аз345

to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала

→What was surprising, what was shocking, was that Margot would like him back. Not because of who Josh was, but because of who Margot was. I’d never heard her talk about liking a boy before, not even once. I was the flighty one, the flibbertigibbet, as my white grandma would say. Not Margot. Margot was above all that. She existed on some higher plane where those things—boys, makeup, clothes—didn’t really matter.
0Това, което бе изненадващо, което бе шокиращо беше, че Марго също го харесваше. Не от това кой е Джош, а заради това коя е Марго. Преди никога не я бях чувала да казва, че харесва момче. Аз бях мечтаещата, дърдорката, както би ме нарекла бялата ми баба. Не Марго. Марго беше над всичко това. Тя съществуваше на някакво по-високо ниво, където тези неща като момчета, грим, дрехи нямаха особено значение.
→If someone were to ask me what Josh looks like, I would say he’s just ordinary. He looks like the kind of guy you’d expect would be good at computers, the kind of guy who calls comic books graphic novels. Brown hair. Not a special brown, just regular brown. Green eyes that go muddy in the center. He’s on the skinny side, but he’s strong. I know because I sprained my ankle once by the old baseball field and he piggybacked me all the way home. He has freckles, which make him look younger than his age. And a dimple on his left check. I’ve always liked that dimple. He has such a serious face otherwise.
0Ако някой ме беше попитал как изглежда Джош, бих казала, че той е обикновен. Той изглежда като повечето момчета, от които би очаквал да са добри с компютрите, това момче, което нарича комиксите графични романи. Кафява коса. Не специално кафяво, просто обикновена кафява коса. Зелени очи, които стават мътни по средата. Той е слаб, но е силен. Знам това, защото веднъж си изкълчих глезена при старото игрище за бейзбол и той ме носеше по целия път към вкъщи. Той има лунички, които го карат да изглежда по-малък, отколкото е. И трапчинка на лявата му буза. Винаги съм харесвала тази трапчинка. Иначе има доста сериозно лице.
→I didn’t think for one second that the girl he liked was Margot. Not that I didn’t see her as a girl who could be liked. She’d been asked out before, by a certain type of guy. Smart guys who would partner up with her in chemistry and run against her for student government. In retrospect, it wasn’t so surprising that Josh would like Margot, since he’s that kind of guy too.
0Не си помислих дори и за една секунда, че момичето, което той хресва, е Марго. Не, че не я виждах като момиче, което е харесвано. И друг път са я харесвали момчета, които са от един и същи тип. Умни момчета, с които правят проект по химия заедно и които са срещу нея за училищното настоятелство. Ретроспективно не беше толкова изненадващо, че Джош би харесал Марго, след като и той е едно от тези момчета.
→I was about to ask him who when the librarian came over to shush us, and then we went back to doing work and Josh didn’t bring it up again and I didn’t ask. Honestly, I didn’t want to know. It wasn’t me, and that was all I cared about.
0Тъкмо щях да го питам кого харесва, когато библиотекарката дойде до нас, за да ни каже да сме по-тихи и после ние продължихме с домашните. Джош така и не започна да говори по темата отново, но и аз не попитах. Честно казано, не исках да знам. Не бях аз, а това беше всичко, което ме интересуваше.
→It could have been Jodie, the college girl from the bookstore. Josh often talked about how smart Jodie was, how she was so cultured because she’d studied abroad in India and was now Buddhist. Ha! I was the one who was half-Korean; I was the one who’d taught Josh how to eat with chopsticks. He’d had kimchi for the first time at my house.
0Можеше да е Джоуди, момичето в колеж от магазина за книги. Джош често говореше за това колко умна била тя, колко е културна, защото тя учила в Индия и сега била будистка. Ха! Аз бях наполовин корейка, аз бях тази, която научи Джош да яде с клечки. За първи път той яде кимчи в моята къща.
→It could have been Ashley, a junior on the volleyball team. He’d once pointed her out as the cutest of all the junior girls. In Josh’s defense, I’d made him do it: I asked him who was the prettiest girl in each grade. For prettiest freshman, my grade, he said Genevieve. Not that I was surprised, but it still gave me a little pinch in my heart.
0Можеше да е Ашли, единайсетокласничка от волейболния отбор. Веднъж той я посочи като най-сладкото момиче от 11 клас. В негова защита, аз го накарах да го направи: помолих го да ми каже кое е най-красивото момиче от всеки клас. За най-красиво момиче от 9 клас, моят клас, той каза Женевив. Не, че бях изненадана, но все пак това малко ме нарани.
→Mentally, I ran through the list of girls it could be. It was a short list. Josh didn’t hang out with a ton of girls; he had his best friend Jersey Mike, who had moved from New Jersey in middle school, and his other best friend, Ben, and that was it.
