Вилорп

Thraxas Under Siege / Траксас под обсада

→"Maybe it's comfortable as caves go."
0– Може да си падат нещо пещерняци.
→"They are real," says Dandelion, and looks surprised that I can possibly doubt it. "Why do you think the dolphins love that cave?"
0– Те са истински – заявява Глухарче и дори изглежда изненадана, че мога да се съмнявам в това – Защо мислиш, че делфините обичат пещерата?
→I shake my head. Dragon lines are supposed to be mystical lines of power which cover the earth. Cheap charlatans, the sort who sometimes appear in the city before the Sorcerers Guild chases them out, tend to talk about them a lot. They promise gullible people cures for their problems if they walk along dragon lines, or dance on them, or whatever it is phoney mystics are recommending that day. It's all nonsense. They don't exist. Only people like Dandelion, who talk to dolphins and dabble in astrology, believe in them. Proper Sorcerers know they aren't real.
0Разклащам глава. Драконовите линии би трябвало да са мистични силови линии покриващи цялата земя. Евтините шерлатани, които понякога се появяват в града са склони да говорят много за тях, преди да бъдат изгонени от Магьосническата гилдия. Те обещават на наивниците, че ще решат проблемите си, ако ходят по драконовите линии или танцуват върху тях, или извършват каквито и да е мистични ритуали да са им хрумнали този ден. Това е глупост. Те не съществуват. Само хора като Глухарче, които говорят с делфините и се занимават с астрология, вярват в тях. Истинските магьосници знаят, че те не са истински.
→"There is. One of them runs right from the dolphins' cave through the Avenging Axe and up to the Palace."
0– Има. Една от тях минава право от пещерата на делфините през Възмездяващата секира и стига до двореца.
→"There's no such thing."
0– Няма такова нещо.
→I frown.
0Намръщтвам се.
→"The dragon line."
0– Драконовата линия.
→"The what?"
0– За кое?
→"It's very important," says Dandelion. "It's about the dragon line."
0– Това е много важна – казва Глухарче. - Става въпрос за Драконовата линия.
→"I'm busy."
0– Зает съм.
→"Dandelion has something to tell you," says Makri. There's a slight glint in Makri's eye which immediately makes me suspicious. Makri always finds it amusing when Dandelion's strange ramblings start to infuriate me.
0– Глухарче има нещо да ти казва – съобщава ми Макри. В погледа й има лек блясък, който ме прави подозрителен. Тя винаги се забавлява, когато брътвежите на Глухарче започват да ме вбесяват.
→"Don't let me detain you," I say, by way of a hint.
0– Не ме оставяй да те задържам – казвам, като намеквам да се разкара.
→Dandelion and Makri reappear. Dandelion stands and looks at me.
0Глухарче и Макри се връщат. Глухарче седи и ме гледа.
→Dandelion and Makri go through to the bedroom to minister to Lisutaris. I splash some water on my face and glance at the small cupboard behind my desk where my present from Lisutaris is hidden. I could do with a drink of the Grand Abbot's Ale right now but I'm not about to risk taking it out when Makri and Dandelion are around. I'm not planning on sharing it with anyone.
0Глухарче и Макри отиват в спалнята за да обслужат и Лузитания. Плисвам малко вода на лицето си и поглеждам към малкия шкаф зад бюрото където е скрит подарака ми от Лузитания. Бих могъл да си отворя един еил „Патриарх” точно сега, но няма да рискувам да го извадя докато Макри и Глухарче наоколо. Не планирам да го споделям с никого.
→"Any chance of her dying soon?" I ask, not entirely giving up hope.
0– Има ли шанс да умре скоро? - питам аз без да се отказвам напълно то надеждата.
→"Still very feverish," she says.
0– Все още има треска – казва тя.
→Dandelion doesn't wear shoes. The sight of her wandering round my room in bare feet makes me uncomfortable. Naked female feet are not exactly taboo in Turai but they're a rare sight. As for the circlet of flowers around her brow, it's frankly offensive. She holds Hanama's head and pours her medicine into her. Hanama is only partially conscious and some of the liquid dribbles down her chin. It's not an attractive sight. Makri places her hand on Manama's forehead.
0Глухарче не носи обувки. Гледката как тя минава през стаята ми с боси крака ме кара да се чувствам неудобно. Босите женски крака не са точно табу в Тюрай, но пък са рядка гледка. Що се отнася до венеца от цветя на главата й, това е откровено обидно. Придържа главата на Ханама и излива лекарството в устата й. Ханама е частично в съзнание част от течността се стича по брадичката й. Това не е приятна гледка. Макри поставя ръка на челото на Ханама.
→It strikes me that the healer may regret this when Dandelion kills all her patients, but I don't mention it. Dandelion lent me money. I have to be polite to her, for a few days at least.
0Струва ми се, че лечителката ще съжали за това, когато Глухарче убие всичките й пациенти, но си премълчавам. Глухарче ще ми даде пари. Трябва да съм учтив с нея поне няколко дни.
→"Not too bad," says Dandelion. "She doesn't seem as serious as everyone else. She wanted to get up and give everyone potion. But I told her I could do it."
0– Не е съвсем зле – казва Глухарче. - Не изглежда да е толкова сериозно колкото при останалите. Искаше да стане и сама да раздаде отворите, но й казах, че мога да се справя.
→"How's Chiaraxi?" I ask, hoping she might have made a miraculous recovery.
0– Как е Чааракси? - питам надявайки се че я е сполетяло чудотворно изцеление.
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 31 октомври 2017 (2369 дни)
Дейност:
3110 версии на превод с общ рейтинг 50
14 коментара