Деница Минчева

The Fruit at the Bottom of the Bowl / The Fruit at the Bottom of the Bowl

→END
0Край
→On the way out of the house, Acton polished the front doorknob with his handkerchief and slammed it in triumph!
0На излизане от къщата, Актън избърса дръжката на входната врата с кърпичката и я затръшна триумфално!
→“Done!”
0— Готово!
→They found him in the attic, polishing the old trunks and the old frames and the old chairs and the old carriages and toys and music boxes and vases and cutlery and rocking horses and dusty Civil War coins. He was half through the attic when the police officer walked up behind him with a gun.
0Откриха го на тавана да бърше стари сандъци, стари рамки, стари столове, стари играчки и музикални кутии, и вази, и прибори, и детски дървени кончета и прашни монети от гражданската война. Беше минал половината таван, когато полицаят го приближи в гръб с изваден пистолет.
→Everything glittered. Everything shone, everything was bright!
0Всичко блестеше, всичко беше ярко и чисто!
→The entire house was polished to a brilliance. Vases shone like glass stars. Chairs were burnished. Bronzes, brasses, and coppers were all aglint. Floors sparkled. Banisters gleamed.
0Цялата къща беше ослепително излъскана. Вазите искряха като звезди. Столовете бяха полирани. Бронзови, пиринчени и медни предмети сякаш пламтяха. Подовете блестяха. Перилото сияеше.
→In the attic.
0На тавана.
→They found him at six-thirty that morning.
0Откриха го в шест и половина сутринта.
→Three o’clock! Everywhere, with a fierce, mechanical intensity, clocks ticked! There were twelve rooms downstairs and eight above. He figured the yards and yards of space and time needed. One hundred chairs, six sofas, twenty-seven tables, six radios. And under and on top and behind. He yanked furniture out away from walls and, sobbing, wiped them clean of years-old dust, and staggered and followed the banister up, up the stairs, handling, erasing, rubbing, polishing, because if he left one little print it would reproduce and make a million more! – and the job would have to be done all over again and now it was four o’clock! – and his arms ached and his eyes were swollen and staring and he moved sluggishly about, on strange legs, his head down, his arms moving, swabbing and rubbing, bedroom by bedroom, closet by closet …
0Три часът! Навсякъде тик-такаха часовници със свирепи механични гласове. На долния етаж имаше дванадесет стаи, на горния осем. Той си представи огромната площ и времето, което щеше да му е нужно. Сто стола, шест дивана, двадесет и седем маси, шест радиоапарата. И отдолу тук, и отгоре там, и ето там отзад. Дърпаше мебели от стените и, хлипайки, ги бършеше от прах, трупана с години. А после последва перилото на стълбите нагоре като търкаше, бършеше и полираше, защото ако беше останал дори един малък отпечатък, той щеше да се размножи и да създаде милион други и тогава трябваше да свърши всичко наново, а вече беше четири часът! Ръцете го боляха, очите му бяха облещени, той се движеше бавно сякаш краката му бяха чужди. Приведен, изгърбен, бавно продължаваше да търка и бърше, стая след стая, гардероб след гардероб...
→He polished the floor wildly, wildly. He rolled the body over and cried on it while he washed it, and got up and walked over and polished the fruit at the bottom of the bowl. Then he put a chair under the chandelier and got up and polished each little hanging fire of it, shaking it like a crystal tambourine until it tilted bellwise in the air. Then he leaped off the chair and gripped the doorknobs and got up on other chairs and swabbed the walls higher and higher and ran to the kitchen and got a broom and wiped the webs down from the ceiling and polished the bottom fruit of the bowl and washed the body and doorknobs and silverware and found the hall banister and followed the banister upstairs.
0Той бясно забърса пода. Изтъркаля тялото настрани и, плачейки, го избърса. Изправи се, отиде и избърса плодовете в купата. После сложи стол под полилея, качи се и избърса всяка малка лъскава висулка. Те задрънчаха като дайре, а полилеят се заклати като камбана във въздуха След това скочи от стола, сграбчи дръжката на вратата, качи се на други столове и забърса стените все по-високо и по-високо, изтича до кухнята, взе метла и обра паяжините от тавана, и избърса плодовете в купата, и изми тялото, и дръжките на вратите, и приборите за хранене, и видя перилото на стълбите в коридора и го последва нагоре.
→As he watched, the webs were woven over the picture frame, the fruit bowl, the body, the floor. Prints wielded the paper knife, pulled out drawers, touched the table top, touched, touched, touched everything everywhere.
0Докато наблюдаваше, паяжините покриха рамката на картината, купата с изкуствени плодове, тялото, пода. Отпечатъци се появиха по ножа за хартия, по чекмеджетата, докоснаха повърхността на масата, докосваха, докосваха, докосваха всичко навсякъде.
