Fourth Grave Beneath My Feet / Четвъртия гроб под краката ми: Първа глава

Английски оригинал Перевод на български

She did that a lot. Walked in. Like she owned the place. Of course, I was in her apartment. Mine was cluttered and depressing, so I’d resorted to loitering in hers.

#51

Тя често го правеше. Влизаше. Сякаш тя притежаваше апартамента. Естествено, аз бях в нейния апартамент. Моят беше разхвърлян и депресиращ, така че се преместих да безделнича в нейния.

kamiem123 13.01.18 в 22:46

Cookie was a large woman with black hair spiked every which way and no sense of fashion whatsoever, if the yellow ensemble she was wearing was any indication. She was also my best friend and receptionist when we had work.

#52

Куки беше едра жена с черна коса, стърчаща във всички посоки и без никакво чувство за мода, както и да е, ако жълтият ѝ тоалет беше някакъв знак за това. Тя беше също така моята най-добра приятелка и секретарка, когато имахме работа.

kamiem123 13.01.18 в 22:52

I waved to her, then spoke into the phone. “Declined? What do you mean declined? I have at least twelve dollars left on that puppy, and you said I could make low monthly payments.”

#53

Помахах й, след което казах по телефона:
- Отхвърлена? Какво имате в предвид под отхвърлена? Имам поне двадесет долара в това сладурче и Вие казахте, че мога да плащам ниски месечни такси.

kamiem123 13.01.18 в 22:54

Cookie bent over the sofa, grabbed the phone, and pushed the end-call button while completely ignoring the indignant expression I was throwing at her. “It’s not so much declined,” she said, handing the phone back to me, “as canceled.”

#54

Куки се наведе над дивана, взе телефона и натисна бутона за край на разговора, като напълно игнорираше гневния поглед, който й хвърлих.
- Не точно отхвърлена, - каза тя, подавайки ми телефона - а по-скоро анулирана.

kamiem123 13.01.18 в 22:57

Then she took the remote and changed the channel to the news. “I’ve put a stop to any new charges on your Home Shopaholic store card—”

#55

След това взе дистанционното и пусна новините. "Спрях всички нови плащания на твоята кредитна карта за шопинг маниаци...

kamiem123 13.01.18 в 23:03

“What?” I thought about acting all flustered and bent out of shape, but I was out of shape enough without purposely adding to the condition. In reality, I was a little in awe of her. “You can do that?”

#56

- Какво? - Замислих се дали да не се престоря на побесняла и извън форма, но бях предостатъчно извън форма и без да е нарочно. Всъщност, бях леко впечатлена от нея. - Можеш да направиш това?

kamiem123 13.01.18 в 23:05

The news anchor was talking about the recent rash of bank robberies. He showed surveillance footage of the four-man team, known as the Gentlemen Thieves.

#57

Водещия на новините говореше за последната серия от банкови обири. Показа запис на екипа от четирима, познати като Крадците Джентълмени.

kamiem123 13.01.18 в 23:06

They always wore white rubber masks and carried guns, but they never drew them. Not once in the series of eight bank robberies, thus their title.

#58

Винаги носеха бели гумени маски и имаха пистолети, но никога не ги изваждаха. Нито веднъж по време на осемте банкови обира, оттам идва и прякора им.

kamiem123 13.01.18 в 23:07

I was in the middle of contemplating how familiar they looked when Cookie took hold of my wrist and hefted me off her sofa. “I can do that,” she said as she nudged me toward the door.

#59

Бях по средата на разсъжденията си колко познати изглеждаха, когато Куки ме хвана за китката и ме вдигна от нейния диван.
- Мога да го направя. - рече тя, докато ме буташе към вратата.

kamiem123 13.01.18 в 23:09

“How?”

#60

- Как?

kamiem123 13.01.18 в 23:09

“Simple. I called and pretended to be you.”

#61

- Лесно. Обадих се и се престорих на теб.

kamiem123 13.01.18 в 23:09

“And they fell for it?” Now I was officially appalled. “Who did you talk to? Did you talk to Herman, because he sounds super cute. Wait.” I screeched to a halt before her. “Are you kicking me out of your apartment?”

#62

- И те се хванаха? - Вече официално бях впечатлена. - С кого говори? С Херман ли, защото той звучи супер сладък. Чакай. - Забих пети в земята пред нея. - От апартамента си ли ме изритваш?

kamiem123 13.01.18 в 23:11

“Not so much kicking you out as putting my foot down. It’s time.”

