Глава 29
Гледаха ме и чакаха продължението.
И двамата са предпазливи и подозрителни. Братята знаеха, че разговорът ще бъде труден. Руслан пръв наруши паузата:
- Какво искаш да кажеш?
Разгледах ги един по един и се опитах да предположа как ще реагират на новината.
Руслан... Ще се прави ли, че не е чул нищо? Ще фалира ли?
Звярът ще каже - "Как можа, принцесо?"
Не знам
Това е най-големият проблем.
Не знам
Много пъти съм мислила за това. Опитах се да подредя обърканите си чувства.
Не знам какво чувствам.
Не знам кого и как обичам. И двамата оставиха незаличима следа в душата, сърцето и живота ми. Означаваха много за мен. Избрах Звяра със сърцето си. Но в същото време разбрах, че ако всичко се беше оказало поне малко по-различно, не е факт, че бих направила този избор.
Това е най-лошото.
Спомних си произхода на чувствата си към него. Той беше силен, но в същото време ласкав с мен. Но разбирах, че това е само маска, илюзия, а Звярът беше много опасен човек, садист и с проблемна психика. Влюбих се в него, защото пръв ме нахрани до насита и не искаше нищо в замяна, както би направил друг мъж. Въпреки че можеше,просто да ме принуди. Но той не го направи. Затова го обикнах пръв. Но искам да избирам съзнателно, а не от последствията от осакатеното си детство
В същото време Руслан също не е моят искрен избор, разбирам това. Нашите чувства започнаха след раждането на детето - след общото ни нещастие. И наистина не разбирам откъде са дошли. Може би нашият първороден син беше циментиращата връзка. Тези силни чувства, които ме подлудиха след неуспешното и тежко раждане. И по ирония на съдбата никой от целият свят не можеше да ги сподели с мен , освен Руслан. Защото е баща. Той преживя същото като мен.
Обичам и двамата. Аз не мога да направя нищо.
И завинаги ще съм свързана и с двамата – чрез нашите деца.
Много ме боли. Трудно е.
Те са моето семейство.
Придобивайки едно, губя друго, а не искам да е така. И това не касаеше леглото и секса, а усещането за единство, общност, където сме заедно и се разбираме. С чукането беше даже по-лесно.
Жалко, че всичко накрая се сведе по този начин: разкъсвам се между двамата.
-Дадох корпорацията на сестра ми. Безвъзвратно. Отказах се от моя дял и всички права.Вече нямам нищо.
Казах всичко, което можах, и подадох купчината документи.
Вземете ги.Разгледайте ги.
Отново ме обзе трепет. Но погледнах в очите и на двамата. Ограбих им всичко, с което се бореха през последната година и половина.
- Шегуваш ли се?- Звярът попита пръв. Недоверчиво, с подигравка, сякаш се надяваше, че това е истинска шега. — Някакъв вид глупава женска проверка, принцесо?
Той взе купчина листове и прочете редовете.
— Не, вярно е — каза Руслан. - Погледни я в очите.
Наистина имах неописуем вид. Сякаш погребвах любовта си в затворен ковчег, но понеже се беше така осукала с реалността- се налагаше да положа в него и двете.
Хартиите паднаха от ръцете на Звяра. Той ме погледна шокирано и въздъхна неясно:
- Къде е тя?..
— Излетя за Лондон.
— Какво, по дяволите, принцесо? - болеше от погледа му. Така невярващо гледат самоубийците и чулите смъртоносна диагноза - шок и неверие. — Спасявахме твоето наследство, за да може сестра ти да получи всичко? Нима всичко беше напразно?
Тресеше се от гняв.
Имаше право да се ядосва и аз го разбирах. Само дано и той го направи.
-Не искам да бъда използвана.
Звярът се обърна, притискайки ръка към зъбите си. Никога не съм го виждал такъв. Той стоеше настрани, скривайки лицето си от мен, за да не видя емоциите му. Раменете му трепереха, сякаш го биеше от ярост. Той не просто така е получил прякора си.
-Знаех си, че ще ни сервираш нещо подобно“, каза Руслан.
- Толкова ли си спокоен? — изкрещя му Звярът. -Тя ни захвърли без нищо!
-И без това нямаше да получим нищо, братко“, потупа го Руслан по рамото.
Не знам дали от фамилиарния жест или от мен, той свали ръката му и бързо излезе от стаята, без дори да каже нищо накрая.
Руслан се приближи до мен.
Руслан се приближи до мен.
Той наля още половин чаша уиски и го плисна по стените.
-Страхотна си — усмихна се той. - По-умна си, отколкото изглеждаш.
- Какво мислиш? – попитах през сълзи, но със спокоен тон. Подготвих се за всякакви реакции.
-Не ме интересува, Лили. Наслаждавам се на последните дни на свободата си. Имам договор с шефа на полицията. Утре ще ме арестуват и ще ме върнат в затвора. Така или иначе нямаше да получа нищо. Вече се примирих с това. А на теб честито.
