аз345

to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала

→She pushes the start button on the coffee machine. I’m watching her super carefully because Margot’s always been the one to make the coffee and I never have, and now that she’s leaving (only six more days), I’d better know how. With her back to me she says, “Maybe I won’t even mention it to them.”
0Тя натиска бутона за пускане на кафе машината. Аз я гледам много внимателно, защото Марго винаги е била тази, която прави кафето, а аз никога не съм и сега след като тя си тръгва (само след шест дни), ще е по-добре да знам как се прави. С гръб към мен тя казва:
– Може би изобщо няма да им го споменавам.
→* * *
0* * *
→* * *
0* * *
→I frown. This didn’t occur to me, that Josh would stop coming over because Margot was gone. He was coming over long before they were ever a couple, so I don’t see why he should stop. “He might,” I say. “He really loves Kitty.”
0Аз се намръщвам. Не ми беше хрумнало, че Джош ще спре да идва след като Марго не е тук. Той идваше тук дълго преди те двамата да са заедно, така че не виждам защо би спрял.
– Той може и да идва. - казвам аз - Той доста харесва Кити.
→“It’s not like he would come over here that much once I was gone, anyway.”
0- Така или иначе няма да идва тук толкова често след като съм си тръгнала.
→“No, I’m just telling you.”
0– Не, просто ти казвам.
→Margot lets out a heavy sigh. “So I’m supposed to stay with Josh because of you and Daddy and Kitty?”
1Марго пуска силна въздишка:
– Значи трябва да остана с Джош заради теб, тате и Кити?
→THE NEXT MORNING, MARGOT IS making coffee and I am pouring cereal in bowls, and I say the thing I’ve been thinking all morning. “Just so you know, Daddy and Kitty are going to be really upset.” When Kitty and I were brushing our teeth just now, I was tempted to go ahead and spill the beans, but Kitty was still mad at me from yesterday, so I kept quiet. She didn’t even acknowledge my cookies, though I know she ate them because all that was left on the plate were crumbs.
0СЛЕДВАЩАТА СУТРИН, МАРГО прави кафе, а аз сипвам зърнена закуска в купи и казвам това, за което мислих цяла сутрин:
- Само да знаеш, тате и Кити ще бъдат доста разстроени.
Когато аз и Кити си михме зъбите за малко да ѝ разкажа, но Кити все още ми се сърди за вчера и затова не казах нищо. Дори не прие бисквитките ми, въпреки че ги е изяла, защото в чинията бяха останали само трохи.
→Later, after I’ve washed the dishes and plated the cookies and set them on Kitty’s pillow, I go to my room. I don’t turn the light on. I go to my window. Josh’s light is still on.
0Късно, след като вече бях измила чиниите и поднесох бисквитките на възглавницата на Кити, отидох в стаята си. Не пуснах лампата. Отидох до прозореца. При Джош още светеше.
→I wish (and this is a thought I’ve had many, many times, too many times to count) I was more like Margot. Because sometimes it feels like I’ll never be done.
0Бих искала (а тази мисъл ми е минавала доста често през главата, твърде много пъти, за да ги преброя) да съм повече като Марго. Защото понякога ми се струва, че никога не съм приключила.
→I wave a spoonful of cookie dough under Margot’s nose, and she hesitates and then opens her mouth. I feed it to her like a baby. “Wait and see, you and Josh will be back together in a day, maybe two.” But even as I’m saying it, I know it’s not true. Margot’s not the kind of girl to break up and get back together on a whim; once she’s decided something, that’s it. There’s no waffling, no regrets. It’s like she said: when she’s done, she’s just done.
0Аз замахвам с лъжица пълна с тесто за бисквитки под носа на Марго, а тя се колебае и после отваря устата си. Храня я сякаш е бебе.
- Почакай и ще видиш, ти и Джош отново ще бъдете заедно след ден, може би два.
Но дори като го казвам, знам, че не е истина. Марго не е онова момиче, с което ще скъсаш и после, когато ти хрумне, пак ще се съберете. Когато веднъж реши нещо, това е. Няма говорене на безмислици, няма съжаления. Сякаш е казала: когато е приключило, приключило е.
→She shakes her head. “Lara Jean,” she begins, in her patient Margot voice, like I am a child and she is a wise old woman of forty-two.
0Тя поклаща глава.
- Лара Джийн - започва тя с гласа на търпеливата Марго, сякаш съм дете ,а тя е мъдра възрастна жена на четиресет и две.
→I look at the magnetic egg timer on the fridge. “Four more minutes.” I sit back down and say, “I don’t care what you say, Margot. You guys aren’t done. You love him too much.”
0Поглеждам към магнитното яйце таймер върху хладилника.
- Още четири минути.
Отново сядам и казвам:
– Не ми пука какво казваш, Марго. Вие двамата не сте приключили. Ти го обичаш твърде много.
→Margot shakes her head. “It’s done, Lara Jean.” I release her and she closes her laptop. “When will the first batch be ready? I’m hungry.”
0Марго поклаща глава.
– Приключи, Лара Джийн. - аз я пускам и тя затваря лаптопа си.- Кога ще бъде готова първата партида? Гладна съм.
→“It’s not too late, you know. You can go over there right now and tell him you changed your mind.”
0- Още не е твърде късно. Можеш да отидеш при него още сега и да му кажеш, че си си променила мнението.
→At this, the corners of Margot’s mouth turn down, and I get up and fling my arms around her neck. She leans her head back and smiles up at me. “I’m okay,” she says, but she isn’t, I know she isn’t.
0При това ъгълчетата на устата на Марго отиват надолу и аз ставам и обвивам ръцете си около врата ѝ. Тя обляга главата си и ми се усмихва.
- Добре съм - казва тя, но тя не е, знам, че не е.
→I ignore her. “Josh would never hold you back from anything. He’s not like that. Remember how when you decided to run for student-body president, he was your campaign manager? He’s your biggest fan!”
0Игнорирам я.
- Джош никога не би те спрял за нищо. Той не е такъв. Спомняш ли си, как когато реши да бъдеш президент на ученическото самоуправление, той беше мениджър на кампанията ти? Той е най-големият ти фен!
→“You shouldn’t eat raw cookie dough,” Margot says.
0- Не трябва да ядеш сурово тесто - казва Марго.
→Scotland is Margot’s yes, I guess. Absently, I scoop up a mound of cookie dough and pop it in my mouth.
0Предполагам, че Шотландия е "да" за Марго. Разсеяно загребвам малко тесто за бисквити и го пускам в устата си.
→“She told me to try not to go to college with a boyfriend. She said she didn’t want me to be the girl crying on the phone with her boyfriend and saying no to things instead of yes.”
0- Тя ми каза да се опитам да не отивам в колеж с гадже. Тя каза, че не иска да бъда онова момиче, което плаче по телефона с гаджето си и казва не на нещата вместо да.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 януари 2020 (1812 дни)
Дейност:
433 версии на превод с общ рейтинг 4