0В главата си преминах през списъка с момичета, които можеше той да харесва. Беше кратък списък. Джош не излизаше с хиляди момичета. Той имаше най-добрия си приятел Джърси Майк, който се беше преместил от Ню Джърси и другия му най-добър приятел - Бен. И това беше.
→But then I saw the way he blushed, the way he looked off into space, and I knew it wasn’t for me.
0Но после видях начина, по който се изчерви, по който гледаше пространството и си знаех, че това не бях аз.
→For a split second I thought it was me. I thought he was going to say me. I hoped. It was the start of the school year. We’d hung out nearly every day that August, sometimes with Margot but mostly just by ourselves, because Margot had her internship at the Montpelier plantation three days a week. We swam a lot. I had a great tan from all the swimming. So for that split second I thought he was going to say my name.
0За секунда си помсилх, че съм аз. Смятах, че той ще каже мен. Надявах се. Беше началото на учебната година. Ние излизахме всеки ден този август, понякога с Марго, но най-вече сами, защото Марго имаше стаж в плантацията Монтелиер три пъти седмично. Ние плувахме доста. Имах доста хубав тен от всичкото това плуване. Затова за тази секунда си помислих, че ще каже моето име.
→And then he said, “I need your advice on something. I like someone.”
0И после той каза:
- Трябва ми съвета ти за нещо. Аз харесвам някого.
→It was two years ago. We were sitting in the library during our free. I was doing math homework; Josh was helping because he’s good at math. We had our heads bent over my page, so close I could smell the soap he’d used that morning. Irish Spring.
0Беше преди две години. Седяхме в библиотеката по време на свободния ни час. Пишех домашното си по математика, Джош ми помагаше, защото той е добър по математика. Главите ни бяха склонени над страницата ми, толкова близо, че можех да усетя аромата на сапуна, който е използвал тази сутрин. Ирландска пролет.
→THIS IS HOW MARGOT AND josh got together. In a way I heard about it from Josh first.
0ТАКА МАРГО И ДЖОШ СЕ СЪБРАХА. От това, което Джош ми разказа първи.
→* * *
0* * *
→6
06
→To answer her question: yes, I think I have been in real love. Just once, though. With Josh. Our Josh
0За да отговоря на въпроса ѝ: да, мисля, че съм била влюбена преди. В Джош. Нашия Джош.
→I turn on my side and close my eyes. What must it be like, to have a boy like you so much he cries for you? And not just any boy. Josh. Our Josh.
0Обръщам се на една страна и затварям очи. Какво ли е да има момче, което те харесва толкова много, че да плаче за теб? И то не кое да е момче. Джош. Нашия Джош.
→I drop the curtain and find my way back to the bed, where Kitty has rolled farther into the center. I push her back a few inches so there will be room for Margot. I wish I hadn’t seen that. It was too personal. Too real. It was supposed to be just for them. If there was a way for me to unsee it, I would.
0Пускам пердето и намирам пътя си обратно до леглото, където Кити е застанала в центъра. Измествам я леко, за да има място и за Марго. Иска ми се да не бях видяла това. Беше твърде лично. Твърде истинско. Трябваше да бъде само за тях. Ако имаше начин да не бях видяла това, щях да го направя.
→I wake up in the middle of the night and Margot’s not there. Kitty’s curled up on her side next to me, but no Margot. It’s pitch dark; only the moonlight filters through the curtains. I crawl out of bed and move to the window. My breath catches. There they are: Josh and Margot standing in the driveway. Margot’s face is turned away from him, toward the moon. Josh is crying. They aren’t touching. There’s enough space between them for me to know that Margot hasn’t changed her mind.
0Събуждам се посред нощ и Марго не е там. Кити се е обърнала на една страна до мен, но Марго не е там. Тъмно е като в рог, само луната се процежда през пердетата. Изпълзявам от леглото и се придвижвам към прозореца. Дъхът ми спира. Те са там: Джош и Марго стоят на алеята за коли. Лицето на Марго е извърнато от него, към луната. Джош плаче. Те не се докосват. Има достатъчно място между тях, за да разбера, че Марго не е променила решението си.
→Wistfully, she says, “I wish I’d been in love more than once. I think you should fall in love at least twice in high school.” Then she lets out a little sigh and falls asleep. Margot falls asleep like that—one dreamy sigh and she’s off to never-never land, just like that.
0С копнеж тя казва:
- Иска ми се да съм била влюбена повече от веднъж. Мисля, че ти трябва да се влюбиш повече от веднъж в гимназията.
После пуска лека въздишка и заспива. Така заспива Марго - една замечтана въздишка и вече е в страната на сънищата, просто така.
→She catches me off guard; I don’t have an answer ready for her. I’m trying to think of one, but she’s already talking again.
0Тя ме хваща непотготвена. Нямам отговор за нея. Опитвам се да измисля някакъв отговор, но тя продължава да говори.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 януари 2020 (1812 дни)
Дейност:
433 версии на превод с общ рейтинг 4