време. Не искам това.
Представях си, че животът ми до края на дните ми ще бъде същият като миналата година и разбрах, че съм готова на всичко, стига това да не се случи! Да няма повече отвличания, повече очаквания за ужасен край, повече див страх за децата ми. Искам сигурност, увереност в бъдещето, просто щастие.
-Съгласна съм да подпиша“, казах аз. - Ако имаме късмет и изчислите всичко правилно, тогава той дори не трябва да стига до офиса. Всичко зависи от начина на подготовка.
— Има смисъл — с мъка се съгласи Руслан, но погледна внимателно брат си. Ние сме двама, той е един. Вече имаме предимство. Но Маре е опасен противник, трябва да го вземем в предвид. Какво ще кажеш?
Звярът нажежаваше ситуацията,като печелеше още време.
— Не искам да рискувам — реши той. - Бременна е... Разбира се, че не ти пука! В крайна сметка тя не е бременна от теб.
-Просто не искаш да рискуваш наследството,което можеш да спечелиш,чрез нея.
— Млъкни, Руслан — сопна се той и хищно изви устни. -Ти вече рискува веднъж.А на мен ми се наложи лично да я израждам.
-Спрете“, помолих аз, знаейки, че е безполезно, но наистина бях твърде уморена, за да издържа още една битка. -В противен случай ще се обадя лично на Маре и ще му дам всичко. Измислете как да го премахнете и аз ще го примамя. Така ще е по-добре за всички ни.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/493
Преводачи: Sheba
Готово: