Вилорп

Thraxas Under Siege / Траксас под обсада

→"Take my carriage," says Astrath.
0– Вземи файтонът ми – казва Астрат.
→"Can you find me a landus around here?"
0– Дали може да се намерят носилки наоколо?
→I rise, finish my goblet of wine, and throw my cloak around my shoulders in double-quick time.
0Изправям се, довършвам бокала с вино и се загръщам с пелерината си възможно най-бързо.
→"Quite sure."
0– Достатъчно сигурен.
→"Are you sure?"
0– Сигурен ли си?
→"Because she's heading that way right now."
0– Защото се е насочила точно натам в момента.
→"Why?"
0– Защо?
→"Then you'd better get back to the Avenging Axe immediately," says Astrath.
0– Тогава незабавно се връщай във Възмездяващата секира – настоява Астрат.
→"She is."
0– Такава е.
→"And she's a killer?"
0– И тя е убиец?
→"That's right."
0– Баш.
→"Did you say these were from Sarin?"
0– Каза, че тези неща са на Сарина?
→Astrath hurries back into the room. I'm considering asking him straight out, man to man, if he really doesn't have any beer in his cellar, but he appears to be agitated and waves me quiet.
0Астрат се връща отново в стаята. За момент се замислям дали да не го попитам да ми каже мъжки дали наистина няма бира в избата си, но той изглежда развълнуван, и направо минава на въпроса:
→The servant leaves me to my wine. I pick up a magical text from a shelf and flick through it. It's a standard work, nothing too advanced, which doesn't mean there aren't plenty of spells in it I've never heard of. They had this book in class when I was an apprentice, yet I'd swear I've never seen most of the spells before. It shows how little attention I paid.
0Прислугата ме оставя сам с виното. Вдигам едина магическа книга от рафта и я разлиствам. Това си е стандартна разработка, нищо прекалено напреднало, което не значи, че не е пълен с много заклинания за които чувам за пръв път. Когато бях чирак имах достъп до това издание, но мога да се закълна, че никога преди не съм виждал повечето от те заклинания. Това е показателно колко внимание съм му обърнал.
→I look her in the eye but she stares straight back at me, unflinching. Eventually I have to make do with a few pastries and a small bottle of wine. According to the servant—rather a harsh-faced woman, now I think about it—Astrath is not currently holding any beer in his cellar.
0Поглеждам го прав в очите но тя продължава гледа в една точка без да ми обръща внимание. В крайна сметка ще трябва да оцелея само с няоколо сладкиши и малката бутилка вино. Според прислугата — сега като се замисля една жестока жена — ми съобщава, че Астрат няма никаква бира в избата си.
→"I'm afraid we finished the last of them yesterday."
0– Боя се, че вчера сервирахме последните.
→"Anything in the way of spicy yams?"
0– Някакъв шанс за овкусени сладки картофи?
→A likely story. The servants are no doubt being economical with their master's household goods, possibly figuring that if they have to get through a winter on short rations, they're not about to share the supplies with a rather large Investigator.
0Достоверна история. Слугите без съмнение икономисват от каквото успеят и ако преценят, че ще се наложи да и изкарат зимата с намалени порциони без съмнение няма да са склонни да споделят с един трътлест детектив.
→"I'm sorry, sir, that's the last of our supply."
0– Съжалявам господине, това бяха последните ни запаси.
→"You did hear Astrath saying to bring me whatever I wanted?"
0– Нали чу, че Астрат каза да ми се дава каквото поискам?
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 31 октомври 2017 (2380 дни)
Дейност:
3110 версии на превод с общ рейтинг 50
14 коментара