Вилорп

Thraxas Under Siege / Траксас под обсада

→"Who is this?"
0– Кой е този?
→At the sound of the Orcish name I start to run, fearing that Makri has encountered an invasion force, but when I arrive on the scene I find her face to face with a lone Orc. Not tall, by Orcish standards, but very broad. He's carrying a sword in each hand and wearing a cloak and hood which might have got him through the foggy streets undetected. The Orc glances at me as I arrive.
0Като чувам оркското име се затичвам, уплашен, че Макри се е натъкнала на нахлулите орки, но когато пристигам на място се озовавам лице в лице със самотен орк. Нисък, за оркските стандарти, но много широкоплещ. Държи по един меч във всяка ръка загърнат е с наметало с качулка което явно му е позволило да се промъкне по мъгливите улици незабелязано. Оркът ми хвърля един поглед когато пристигам.
→"Marizaz."
0– Маризаз!
→"Makri," says a voice, quite clearly through the fog. I can't see anything. I walk quicker. I hear Makri's voice replying.
0– Макри? – казва някакъв глас, съвсем ясно от мъглата. Не мога да видя нищо. Забързвам се назад. Чувам Макри да казва.
→If our pursuer hasn't noticed that Makri went into the alleyway, he should now be between us. I turn round and retrace my steps.
0Ако преследвачат ни не е забелязал как Макри се скри в уличката сега трябва да е между двама ни. Обръщам се и тръгвам обратно.
→"You're right, Makri. I was heroic on the battlefield last month. I expect the city will erect a statue in my honour. This city's been looking for a good man to lead it for a long time now. I wouldn't be surprised if they drafted me into the senate. Just fit me into a toga and I'd sort things out."
0– Права си, Макри. Бях истински герой на бойното поле миналия месец. Очаквам града да издигне статуя в моя чест. Този град отдавна търси добър човек който да го поведе. Не бих се изненадал, дори ако ме поканят в сената. Прост ще ме загърнат в тога и аз ще оправя нещата.
→I keep talking, as if she's still beside me.
0Продължавам да говоря, все едно още е с мен.
→Makri nods. The mist is now thicker than ever. I can't see more than a few feet in front of my face, but every so often I'm certain I can hear a soft footfall behind us. As we pass the next alleyway Makri disappears into it completely silently, while I carry on.
0Макри кимва. Мъглата е по-гъста от вяскога. Не мога да видя на повече от няколко стъпки пред лицето си, но съм напълно сигурен, че чувам меки стъпки зад нас. Докато минаваме покрай една пресечка Макри тихо изчезва в нея, докато аз продължавам напред.
→"We better sort this out before we reach the tavern. Don't want to lead anyone to Lisutaris."
0– По добре да се разправим с това преди да сме стигнали до кръчмата. Не искам да видим никого до Лузитания.
→Makri raises her eyebrows, but carries on walking, careful not to let whoever might be behind us know that we've noticed. I whisper to her again.
0Макри повдига въпросително вежда, но продължава да ходи внимавайки да не позволи на всеки който може да върви след нас да забележи, че сме го забелязали Прошепвай й отново:
→"I think someone's following us."
0– Мисля, че някой ни следи.
→"Nothing," I reply, but as we carry on along the road I lean over to whisper in her ear.
0– Нищо – отговарям й, но докато вървим аз се привеждам към нея да й прошепна в ухото.
→"What's wrong?" says Makri.
0– Какво не е наред? - пита Макри.
→We walk on up the street, through the mist. I pause, then walk on, then pause again.
0Вървим по улицата през мъглата. Спирам, пак тръгвам и отново спирам.
→"I doubt it. Orcs aren't that good at hiding. We'd have found them by now. It's a false alarm."
0– Съмнявам се. Орките не са толкова добри в криенето. Вече щяхме да сме ги намерили. Това си беше фалшива тревога.
→By now other people are starting to leave the area, looming in twos and threes out of the mist, muttering to each other about being called from the warmth of their homes to fight enemies that weren't there.
0Вече и други хора започват да напускат района, изплувайки по двама трима от мъглата и мърморейки помежду си как са били измъкнати от топлината на домовете си, за да се бият с врагове, които дори не са там.
→"Maybe they're hiding somewhere."
0– Може би се спотайват някъде?
→Makri hesitates. She likes to fight and she likes to kill Orcs. She's disappointed not to get the chance.
0Макри се колебае. Тя обича да се бие и да убива орки. Разочарована е, че няма шанс за нито едно от двете.
→"I need a beer. I'm going back to the Axe."
0– Нуждая се от бира. Връщам се в секирата.
→The great bell at the harbour has stopped ringing, though there's still a lot of confused shouting in the distance. Makri shivers. She ran out of the Avenging Axe wearing only her chainmail bikini, and now that the excitement is wearing off she's noticing that it's not an appropriate garment for walking around in a freezing fog.
0Голямата пристанищна камбана престава да звъни, макар че от далечината все още пристигат множество объркани викове. Макри потреперва. Тя изскочи от Възмездяващата секира само по нейната препаска от халки и сега, когато вълнението намалява тя осъзнава, че това не е най-подходящото облекло да се шляеш из ледената мъгла.
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 31 октомври 2017 (2381 дни)
Дейност:
3110 версии на превод с общ рейтинг 50
14 коментара