аз345

to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала

→SO NOW IT’S THE LAST days of summer and our last days with Margot. Maybe it’s not altogether such a bad thing that she broke up with Josh; this way we have more time with just us sisters. I’m sure she must have thought of that. I’m sure it was part of the plan.
0СЕГА СА ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ ОТ ЛЯТОТО и последните ни дни с Марго. Може би не е чак толкова лошо, че тя скъса с Джош; по този начин прекарваме повече време само ние сестрите. Сигурна съм, че тя е мислила за това. Със сигурност е било част от плана.
→3
03
→I give her a reproving look, and she ignores me. I’ve never known Margot to chicken out before, but I suppose in matters of the heart, there’s no predicting how a person will or won’t behave.
0Поглеждам я укорително, а тя ме игнорира. Никога не бях виждала Марго да е твърде уплашена да направи нещо досега, но предполагам, че когато става въпрос за сърцето, не може да бъде предвидено как ще се държи човек или как няма.
→My head whips in Margot’s direction. She opens her mouth and closes it. Then she says, “No, just get enough for the four of us, Daddy.”
0Обръщам главата си в посоката на Марго. Тя си отваря устата и после пак я затваря. После казва:
- Не. вземи само за нас четиримата, тате.
→“I’m going to go to Costco later today, so you girls make a list for whatever you need,” Daddy asks, taking a big sip of coffee. “I think I’ll pick up some New York strips for dinner. We can grill out. Should I get one for Josh, too?”
0- Ще ходя до Костко по-късно днес, така че ще трябва да ми направите списък с нещата, от които се нуждаете.
***„Костко“ е най-голямата в света по продажби верига магазини от вида „склад за търговия на дребно“.***
-Казва татко и отпива голяма глътка кафе. - Мисля да направя говеждо месо за вечеря. Може да си направим барбекю. Да взема ли и за Джош?
→Daddy and Kitty come downstairs at the same time. Margot pours Daddy a cup of coffee, black, and I pour milk in Kitty’s cereal bowl. I push it in front of her, and she turns her head away from me and gets a yogurt out of the fridge. She takes it into the living room to eat in front of the TV. So she’s still mad.
0Тате и Кити слезнаха при нас по едно и също време. Марго сипа чаша черно кафе на татко, а аз сипах мляко в купата със зърнена закуска на Кити. Избутах купата към нея, а тя се обърна на другата страна и си извади йогурт от хладилника. Тя го взе във всекидневната, за да яде пред телевизора. Значи все още ми е сърдита.
→Margot doesn’t see the point in wondering. This is our life; there’s no use in asking what if. No one could ever give you the answers. I try, I really do, but it’s hard for me to accept this way of thinking. I’m always wondering about the what-ifs, about the road not taken.
0Марго не вижда смисъл в това да се чудиш. Това е нашия живот, няма смисъл да се питаш "ами ако...". Никой няма да ти даде отговорите. Аз наистина се опитвам, но за мен е трудно да приема този начин на мислене. Винаги си задавам въпроса "ами ако...".
→I’ve asked Margot what she thinks it would have been like if Mommy hadn’t died. Like would we spend more time with our Korean side of the family and not just on Thanksgiving and New Year’s Day? Or—
0Питала съм Марго как смята, че биха изглаждали нещата, ако мама не беше умряла. Дали щяхме да прекарваме повече време с корейската част на семейството, а не да ги виждаме само на деня на благодарността и на Нова година? Или–
→Margot is a good girl, and I guess Kitty and I have followed her lead. I’ve never cheated or gotten drunk or smoked a cigarette or even had a boyfriend. We tease Daddy and say how lucky he is that we’re all so good, but the truth is, we’re the lucky ones. He’s a really good dad. And he tries hard. He doesn’t always understand us, but he tries, and that’s the important thing. We three Song girls have an unspoken pact: to make life as easy as possible for Daddy. But then again, maybe it’s not so unspoken, because how many times have I heard Margot say, “Shh, be quiet, Daddy’s taking a nap before he has to go back to the hospital,” or “Don’t bother Daddy with that; do it yourself”?
