Вилорп

Thraxas Under Siege / Траксас под обсада

→"You're supposed to wait till I answer it."
0– Трябваше да изчакаш да ти отговоря.
→"What?" she says. "I knocked."
0– Какво? - роптае тя. - Нали почуках.
→There's a knock at the door. Before I can answer it Makri strolls in. I glare at her.
0Някой чука на вратата. Преди още да отговоря Макри нахлува. Правя й забележка.
→There's an oil lamp on the desk and I've got my illuminated staff cranked up to full power, but it's still not easy reading the endless pages of tedious facts. I realise why I never read a history book before. They're dreadfully dull. Soon I hate everyone involved, and I'm hoping they're all dead by the end of the chapter.
0Имам маслена лампа на бюрото и моят светещ жезъл е пуснат на пълна мощност, но въпреки това не ми е лесно да чета безкрайни страници с досадни факти. Разбирам защо не съм чел исторически книги преди. Те са ужасно скучни. Съвсем скоро почвам да мразя всички действащи лица и се надявам че ще умрат до края на главата.
→I peer at the book, frowning at the smallness of the writing and the dullness of the text. The historian manages to make some epic battles sound like very dull affairs indeed, and he has an annoying habit of quoting sources from all over the place, as if anyone really cares. I'm wading through the chapter on the Battle of Dead Dragon Island, hoping to pick up something which might help me locate Tanrose's mother's buried gold. I'm now fairly certain there's nothing in the vicinity of the harbour which could be referred to as a whale, but who knows, maybe these sailors used "whale" as a name for something else.
0Разглеждайки книгата съм разочарован от дребнавия и постен стил на текста. Историкът успява да покаже някой епични битки като бах и тъпите стечения на обстоятелства и освен това непрекъснато цитира дати и източници на информация, като че ли някой настина го е еня за тях. Прелиствам набързо до глава за битката при островът Бездиханния дракон, с надеждата да попадна на нещо, което да ми помогне, за да открия заровеното злато на майката на Танроуз. Вече съм напълно обеден, че няма нищо в околностите на пристанището, което може да се нарече кит, н кой знае, може би моряците използват „кит” за нещо друго.
→I settle down at my desk and open a book about Turai's naval history which I borrowed without asking from Makri's room. She has a lot more books and scrolls in her room these days. They're expensive items, mostly out of her budget, but she's managed to fool Samanatius and his cronies into thinking she's a worthwhile student and they've been lending her more.
0Сядам зад бюрото си и отварям книга за морската история на Тюрай, която съм взел от стаята на Макри без да я питам. В днешно време стаята й е претъпкана от книги и двитъци. Това са скъпи неща, недостъпни с бюджета й, но тя е успяла някак да заблуди Самантиас и неговите приятели, та да решат, че тя е ценен студент и да й заемат повечето от тях.
→Hanama, third in command in the Assassins Guild, slumbers on my couch. I look at her with distaste, and for the fiftieth time contemplate picking her up and slinging her out. Whoever made it taboo to abuse a sick house guest never had to put up with this sort of thing. I'm still not entirely convinced it isn't all some plot on her part. If she were to suddenly leap up and assassinate someone, I wouldn't be all that surprised.
0Ханама, третата по старшинство в Гилдията на убийците, лежи на дивана ми. Гледам я с отвръщение и за петдесети път днес обмислям варианта да я изхвърля. Който и да е измислил табуто относно грижата за болен гост в дома ти никога не е трябвало да се примирява с това. Все още не съм сигурен, дали таза забрана важи и за нея. Ако тя изведнъж скочи и бастише някого няма да се изненадам и грам.
→Chapter Eleven
0Единадесета глава
→Lisutaris seems to be making a very slow recovery. She's taken the malady badly. I'm quite certain I got over it a lot quicker than our head of the Sorcerers Guild. Of course, I've always been strong. "Thraxas the Ox," they used to call me in my younger days. I was famous for my feats of strength. Ask anyone, they'll remember.
0Лузитания се възстановява изключително бавно. Понася болестта много зле. Сигурен съм, че аз я преодолях много по-бързо от ръководителката на Магьосническата гилдия. Разбира се, аз винаги съм бил силен. На младини даже ми викаха Траксас Волът. Бях известен с изключителната си сила. Попитайте някой и ще си припомни.
