| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
A fight boiled to a red-stained climax before and a little to one side. A blond Eddorian hissed at a dusky nomad, and flaring light from giant flambeaux rippled on steel blade and blaster. The blaster whined and seared the air with incandescence, the bolt missed, and the Eddorian died, coughing blood through a gash in his throat and trying to fire a blaster with a severed hand. The nomad grunted as he wiped clean his blade, then roared for wine and the pleasures of a blue-haired female, cause of the argument. | Едно сбиване достигна обагрената си в червено кулминация почти пред него. Рус едорианец изсъска към мургав номад и ослепителна светлина от гигантски лъч се сблъска със стоманено острие. Бластерът изсвистя и разсече въздуха с нажежен до бяло огън, изстрелът пропусна и едорианецът загина кашляйки кръв от дупката в гърлото си и все още опитвайки се да стреля с отрязаната си ръка. Номадът изсумтя, избърса острието си и изрева към синьокосата жена, която беше обект на спора за вино и развлечения. КатеринаК 22.04.18 в 4:45 | |
Tharg pressed on. | Тарг ускори крачките си. КатеринаК 22.04.18 в 4:47 | |
At the tavern he ordered wine, the rich purple wine of Selleda, and gulped his goblet empty in one gigantic swallow. Irritably he snapped his fingers towards the serving wench, and she simpered at him as she tilted the wine skin at her hip, pouring a purple stream into the hammered brass of the cup. Again he gulped, again, then sat staring somberly at the surface of the dark fluid, twisting faces from light and shade, painted with golden light and purple wine. | В таверната той си поръча гъсто лилаво вино от Селеда и изпразни чашата си на един дъх. Раздразнено щракна с пръсти към сервиращото жена и тя с фалшива усмивка наля лилава струя в месинговата му чаша от меха с вино закачен на ханша й. Той отново отпи жадно, а после седна взирайки се мрачно в повърхността на тъмната течност, където се разкривяваха образи от светлина и сянка, оцветени в златна светлина и лилаво вино. КатеринаК 22.04.18 в 5:19 | |
A woman’s face, dark-haired and with eyes of trapped midnight, with a crushed rose for lips and old ivory for skin. Flesh there was too, the half-remembered sheen of firm young curves and lithe muscles, dancer’s muscles and a dancer’s art in their subtle underplay. | Лице на жена с тъмни коси и очи като полунощни езера, с устни като розов цвят и кожа като стара слонова кост. Тялото също беше там, с полузапомнени стегнати млади извивки и гъвкави мускули, мускули на танцьорка, които играеха под кожата й. КатеринаК 22.04.18 в 5:30 | |
“Her name is Leedora,” said an even voice. “A dancer.” | - Името й е Лидора. - каза равен глас. - Танцьорка. КатеринаК 22.04.18 в 5:31 | |
Kalgan stood at his side, straight and tall, the flaring light reflecting from his bronze in shimmering glory. He sat and ordered wine, then sipped, his cold blue eyes never leaving those of the big man. | Калган стоеше до него, висок и изправен, силната светлина се отразяваше от брозновото му лице като блестящ ореол. Той седна и поръча вино, после отпи, а студените му сини очи не се отделяха от очите на големия мъж. КатеринаК 22.04.18 в 5:36 | |
“Is she yours?” Tharg didn’t ask how the other knew of what he was thinking. He had learned her name and now.... | -Твоя ли е? - Тарг не попита как другия е разбрал за какво си мислеше. Беше узнал името й, а сега... КатеринаК 22.04.18 в 5:37 | |
“She could be yours,” said Kalgan, and sipped at his wine. | - Би могла да е твоя. - каза Калган и отпи от виното си. КатеринаК 22.04.18 в 5:38 | |
“Then she is yours?” Tharg thinned his lips and the heavy metal of the goblet bent beneath his hand. “Someone called you Kalgan the Golden,” he said bitterly. “I never valued gold until now—now that I know what ten thousand stellars can buy.” | - Тогава значи е твоя? - Тарг изпъна устните си и тежкият метал на чашата се огъна в ръката му. - Някой те нарече Калган Златния. - каза горчиво той. - Никога не съм ценял златото до сега... сега вече знам какво могат да купят десет хиляди стелара. КатеринаК 22.04.18 в 5:42 | |
“Can it buy love?” There was a thin bitterness in the bronze man’s voice, bitterness and an aching pain. “Leedora is not mine, Tharg, not as you think she is. I bought her because I knew her of old, and I once had cause to value the friendship of her father. It was a debt too easy to repay.” | - Могат ли да купят любов? - имаше лека язвителност в гласа на бронзовия мъж и някаква скрита болка. - Лидора не е моя, Тарг, не както си мислиш че е. Купих я, защото я познавам отдавна и някога ценях приятелството на баща й. Това беше дълг лесен за изплащане. КатеринаК 22.04.18 в 5:46 | |
