| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
“You can try your luck too far.” | - Не насилвай късмета си. КатеринаК 23.04.18 в 1:04 | |
“You think I haven’t tried that? When the beast attacked me, do you think I was helpless? No, Tharg, I waited and I hoped. I hoped that this time no accident would save me, but it did, and you saved my life. If it hadn’t been you it would have been something else.” Kalgan gestured to the waitress and ordered more wine. | - Мислиш ли, че не съм опитвал? Когато звярът ме нападна мислиш ли, че бях безпомощен? Не, Тарг, чаках и се надявах. Надявах се , че този път никаква случайност няма да ме спаси, но се случи и ти спаси живота ми. Ако не беше ти, щеше да бъде нещо друго. - Калган махна на сервитьорката и поръча още вино. КатеринаК 23.04.18 в 1:06 | |
“What is immortality, Tharg?” | - Какво е безсмъртието, Тарг? КатеринаК 23.04.18 в 1:07 | |
“Living forever.” | - Да живееш вечно. КатеринаК 23.04.18 в 1:07 | |
“Perhaps, but shall we put it another way? Would you say that it is the avoidance of death? The avoidance of disease, illness, old age, which is an illness in itself? If a man could avoid all those things, Tharg, wouldn’t he be deathless?” | - Вероятно, но можем ли да го изразим по друг начин? Би ли казал, че то е избягването на смъртта? Избягването на заболявания, страдания, старост, която сама по себе си е болест? Ако човек може да избегне всички тези неща, Тарг, няма ли да бъде безсмъртен. КатеринаК 23.04.18 в 1:12 | |
“He might,” agreed the big man, and within his skull little wheels seemed to click as facts fell into position. “You mean?” | - Би могъл. - съгласи се големият мъж, и в главата му сякаш се въртяха малки колелца докато подреждаха фактите . - Искаш да кажеш? КатеринаК 23.04.18 в 1:14 | |
“I bear a charmed life, Tharg. Things happen which prevent my death. A blaster misfires, a steel blade strikes home, a poison is expelled, a disease is conquered. A thousand things that would kill normal men have no affect on me. I fight—and no blade can harm me. I jump off a precipice--and an accident snags me to a root or I fall into a snowdrift, or I just survive against all natural law. That is your immortality, Tharg. There is no other.” | - Животът ми е омагьосан, Тарг. Случват се неща, които предотвратяват смъртта ми. Бластера засича, стоманеното острие се отклонява, отровата не действа, а болестта се побеждава. Хиляди неща, които могат да убият нормален мъж, не могат да ми повлияят. Битка... и никое острие не може да ме нарани. Скачам в пропаст.. и случайно се закачам за коренище, падам в пряспа или просто оцелявам напук на всички природни закони. Това е безсмъртието ти, Тарг. Няма друго. КатеринаК 23.04.18 в 1:43 | |
“Immortality,” breathed the big man, and his eyes flamed with an ancient dream. Then his shoulders sagged and he groped for his wine as a blind man would grope for his bread. | - Безсмъртие. - въздъхна големия мъж и в очите му лумна един древен блян. После раменете му увиснаха и той посегна пипнешком за виното си, като слепец посягащ за хляб. КатеринаК 23.04.18 в 1:51 | |
“But for none other than you.” | - Но за никой друг освен теб. КатеринаК 23.04.18 в 1:14 | |
Kalgan didn’t answer, but his eyes held hidden secrets as he stared at the big man. Across the tavern a starman cursed as a supple-hipped woman left him to press her scantily-clad body against a swarthy trader, and a nomad trilled in anger as his wine slopped in his lap. | Калган не отговори, но в очите му се спотайваха скрити тайни, докато се взираше в големия мъж. В другия край на таверната един астронавт изруга, когато жена с гъвкав ханш го остави, за да притисне оскъдно облеченото си тяло в мургав търговец, а един номад изрева от ярост, когато виното му се разля във скута. КатеринаК 23.04.18 в 1:57 | |