→The citizenry are in a bad enough state of mind already, struggling under siege and illness. It isn't helped by news of the Ocean Storm leaking out. Soon the whole of Turai is aware that there's a sorcerous weapon capable of battering down our sea walls and letting the Orcish fleet sail in, and no one knows where it is. The Renowned and Truthful Chronicle runs an article on the affair; questions are asked in the senate. Deputy Consul Cicerius is forced to assure the senators that he has matters in hand. He sends more troops to the south of the city, along with Sorcerers to strengthen our protection. This carries some risk as it means leaving the other parts of the city less well guarded than they should be, though we still have enough Sorcerers in Turai to maintain our defensive spells. In reply to some harsh questioning from Senator Lodius, Cicerius assures him that Lisutaris, Mistress of the Sky, has our defences well in hand. As Lisutaris is currently lying ill in the Avenging Axe, this is not strictly true.
0Гражданите и без това са в достатъчно лошо състояние опитвайки се да се справят с обсадата и болестите. Ни помага и изтичането на информацията за Океанската буря. Съвсем скоро цял Тюрай ще знае за съществуването на супер-оръжие, с което могат да се разбият морските защити на града и да позволи нахлуването на оркския флот, което никой не знае къде е. В „Прославена и достоверна хроника” даже има статия по въпроса, като съдържа въпроси отправени към сената. Заместник консулът Цизерий е принуден да обяснява на сенаторите, че държи нещата под контрол. Той пренасочва още войски на южните окрепления задено с магьосници за подсилване на защитата. Това носи риск кът като оголваме останалите части от града повече от необходимото, но все паки маме достатъчно магьосници в Тюрай, които да поддържат защитните заклинания. В отговор на някой остри питания от страна на сенатор Лодий, Цизерий го уверява, че Лузитания, Небесната господарка, е подставена под най-добрата защита. Понеже в момента Лузитания лежи болна във Възмездяващата секира, строго погледнато това не е съвсем истина.
→Turai's morale isn't helped by the fruitless hunt in Twelve Seas. Next day the story is all over the city that Orcs were inside the walls and somehow escaped. In fact, Makri and I were the only people who did meet an Orc, and he was a lone Assassin, not an invasion force. I inform Lisutaris, but she's still so sick I'm not certain that she takes it in properly. I sent a message to Cicerius outlining what happened, and another message to Captain Rallee. The Captain picked up the body before anyone found it, preventing the city's population from panicking even more.
0Безрезултатното лутане из Дванайсет морета не се отразява благотворно на тюрайският морал. На следващия ден историята твърди, че орките са прехвърлили стените и после са успели да се измъкнат. Истината е, че единствено ние с Макри попаднахме на орки, а и той беше самотен убиец, а не инвазия. Докладвах на Лузитания, но тя все още е толкова болна, че не знам дали въобще ме е разбрала какво й казах. Изпратих вест на Цизерий описвайки му случилото се и писмо до капитан Рали. Капитанът вдигна тялото, преди някой друг да го е открил, като така предотврати инжектиране на допълнителната доза паника в града.
→It's true enough. Though I did always feel I might one day go through the card at the Turai memorial chariot races and pick every winner.
0Истина е. Макар че винаги съм чествал, че един ден ще ми потръгне я на карти я на състезанията с колесници и ще познавам победителя всеки път.
→"You don't have any ambitions left."
0– Нямаш никакви амбиции.
→"Lucky? How?"
0– Късметлия? Защо?
→"You're lucky," she says.
0– Късметлия си – казва тя.
→Makri scowls. She had a brief romance with an Elf when we visited the southern islands. It's a continual disappointment to her that he hasn't been in touch since.
0Макри се въси. Тя имаше кратка романтична авантюра с един елф, когато посетихме южните острови. Продължава да е разочарована, че от тогава той не се е свързвал с нея.
→"No."
0– Не.
→"Are you still going on about that Elf?"
0– Все още ли ти е мъка за тоя елф?
→"Fine," says Makri. "We just wait here till the Orcs overwhelm us. I never get my diploma from college. I never get to go to the university. I never see what my hair looks like yellow and I never hear from my Elf again."
0– Добре де – казва Макри. - Просто ще си чакаме докато орките ни разбият. Аз никога няма да получа диплома от колежа. Никога няма да отида в университета. Никога няма да разбера как ще изглеждам с руса коса и никога няма да се видя с моя елф отново.
→Makri doubts that they will. The gossip round the markets is that the western forces will hold the line on the Simnian border, leaving Turai to its fate. It might be true.
0Макри изпитва съмнения в това. По пазара се насели слухове, че западните сили щели да се укрепят на симниянската граница, изоставяйки Тюрай на съдбата му. Струва ми се вероятно.
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 31 октомври 2017 (2381 дни)
Дейност:
3110 версии на превод с общ рейтинг 50
14 коментара