0Имаше моменти, когато се чувствах изоставена все пак. Не по романтичен начин, а по приятелски. Джош и аз винаги сме били приятели. Но онези пъти, когато той слагаше ръката си около Марго, когато се нареждахме на опашката за пуканки или в колата, когато си говориха нежно един на друг, а аз се чувствах като детето на задната седалка, което не трябва да чува какво си говорят възрастните, това ме караше да се чувствам невидима. Те ме караха да искам да имам някого, на когото да шепна на задната седалка.