— А детето?
- Той ще остане при теб, ти си майка му. Ела в мезонета вечерта. Трябва да кръстим сина си, искам да имам време да го направя сам.
Сведох очи.
Мислех, че мога да го направя, но искам да вия. Е, знаех, че истината ще бъде трудна за смилане.
-И много разстрои брат ми. Това е всичко, което той е. Ще трябва да поговорите, така че вслушай се в съвета,който някога ти дадох за него. Приготви се да си спомниш какво казах за Кирил.
Допи уискито си на един дъх и се запъти към изхода. И той ли ще ме остави сама? Голди лежеше на дивана, а аз седнах до нея, прокарвайки ръка по топлата й глава.
— Ще избягаш ли и ти от мен? Май ме изоставиха.
Голямата котка се намръщи. Тя няма да избяга. Тя е също толкова заложник тук, колкото и аз. Притиснах нос към лицето й и изтрих горещите сълзи от бузите си.
Взех Голди на ръце и я приближих до себе си. Звярът се мотаеше някъде долу, бесен, но знаех, че ще имаме още един разговор, който ще реши всичко.
Около шест на вратата се почука. Бих искал да се надявам да е Кирил, но той просто щеше да я изрита.
- Да? — попитах, без да ставам и не вдигнах поглед от златисто-черната страна на полегналата Голди.
Руслан Ви чака долу. Той каза, че знаете за какво.
Точно. Време е да отида при детето. Изправих се с въздишка. Разплетох косата си и се облякох по-семпло: панталон и пуловер. Слязох. Музиката вече гърмеше в залите и отново нервите ме задрусаха: не бях виждала Звяра от сутринта.
- Къде е Звяра?- Попитах бодигарда.
— Както винаги, в самостоятелната стая.
- Кажи на Руслан да изчака. Ще бъда там след петнадесет минути.
Отидох там, исках да видя Звяра и все пак да получа нормален отговор от него: какво мисли той за постъпката ми. Даже не почуках, отворих вратата и това беше. Някъде една треска заседна дълбоко: страхувах се, че ще го намеря с друга, както някога го заварих с предишната му любима Алина.
Но сега той беше сам.
— Остави ме — сопна се той веднага.
На масата пред него имаше почти изпита бутилка уиски. Няколко кръгчета лимон в чинийка. Киселина и горчивина.Но не е това,което сега разяжда душата му.
-Не“,- рядко възразявах, но сега го сторих. - Искам да поговорим.
-Няма какво да си говорим, Лили! -Той не извика, само ме отряза.- Ти вече каза всичко. Всичко, което можа! Изчезни!
Той се извърна, сякаш не можеше да ме погледне. Но влязох и затворих вратата след себе си.
Толкова съжалявам.
Погледнах човека, когото обичах, по когото някога полудях, който ме спаси. Бременна съм от него - не му ли пука?
- Обичаш ли ме?
Тишина.
Разбирам, че е ядосан.
- Звяр, обичаш ли ме или не?
-Защото,аз те обичам и винаги съм те обичала! А ти се извръщаш от мен, защото не получи парите ми?
— Обичам те — каза той накрая. — Винаги съм те обичал, по дяволите! Разбира се, че те обичам!
Той ме изгледа ядосано. Погледът противоречеше на думите.
Има само една крачка от любовта до омразата и сега вярвам в тази глупава фраза. Ръката му мина под тениската. Звярът я повдигна до неравнте белези, които се оформяха в името ми.
Какво повече доказателство ти трябваше? И ти ме предаде,даде всичко на сестра си!
— Съжалявам — помолих меко. -Съжалявам, че го направих. Разбирам, че си ядосан, но ... не можех да направя друго. Ти ме отвлече. Отвлече ме по заповед на Руслан! Ти ме използва в плановете си. Жестоки планове, Кир. Просто исках да знам кое е истинско и кое не. Наистина те обичах...
- Ти развали всичко.
- Какво?
-Всичко, което беше между нас. Нищо не си научила, само си се объркала, Лили!
Усетих как кръвта се оттича от лицето ми.По дяволите! Всичко ли развалих? Не съм ли разбрала правилно? А Звярът изведнъж се успокои. Изпи още малко уиски и въздъхна. Погледна настрани.
— Съжалявам — каза той.
— Напускаш ли ме?- Едвам изцедих тези думи, не вярвайки.- Дали всичко е било измама?
— Какво по-точно, принцесо?
- Всичко. Това. Твоите подаръци? Твоите думи? Обещанията?Ти ме заведе на гроба на майка ми. Дали всичко беше преструвка?
- Не.Наистина много ми хареса. Обичам те. Ти си… вълшебно момиче, Лили. Сладка и забавна. Нямах такива преди. Всички онези кучки се опитаха да откъснат по някой по-голям залък от мен.
А за мен бяха достаъчни само две мили думи, нали? – попитах, преглъщайки сълзите си.
