→“What?” For a moment I forget all about Josh. Because no matter what I am doing in life, if Margot and I are in the middle of an argument, if I am about to get hit by a car, I will always stop and listen to a story about Mommy. Any detail, any remembrance that Margot has, I want to have it too. I’m better off than Kitty, though. Kitty doesn’t have one memory of Mommy that we haven’t given her. We’ve told her so many stories so many times that they’re hers now. “Remember that time . . . ,” she’ll say. And then she’ll tell the story like she was there and not just a little baby.
0- Какво?
За момент изцяло забравям за Джош. Защото без значение какво правя в живота си, ако Марго и аз сме в средата на спор, ако ще бъда блъсната от кола, винаги спирам и слушам история за мама. Всеки детайл, всеки спомен, който Марго има, искам да го имам и аз. И все пак съм по-добре от Кити. Кити няма дори един спомен от мама, който да не сме ѝ дали ние. Разказвали сме ѝ толкова много истории по толкова много пъти, че те вече са нейни.
- Спомняш ли онзи път... -ще каже тя. И после ще разкаже историята сякаш е била там наистина, а не е била още бебе.