аз345

to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала

→I can feel him looking at me, his arms crossed, waiting. I look up. “What?”
0Мога да усетя, че ме гледа, докато чака със скръстени ръце. Поглеждам нагоре.
- Какво?
→It’s faded light blue with sunflowers and it ties around the neck. I got it from the vintage store, 75 percent off. And it’s not a onesie. “This is a sunsuit,” I tell him, going back to my book. I try to subtly hide the cover with my hand. The last thing I need is Josh giving me a hard time for reading a trashy book when I’m just trying to enjoy a relaxing afternoon.
0В избеляло светло синьо е и е вързано около врата. Взех го от винтидж магазина със 75% намаление. И не е боди.
- Това е костюм за слънце. - казвам му и се връщам отново към книгата си. Едва доловимо се опитвам да скрия заглавието с ръката си. Последното нещо, което искам е Джош да ме критикува, задето чета тъпи книги, когато се опитвам да се насладя на приятния си следобед.
→“Hey, nice onesie,” he says as he makes his way across the driveway.
0- Хей, готино боди - казва той, докато си проправя път към мен.
→I’m just getting to the good stuff (Cressida must seduce Nigel to gain access to the spy codes!) when Josh walks out of his house to get the mail. He sees me too; he lifts his hand like he’s just going to wave and not come over, but then he does.
0Тъкмо стигам до интересната част (Кресида трябва да убеди Нигел да ѝ спечели достъп до шпионските кодове!), когато Джош излиза от къщата си, за да вземе пощата. Той съще ме вижда, вдига ръка сякаш просто ще ме поздрави и няма да се отбие, но после идва.
→MARGOT SAYS THAT JUNIOR YEAR is the most important year, the busiest year, a year so crucial that everything else in life hinges upon it. So I figure I should get in all the pleasure reading I can before school starts next week and junior year officially begins. I’m sitting on my front steps, reading a 1980s romantic British spy novel I got for seventy-five cents at the Friends of the Library sale.
0МАРГО КАЗВА, ЧЕ ЕДИНАДЕСЕТИ КЛАС е най-важната година, най-заетата, година, която е толкова решаваща, че всичко друго в живота зависи от нея. Затова предполагам, че трябва да чета за удоволствие, докато мога, преди училището и 11-ти клас официално да започнат другата седмица. Седя на предните стълби, четейки романтичен британски роман за шпиони от 1980-те години, който си купих за седемдесет и пет цента от разпродажбата "Приятели на библиотеката".
→* * *
0* * *
→* * *
0* * *
→10
010
→I smile to myself. Kitty’s going to pitch a fit when she sees this page. I can’t wait.
0Засмивам се. Кити ще полудее, когато види тази страница. Нямам търпение.
→It takes me most of the night, but I finish the Josh-and-Margot page, and it comes out really nice. Next is a sister page. For this one I use flowered paper for the background, and I glue in a picture of the three of us from a long time ago. Mommy took it. We’re standing in front of the oak tree in front of our house in our church clothes. We’re all wearing white dresses, and we have matching pink ribbons in our hair. The best thing about the picture is Margot and I are smiling sweetly and Kitty is picking her nose.
0Отнема ми почти цялата нощ, но успявам да довърша страницата на Джош и Марго и се получава доста добре. После следва сестринска страница. За тази използвам хартия на цветя за фон и залепям снимка на трите ни отпреди много време. Мама я направи. Ние седим пред дъба, който е пред къщата ни, в дрехите ни за църква. Всички носим бели рокли и имаме еднакви розови панделки в косите си. Най-хубавото нещо за снимката е, че Марго и аз се усмихваме, а Кити си бърка в носа.
→“All righty. I’ll leave you to it, then.” Daddy shuffles down the stairs.
0- Добре. Ще те оставя, тогава. - татко се влачи долу по стълбите.
→“Maybe,” I say, just to be nice. It’ll be too much of a pain to bring all my supplies downstairs and get set up again. I’m in a good rhythm right now. “Why don’t you get it started without me?”
0- Може би. - казвам от учтивост. Ще е твърде сложно да пренеса всичките си неща долу и да ги наглася отново. В момента работя с добър ритъм. - Защо не започнеш да го гледаш без мен?
→“Ah.” My dad doesn’t move. He just hovers there in the doorway, watching me work. “Well, I’m going to watch that new Ken Burns documentary in a bit, if you want to join me.”
0- Ааа. - баща ми се мърда. Той просто стои до вратата, гледайки ме. - Ами, аз ще гледам новия документален филм на Кен Бърн, ако искаш да дойдеш при мен.
→“This,” I say, gluing another petal. “If I keep at it, it’ll probably be done by Christmas.”
0- Това- казвам аз, залепвайки още едно венчелистче - Ако продължавам да работя над него, ще съм готова до Коледа.
→I’m carefully gluing a dried rose petal from Margot’s corsage when my dad raps on the door. “What are you up to tonight?” he asks me.
0Внимателно залепям венчелистче на изсъхнала розичка от букетчето на Марго, когато татко почуква на вратата.
- Какво си намислила днес? - пита ме той.
→So I go ahead and use the heart tape. And then, swaying to the music, I use my heart template to cut out a picture of the two of them at prom. Margot’s going to love this.
0Затова продължавам с тиксото на сърчица. И после, поклащайки се на музиката, използвам шаблонът ми на сърчица, за да изрежа снимка на тях двамата на бала. Марго ще хареса това.
→I’m working on a Josh-and-Margot page. I don’t care what Margot says. They’re getting back together, I know it. And even if they aren’t, not right away, it’s not like Margot can just erase him from her history. He was such a big part of her senior year. And, like, her life. The only compromise I’m willing to make is I was saving my heart washi tape for this page, but I can just do a regular plaid tape instead. But then I put the plaid tape up against the pictures and the colors don’t look as good.
0Работя върху страница за Джош и Марго. Не ми пука какво казва Марго. Те ще се съберат отново, знам го. И дори да не го направят, не веднага, Марго не може просто да го изтрие от историята си. Той беше толкова голяма част от последната ѝ година в училище. И животът ѝ. Единственият компромис, който искам да направя, е, че запазвах моето уаши тиксо с формата на сърце за тази страница, но мога да го направя с обикновено карирано тиксо вместо това. Но после слагам карираното тиксо и цветовете му просто не си отиват с тези на снимките.
→I’ve got Motown girl-group music playing, and my supplies are laid out all around me in a semicircle. My heart hole punch, pages and pages of scrapbook paper, pictures I’ve cut out of magazines, glue gun, my tape dispenser with all my different colored washi tapes. Souvenirs like the playbill from when we saw Wicked in New York, receipts, pictures. Ribbon, buttons, stickers, charms. A good scrapbook has texture. It’s thick and chunky and doesn’t close all the way.
0Слушам песни на момичешка Мотаун* група и всичките ми припаси са около мен в полукръг.