→He had forgotten to wash the fourth wall of the room! And while he was gone the little spiders had popped from the fourth unwashed wall and swarmed over the already clean walls, dirtying them again! On the ceilings, from the chandelier, in the corners, on the floor, a million little whorled webs hung billowing at his scream! Tiny, tiny little webs, no bigger than, ironically, your – finger!
0Беше забравил да избърше четвъртата стена на стаята! А междувременно малките паяци бяха изскочили от четвъртата неизчистена стена, бяха налазили чистите стени и отново ги бяха зацапали! По тавана, от полилея, в ъглите, на пода, милиони малки паяжини се издуха при неговия отчаян крясък. Дребни, малки паяжини, не по-големи, каква ирония само, от пръстов отпечатък!
→He cried out.
0От гърлото му се отрони вик.
→He took out the linen and wiped it and wiped the chairs and tables and doorknobs and windowpanes and ledges and drapes and wiped the floor and found the kitchen, panting, breathing violently, and took off his vest and adjusted his gloves and wiped the glittering chromium … “I want to show you my house, Acton,” said Huxley. “Come along …” And he wiped all the utensils and the silver faucets and the mixing bowls, for now he had forgotten what he had touched and what he had not. Huxley and he had lingered here, in the kitchen, Huxley prideful of its array, covering his nervousness at the presence of a potential killer, perhaps wanting to be near the knives if they were needed. They had idled, touched this, that, something else – there was no remembering what or how much or how many – and he finished the kitchen and came through the hall into the room where Huxley lay.
0Той извади кърпи, избърса всичко, избърса столовете, масите, дръжките на вратите и рамките на прозорците, ръбовете и фризовете, избърса пода и стигна до кухнята. Дишаше тежко, свали си жилетката, придърпа ръкавиците и избърса лъскавите хромирани повърхности...
— Искам да те разведа из къщата, Актън — беше казал Хъксли. — Ела с мен.
Така че Актън избърса съдовете и кухненската мивка, и големите готварски купи, защото вече не помнеше какво е докосвал и какво не. Двамата с Хъксли бяха прекарали доста време в кухнята. Хъксли, явно, за да прикрие нервността си в присъствието на потенциалния си убиец, горделиво беше му показал всичко. Може би го беше направил, за да бъде по-близо до ножовете при нужда. Двамата бяха стояли тук и бяха разгледали това и докоснали онова и той по никакъв начин не можеше да си спомни кое или как, или колко пъти, така че мина цялата кухня, излезе в коридора, прекоси го и се озова в стаята, където лежеше Хъксли.
→“A lovely bit of ceramics, Acton. Go ahead – _handle_ it.”
0— Великолепна керамика, Актън. Не се притеснявай, _вземи_ я в ръка.
→An instant later he was on his knees. Every piece, every shard of it, must be found. Fool, fool, fool! he cried to himself, shaking his head and shutting and opening his eyes and bending under the table. Find every piece, idiot, not one fragment of it must be left behind. Fool, fool! He gathered them. Are they all here? He looked at them on the table before him. He looked under the table again and under the chairs and the service bureaux and found one more piece by match light and started to polish each little fragment as if it were a precious stone. He laid them all out neatly upon the shining polished table.
0Веднага след това коленичи на пода. Трябваше да намери всяка една малка отломка. Глупак, какъв глупак!, нахока себе си, като трескаво стискаше очи, отваряше ги широко и се навираше свит под масата. Намерѝ всяко парче, идиот такъв, нито едно не трябва да остане. Глупак! Той ги събра, но веднага се усъмни дали са всичките. Разгледа ги, пръснати на масата. Пак провери под масата, под столовете и помощния плот. Светна си с кибритена клечка и откри още едно парче. След това се зае да ги избърше всичките, сякаш бяха скъпоценни камъни. Остави ги едно по едно върху лъснатата маса.
→Acton sobbed unevenly. He hurled the pottery against the wall. It shattered and spread, flaking wildly, upon the floor.
0Актън изхлипа задавено. Запрати купата към стената. Тя се натроши на малки парчета и се пръсна по целия под.
→HANDLE IT. GO AHEAD. PICK IT UP!
0— __Вземи го. Хайде. Хвани го с ръцете си!__
→“Pick it up. Turn it over. See the fine thinness of the bowl, hand-thrown on a turntable, thin as eggshell, incredible. And the amazing volcanic glaze. Handle it, _go_ ahead. _I_ don’t mind.”
0— Вземи я, разгледай я. Виж колко е деликатна тази купа, ръчно изваяна, тънка като яйчена черупка. Невероятно! Ами това вулканично стъкло. _Вземи го_, не се притеснявай, _аз_ не възразявам.
→“It _is_ lovely.”
0— _Великолепни_ са.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 19 декември 2017 (2319 дни)
Дейност:
671 версии на превод с общ рейтинг 0
2 коментара