аз345

to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала

→In the dark next to me Margot asks, “Lara Jean . . . do you think you’ve ever been in love before? Real love?”
0В тъмното до мен Марго ме пита:
- Лара Джийн....мислиш ли, че си била влюбена преди? Истински влюбена?
→Kitty falls asleep first, as always. I lie in the dark beside her with my eyes open. I can’t sleep. The thought that tomorrow night Margot won’t be in this room—it makes me so sad I can hardly bear it. I hate change more than almost anything.
0Кити заспива първа, както винаги. Лежа в тъмното до нея с отворени очи. Не мога да спя. Мисълта, че утре вечерта Марго няма да бъде в тази стая, ме кара да съм толкова тъжна, че едва мога да го понеса. Мразя промяната повече от всичко.
→The three of us sleep in Margot’s room that night.
0Ние трите спим в стаята на Марго за тази нощ.
→“Yes, drill sergeant,” Kitty and I chorus. I search Margot’s face for sadness or fear or worry, for some sign that she is scared to go so far away, that she will miss us as much as we will miss her. I don’t see it, though.
0- Да, сержант. - Кити и аз казваме в хор. Търся по лицето на Марго за тъга, страх, притесение, знак, че е уплашена да отиде толкова далеч, че ще ѝ липсваме, колкото и тя на нас. Обаче не виждам нищо.
→“Lara Jean will be nice,” Margot says, “as long as you behave. And you both have to take care of Daddy. Make sure he doesn’t work too many Saturdays. Make sure he takes the car in for inspection next month. And make sure you buy coffee filters—you’re always forgetting to buy coffee filters.”
0- Лара Джийн ще бъде мила - казва Марго - ако и ти се държиш така. И вие двете трябва да се грижите за татко. Трябва да се уверявате, че той не работи твърде много съботи. Уверете се, че той ще закара колата на преглед следващия месец. И купувайте филтъри за кафе - ти винаги забравяш да купиш филтър за кафе.
→“See?” she crows.
0- Виждаш ли? - казва тя.
→I give her a pinch.
0Аз я ощипвам.
→“I wish I could come with you.” Kitty pouts. “You’re nicer than Lara Jean.”
0- Иска ми се да можех да дойда с теб - Кити се цупи. - Ти си по-мила от Лара Джийн.
→“Right.”
0- Да.
→I lay down my head in Margot’s lap. “So you really are coming home for Christmas, right?”
0Лягам в скута на Марго.
- Значи наистина ще се върнеш за Коледа, нали?
→For the past week our father has been in spring-cleaning mode, even though it isn’t spring. He’s getting rid of everything—the bread machine we never used, CDs, old blankets, our mother’s old typewriter. It’s all going to Goodwill. A psychiatrist or someone could probably connect it to Margot’s leaving for college, but I can’t explain the exact significance of it. Whatever it is, it’s annoying. I had to shoo him away from my glass-unicorn collection twice.
0Последната седмица баща ни беше в режим пролетно почистване, въпреки че не е пролет. Той изхвърля всичко - машината за хляб, която никога не сме използвали, дискове, стари одеала, машината за писане на майка ни. Всичко отива в ГудУил. Един психиатър сигурно би го обвързал със заминаването на Марго за колеж, но аз не мога да обясня точното му значение. Каквото и да е, много е досадно. Трябваше да го разкарам два пъти от колекцията ми със стъклени еднорози.
→“Don’t worry, we won’t,” we sing out.
0- Не се притеснявай, няма. - казваме ние.
→Our father stands in the doorway. He knocks, even though the door is open and we can clearly see it is him. “I’m going to start packing up the car now,” he announces. We watch from the bed as he lugs one of the suitcases downstairs, and then he comes up for the other one. Drily he says, “Oh no, don’t get up. Don’t trouble yourselves.”
0Баща ни стои на прага на вратата. Той почуква, въпреки че вратата е отворена и ние го виждаме много добре.
- Ще започна да слагам багажа в колата сега. - той оповестява. Ние го гледаме от леглото, докато той мърда куфарите надолу по стълбите и после се качва отново за още един. Той казва сухо:
- О, не, не ставайте. Не се притеснявайте.
→Margot makes a face and puts her arm around me. “Nothing’s changing, not really. We’re the Song girls forever, remember?”
0Марго прави физиономия и обвива ръката си около мен.
- Нищо не се променя, не съвсем. Все още сме момичетата Сонг завинаги, нали?
→Margot sits down next to me, and Kitty climbs up and sits at the foot of the bed. “Everything’s changing,” I say, sighing.
0Марго сяда до мен, а Кити се покатерва и сяда на крака на леглото.
- Всичко се променя. - казвам аз, въздишайки.
→Honestly, Margot isn’t even packing that much. She doesn’t need a lot. If it was me, I’d have packed up my whole room, but not Margot. Her room looks the same, almost.
0Марго дори не взима толкова много неща. На нея не и трябват много неща. Ако това бях аз, щях да опаковам цялата си стая. Марго обаче не. Нейната стая изглежда по същия начин, почти.
→“Yes, if you’ll stop being a brat,” Margot says.
0- Да, ако спреш да бъдеш такава пикла.- казва Марго.
→“I don’t know why you asked if you already knew what you were going to do,” I say. “Also, I thought you said you were coming home for Christmas. You’re still coming home for Christmas, right?”
0- Не знам защо пита, щом вече знаеш какво ще направиш. - казвам аз. - Освен това смятах, че ще се върнеш у дома за Коледа. Ще се върнеш за Коледа, нали?
→“It gets cold in Scotland sooner than it does here,” Margot said, folding the coat and setting it on top of her suitcase. “I think I’ll just bring both.”
0- В Шотландия става студено по-рано от тук. - казва Марго, сгъвайки палтото и поставяйки го най-отгоре на куфара си. - Мисля, че просто ще взема и двете палта.
→“It’s brand-new—course it’s on tight!” Kitty growls, but she double-checks.
0- Чисто ново е, разбира се, че е затворена. - изръмжава Кити, но проверява отново.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 януари 2020 (1812 дни)
Дейност:
433 версии на превод с общ рейтинг 4