Глава 28
- За какво? – попита Руслан.
Сега и за това ли трябва да докладвам? Замълчах. Звярът примижа, но аз не трепнах. Това е съвсем невинно желание.
— Добре — тихо каза той. -Поговорете, момичета.
Когато всички излязоха от стаята, аз погалих Голди и се усмихнах на сестра си.
Не знаех, че ще бъде така.
Че ще седим заедно с Корина, ще се усмихваме, и няма дабъдем врагове.
— Благодаря ти — каза Корин. Не беше задължена да ме спасяваш.
- Аз ти обещах.
— Обеща, но… — тя погледна настрани. -Знаеш ли, мисля, че ние с теб няма да се разбираме. Казаха ми, че си израснала в нищета, по бедните квартали... Като дивачка. Извинявай.
-Недей съжалява, така е.
-Баща ми за всичко е виновен. Мислех, че считаш, че сме врагове. И се радвам, че не е така.
Усмихнах се тъжно, спомняйки си миналото. Появата ми в Авалон, братята, първото разкритие за произхода ми, снимката на баща ми и сестра ми.Гледах я и не вярвах, че принадлежа към рода Девин. В края на краищата аз мислех по същия начин: те ми изглеждаха непознати и врагове, а не семейство.
- И се радвам. Трябва да ви кажа нещо. Затова помолих всички да излязат, това е наше семейно дело.
Корина,както приятно се усмихваше през цялото време,изведнъж помрачня.
- За какво говориш?
-Искам да ти отстъпя наследството си. Давам ти корпорацията на Девин.
- Шегуваш ли се?
Поклатих глава.
Сериозна съм, както никога досега. Всъщност не исках това наследство, не се виждах в ръководството на концерна и нямам подходящо образование или дори представа как се управляват такива организации. И в Лондон, като теб, не съм учила.
- Ще ти помогнат...
Това е, което искам да избегна. Знаеш ли, не искам да си блъскам мозъка, да ме обичат заради наследството на баща ми, а не заради самата мен Не съм готов за такава отговорност. Винаги съм имала други мечти.
- Какви?
Обърнах се, втренчена в пространството.
- Искам да шия.Ще отворя модна къща.
Да обичам, мен също, да придобия семейство. Имах много мечти. Корпорацията Девин не само не беше включена в този списък, но и ме накара да се съмнявам във всичко останало. Кой наистина ме обича? Просто така, не за пари, влияние или отмъщение, а за това, че съм аз Лилия и съм такава.
— Все още не разбирам — поклати глава тя. Доброволно ли се отказваш от всичко?
-Дда Децата ми също не трябва да наследяват нищо. Не искам никой да се възползва от това.
Сигурно няма да ме разбере. Тя не е и на осемнадесет, Корин е дете. Тя има книжни представи за любовта, истинските чувства и чистата романтика живеят в тях. И аз, вълче от бедните квартали, трябваше да опитам в собствената си кожа- плодовете от любовта на силните в този град. Сега искам да знам дали любовта им е била истинска.
Опитам да обясня на сестра ми как реалността се различава от приказката.
— Щом така искаш — неочаквано се съгласи тя.
- Утре ще отидем при нотариуса в града. Не казвай на никого за това. И така, че след регистрацията на никой да не му хрумват лоши мисли ... Ще съставим завещание, според което корпорация Девин ще премине на твоите деца или на благотворителен фонд за защита на дивите животни, ако нямаш поколение. Но не на мен и не на племенниците ти.
Корина кимаше на всяка дума. Мисля, че тя разбра защо направих това. Че искам да я защитя.
- Съгласна съм. Но място в борда винаги ще те чака, ако промениш решението си. И ще ти плащам месечна компенсация от приходите на фирмите. За твоите мечти. Модна къща и всичко останало. Наистина ли можеш да шиеш?
-Не съм завършила обучението си, но умея.
Корина се усмихна тъжно.
-Искаш да провериш своите мъже?
Мдааа, тя от сега е много по-умна от мен, дори и да имаше само ограничен затворнически,жизнен опит и книгите, но мозъкът й е по-качествен от моят. Интелектуалка.Тя ще се справи отлично.
Преглътнах, усещайки болката в гърлото си.
-Искам да знам дали изобщо съм нужна на някого?“, признах аз.
Бях отвлечена, защото съм дъщеря на Девин. Отначало това засягаше както Звяра, така и Руслан. Докато не ме опознаха, бяха единни в стремежите си.По-късно дойде и разделянето. И двамата имаха нужда от това шибано наследство.