#63

- Не толкова те изритвам, колкото да заема твърда позиция. Време е.

kamiem123 13.01.18 в 23:13

“Time?” I asked a little hesitantly.

#64

- Време ли? - Попитах колебливо.

kamiem123 13.01.18 в 23:13

“Time.”

#65

- Време.

kamiem123 13.01.18 в 23:14

Well, crap. This day was going to suck, I could already tell. “Love the yellow,” I said, becoming petty as she herded me out of her apartment and into mine. “You don’t look like a giant banana at all. And why did you cancel my favorite shopping channel in-store credit card? I only have three.”

#66

Е, гадост. Днес щеше да е ужасен ден, отсега се усещаше.
- Харесва ми жълтото. - казах, докато тя ме изпровождаше от своя към моя апартамент. - Изобщо не изглеждаш като огромен банан. И защо си анулирала любимата ми кредитна карта? Имам само три.

kamiem123 15.01.18 в 15:44

“And they’ve all been canceled. I have to make sure I get paid every week. I’ve also funneled all of your remaining funds out of your bank account and into a secret account in the Cayman Islands.”

#67

- И всички те бяха анулирани. Трябва да съм сигурна, че всяка седмица ще си получавам заплатата, Също така преместих всичките ти доходи от останалите сметки на таен банков акаунт на Каймановите острови.

kamiem123 15.01.18 в 15:49

“You can funnel money?”

#68

- Можеш да местиш пари?

kamiem123 15.01.18 в 15:49

“Apparently.”

#69

- Така изглежда.

kamiem123 15.01.18 в 15:49

“Isn’t that like embezzling?”

#70

- Това не е ли един вид присвояване?

kamiem123 15.01.18 в 15:50

“It’s exactly like embezzling.” After practically shoving me past my threshold, she closed the door behind us and pointed. “I want you to take a look at all this stuff.”

#71

- Точно това е. - След като практически ме избута през входа, тя затвори вратата зад нас и посочи напред. - Искам да погледнеш всички тези неща.

kamiem123 15.01.18 в 15:51

Admittedly, my apartment was a mess, but I still didn’t know what that had to do with my card. That card was a tool. In the right hands—like, say, mine—it could make dreams come true. I looked around at all the boxes of super-cool stuff I’d ordered: everything from magical scrubbing sponges for the everyday housewife to two-way radios for when the apocalypse hit and cell phones became obsolete.

#72

Признавам, апартамента ми беше кочина, но това нямаше нищо общо с кредитната ми карта. Картата беше инструмент. В правилните ръце, като да кажем моите, можеше да изпълнява желания. Огледах кутиите със суперготини неща, които бях поръчала: всичко от магически гъби за съдове за всекидневието на домакинята до уоки-токита за когато дойде Апокалипсиса и клетъчните телефони станат безполезни.

kamiem123 15.01.18 в 15:55

A wall of boxes lined my apartment, ending in a huge mountain of superfluous products in one specific area of the room. Since my apartment was about the size of a Lego, the minute amount that was left was like a broken Lego. A disfigured one that hadn’t survived the invasion of little Lego space aliens.

#73

Куп кутии преграждаше апартамента ми, приключвайки в огромна планина от ненужни продукти в една специална част на стаята. Тъй като апартамента ми беше с големината на парче от лего, малкото останало пространство изглеждаше като счупено парче лего. Разчленено парче, което не бе преживяло инвазията на малките лего извънземни.

kamiem123 15.01.18 в 16:02

And there were more boxes behind the wall of boxes we could actually see. I’d completely lost Mr. Wong. He was a dead guy who lived in the corner of my living room, perpetually hovering with his back to the world. Never moving. Never speaking. And now he was lost to the ecology of commerce. Poor guy. His life couldn’t have been exciting.

#74

И имаше още кутии зад видимата част на стената от кутии. Напълно загубих мистър Уонг. Това беше мъртвеца, който живееше в ъгъла на всекидневната ми, вечно реещ се с гръб към света. Горкичкия. Животът му едва ли беше вълнуващ.

kamiem123 15.01.18 в 16:05

Of course, it didn’t help that I’d also moved out of my offices and brought all my files and office equipment to my apartment. My kitchen, actually, making it completely useless for anything other than file storage.

