→Chris isn’t the kind of friend you call every night or have lunch with every day. She is like a street cat, she comes and goes as she pleases. She can’t be tied down to a place or a person. Sometimes I won’t see Chris for days and then in the middle of the night there will be a knock at my bedroom window and it’ll be Chris, crouched in the magnolia tree. I keep my window unlocked for her in case. Chris and Margot can’t stand each other. Chris thinks Margot is uptight, and Margot thinks Chris is bipolar. She thinks Chris uses me; Chris thinks Margot controls me. I think maybe they’re both a little bit right. But the important thing, the real thing, is Chris and I understand each other, which I think counts for a lot more than people realize.
0Крис не е такава приятелка, на която да се обаждаш всяка вечер или да обядваш с нея всеки ден. Тя е като улична котка, идва и си отива, когато й е угодно. Тя не може да бъде вързано на едно място или за един човек. Понякога няма да видя Крис дни и после посред нощ ще се чуе почукване на прозореца в спалнята ми и това ще бъде Крис, свила се на магнолиевото дърво. Оставям прозореца си отворен за нея, за всеки случай. Крис и Марго не могат да се понасят. Крис смята, че Марго е впрегната, а Марго смята, че Крис е биполярна. Тя смята, че Крис ме използва; Крис смята, че Марго ме контролира. Смятам, че може би и двете са прави донякъде. Но важното, истинското нещо е, че Крис и аз се разбираме една друга, което мисля, че е по-важно, отколкото другите хора могат да осъзнаят.
