аз345

to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала

→There’s a four-way stop sign. I don’t see anyone, so I zip ahead. I don’t even see the car on my right; I feel it before I see it.
0Има четирипосочен знак стоп. Не виждам никого, така че продължавам напред. Дори не виждам колата в мое дясно. Усещам го преди да го видя.
→You can do it, you can do it.
0Можеш да го направиш, можеш да го направиш.
→Everything is going so well that I take the shortcut way instead of the highway way. I cut through the side neighborhood, and even as I’m doing it, I’m wondering if this was such a great idea. After a couple of minutes things aren’t looking so familiar, and I realize I should have taken a left instead of a right. I push down the panic that’s rising in my chest and I try to backtrack.
0Всичко минава толкова добре и аз минавам по прекия път, вместо по магистралата. Минавам на пряко през крайния квартал и докато го правя, се чудя дали това е било добра идея. След няколко минути нещата не изглеждат особено познати и осъзнавам, че е трябвало да завия наляво, вместо надясно. Избутвам паниката, която се издига по гръдния ми кош и се опитвам да обърна.
→But today, so far so good. I’m listening to the radio, bopping along, even driving with just one hand on the wheel. I do this to feign confidence, because the more I fake it, the more it’s supposed to feel true.
0Но днес засега всичко беше добре. Слушам музика, дори карам с една ръка на кормилото. Правя тази престорена увереност, защото колкото повече се преструвам, толкова по-истинско го чувствам.
→Sure, I could just use a GPS, but I would feel silly putting in directions to go to the mall when I’ve been there a million times. It should come to me intuitively, easy, where I don’t even have to think about it. Instead I worry over every turn, second-guess every highway sign—is it north or is it south, do I turn right here or is it the next one? I’ve never had to pay attention.
0Разбира се, мога да използвам ГиПиЕс, но ще се чувствам глупаво да слушам упътвания как да стигна до мола, след като съм била там милион пъти. Трябва да ми идва интуитивно, лесно, без дори да мисля за това. Вместо това аз се притеснявам за всеки завой, опитвам се да предвидя всеки магистрален знак - на север ли е или на юг, трябва ли да завия тук или на слеващата пряка? Досега не ми се е налагало да обръщам внимание.
→But the worst thing is I have a tendency of getting lost. The only places I can get to with absolute certainty are school and the grocery store. I’ve never had to know how to get to the mall, because Margot always drove us there. But now I have to do better, because I’m responsible for driving Kitty around. Though truthfully, Kitty is better with directions than I am; she knows how to get to loads of places. But I don’t want to have to hear her tell me how to get somewhere. I want to feel like the big sister; I want her to relax in the passenger seat, safe in the knowledge that Lara Jean will get her where she needs to go, just like I did with Margot.
0Но най-лошото е, че имам навика да се загубвам. Единствените места, на които мога отида с абсолютна сигурност, са училището и магазина за хранителни стоки. Никога не ми се е налагало да знам как да стигна до мола, защото Марго винаги ни караше до там. Но сега трябва да съм по-добра, защото съм отговорна да закарвам Кити. Въпреки, че Кити е по-добре с посоките от мен. Тя знае как да стигне до много места. Но не искам да я слушам да ми казва как да стигна до някъде. Искам да се чувствам като голямата сестра, искам тя да се отпусне на пътническото място в безопасност, знаейки, че Лара Джийн ще я закара там, където трябва да отиде, точно както се чувствах аз с Марго.
→So that’s what I’m doing: I’m driving Margot’s car to the mall. I mean, I have my license and everything; I’m just not very confident. My dad has taken me for lessons numerous times, Margot too, and I’m basically fine with them in the car, but I get nervous when I drive alone. It’s the changing-lanes part that scares me. I don’t like taking my eyes away from what’s happening right in front of me, not for a second. Also I don’t like going too fast.
0И това и правя. Карам колата на Марго до мола. Аз имам шофьорска книжка, но просто не съм много уверена. Баща ми ме водеше на уроци безброй пъти, Марго също и се чувствам добре, когато и те са в колата, но се изнервям, когато шофирам сама. Смяната на платната ме плаши. Не обичам да не виждам какво се случва пред мен, дори за секунда. Освен това не обичам да карам твърде бързо.
→I ask her if she’ll just send me a picture instead, but Chris knows me too well. She says, “Nuh-uh. You get your ass down here, Lara Jean. You’ll never get better at driving if you don’t just suck it up and do it.”
0Питам я дали не може да ми изпрати снимка вместо това, но Крис ме познава твърде добре. Тя казва:
- Нее. Довлечи задника си тук, Лара Джийн. Никога няма да станеш добра в шофирането, ако просто не го правиш.
→LATER THAT AFTERNOON CHRIS CALLS and tells me to meet her at the mall; she wants my opinion on a leather jacket, and to get the full effect I have to see it in person. I’m proud she’s asking for my sartorial advice, and it would be good to get out of the house and not be sad anymore, but I’m nervous about driving to the mall alone. I (or anyone, really) would consider myself a skittish driver.