“Then?” Hope flamed in the grey eyes. | - Тогава? - в сивите очи пламна надежда. КатеринаК 22.04.18 в 5:47 | |
Kalgan nodded. “She could be yours, Tharg, or mine, but the choice is hers.” He sighed and stared into his goblet. “You called me Golden,” he said. “But it comes to me that you heard me called by another name.” | Калган кимна. КатеринаК 22.04.18 в 5:48 | |
“I have.” | - Така е. КатеринаК 22.04.18 в 5:49 | |
“And that name?” | - Кое име? КатеринаК 22.04.18 в 5:49 | |
“Kalgan the Deathless.” | - Калган Безсмъртния. КатеринаК 22.04.18 в 5:49 | |
“Whispered by a beggar, a man so near to death that he should thank his Gods that his life is near done.” Kalgan shrugged at Tharg’s puzzled stare. “There are ears in the Street of Starmen, more ears than belong to one head, and men are hungry for gold.” He stared at his wine again. “Is that why you killed the beast?” | - Прошепнато от просяк, човек толкова близо до смъртта, че би трябвало да благодари на бога си, че животът му е почти свършил. - Калган сви рамене, когато Тарг го погледна озадачено. - Има много уши по Улицата на астронавтите, повече уши отколкото може да има една глава и хората ламтят за злато. - той отново погледна към чашата си. - Затова ли уби звяра? КатеринаК 22.04.18 в 5:53 | |
“Is it true?” Tharg leaned forward and there was blazing hope in his grey eyes. “Have you lived while other men, have grown old and died? Are you deathless?” | - Вярно ли е? - Тарг се наведе напред и в погледа му пламтеше надежда. - Живеел си докато другите хора са остарявали и умирали? Безсмъртен ли си? КатеринаК 22.04.18 в 5:56 | |
“Is that why you killed the beast?” | - Заради това ли уби звяра? КатеринаК 22.04.18 в 5:56 | |
“The beast?” Tharg impatiently shook his head. “What matter that now? You seemed to be frozen, in another man I would call it fear, and your life hung by a thread. It was a simple thing, but answer me. Are you truly deathless?” | - Звяра? - Тарг нетърпеливо поклати глава. - Какво значение има това сега? Ти изглеждаше вцепенен, за друг мъж бих казал от страх, а животът ти висеше на косъм. Беше лесно нещо, но ми кажи. Наистина ли си безсмъртен? КатеринаК 22.04.18 в 5:59 | |
“You killed the beast,” said Kalgan quietly. “Know why and you know the answer to what you ask.” | - Ти уби звяра. - каза спокойно Калган. - Узнай защо и ще узнаеш отговора на това, което питаш. КатеринаК 22.04.18 в 6:00 | |
“You speak in riddles,” snapped Tharg, and frustrated anger boiled with him so that his hands trembled and he slopped a little wine as he raised the goblet to his thirsty lips. “What has my killing a beast to do with immortality?” | - Говориш с гатанки. - каза рязко Тарг, ръцете му затрепериха от разочарование и яд, и той разплиска малко вино докато вдигаше чашата към жадните си устни. - Какво общо има това, че съм убил звяра с твоето безсмъртие? КатеринаК 22.04.18 в 6:06 | |
“If you had not killed him, would I have died?” Kalgan shrugged and answered his own question. “I would not. A dozen things could have happened, the beast could have succumbed to the blaster bolts, the Nione gun could have opened fire, even, perhaps, I would have killed it myself. I know not, I never know, but you acted—and you know not why.” | - Ако не го беше убил, дали щях да умра? - Калган вдигна рамене и отговори на въпроса си. - Нямаше. Биха могли да се случат дузина неща - звярът можеше да загине под огъня на бластерите, можеше да стрелят с нионното оръжие, дори може би аз бих могъл да го убия. Не знам, никога не знам, но ти се намеси... и не знаеш защо. КатеринаК 22.04.18 в 6:09 | |
“I wanted your friendship.” | - Исках твоето приятелство. КатеринаК 22.04.18 в 6:09 | |
“Did that affect your aim? A steel blade is not the easiest thing to throw and the beast was invulnerable to blasters. Was it mere chance that you hit it in the one small vulnerable spot?” Kalgan shook his head. “No. It was chance, yes, but of a nature you have not yet dreamed of. In that lies my immortality.” | - Това ли повлия на намесата ти? Хвърлянето на стоманено острие не е най-лесното нещо, а звярът беше неуязвим към бластерите. Чист късмет ли беше, че ти улучи една малка уязвима зона? - Калган поклати глава. - Не. Беше късмет, съгласен съм, но такъв за какъвто дори не си сънувл. На него се основава моето безсмъртие. КатеринаК 22.04.18 в 6:17 | |