#75

Естествено, не помогна, че се изнесох от офиса си и преместих всичките си документи и офис консумативи в апартамента си. В кухнята, всъщност, правейки я напълно безполезна за каквото и да е било с изключение на склад за документи.

kamiem123 15.01.18 в 16:08

But it had been a necessary move, as my dad had betrayed me in the worst way possible—he’d had me arrested as I lay in a hospital bed after being tortured by a madman—and my offices had been above his bar. I had yet to discover what possessed my own father to have me arrested in such an outlandish and hurtful manner. He’d wanted me out of the PI biz, but his timing and modus operandi needed work.

#76

Но това беше необходим ход след като баща ми ме предаде по най-лошия възможен начин - причини арестуването ми, докато лежах в болнично легло след като луд ме измъчва, а офисът ми беше над неговия бар. Сега ми предстоеше да разбера какво беше обладало баща ми, та да се погрижи за ареста ми по толкова странен и болезнен начин. Искаше да се откажа от бизнеса като частен детектв, но времето и начина му на работа изскваха още обмисляне.

kamiem123 15.01.18 в 16:13

Sadly, the bar was only about fifty feet north of my apartment building, so I would have to avoid him when coming and going from my new work digs. But since I hadn’t actually left the apartment building in over two months, that part had been easy. The last time I left was to clear out my offices, and I’d made sure he was out of town when I did so.

#77

За жалост, барът му беше само на петнадесет метра от блока ми, така че трябваше да го отбягвам, когато влизах и излизах от вкъщи. Но след като не бях напускала апартамента от повече от два месеца, това беше лесната част. За последно излизах, за да прочистя офиса си, и се подсигурих, че тогава той беше извън града.

kamiem123 15.01.18 в 16:16

I surveyed all the boxes and decided to turn the tables on Cookie. To play the victim. To blame the whole thing on her. I pointed at an Electrolux and gaped at her. “Who the hell left me unsupervised? This has to be your fault.”

#78

Огледах кутиите и реших да предам топката на Куки. Да играя жертвата. Да я обвиня за всичко. Посочих към един Електролукс и я погледнах:
- Кой по дяволите ме остави без надзор? Това е твоя вина.

kamiem123 15.01.18 в 16:18

“Nice try,” she said, completely unmoved. “We’re going to sort through all of this stuff and send back everything except what you’ll actually use. Which is not a lot. Again, I would like to continue collecting a paycheck, if that’s not too much to ask.”

#79

- Добър опит. - каза тя напълно равнодушно. - Ще прегледаме и върнем всичко, с изключение на нещата, които действително ще ползваш. Които не са много. Отново, бих искала да продължа да получавам заплата, ако не искам твърде много,

kamiem123 15.01.18 в 16:21

“Do you take American Express?”

#80

- Приемаш ли Америкън Експрес?

kamiem123 15.01.18 в 16:21

“Oh, I canceled that, too.”

#81

- О, анулирах и тази.

kamiem123 15.01.18 в 16:22

I gasped, pretending to be appalled. With a determined set to her shoulders, she led me to my own sofa, took boxes off it, piled them on top of other boxes, then sank down beside me. Her eyes shimmered with warmth and understanding, and I became instantly uncomfortable. “Are we going to have the talk again?”

#82

Поех си дълбоко въздух, преструвайки се на разчувствана. С непоколебимо изражение тя ме отведе до моят собстен диван, свали кутиите от него, стовари ги върху други купчини кутии, след което седна до мен. Очите ѝ искряха с топлина и разбиране и на момента ми стана неудобно.
- Пак ли ще трябва да проведем този разговор?

kamiem123 15.01.18 в 21:21

“I’m afraid so.”

#83

- Страхувам се, че да.

kamiem123 15.01.18 в 21:21

“Cook—” I tried to rise and storm off, but she put a hand on my shoulder to stop me “—I’m not sure how else to say that I’m fine.” When she looked down at Margaret, who sat nestled inside my hip holster, my voice took on a defensive edge. “What? Lots of PIs wear guns.”

#84

- Куки.. - Опитах се да се изправя и да изхвърча, но тя сложи ръка на рамото ми да ме спре. - Не съм сигурна по какъв начин да кажа, че съм добре. - Когато тя погледна към Маргарет, която се гушеше в кобура ми, гласът ми доби защитна нотка. - Какво? Много частни детективи носят оръжия.

kamiem123 15.01.18 в 21:37

“With their pajamas?”

#85

- С пижама?

kamiem123 15.01.18 в 21:37

I snorted. “Yes. Especially if they’re Star Wars pajamas and your gun just happens to resemble a blaster.”

#86

Подсмъркнах.
- Да. Особено ако е пижама на Междузвездни войни и пистолетът случайно прилича на бластер.

kamiem123 15.01.18 в 21:49

Margaret was my new best friend. And she’d never funneled money out of my bank account like some other best friends who shall not be named.