- Не плачи, скъпа. Няма нужда. Обичах те. Ти си необикновена. Но аз идвам от богато семейство. Жена ми трябва да има име и семеен капитал.
Ееее,това е то-всичкооо!
Имам чувството, че ме удари в лицето. Махай се, безродно, бедно копеле.
-Кирил,но…ти...какво? Имам име.
-И нищо друго зад него. Въпреки че имаше много. Ти избра да дадеш всичко на непозната, не на мен. Наистина ли си мислеше, че ще се преструвам, че всичко е наред? Не, принцесо.
Извърнах се, неспособна да издържа погледа му.
Как съжалявах,че не се съгласих да живея, забивайки главата си в пясъка. Бих купила семейство за капитала на баща ми, вместо доброволно да изтръгна сърцето си.
И все още си мислех, че лесно мога да преживея това.
Да, исках да дишам. Реших да проверя чувствата си - добре, проверих ги на своя глава. Представях си как някоя друга жена, именита и със семеен капитал, някой ден ще сложи воала. Ще върви ръка за ръка с него. Тя ще седне на този диван вместо мен.
-Аз няма никога да те предам.
— Тогава ще бъда нищо. Но аз няма да се оженя за теб, принцесо.
- А това, че съм бременна от теб... Нищо ли не означава?
- Означава много, но не променя нищо.
Разплаках се, отпуснах глава на облегалката на дивана, за да не вижда сълзите и унижението ми, въпреки че вече беше видял нещо друго... Усетих как Звярът ме гали по главата - също толкова нежно, колкото преди. И когато вдигна глава, очите му бяха студени.
- Толкова ли си отмъстителен?- Попитах.
Бих разбрала,ако това е отмъщение. Той наистина направи много за мен, но, оказва се, не за мен, а в името на бъдещата корпорация. Да победи и изиграе Руслан, да го заобиколи и да отнеме това, на което самият Руслан разчиташе.
Звярът поклати глава.
- Така е ,същото като твоето.
Погледнах надолу, задъхана от болка. За мен е ясно: полях го с кофа студена вода, той направи същото. Под дланта си усетих коляното му. Той се остави да бъде докоснат.
Трябва да спрем да се унижаваме и да се изправим.
- Ти осъждаше,Руслан,за същото?
— Руслан е приемно дете в нашето семейство. И роден син и осиновен никога няма да се сравняват. Ник може да се ожени за моята медицинска сестра, но Руслан не би позволил това на собствения си син. Осиновеният нямаше право да постъпва така с наследницата на Девин.
А ти можеше,нали? Е, какво пък? Получих силен шамар,но трябва някак си да го преживея.
-Искам да се прибера вкъщи“, прошепнах.
- Няма да те спирам. Винаги можеш да се върнеш тук. И винаги ще бъдеш моята принцеса. Майката на моето дете. Даже и за бъдещите ми. Но не и моя съпруга. Прости ми, Лилия.
Погледнах нагоре и очите ни се срещнаха.
Разбрах какво има предвид.
Ще бъда всичко за него, но не и жена му. Само наложница.
Защото тези, които мамят златните момчета, могат да предложат само това в замяна. Ще мога като Алена да скачам около него, да се осуквам, да лежа до него, дори да раждам деца, което на останалите не им е позволено, само че няма да мога да му бъда равна.
Защото аз го прецаках в плановете. И той ми отвърна със същото.
Но той все още ме обича, разбира се. И ще си позволи да е така.
Звярът обхвана лицето ми в ръцете си и избърса сълзите ми. Погледнах в това необичайно лице, красиво със своята твърда красота, и изведнъж осъзнах какво се опитваше да ми обясни Руслан. Кирил имаше любими и фаворитки,бременни от него и преди. Руслан го покриваше. Звярът клейми робините си, лягаше и с други жени и избра мен, защото от самото начало знаеше, че съм от Девинския род и се влюбих страстно в него.
Повдигнах се и се облегнах на дивана.
-Вземи охрана, не бъди сама“, каза той на раздяла, сякаш все още бяхме заедно, само че сега бях в новото качество на негова наложница. -Ще се върна след ден-два. Когато мога да говоря спокойно. Ти си майка на детето ми, това е важно за мен. Вече не искам да обсъждам твоите глупави лудории.
Излязох от стаята в такова състояние, сякаш бях прегазен от влак. Напразно отидох преди срещата с Руслан. Не бях на себе си. Бледа кожа и насълзени тъмни очи. Не можех да изглеждам добре ,ни с плискане на вода или с грим.
Просто седях на задната седалка на колата и не отговорих на въпроса на Руслан:
- Ще тръгваме ли?
Да назовем сина си.Да си взема сбогом и с неговият баща.Да се върна с детето и както съм бременна- в апартамента на майка ми.
Оказа се, че никой не ме е обичал достатъчно, за да ми прости и да приеме дъщерята на Девин без наследство.
Но...ще го преживея.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/497
Преводачи: Sheba
Готово: