Вилорп

Thraxas Under Siege / Траксас под обсада

→Makri shakes her head.
0Макри поклаща глава.
→"Didn't she even give you a hint?"
0– Поне нещо намекна ли ти?
→"I don't know. She collapsed before she could tell me."
0– Не знам. Строполи се преди да ми каже.
→Makri shrugs.
0Макри свива рамене.
→"What did Hanama want? Is it something I should know about?"
0– Какво искаше Ханама? Дали е нещо, за което трябва да знам?
→I'm not thrilled at the prospect of the Deputy Consul of Turai entering my only private room, not least because it's even more untidy than my office. I get the strange feeling that I'm back in the army and my personal kit is about to be inspected by an officer. I start to bridle. One comment about the state of my rooms and I'll sling them out. Chiaraxi accompanies them into the bedroom. Gurd has gone back downstairs, leaving me alone for the moment with Makri, apart from Hanama, who's sleeping under the influence of some medicinal draught. Even so, I draw Makri to the far side of the room and talk to her in a low voice, careful lest Hanama should overhear. You can't trust an Assassin, even a sick one.
0Не съм очарован от възможността заместник консулът на Тюрай да влезе в единствената ми лична стая и не само защото е по-разхвърляна и от кабинета ми. Получих странното усещане, че се връщам в армията и моя личен комплект предстои да бъде проверен от офицер. Почвам да се самонавивам. Само един коментар за състоянието на стаите ми и ще изхвърля всички. Чааракси ги води до спалнята ми. Гурд се връща надоли оставяйки ме за момент сам с Макри, ако не броим Ханама, която спи под влияние на лечебните отвори. Въпреки това дръпвам Макри чак до отсрещната стене на стаята, и я разпитвам шептейки да не би Ханама да ни чуе. Неможеш да имаш вяра на убиец, дори да е болен.
→"In the next room."
0– В съседната стая.
→"There is more than one victim? Where is Lisutaris?"
0– Има повече от един заразен? Къде е Лузитания?"
→"I have had the malady," he says, and sweeps past me. His assistant, Hansius, doesn't look quite so comfortable in the presence of disease. Cicerius is surprised to see Hanama lying on the couch. I'm not certain if he recognises her. Asleep, she looks more child-like than ever. Not at all like a woman who once killed an Elf lord and an Orc lord both in the same day, and a senator as well, as Hanama is reputed to have done.
0– Аз съм карал болестта – имформира ме той дакото минава покрай мен. Неговият асистент, Хансий, не изглежда щастлив в компанията на толкова болни. Цизерий изглежда изненадан като вижда Ханама легнала на дивана ми. Не съм сигурен дали я познава. Докато сти прилича на детенце повече от всякога. Въобще не прилича на жена, която някога е убила елфски господар и оркски властелин, а и един сенатор, както твърди мълвата за Ханама.
→Deputy Consul Cicerius hurries down to Twelve Seas as soon as he receives my message. I haven't yet informed Prefect Drinius. I'm on bad terms with our local prefect and will leave it to Cicerius to do what's necessary. When Cicerius arrives I'm hesitant about actually letting him in my office. The way things are going I'm half expecting him to plummet to the floor the moment he enters.
0Заместник консулът Цизерий доста бързо слиза към Дванайсет морета след като получава съобщението ми. Все още не съм инфоримирал префекта Дриний. Не съм в особено добри отношения местният префект и предпочитам Цизерий да се оправя, както прецени. Когато Цизерий пристига ми минава мисълта дали и той няма да остане в кабинета ми. Както са тръгнали нещата няма да се изненадам, ако и той се строполи на пода ми в момента в който влезе.
→Chapter Six
0Шеста глава
→No one is listening to me. I take out a bottle of klee and drink a good shot, shuddering as it burns my throat. Now I've got a sick Sorcerer in my bedroom and a sick Assassin in my office. I shake my head, and wonder how it can possibly have happened. It's not like these people don't have homes of their own where they could be ill.
0Никой не ме брули за слива. Вадя ботилка кли и отпивам здрав гълток, потрепервам докато изгаря гърлото ми. Сега имам болна магьосница в спалнята и болна убийца в кабинета си. Поклащам глава и се чудя как можа де се случи това. Не е като тези хора да си нямат собствени домове, където да си боледуват.
→"How can Hanama be my guest? I don't even like her. Ask anyone."
0– как може Ханама да ми е гост? Аз до ри не я харесвам. Питай който и да е.
→"I refuse to let you cover Hanama with my blanket," I protest, but it's useless. Makri is already fetching it.
0– Забранявам да покривате Ханама с моето одеяло – протестирам аз, но напразно. Макри вече я завива.
→"Bring a blanket," she instructs.
0– Донесете одеяло – нарежда тя.
→It's hopeless. Chiaraxi is already busy with her herbs.
0Безнадеждно е. Чааракси вече се е заела с билките си.
→"She's not a guest. She just barged her way in here."
0– Тя не е гост. Тя просто нахълта тук.
→"No one in Turai can refuse aid to a sick guest," says Chiaraxi.
0– Никой в Тюрай не може да окаже помощ на болен гост – казва Чааракси.
→"Couldn't you get sick somewhere else? You're not staying here. I refuse to allow it."
0– Не можа ли да се разболееш другаде? Не може да останеш тук. Не разрешавам.
→Chiaraxi and Makri ignore me. Hanama is laid on my couch. Sweat pours from her forehead and her breath comes in heavy gasps. I glare at Hanama.
0Чааракси и Макри ме игнорират. Ханама е просната на дивана ми. По челото й избива пот и започва да диша с хрипове. Гледам обвинително Ханама.
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 31 октомври 2017 (2375 дни)
Дейност:
3110 версии на превод с общ рейтинг 50
14 коментара