“Then it is true?” | - Тогава е истина? КатеринаК 18.04.18 в 3:35 | |
“Yes.” | - Да. КатеринаК 18.04.18 в 3:35 | |
Pain seemed to grip the bronze man then, an inward pain of unbearable anguish, and his blue eyes held the untold suffering of a thousand hells. Almost he seemed to have forgotten the big man, the crowded tavern, the scents of burning wood and spilled wine, the sweat of men and the subtle odors of women. He spoke as a man might speak when he is alone, isolated on a mountain top or deep in the vastness of outer space. | Тогава сякаш болка обхвана бронзовия мъж, една вътрешна болка на непоносимо страдание, а в сините му очи му се четяха неизказаните мъки на хиляди ада. Изглежда, че почти беше забравил за големия мъж, претъпканата таверна, миризмите на горящи дърва, разлято вино, потта на мъже и финият аромат на жени. Говореше така, както говори човек когато е сам, изолиран на планински връх или дълбоко в пустошта на необятният космос. КатеринаК 22.04.18 в 23:25 | |
“Immortality! The gift of the Gods—and a living hell! Never to die, never to know that one day there will be an end, to go on and on, treading the futile round, friendless, loveless, alone. I would that I were as other men, able to pit my life on my skill, to face the flash of blades and the whine of blasters as once I did. A long time ago now. A long, long time ago. And I am weary of this life. Weary.” | - Безсмъртие! Дар от Боговете.. и жив ад! Да не умираш, да знаеш, че никога няма да настъпи края, да продължаваш и продължаваш, да се въртиш в безсмислен кръг, без приятели, без любов, сам. Бих искал да съм като другите хора, да мога осланям живота на уменията си, да се изправям пред блясъка на остриетата и свистенето на бластерите, така както някога. Вече много отдавна. Много, много отдавна. Отегчен съм от този живот. Отегчен. КатеринаК 22.04.18 в 23:49 | |
He blinked, washing cobwebs from his tormented eyes, and he drank deep at his wine, drank as Tharg sometimes drank, desperately, bitterly, trying to wash away the twisted ruins of blasted hope and shattered dreams. When he spoke again it was as man to man instead of man to himself. | Той примигна и изтерзаните му очи се проясниха, пи дълго от виното си, пи както Тарг понякога пиеше, отчаяно, огорчено, опитвайки се да отмие сгърчените останки на сринати надежди и разбити мечти. Когато отново проговори, вече говореше като мъж с мъж, а не сам на себе си. КатеринаК 23.04.18 в 0:00 | |
“Yes, Tharg. That whispered name was true. I am Kalgan the Deathless.” | - Да, Тарг, това прошепнато име е истина. Аз съм Калган Безсмъртния. КатеринаК 22.04.18 в 6:55 | |
“No.” Tharg shook his head, annoyed at himself for ever believing the dream and, now that he was facing it, denying its possibility. “All men can die.” | - Не. - Тарг поклати глава, ядосан на себе си, че някога е вярвал в тази мечта, а сега когато я вижда, отрича да е възможна. - Всички хора могат да умрат. КатеринаК 22.04.18 в 6:58 | |
“So?” Kalgan leaned forward and his eyes were as clear as though the wine he had drunk had been water. “You have proof of that?” | - Така ли? - Калган се наклони напред, а очите му бяха ясни, сякаш виното, което беше изпил беше вода. - Можеш ли да го докажеш? КатеринаК 22.04.18 в 7:03 | |
“Aye.” The big man smiled grimly and his hand fell to the hilt of the steel blade. “I have proof.” | - Да. - Големият мъже се усмихна мрачно и ръката му се спусна към дръжката на стоманеното острие. - Имам доказателство. КатеринаК 22.04.18 в 7:05 | |
“Then kill me,” whispered Kalgan. “Draw your blade and split my skull, or....” He slipped the blaster from his waist and rested it on the table. “Use this—if you dare.” | - Тогава ме убий. - прошепна Калган. - Извади меча си и ми разцепи черепа или... - той измъкна бластера от пояса си и го положи на масата. - ... използвай това... ако смееш. КатеринаК 22.04.18 в 7:07 | |
“Dare?” Tharg blinked. “Do you wish for death?” | - Да посмея? - Тарг примигна. -Търсиш си смъртта? КатеринаК 22.04.18 в 7:08 | |
“Yes, but I chose the wrong word. Kill me, then, Tharg—if you can.” | - Да, но използвах грешна дума. Убий ме тогава, Тарг.. ако можеш. КатеринаК 22.04.18 в 7:10 | |
“I have no quarrel with you,” said the big man thickly. “I wish you no ill.” | - Нямам конфликт с теб. - каза пресипнало големия мъж. - Не ти желая зло. КатеринаК 22.04.18 в 7:11 | |
