→We’re five hours ahead, like she’s already considering Scotland her home, and she’s only been gone a day, not even! “We miss you already,” I tell her.
0"Ние сме пет часа напред", сякаш вече приема Шотландия за свой дом, а е била там само за един ден. Дори не цял ден!
- Вече ни липсваш. - казвам ѝ аз.
→“It’s almost midnight. We’re five hours ahead, remember?”
0- Почти полунощ е. Ние сме пет часа напред, спомняш ли си?
→“The room is about the same as that dorm we saw at UVA; it’s just older.”
0- Стаята е горе-долу същата като тази, която видяхме в UVA. Просто е по-стара.
→“Gosh, even her name sounds fancy,” I say. “What about your room?”
0- Боже, дори името ѝ звучи елегантно. - казвам аз. - Ами стаята ти?
→“She’s nice. She’s from London and she has a really fancy accent. Her name is Penelope St. George-Dixon.”
0- Тя е мила. От Лондон е и има много елегантен акцент. Името ѝ е Пенелъпи Сейнт Джордж-Диксън.
→I push the volume up on the phone. “Yes, but never mind about that. Are you settled into your room? Is it big? What’s your roommate like?”
0Увеличавам звука на телефона.
- Да, но това няма значение. Настани ли се в стаята ти? Голяма ли е? Каква е съквартирантката ти?
→“What did you guys have for dinner? Did you cook the chicken I defrosted last night?” Margot asks. Her voice sounds so far away.
0- Какво ядохте за вечеря? Сготвихте ли пилето, което размразих предишната вечер? - пита Марго. Гласът ѝ звучи толкова далеч.
→I grab the phone out of her hand. “We didn’t have a fight, Gogo. Kitty’s just being annoying.”
0Взимам телефона от ръката ѝ.
- Не сме се карали, Гого. Кити просто беше досадна.
→“Lara Jean got into . . .” Kitty pauses tantalizingly. “A fight with Daddy. Yeah, she was mean to me and Daddy told her to be nice, so they had a fight.”
0- Лара Джийн се....- Кити прави пауза изкусително - Скара с татко. Да, тя беше груба с мен и татко ѝ каза да е мила, затова се скараха.
→Frantically, I shake my head at her. Don’t tell her about the car, I mouth. I give her warning eyes.
0Аз клатя глава трескаво. "Не ѝ казвай за колата" казвам без глас. Поглеждам я предупредително.
→“Margot, guess what happened today!” Kitty shouts.
0- Марго, познай какво стана днес! - извиква Кити.
→Margot calls later that night. Kitty and I are watching TV and I scream for Daddy to come quick. We sit on the couch and pass the phone around and take turns talking to her.
0Марго се обажда късно същата нощ. Кити и аз гледаме телевизия и аз извиквам на татко да дойде бързо. Ние сядаме на дивана и си подаваме телефона като всеки има ред, за да говори с нея.
→The car needs a special part that has to be flown in from Indiana or Idaho, I can’t remember which. In the meantime I’ll have to share the car with Daddy and take the bus to school or ask Josh for rides, which was already my plan.
0Колата има нужда от специална част, която трябва да долети от Индиана или Идахо, не мога да си спомня откъде. През това време ще трябва да споделям колата с татко, да взимам автобуса до училище или да моля Джош да ме кара, което вече беше планът ми.
→DADDY ISN’T SO MAD AFTER all. I go through my whole good news–bad news spiel and he just sighs and says, “As long as you’re all right.”
0ТАТКО НЕ Е ТОЛКОВА ЯДОСАН ВЪПРЕКИ всичко. Разказвам му цялата си история за добрите и лошите новини, а той просто въздъхва и казва: "Щом ти си добре."
→I brighten up and then I remember how Margot said I’m in charge now. I’m pretty sure taking responsibility for one’s mistakes is part of being in charge.
0Аз се озарявам, но после се сещам как Марго ми каза, че сега аз отговарям. Предполагам, че част от това да отговаряш, е и да поемаш отговорност за грешките си
→When we pull into my driveway, he says, “Do you want me to be there when you tell your dad?”
0Когато завиваме по моята алея, Джош казва:
- Искаш ли да съм с теб, докато казваш на баща си?
→As soon as he says it, my heart does this pause, and I forget to breathe, and just for that one second I’m dizzy. And then, just as quickly as it came, the feeling, the strange flutter in my chest, is gone, and the tow truck arrives.
0Докато го казва, сърцето ми прави пауза и аз забравям да дишам. Само за една секунда съм замаяна. И тогава, точно толкова бързо, колкото и дойде, странното трептене в гърдите ми изчезна и аварийната кола пристигна.