0Марго е добро момиче и предлогам, че Кити и аз винаги сме следвали нейния пример. Никога не съм мамила, никога не съм се напивала, никога не съм пушила цигари, дори не съм имала гадже досега. Шегуваме се с татко като казваме какъв късметлия е, че сме толкова добри, но всъщност ние сме късметлийки. Той наистина е много добър баща, защото винаги се опитва. Той не ни разбира винаги, но се опитва и това е най-важното. Ние трите момичета Сонг имаме неизречен договор: да правим живота на татко възможно най-лесен. Но може би не е чак толкова неизречен, защото Марго постоянно казва: "Шшт, бъдете тихи, защото татко си подремва преди да отиде отново в болницата" или "Не притеснявай татко с това, направи го сама."
→When other adults find out that my dad is a single father of three girls, they shake their heads in admiration, like How does he do it? How does he ever manage that all by himself? The answer is Margot. She’s been an organizer from the start, everything labeled and scheduled and arranged in neat, even rows.
0Когато други възрастни разберат, че татко е сам баща на три момичета, те поклащат глави с възхищение и се питат: "Как го прави? Как успява с всичко това съвсем сам? Отговорът е Марго. Тя беше организатор още от самото начало, всяко нещо си има етикет и е предварително планирано. Тя аранжира и подрежда всичко много прилежно в редове.
→Margot was the one who found her. She was twelve. She took care of everything: she called 911; she called Daddy; she told me to watch over Kitty, who was only three. I turned on the TV for Kitty in the playroom and I sat with her. That’s all I did. I don’t know what I would have done if Margot hadn’t been there. Even though Margot is only two years older than me, I look up to her more than anybody.
0Марго първа я намери. Тя беше на дванайсет. Погрижи се за всичко: обади се на 112, обади се на татко, каза ми да отида да наглеждам Кити, която беше само на три. Включих телевизора в стаята за игри и седнах да гледам с нея. Това е всичко, което направих. Не знам какво бих направила, ако Марго не беше там. Въпреки, че Марго е само с две години по-голяма от мен, я уважавам повече от всеки друг човек.
→She’d mopped the floors that morning; they were shiny and everything smelled like lemons and clean house. The phone was ringing in the kitchen, she came running in to answer it, and she slipped. She hit her head on the floor, and she was unconscious, but then she woke up and she was fine. That was her lucid interval. That’s what they call it. A little while later she said she had a headache, she went to lie down on the couch, and then she didn’t wake up.
0Тя чистеше пода една сутрин: подът блестеше и всичко миришеше на лимони и чиста къща. Телефонът звънеше в кухнята, тя се затича, за да вдигне и се подхлъзна. Удари главата си на пода и беше в безсъзнание, но после се събуди и всичко беше наред. Това беше нейният луциден интервал. Така го наричат. Малко по-късно тя каза, че има главоболие и отиде до долу, за да легне на дивана и после така и не се събуди.
→We are the three Song girls. There used to be four. My mom, Eve Song. Evie to my dad, Mommy to us, Eve to everyone else. Song is, was, my mom’s last name. Our last name is Covey—Covey like lovey, not like cove. But the reason we are the Song girls and not the Covey girls is my mom used to say that she was a Song girl for life, and Margot said then we should be too. We all have Song for our middle name, and we look more Song than Covey anyway, more Korean than white. At least Margot and I do; Kitty looks most like Daddy: her hair is light brown like his. People say I look the most like Mommy, but I think Margot does, with her high cheekbones and dark eyes. It’s been almost six years now, and sometimes it feels like just yesterday she was here, and sometimes it feels like she never was, only in dreams.