“Kill me, damn you! Kill me and take the woman, my ship, my gold. Kill me and earn the undying gratitude of a damned soul.” | - Убий ме, по дяволите! Убий ме и вземи жената, кораба ми, златото ми. Убий ме и спечели наумиращата благодарност на прокълната душа. КатеринаК 22.04.18 в 7:18 | |
“No!” | - Не! КатеринаК 18.04.18 в 3:40 | |
“Then....” The wine was a purple stream as it left the goblet and dashed in the big man’s eyes, flung by a bronze arm with savage force. | - Тогава... - виното плисна от чашата като лилава река и се устреми към очите на големия мъж, запратено с дива сила от бронзовата ръка. КатеринаК 22.04.18 в 7:25 | |
The reaction was instantaneous, born of the grim necessity to survive, dictated by reflex action, without thought, without argument. | Реакцията беше мигновена, породена от суровата необходимост да оцелее, задействана по рефлекс, без мисъл, без колебание. КатеринаК 22.04.18 в 7:28 | |
Tharg reared from the table and his arm was a blurred streak as it flashed to his side. Steel whined as it left its scabbard, swung up, poised—and splintered to molten ruin as a blaster whined from across the tavern. He snarled, snatched at the blaster, aimed it at an impassive face—and the trigger clicked as it misfired. Savagely the big man drew back his arm to use the weapon as a club, then the wine he had drunk rose and hit him, turning his limbs to water, and he fell like a stabbed tsinga, his head thudding against the edge of the table. | Тарг се надигна от масата, а ръката му беше като размазана ивица, стрелвайки се към кобура му. Стоманата изсвистя напускайки ножницата, издигна се, замахна... и се превърна в разтопена развалина, когато от другия край на таверната изфуча бластер. Той изръмжа, грабна бластера, насочи го към безстрастното лице... и спусъка изщрака щом засече. Разярено големия мъж вдигна ръката си да използва оръжието като тояга, но тогава виното, което беше изпил се надигна и го удари, крайниците му омекнаха и той падна като посечен, а главата му се удари на ръба на масата. КатеринаК 23.04.18 в 0:05 | |
“Well, Tharg?” Kalgan looked at him with calm blue eyes. “Can you kill me?” | - Е, Тарг? - Калган го погледна със спокойните си сини очи. - Можеш ли да ме убиеш? КатеринаК 23.04.18 в 0:27 | |
“I didn’t mean....” Tharg swallowed and shook his head, the strength flowing back to his limbs and his senses clearing of fog. “You shouldn’t have done that.” | - Не възнамерявах да.. - Тарг преглътна и поклати глава, силата се завърна в крайниците, а мъглата се вдигна от сетивата му. - Не трябваше да го правиш. КатеринаК 23.04.18 в 0:29 | |
“It proved my point,” said Kalgan quietly. He picked up the blaster, tilted the pitted orifice towards the scarred floor, and touched the trigger. Flame spouted from it, a searing shaft of ravening energy, and smoke coiled from a round charred hole in the planking. | - Доказах твърдението си. - каза Калган спокойно. Той вдигна бластера, насочи перфорираната цев към насечения под и докосна спусъка. От оръжието блъвна пламък, изгарящ сноп опустошителна енергия и дим се издигна от овъглената кръгла дупка в дъските КатеринаК 23.04.18 в 0:35 | |
“Luck,” he said with bitterness. “Chance, call it what you will. I cannot die.” | - Шанс. - каза той с горчивина. - Късмет, наречи го както искаш. Не мога да умра. КатеринаК 22.04.18 в 7:37 | |
“An accident,” gulped Tharg. He was sweating as he realized what he had almost done. “Who knew some fool would test a weapon at the exact moment it was in line with the steel blade? Who knew that the blaster would misfire at that second, and how could anyone tell that the wine would weaken me? Coincidence, Kalgan, sheer blind luck.” | - Случайност. - преглътна Тарг. Изпоти се щом осъзна какво почти беше направил. - Кой може да знае, че някакъв глупак ще тества бластера си в същия миг, когато извадя острието? Кой може да знае, че бластера ще засече в същата секунда, как би могъл някой каже, че виното ще ми отнеме силата? Съвпадение, Калган, чист късмет. КатеринаК 23.04.18 в 0:37 | |
“You think so?” The golden men held out the blaster. “Try again.” | - Така ли мислиш? - Златният мъж подаде бластера. - Опитай пак. КатеринаК 22.04.18 в 7:30 | |
“No.” | - Не. КатеринаК 18.04.18 в 3:36 | |
“Afraid, Tharg?” Kalgan shrugged and slipped the weapon into its holster. “You need have no fear. I will not die.” | - Страхуваш ли се, Тарг? - Калган сви рамене и плъзна бластера в кобура. - Няма нужда да се боиш. Няма да умра. КатеринаК 22.04.18 в 7:31 |