The Fruit at the Bottom of the Bowl / The Fruit at the Bottom of the Bowl

“Huxley, you’re in there, I hear you _breathing_!” cried the drunken voice.
0— Хъксли, знам, че си вътре, чувам те как _дишаш_! — изрева гласът.
“Go away,” whispered Acton soundlessly, crushed against the wall.
0— Махай се — отрони Актън безмълвно, притиснат до стената.
“Hey, in there!” cried a drunken voice. “I know you’re in there, Huxley! Open up, dammit! This is Billy-boy, drunk as an owl, Huxley, old pal, drunker than _two_ owls.”
0— Хей, там вътре! — провикна се пиянски глас. — Знам, че си там, Хъксли! Отваряй, по дяволите! Аз съм твоето момче, Били. Пиян съм като мотика. Като _две_ мотики.
A long moment passed. Acton did not breathe. Without new air in his body he began to fail away, to sway; his head roared a silence of cold waves thundering onto heavy rocks.
0Моментът се проточи безкрайно. Актън не смееше да диша. Лишено от въздух, тялото му започна да поддава, да се олюлява; в главата му студени вълни се разбиваха върху масивни скали с оглушителна тишина.
Someone rapped loudly.
0Някой заудря настоятелно.
Acton froze, staring at the door, the clock, the door, the clock.
0Актън се вцепени и безпомощно замести поглед от часовника към вратата и обратно.
The doorbell rang.
0На вратата се позвъни.
He looked at the mantel clock. An hour gone. It was five after one.
0Погледна часовника над камината. Беше минал повече от час. Вече беше един и пет.
“What time _is_ it?”
0— Колко ли стана _часът_?
He came to another wall.
0Се озова пред втората.
He got one wall finished, and then …
0Приключи с първата стена и...
“Yes, one _must_ be certain,” he replied.
0— Да, човек _трябва_ да е сигурен — отговори си сам.
But you must be certain, his thought said to him.
0Но как иначе ще си сигурен, настояваха собствените му мисли.
“Ridiculous, oh my Lord, ridiculous!”
0— Боже мой, та това е смехотворно!
Without a word he began to scrub the wall, up and down, back and forth, up and down, as high as he could stretch and as low as he could bend.
0Без да отрони и дума повече, той започна да бърше стената, нагоре-надолу, наляво-надясно, нагоре-надолу, докъдето можеше да се протегне нагоре и докъдето можеше да се наведе надолу.
He peered at his hand and the wallpaper. He looked over his shoulder at the other room. “I must go in there and polish the essentials,” he told himself, but his hand remained, as if to hold the wall, or himself, up. His face hardened.
0Той се вгледа в ръката си и в тапета. Обърна се и погледна другата стая през рамо.
— Трябва да отида там и да избърша най-важните неща — каза си, но ръката му остана на място, сякаш да поддържа стената, а и него самия, изправени. Лицето му помръкна.
He turned angrily. “All right, all right, just to be _sure_,” and he went over and couldn’t find any spot. Oh, a _little_ one, yes, right – _there_. He dabbed it. It wasn’t a fingerprint anyhow. He finished with it, and his gloved hand leaned against the wall and he looked at the wall and the way it went over to his right and over to his left and how it went down to his feet and up over his head and he said softly, “No.” He looked up and down and over and across and he said quietly, “That would be too much.” How many square feet? “I don’t give a good damn,” he said. But unknown to his eyes, his gloved fingers moved in a little rubbing rhythm on the wall.
0Той се извърна гневно
— Добре, добре, само, за да съм _сигурен_.
Приближи стената и не видя никакво петно. О, не, ето, едно съвсем _малко_, точно_ там_. Тръкна го с кърпичката, но това не беше пръстов отпечатък, така че приключи с него. След това ръката му в ръкавица се подпря на стената и той замислено огледа как стената продължава вдясно от него и вляво от него и стига надолу до пода и нагоре до тавана и каза меко:
— Не — погледна нагоре, надолу и настрани и каза тихо: — Това би било прекалено.
Каква беше площта на тази стена?
—Никак не ме интересува — заяви той. Но извън полезрението му пръстите в ръкавицата потриваха ритмично стената.
Well, _wasn’t_ there?
0_Не беше ли така_?
There was a spot on the wall behind him.
0На стената зад гърба му имаше петно.
“I refuse to pay attention,” he said to distract himself. “The next room, now! I’ll be methodical. Let’s see – altogether we were in the hall, the library, _this_ room, and the dining room and the kitchen.”
0— Отказвам да му обърна внимание — каза, за да се разсее. — Следващата стая! Трябва да действам методично. Да видим. През повечето време бяхме в коридора, в библиотеката, в _тази_ стая, в трапезарията и кухнята.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 19 декември 2017 (2560 дни)
Дейност:
671 версии на превод с общ рейтинг 0
2 коментара