Деница Минчева

I see you never / I see you never

→Soon after Mr. Ramirez had arrived, he bought a radio for his little room; evenings, he turned it up very loud and enjoyed it. And he had bought a wrist-watch and enjoyed that, too. And on many nights he had walked silent streets and seen the bright clothes in the windows and bought some of them, and he had seen the jewels and bought some of them for his few lady friends. And he
0Скоро, след като беше пристигнал, господин Рамирез беше купил радио за малката си стая. Вечер той го усилваше и му се радваше. Беше си купил и ръчен часовник, на който също се радваше. Често вечер той се разхождаше по тихите градски улици, разглеждаше лъскавите дрехи по витрините и понякога купуваше някои от тях, а друг път виждаше бижута и купуваше някое бижу за немногобройните си приятелки. Известно време беше ходил на кино всяка делнична вечер. След това се беше возил в трамваите, понякога по цяла нощ, вдъхвайки наситения с електрически заряд въздух, взирайки се с тъмните си очи в ярките реклами, усещайки колелата да потракват под него и наблюдавайки малките къщи и големите хотели, покрай които минаваше трамваят. Освен това често ходеше в големите ресторанти, където се гощаваше богато с много ястия, а също посещаваше операта и театъра. Беше си купил и кола, но по-късно, когато забрави да я изплати, брокерът гневно си я беше прибрал от мястото й пред пансиона.
→"That's six months too long," said one policeman. "He only had a temporary visa. We've just got around to looking for him."
0— Това е с шест месеца повече от позволеното — обясни един от полицаите. — Имал е само временна виза. Едва сега стигнахме до него.
→"I have been here thirty months," said Mr. Ramirez quietly, looking at Mrs. O'Brian's plump hands.
0— Тук съм от тридесет месеца — каза господин Рамирез тихо, като се взираше в пухкавите ръце на госпожа О'Браян.
→Behind Mrs. O'Brian, as he lifted his eyes, Mr. Ramirez saw the long table, laid with clean white linen and set with a platter, cool, shining glasses, a water pitcher with ice cubes floating inside it, a bowl of fresh potato salad, and one of bananas and oranges, cubed and sugared. At this table sat Mrs. O'Brian's children-her three grown sons, eating and conversing, and her two
0Зад госпожа О'Браян господин Рамирез видя дългата кухненска маса, застлана с чиста бяла покривка, с подредени чинии, лъскави чаши, кана за вода, в която се полюшваха ледени кубчета, купа с картофена салата и друга с нарязани и подсладени банани и портокали. На масата седяха децата на госпожа О'Браян — тримата й вече възрастни синове, които се хранеха и разговаряха, и двете й по-млади дъщери, които се взираха в полицаите, докато ядяха.
→"Hurry up, Mom," said one of the sons. "It'll be cold."
0— Побързай, мамо — подкани я един от синовете й. — Ще изстине.
→Mrs. O'Brian took one bite and chewed on it for a long, slow time; then she stared at the closed door. She laid down her knife and fork.
0Госпожа О'Браян лапна една хапка и задъвка бавно и продължително. След това се вторачи в затворената врата и остави приборите си.
→"I just realized," said Mrs. O'Brian-she put her hand to her face-"I'll never see Mr. Ramirez again."
0— Току що осъзнах — отвърна госпожа О'Браян и вдигна ръка до лицето си, — че никога повече няма да видя господин Рамирез.
→"What's wrong, Ma?" asked her son.
0— Какво има, мамо? — попита синът й.
→1947
01947
→"What happened, Mr. Ramirez?" asked Mrs. O'Brian.
0— Какво се е случило, господин Рамирез? — попита госпожа О'Браян.
→Inside Mrs. O'Brian's kitchen, pies were baking in the oven. Soon the pies would come out with complexions like Mr. Ramirez's, brown and shiny and crisp, with slits in them for the air almost like the slits of Mr. Ramirez's dark eyes. The kitchen smelled good. The policemen leaned forward, lured by the odor. Mr. Ramirez gazed at his feet, as if they had carried him into all this trouble.
0В кухнята на госпожа О'Браян се печаха пайове. Скоро тя щеше да ги извади от фурната и коричката им щеше да е лъскава, хрупкава и кафява като кожата на господин рамирез, с прорези за изпускане на парата подобни на тъмните очи на господин Рамирез. В кухнята миришеше чудесно. Полицаите се наведоха напред, сякаш примамени от аромата. Господин Рамирез беше забил поглед в краката си, сякаш те го бяха въвели в тази беда.
→| I See You Never
0Ще ви видя никога
→He had arrived at Mrs. O'Brian's rooming house more than two years earlier and had lived there ever since. He had come by bus from Mexico City to San Diego and had then gone up to Los Angeles. There he had found the clean little room, with glossy blue linoleum, and pictures and calendars on the flowered walls, and Mrs. O'Brian as the strict but kindly landlady. During the war, he had worked at the airplane factory and made parts for the planes that flew off somewhere, and even now, after the war, he still held his job. From the first, he had made big money. He saved some of it, and he got drunk only once a week-a privilege that, to Mrs. O'Brian's way of thinking, every good workingman deserved, unquestioned and unreprimanded.
0Той беше пристигнал в пансиона на госпожа О'Браян преди повече от две години и оттогава беше живял там. Беше дошъл с автобус от град Мексико до Сан Диего, а после беше продължил до Лос Анджелис. Там беше открил чистата малка стая с лъскавия син линолеум, картините и календарите по стените с тапети на цветя и госпожа О'Браян, строгата но симпатична хазяйка. По време на войната той беше работил в авиационната фабрика, където изработваше части за самолети, които отлитаха нанякъде и след войната продължи да работи там. От самото начало изкарваше добри пари и успя да спести част от тях. Напиваше само веднъж в седмицата и госпожа О'Браян смяташе, че това е безусловно, неоспоримо право на всеки добър, работлив мъж.
→Mr. Ramirez was overcome. He did not seem to have words to explain.
0Господин Рамирез беше дълбоко развълнуван и явно не намираше думи, с които да обясни какво се случва.
→"Why, Mr. Ramirez!" said Mrs. O'Brian.
0— Ама, господин Рамирез! — възкликна госпожа О'Браян.
→The soft knock came at the kitchen door, and when Mrs. O'Brian opened it, there on the back porch were her best tenant, Mr. Ramirez, and two police officers, one on each side of him. Mr. Ramirez just stood there, walled in and small.
0На кухненската врата се почука и, когато госпожа О'Браян отвори, на задната веранда стояха най-добрият й наемател, господин Рамирез, и двама полицаи, по един от двете му страни. Господин Рамирез стоеше между тях, обграден и свит.
→| Ray Bradbury
0Рей Бредбъри
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 19 декември 2017 (2326 дни)
Дейност:
671 версии на превод с общ рейтинг 0
2 коментара