аз345

to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала

→THE NEXT DAY, WE DRIVE margot to the airport. Outside, we load up her suitcases on a luggage carrier—Kitty tries to get on top and dance, but our father pulls her down right away. Margot insists on going in by herself, just like she said she would.
0НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ЗАКАРВАМЕ Марго на летището. Навън натоварваме куфарите ѝ на носилка за багаж. Кити се опитва да се качи отгоре и да танцува, но баща ни веднага я издърпва надолу. Марго настоява да влезна сама, точно както каза, че ще направи.
→7
07
→Now that I’ve seen Margot cry over him, I believe it more than ever—they’re not over.
0Сега, след като видях Марго да плаче за него, го вярвам повече от всякога - те не са приключили.
→Margot never cries.
0Марго никога не плаче.
→I hear a snuffly sound and I peek out of one eye to look at Margot. Her back is to us; her shoulders are shaking. She’s crying.
0Чувам посмърчащ звук и поглеждам с едно око към Марго. Гърбът ѝ е към нас, а раменете ѝ се тресат. Тя плаче.
→I’m still awake when Margot comes back to bed, but I quickly shut my eyes and pretend to be asleep. Kitty’s cuddled up next to me.
0Още съм будна, когато Марго се връща обратно в леглото, но бързо затварям очите си и се преструвам, че съм заспала. Кити се е сгушила до мен.
→So that was that. I cried my eyes out; I wrote my letter; I put the whole thing to rest. I haven’t thought of him that way since. He and Margot are meant to be. They’re MFEO. Made for each other.
0И това беше всичко. Изплаках очите си, написах писмото си, и оставих всичко настрана. Не съм мислила за него по този начин оттогава. Той и Марго трябва да са заедно. Те са НЕЗД. Направени един за друг.
→I cried a lot. Just like that, it was over. It was over before I even had a chance. The important thing wasn’t that Josh had chosen Margot. It was that Margot had chosen him.
0Плаках много. Просто така, всичко свърши. То свърши преди дори да съм имала шанс. Важното нещо не беше, че Джош беше избрал Марго. Беше, че Марго беше избрала него.
→Dear Josh . . .
0Скъпи Джош...
→That night I wrote my letter to Josh.
0Тази вечер написах писмото ми до Джош.
→Margot took a pinch of parmesan between her fingers and dropped it in her mouth. “Yeah, I think so.” And then she smiled, and her eyes went all soft and liquid. I understood then that she liked him too. So much.
0Марго взе щипка пармезан между пръстите си и я пусна в устата си.
- Да, така си мисля. - и после тя се усмихна, а очите ѝ омекнаха и се навлажниха. Тогава разбрах, че и тя го харесва също. Толкова много.
→I held my breath, waiting for her to answer.
0Задържах дъха си, чакайки я да отговори.
→“Wow,” Kitty echoed. “So are you boyfriend and girlfriend now?”
0- Еха. - повтори Кити - Значи сега сте гаджета?
→“Wow,” I said, and I tried to communicate happiness in that word, but I don’t know if it came out that way. All I was feeling was despair. And envy. Envy so thick and so black I felt like I was choking on it. So I tried again, this time with a smile. “Wow, Margot.”
0- Еха. - казах аз и се опитах да споделя щастие с тази дума, но не знам дали изглеждаше така. Всичко, което чувствах, беше отчаяние. И завист. Толкова дебела и черна завист, че чувствах, че тя ще ме задуши. Затова опитах отново, този път с усмивка. - Еха, Марго.
→“Yes. He waited for me after school today so he could tell me. He said—” Margot grinned ruefully. “He said I’m his dream girl. Can you believe that?”
0- Да. Той ме чакаше след училище днес, за да ми го каже. Той каза...- Марго се подсмихна унило. - Той каза, че аз съм момичето на мечтите му. Можете ли да повярвате?
→I went very still. Then I dropped my wooden spoon into the sauce. “Josh Josh? Our Josh?” I couldn’t even look at her. I was afraid that she would see.
0Стоях неподвижно. После изпуснах дървената си лъжица в соса.
- Джош Джош? Нашия Джош? - не можех дори да я погледна. Страхувах се, че тя ще види.
→“Josh likes me.” Margot gave a pleased kind of shrug; her shoulders nearly went up to her ears.
0- Джош ме харесва. - Марго вдигна рамене доволно. Раменете ѝ стигнаха почти до ушите ѝ.
→Kitty was doing her homework at the kitchen table, Daddy was on his way home, and I was stirring the watery sauce. “What?” Kitty and I asked.
0Кити пишеше домашното си на кухненската маса, татко пътуваше към вкъщи, а аз разбърквах воднистия сос.
- Какво? - попитахме Кити и аз.
→She came into the kitchen and announced, “I have something to tell you.” Her eyes were very bright; I remember she was unspooling the scarf from around her neck.
0Тя дойде в кухнята и обяви:
- Имам да ти казвам нещо. - очите ѝ блестяха. Спомням си, че тя развиваше шала от врата си.
→The way it happened was sudden. Margot came home from school late that day in October; her cheeks were pink from the cold mountainy air and she had her hair in a braid and a scarf around her neck. She’d been working on a project at school, it was dinnertime, and I’d cooked chicken parmesan with thin spaghetti in watery tomato sauce.
0Начинът, по който се случи, беше неочакван. Марго се върна късно от училище един октомврийски ден. Бузите ѝ бяха розови от студения планински въздух. Косата ѝ беше сплетена на плитка и тя имаше шал около врата си. Тя беше работила върху училищен проект, беше време за вечеря и аз бях сготвила пиле с пармезан и тънки спагети във воднист доматен сос.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 януари 2020 (1826 дни)
Дейност:
433 версии на превод с общ рейтинг 4