А аз искам да бъда обичана.
Мен!
Искам да знам, че момичето, което яде портокали с кората, е най-важната. Тази,която е събирала сладките трошички от пода. Всъщност аз се влюбих. Не за това колко пари, влияние и власт имат, а за това какви са като личности. Всичко, което искам е взаимност.
Но първо, откровеност.
И любовта ми няма значение. Истината преди всичко. Ако надеждите ми са разбити, нека ме наранят, но няма да живея в илюзии и измама. И ако греша и за двамата, предпочитам да летя с Корина до Лондон и да започна нов живот там.
Ако сгреша, ще ме пуснат да вървя накъдето си искам.
Те сами ще ме напуснат, ако искат само наследството. Те ще ме изгонят от ,,Авалон'' точно както някога бях докарана тук. И между тях отново ще цари мир.
А ако не…
Ако не, ще остана с този, който ме обича. Защото… мисля, че ги обичам и двамата, просто по много различни начини.Звярът е моята първа любов, моята мечта, моето щастие. Много мъка ни свързва с Руслан. Но понякога душевната, обикновената скръб държи заедно по-силно от радостта.Особено ако тестовете са преминати с достойнство. Това също е любов. И не знам кой е правилният човек, но знам кой е по-силен.
Така че искам да се изправя пред истината. Дори тя да ми се озъби.
Предпочитам да изгоря, отколкото да повярвам на лъжа.
— Разбирам те — отвърна Корина. - Утре тръгваме. Някакви идеи как да го направим дискретно и след това да ги поставим пред свършен факт?
Не, определено е по-умна.
- Ще кажа, че отиваме да видим нашите притежания. А в кантората на бащата ще подпишем документите при нотариус. Освен това искам да те предупредя...
Извърнах очи.
- Продължавай, Лили.
-Ти може да си следващата цел.
-Не се безпокой, знам, че има търсачи на съкровища, които сънуват и гледат как да се оженят за мен. Няма да се омъжа преди двайсет и пет. Така каза и баща ни и аз клоня към същото. Ще бъде по-добре да се върна в Лондон веднага след като подпиша договора -на самолета на баща ни. След шест месеца имам рожден ден, ще стана пълнолетна. Но ако някой иска да се ожени за мен, първо ще го обсъдя с теб.
- С мен?
— Ти си моята по-голяма сестра — усмихна се невесело тя. - И постъпките ти ме карат да се уча от теб..
Да, аз съм тъжен приме за всички ни. Стиснахме си ръцете.
Представям си гнева им, когато разберат. Но аз точно това искам - истинските им чувства на показ. Искреност. Любов или омраза, но от дъното на сърцето.
На вратата се почука. Всичко е ясно, време е да се върнем на сцената.
-Мина много време, момичета“, каза Звярът, а очите му проблясваха върху недокоснатите сладкиши и чай. - Всичко наред ли е?
Разговорът беше сериозен, не отпих глътка, но забравих за тортите. Той дори повдигна вежди от изненада.
-Съжалявам, боли ме главата“, усмихнах се на Звяра. „Разбира се… Корина и аз вероятно ще отидем да си почиваме. Денят беше тежък.
- Добре, момичета.
Когато си тръгвахме, забелязах внимтелният поглед на Руслан. Надявам се, че не е подслушвал стаята? Едва ли, разбира се. Те сами обсъждаха всичко тук, не се нуждаят от компрометиращи доказателства за себе си. Корина остана в малката стая отсреща, а аз отидох в своята стаята. Мислех, че ще се въртя дълго, но бързо заспах. Дори не чух как Звярът се върна в леглото ни.
Сутринта се събудих с усещане за тежест отстрани и топъл гръб. приповдигнах се и се обърнах: Звярът спеше отзад и беше хвърлил ръката си собственически върху мен. Седнах и потърках лицето си. След вчерашния ден се почувствах съкрушена,разбита...От изпаренията от хъркането на Кирил замириса на алкохол - порядъчно празнуваха вчера. Руслан пиеше, вероятно защото скоро ще трябва да се върне в затвора, за да продължи да излежава присъдата си.
- Къде отиваш? — промърмори сънено по-младият брат.
- Искам да отида в града.
- За какво?
-Нека да разгледаме щаб-квартирата на баща ми със сестра ми и да отидем да пазаруваме, ще купим дрехи.“
— Вземи моята картат — промърмори той неразбираемо във възглавницата си.- Купете си подаръци от мен
Усмихнах се и пригладих светлата му коса. Ако знаеше защо отивам там, нямаше да бъде толкова добър. Корина вече беше станала - тя погледна от стаята веднага щом излязох в коридора. Тя има навика да става рано.