0КЪСНО ТОЗИ СЛЕДОБЕД КРИС МИ ЗВЪНИ и ми казва да се срещнем в мола. Тя иска мнението ми за някакво кожено яке и за да има пълен ефект, трябва да го видя на живо. Радвам се, че тя иска съвета ми и би било хубаво да излезна от къщата и да не съм тъжна вече, но съм нервна за шофирането до мола сама. Аз (както и всеки друг) бих приела себе си за лош шофьор.
→8
08
→Even though Margot isn’t a loud person, it feels quiet at home. Empty, somehow. What will it be like when I’m gone in two years? What will Daddy and Kitty do then? I hate the thought of the two of them coming home to an empty, dark house with no me and no Margot. Maybe I won’t go away far; maybe I’ll even live at home, at least for the first semester. I think that would be the right thing to do.
0Въпреки, че Марго не е шумен човек, вкъщи е тихо. По някакъв начин празно. Какво ли ще е, когато аз си тръгна след две години? Какво ще правят татко и Кити тогава? Мразя мисълта за това, че те двамата ще се прибират в празна, тъмна къща без мен и Марго. Може би няма да ходя някъде надалеч, може би даже ще живея вкъщи поне за първия семестър. Мисля, че това ще бъде правилното решение.
→I cry all the way home. Kitty tells me I’m a bigger baby than she is, but then from the backseat she grabs my hand and squeezes it, and I know she’s sad too.
0Плача през целия път към вкъщи. Кити ми казва, че съм по-голямо бебе от нея, но после от задната седалка взима ръката ми и я стисва и разбирам, че и тя е тъжна.
→When she’s done checking in, she turns back and looks at us through the glass doors. She lifts one hand and waves, and then she heads for the security line. We watch her go, thinking she might turn around one more time, but she doesn’t. She already seems so far away from us. Straight-A Margot, ever capable. When it’s my time to leave, I doubt I’ll be as strong as Margot. But, honestly, who is?
0Когато е готова с чекирането, тя се обръща назад и ни поглежда през стъклените прозорци. Вдига едната си ръка и ни помахва, а после се отправя към гишето. Гледаме я как си тръгва, мислейки, че може би ще се обърне отново, но тя не го прави. Тя вече изглежда толкова далеч от нас. Абсолютната Марго, винаги способна. Съмнявам се, че, когато дойде моето време да си тръгна, ще съм толкова силна, колкото е Марго.
→We all watch as she pushes the luggage carrier over to the check-in counter. I’m crying hard, wiping my tears with the back of my arm. Daddy puts one arm around me and one around Kitty. “We’ll wait until she’s in line for security,” he says.
0Ние я гледаме как бута носилката си за багаж към гишето. Аз плача силно, попивайки сълзите си с външната част на ръката си. Татко слага едната си ръка около мен, а другата - около Кити.
- Ще чакаме, докато се нареди на опашката за проверката. - казва той.
→“Bye, Gogo,” I say, wiping my eyes with a corner of my shirt.
0- Чао, Гого. - казвам аз, попивайки очите си с част от блузата ми.
→That makes Margot smile. “I could never.” She hugs us each one more time. She saves me for last, the way I knew she would. “Take good care of Daddy and Kitty. You’re in charge now.” I don’t want to let go, so I hold on tighter; I’m still waiting and hoping for some sign, some indication that she will miss us as much as we’ll miss her. And then she laughs and I release her.
0Това кара Марго да се усмихне.
- Не бих могла. - тя ни прегръща още веднъж. Запазва мен за последно. Знаех, че ще го направи.
- Грижи се добре за татко и за Кити. Сега ти отговаряш. - не искам да я пусна, затова я прегръщам по-силно. Все още чакам и се надявам на някакъв знак, някакъв признак, че ние ще ѝ липсваме толкова, колкото и тя на нас. И после тя се засмива и аз я пускам.
→“Don’t you dare forget us,” Kitty warns.
0- Не смей да ни забравяш. - предупреждава Кити.
→“Call every day,” I whisper. The lump in my throat is getting bigger, and a few tears leak out of my eyes. I’d hoped I wouldn’t cry, because I knew Margot wouldn’t, and it’s lonely to cry alone, but I can’t help it.
0- Обаждай се всеки ден. - прошепвам аз. Бучката в гърлото ми става по-голяма и няколко сълзи се спускат от очите ми. Надявах се, че няма да плача, защото знаех, че Марго не би се разплакала и е самотно да плачеш сам, но не можах да се сдържа.
→“I’ll be fine,” she repeats. “I’ve flown by myself before. I know how to check a bag.” She stretches up on her toes and puts her arms around our dad’s shoulders. “I’ll call as soon as I get there, I promise.”
0- Ще се оправя. - повтаря тя.- И преди съм летяла сама. Знам как да чекирам багажа си.
Тя застава на пръсти и слага ръце около раменете на татко. - Ще се обадя, когато пристигна, обещавам.
→“Margot, at least let me get your bags checked,” Daddy says, trying to maneuver the luggage carrier around her. “I want to see you go through security.”
0- Марго, поне ме остави да чекирам багажа ти - казва татко, опитвайки се да направи маневра с носилката за багаж около нея. - Искам да те видя как минаваш покрай проверката.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 януари 2020 (1555 дни)
Дейност:
433 версии на превод с общ рейтинг 4