#87

Маргарет беше новата ми най-добра приятелка. И тя некога не би преместила пари извън банковата ми сметка като някои други най-добри приятелки, които нямаше да бъдат назовавани.

kamiem123 15.01.18 в 22:01

“Charley, all I’m asking is that you talk to your sister.”

#88

- Чарли, всичко, за което те моля, е да говориш със сестра си.

kamiem123 15.01.18 в 22:07

“I talk to her every day.” I crossed my arms. Suddenly everyone was insisting that I seek counseling when I was fine. So what if I didn’t want to step out of my apartment building? Lots of people liked to stay in. For months at a time.

#89

- Говоря с нея всеки ден. - Скръстих ръце. Внезапно всички настояваха да си намеря професионална помощ когато бях добре. Какво като не исках да пристъпя извън блока си? Много хора обичаха да си стоят вкъщи. Месеци наред.

kamiem123 15.01.18 в 22:23

“Yes, she calls and tries to talk to you about what happened, about how you’re doing, but you shut her down.”

#90

- Да, тя се обажда и се опитва да говори с теб за това, което се случи, за това как се чувстваш, но ти всеки път я прекъсваш.

kamiem123 15.01.18 в 22:26

“I don’t shut her down. I just change the subject.”

#91

- Не я прекъсвам. Просто сменям темата.

kamiem123 15.01.18 в 22:27

Cookie got up and made us both a cup of coffee while I stewed in the wonders of denial. After I came to the realization that I liked denial almost as much as mocha lattes, she handed me a cup and I took a sip as she sat next to me again.

#92

- Куки стана и ни направи по чаша чай, докато аз се възхищавах на чудесата на отрицанието. След като достигнах до прозрението, че харесвам отрицанието почти колкото моча лате, тя ми подаде чаша и отпих глътка, докато тя отново се настаняваше до мен.

kamiem123 15.01.18 в 22:51

My eyes rolled back in ecstasy. Her coffee was so much better than Aunt Lil’s.

#93

Завъртях очи от екстаз. Кафето ѝ беше толкова по-добро от това на леля Лил.

kamiem123 15.01.18 в 23:09

“Gemma thinks that maybe you need a hobby.” She looked around at the boxes. “A healthy hobby. Like Pilates. Or alligator wrestling.”

#94

- Джема смята, че най-вероятно се нуждаеш от хоби. - Тя погледна кутиите. - Здравословно хоби. Като пилатес. Или борба с алогатори.

kamiem123 15.01.18 в 23:10

“I know.” I leaned back and threw an arm over my eyes. “I considered writing my memoirs, but I can’t figure out how to put seventies p**n music into prose.”

#95

- Знам. - Облегнах се назад и закрих очите си с ръка. - Обмислях да напиша мемоарите си, но не мога да измисля как да сложа музика от порно от седемдесетте в проза.

kamiem123 15.01.18 в 23:11

“See,” she said, elbowing me. “Writing. That’s a great start. You could try poetry.” She stood and rummaged through my box-covered desk. “Here,” she said, tossing some paper at me.

#96

- Виждаш ли? - каза тя, ръгвайки ме с лакът. - Писане. Това е чудесен старт. Може да опиташ с поезия. - Тя стана и започна да рови из покритото ми с кашони бюро. - Ето - подаде ми тя няколко листа хартия.

kamiem123 15.01.18 в 23:13

“Write me a poem about how your day is going, and I’ll get started on these boxes.”

#97

- Напиши ми поема за деня си, а аз ще се заема с тези кутии.

kamiem123 15.01.18 в 23:14

I put the coffee cup aside and sat up. “For real? Couldn’t I just write a poem about my ultimate world domination or the health benefits of eating guacamole?”

#98

Оставих чашата с кафе настрана и се изправих.
- Наистина? Не може ли да пиша за върховното си световно господство или за доброто влияние на гуакамолето върху здравето?

kamiem123 15.01.18 в 23:16

She rose onto her toes to look at me from behind one of my more impressive walls. “You bought two electric pressure cookers? Two?”

#99

Тя се вдигна на пръсти, за да ме погледне над една от по-впечатляващите ми стени:
- Купила си две тенджери под налягане? Две?

kamiem123 15.01.18 в 23:17

“They were on sale.”

#100

- Бяха на промоция.

kamiem123 15.01.18 в 23:17

← Предишна страница

Следваща страница →

Минутку...