*Звукозаписна компания.*

Моят перфоратор с форма на сърце, много страници от хартия от дневници, снимки, който съм изрязала от списания, пистолетът за лепило, разпределителят ми за уаши* тиксо в различни цветове.

* Уаши тиксо са лентички в различни цветове.*

Сувенири като билетът за театър, когато бяхме в Ню Йорк и гледахме Уикед*, квитанции, картинки.

*Уикед е мюзикъл*

Панделки, копчета, стикери, талисмани. Добрият дневник има текстура. Дебел и масивен е и не се затваря напълно.
→I was hoping to be done with Margot’s scrapbook before she left for college, but as anyone who’s ever scrapbooked knows, Rome wasn’t built in a day. You could spend a year or more working on one scrapbook.
0Надявах се да завърша дневника на Марго преди тя да замине за колеж, но всеки, който някога е водил дневник, знае, че Рим не е бил построен за един ден. Можеш да прекараш година или повече, пишейки в един дневник със спомени.
→After dinner I text Chris to see if she wants to come over, but she doesn’t text back. She’s probably out with one of the guys she hooks up with. Which is fine. I should catch up on my scrapbooking.
0След вечеря пиша на Крис, за да видя дали иска да дойде у нас, но тя не отговаря. Тя най-вероятно е навън с някое от момчетата, с които излиза. Което е наред. Трябва да наваксвам с писането в дневника ми със спомени.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 януари 2020 (1555 дни)
Дейност:
433 версии на превод с общ рейтинг 4