0Ние сме трите момичета Сонг. Преди бяхме четири. Майка ми, Ив Сонг. Баща ми я наричаше Еви, ние ѝ казвахме мама, всички останали ѝ викаха Ив. Сонг е, беше, последното име на майка ми. Нашето последно име е Кови. Но причината да сме момичетата Сонг, а не момичетата Кови, е, че майка ми преди казваше, че тя ще бъде момиче Сонг до края на живота си и после Марго каза, че ние също трябва да бъдем. Ние имаме Сонг за презиме и приличаме повече на Сонг отколкото на Кови, повече корейци отколкото бели. Поне аз и Марго сме така, Кити изглежда повече като татко: косата ѝ е светло кафява като неговата. Хората казват, че приличам повече на мама, но аз мисля, че Марго прилича повече на нея, с нейните високи скули и тъмни очи. Вече минаха почти шест години и понякога се усеща сякаш вчера е била тук, но понякога сякаш никога не е била, само в сънищата.
→I’m still mad at her, just a little. Just a teeny-tiny bit. Obviously I know it’s not her fault. But she’s going so far away, and we always said we’d be the Song girls forever. Margot first, me in the middle, and my sister Kitty last. On her birth certificate she is Katherine; to us she is Kitty. Occasionally we call her Kitten, because that’s what I called her when she was born: she looked like a scrawny, hairless kitten.
0Все още съм ѝ ядосана, само малко. Много малко. Очевидно знам, че тя не е виновна. Но тя отива толкова далеч, а ние винаги сме казвали, че ще бъдем момичетата Сонг завинаги. Първо Марго, аз по средата и сестра ми Кити накрая. На сертификата ѝ за раждане пише Катрин, но за нас тя е Кити. От време на време ѝ казваме Котенце, защото така ѝ казвах, когато се роди: тя приличаше на мършаво коте без козина.
→When Margot decided to go to college in Scotland, it felt like a betrayal. Even though I knew it was coming, because of course she was going to go to college somewhere far away. And of course she was going to go to college in Scotland and study anthropology, because she is Margot, the girl with the maps and the travel books and the plans. Of course she would leave us one day.
0Когато Марго реши да отиде в колеж в Шотландия, се чувстваше като предателство. Въпреки, че знаех, че този момент идва, защото, разбира се, че тя ще избере някое по-далечно място. И, разбира се, че ще отиде в Шотландия и ще учи антропология, защото тя е Марго, момичето с картите, книги за пътувания и планове. Разбира се, че ще ни остави някой ден.
→I do know.
0Знам.
→“Already done.” Margot slices a banana for her cereal: each slice is perfectly thin. “And also, Josh wouldn’t have come to the airport with us anyway. You know how I feel about sad good-byes.” Margot makes a face, like Ugh, emotions.
0- Вече го направих - Марго реже банан за зърнената си закуска: всяко парче е с перфектна дебелина - А и Джош нямаше да дойде на летището с нас така или иначе. Знаеш какво мисля за тъжните сбогувания. Марго прави физиономия сякаш казва- Ъхх, емоции.
→We keep a house notebook by the fridge. Margot’s idea, of course. It has all the important numbers and Daddy’s schedule and Kitty’s carpool. “Make sure you put in the number for the new dry cleaners,” I say.
0Държим тетрадка за къщата при хладилника. Идеята е на Марго, разбира се. Вътре са всички важни номера, програмата на татко и програмата за споделено пътуване на Кити.
- Увери се, че ще сложиш вътре номера на новото химическо чистене.- казвам аз.
→“I’ll write it all down for you,” Margot assures me. “In the notebook.”
0- Ще ти го запиша - уверява ме Марго - В тетрадката.
→“Um, I think they’ll figure it out when he’s not at the airport, Gogo.” Gogo is my nickname for Margot. As in go-go boots. “How many cups of water did you put in there? And how many spoons of coffee beans?”
0- Ъм, мисля, че ще разберат, когато не го видят на летището, Гого - Гого е прякорът ми за Марго.
– Колко чаши вода сложи вътре? И колко лъжици кефени зърна?
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 януари 2020 (1812 дни)
Дейност:
433 версии на превод с общ рейтинг 4