-Добро утро“, усмихна се тя въпросително, сякаш питаше дали наистина е добре.
— Ще закусим в града? – отговорих и слязохме на първия етаж.
Руслан, очевидно, също е празнувал през нощта. Влязохме в града с охрана. Бях малко нервна, но Корина изглеждаше спокойна. Знае как да не показва емоции. Излязохме от колата с бодигардовете. Чудя се дали можем да се отървем от тях?
Днес нямаше толкова много хора, но журналисти дежуриха на улицата в търсене на сензация - ами ако имаха късмет? Бяха умело отрязани от мен. Този път не се качихме в заседателната зала, а в личния кабинет на баща ми. Корина, както се оказа, беше идеално ориентирана тук.
- Кабинетът на татко.
Беше толкова просторно и шикозно,че ахнах. Скъпи мебели, антики. Пазачите останаха пред вратата, а аз и сестра ми се спогледахме.
- Ти нямаше време да организираш всичко? Повикай някой да нипомогне- предложи Корина.- Ще извикаме нотариус чрез нея.него-така ще е по-безопасно,защото телефоните ни със сигурност се подслушват..
Потърсих бутона за повикване на персонала. Корина показа къде, под масата. Можеше да се натисне с коляното.
Секунда по-късно надникна вчерашната асистентка. Изглеждаше толкова свежа и професионална, че й завидях.
— Донесете ни кафе — помолих. И се обадете на нотариуса. Има ли копие на документите, с които лекарите са установили смъртта на Маре? А тук подписахме три екземпляра.
- Да, държаха се в каса, но... Сега вече не са необходими, нали?- тя тактично намекна за смъртта на Маре.
Донесете ми електронно копие. Не информирайте никого.
Тя кимна и излезе.
— Мислиш ли, че няма да каже на пазачите? Попитах.
- Тя?- Корин повдигна подигравателно вежди. -Тя определено не. Повярвай ми, това момиче е гроб. Тези, които не можеха да си затварят устата, бяха уволнени от баща ни.
Няколко минути по-късно кафето беше на масата, до него имаше флашка с документи. Включих я в компютъра и отворих документа, за да изтрием Маре и да напиша името на Корина. Членове на борда също полетяха в коша. Нотариусът дойде дори по-бързо, преди даже да бях свършила Беше сивокос мъж в костюм, който приличаше на гробар.
-Искам да прехвърля корпорацията на сестра си“, казах аз, „и да се откажа изцяло от моя дял, при определени условия.
Изброих всичко, за което се разбрахме предния ден. И десет минути по-късно пред мен лежаха коригирани и готови документи, които трябваше само да подпиша.
— Исторически момент — въздъхна Корина.
Бях напълно съгласна с нея.
След като поставих подписите си, дадох една купчина документи на Корина, другата отиде на съхранение при нотариуса, а третата взех за себе си и се разделихме доволни от направеното. Преди да се сбогуваме със сестра ми, отидохме да закусим в едно кафене.
-За тях ли го взе? — попита тя за документите, подредени на масата.
Вече се бях справилас пълнени палачинки и пила кафе. Ръцете ми трепереха, когато си представях как ще им кажа това... Това е то да се изправиш пред истината.
- Да Ще им ги покажа, за да са сигурни.
- Ще си допия питието и отивам на летището. Ще летя с бащиният самолет до Лондон, след кацането ще се обадя.
-Благодаря ти.” Прегърнах сестра си за довиждане.
Сбогувахме се топло, извиках й такси.Връщах се в клубът притихнала преди бурята. Дори не се страхувах от емоциите им. Страхувах се от истината.
Намерих момчетата в частна стая, където вчера. Влязох стиснала купчина документи на гърдите си. Сърцето ми биеше като лудо. Руслан се канеше да си тръгва, хвърли ми поглед, допи чашата си с коняк и я остави шумно на масата. Звярът, излежавайки се, седна на дивана От там се втренчи в мен,заедно с Голди.. За първи път забелязах, колко си приличат с леопарда.
- Доволна ли си от покупките си? - попита той.
-Аз ще се заема с делата си“, Руслан ме заобиколи и се насочи към вратата.
-Имам нещо да ви кажа.-Сведох очи. - Останете и двамата. Важно е.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/496
Преводачи: Sheba
Готово: