Thraxas Under Siege / Траксас под обсада

Immediately a discussion starts up about the value of traditions in the life of the city. Lisutaris and Samanatius weigh in, as does Coranius. Everyone seems to have an opinion apart from Tirini Snake Smiter, who looks bored, and busies herself in front of a small mirror. Makri wades into the conversation, arguing quite spiritedly with Samanatius over some point of history. Samanatius listens, then counters her argument. Lisutaris puts forward a different point of view and Cicerius tells them they're all wrong. In no time at all facts and opinions are flying round the table covering everything from the traditions of hospitality in far-away Samsarina to the ancient ethics of the Orcish warrior class.
0Веднага започва дискусия за стойността на традициите в живота на града. Лузитания и Саманаций се включват остро, както и Кораний. Изглежда, че всеки има мнение, освен Тирини Змиеубийцата, която изглежда отегчена, и се занимава пред малко огледало. Макри се включва в дискусията, спорейки доста ожесточено със Саманатий за някакъв момент от историята. Саманатий слуша, след което оборва нейните аргументи. Лузитания излага различна гледна точка и Цизерий им казва, че всички грешат. За нула време всички факти и мнения летят около масата, обхващащи всичко - от традициите на гостоприемството в далечната Самсарина до древната етика на оркските войни.
What with the malady, Deeziz's spell and the thazis, the greatest Sorcerer in the west is once more out of commission. She falls asleep as we drift away from the shore. I haul both Lisutaris and Makri into the small cabin, cover them with their cloaks, and go back on deck, looking towards Turai. Flames and smoke tower over the Palace and dragons still swoop down from the sky. I let the boat drift with the current, and I wonder if I'll ever see the city again.
0С болестта, заклинанието на Диезис и тазиса, най-силната магьосница на запад отново е извън строя. Тя заспива, докато се отдалечаваме от брега. Занасям Лузитания и Макри в малката каюта, покривайки ги с наметалата си, и се връщам на палубата гледайки към Тюрай. Пламъци и кула от дим се издига над двореца, а драконите все още се носят от небето. Оставям лодката да се носи по течението и се питам дали някога отново ще видя града.
I gaze towards the shore. Maybe I'll come back with her, and help chase the Orcs. Or maybe I'll just keep going till I reach the furthest west, and see if anyone there needs an Investigator. The way I've been feeling about Turai recently, just keeping going doesn't seem like such a bad option.
0Поглеждам към брега. Може би ще се върна с нея, и ще помогна да преследва орките. Или може би просто ще продължа докато достигана най-отдалечената точка на запад, за да проверя дали някой там няма нужда от детектив. Начинът, по който чувствам Тюрай напоследък, не предполага това да е чак такъв лош вариант.
"When I get my strength back," she says grimly, "I'll come back and chase those Orcs all the way to the mountains."
0- Когато възвърна силите си - казва тя мрачно. - Ще се върна и ще преследвам тези орки по целия път чак до планините.
I hand the sorceress my thazis pouch. She rolls herself another stick.
0Подавам на магьосницата, кесията си с тазис. Тя си свива още една пръчица.
"More thazis," she mutters. "I want more thazis."
0- Още тазис - мърмори тя. - Искам още тазис.
Lisutaris lies down on the deck.
0Лузитания лежи на палубата.
Lisutaris snaps her fingers and we begin to drift out to sea. The dragon turns its head towards us but doesn't follow. Dragons are not keen on flying over water.
0Лузитания щраква с пръсти и ние започваме да навлизаме навътре в морето. Драконът обръща глава към нас, но не ни следва. Драконите не желаят да летят над вода.
"Use a spell," I scream. "Get us out of here."
0- Използвай магия - крещя аз. - Разкарай ни от тук.
The dragon, flapping its wings languidly, appears over the city walls, heading our way. A small boat heaves into view. A tiny fisherman's craft, with one sail. I sling Makri over my shoulder again and splash through the water towards it, flinging her over the side then climbing in myself. Lisutaris can't make it over the edge and I have to haul her in. The dragon is getting ominously close.
0Драконът, пляскайки с крилете си, се появява над градските стени, политайки по пътя към нас. Издърпаната лодка вече се вижда. Това е малка риболовна лодка с едно платно. Отново повдетгам Макри на рамото си и тичам през водата към нея, хвърлям я през борда след което се изкачвам и сам.
Лузитания не може да стигне до ръба и трябва да я вмъкна. Драконът се приближава зловещо.
"Good. So is a dragon."
0- Чудесно. Както и дракона.
"The boat is coming."
0- Лодката идва.
Lisutaris snaps the book shut, and utters a few words, a spell of bringing.
0Лузитания затваря книгата и изрича няколко думи - заклинание за пренасяне.
The Mistress of the Sky flips over the pages while I light the book with my illuminated staff, trying not to make it to bright for fear of attracting attention. There's no saying that a dragon won't suddenly decide to practise its fire-breathing technique on the hopeless survivors who throng the beach.
0Господарката на небето прелиства страниците, докато осветявам книгата със светещия си жезъл, опитвайки се да не бъде много ярко от страх да не привлека нежелано внимание.
Никой не е казал, че на някой дракон изведнъж няма да му хрумне да потренира техниката си за бълване на огън върху нещастните оцелели, които се тълпят по плажа.
"Of course," she says. "I'm a Sorcerer. I do spells. Let me see that book."
0- Ама разбира се - казва тя. - Аз съм магьосник. Правя магии. Нека да видя тази книга.
I take out some thazis from my bag. It's still fresh and green. Lisutaris's eyes light up and she rolls a thazis stick with nimble dexterity. Without even thinking about it she mutters a word, causing the stick to light, and inhales deeply.
0Изваждам малко тазис от чантата си. Все още е свеж и зелен. Очите на Лсветват светват и тя си свива пръчица от него с неочаквана сръчност. Без дори да се замисли за това, тя промърморява дума, предизвикваща края на пръчката да припламне и вдишва дълбоко.
"Could you make an effort? I've just dragged you from the Avenging Axe to the beach via a sewer. The least you could do is remember a simple spell. Here."
0- Би ли могла поне да положиш усилия? Току-що те извлякох от възмездяващата секира до плажа през канализацията. Най-малкото, което можеш да направиш, е да запомните обикновено заклинание. Ето.
I explode with exasperation.
0Избухвам от раздразнение.
"I can't read it."
0- Не мога да го прочета.
I drag my old, out-of-date grimoire from my bag. Most of the spells in it I could never use and the few that I could are no good in the circumstances. Maybe the head of the Sorcerers Guild can make something of it. I thrust the book at her. Lisutaris looks at it hopelessly.
0Измъквам от чантата си стария, остарял гримоар. Повечето магии в него никога не бих могъл да използвам, а няколкото, които мога, не са добри при сегашните обстоятелствата. Може би главата на Гилдията на магьосниците може да измъкне нещо от него. Тикам книгата към нея. Лузинания го гледа безнадеждно.
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 31 октомври 2017 (720 дена)
Дейност:
3110 версии на превод с общ рейтинг 0
14 коментара