In seconds raw fury exploded into primitive violence, born in wine and heat, in tension and the barely-concealed hostility of divergent races brought together in uneasy truce. A steel blade flashed bright, then dull as it tore through flesh, and a man coughed a red plume as he grovelled on the floor. Other blades flashed, and wine mingled with spilled blood as tables crashed and men bellowed with snarling rage and released blood-lust. Blasters were forgotten in their rage, and steel and driving fists turned the tavern into a shambles. | За секунди суровата ярост избухна в примитивно насилие, родено от вино и гняв, от напрежението и трудно прикриваната враждебност между различните раси, събрани от нестабилното примирие. Стоманено острие ярко проблясна, а после помътня щом разсече плът, от устата на мъжа бликна червена струя и той се търколи на пода. Други остриета блеснаха и виното се размеси с пролятата кръв, когато няколко маси се строшиха, а мъжете беснееха с дива ярост, отприщили своята кръвожадност. Бяха забравили за бластерите в настървението си и размахваха стомана и юмруци превръщайки таверната в бойно поле. КатеринаК 23.04.18 в 2:26 | |
Tharg rose, his hand groping at his empty scabbard, stared at the impassive features of the Golden One. | Тарг се изправи, ръката му опипваше празната ножница и погледна към безстрастното изражение на Златния. КатеринаК 23.04.18 в 2:28 | |
“Let’s get out of here,” he muttered. | - Да се махаме оттук. - измърмори той. КатеринаК 23.04.18 в 1:16 | |
“Why?” Kalgan shrugged and reached for his wine. “They cannot harm me.” | - Защо? - Калган сви рамене и посегна за виното си. - Не могат да ми навредят. КатеринаК 23.04.18 в 2:28 | |
“Maybe not, but they can harm me, and I’ve no liking to die in a tavern brawl.” Tharg ducked as a goblet hurled towards him. “You may be immortal, but I’m not.” | - Може би не, но могат да навредят на мен, а аз нямам желание да умра в кръчмарско сбиване. - Тарг се приведе за да избегне летяща към него чаша. - Ти може да си безсмъртен, но аз не съм. КатеринаК 23.04.18 в 2:32 | |
“No,” agreed Kalgan, and rose to his feet. “You’re not immortal—not yet.” | - Не. - съгласи се Калган и се изправи на крака. - Ти не си безсмъртен. Все още. КатеринаК 23.04.18 в 1:15 | |
Together they walked into the flame-lit night. | Заедно те тръгнаха в осветената от пламъци нощ. КатеринаК 23.04.18 в 2:33 | |
* * * | * * * КатеринаК 18.04.18 в 3:39 | |
Leedora sat in a padded acceleration chair and stared thoughtfully at the glistening controls of the starship. Around her the faint whisper of the hyper-drive told that the ship was a living thing, thrusting between dimensions to a rendezvous in the normal space-time continuum, and she had been on such ships before. | Лидора седеше в тапицирания ускорителен стол и се взираше замислено в лъскавото управление на космическия кораб. Около нея тихия шепот на хипердрайва говореше, че корабът беше живо нещо, проникващо между измеренията за да срещне нормалния космически-времеви континиум, а тя и друг път е била на такъв кораб. КатеринаК 23.04.18 в 2:42 | |
She turned as the door slid aside and Tharg entered the instrument-cluttered control room. | Тя се обърна щом вратите се плъзнаха встрани и Тарг влезе в контролната зала. КатеринаК 23.04.18 в 2:43 | |
He smiled at her, his eyes revealing his hunger, then sighed as he slumped into a chair at her side. | Той й се усмихна, в очите му имаше глад, после въздъхна отпускайки се на стола до нея. КатеринаК 23.04.18 в 2:45 | |
“Leedora,” he said abruptly. “What is Kalgan to you?” | - Лидора, - каза внезапно той. - Какво е Калган за теб? КатеринаК 23.04.18 в 2:46 | |
“A friend.” She glanced at him from the corners of her eyes. “Why do you ask?” | - Приятел. - тя го погледна с ъгълчето на очите си. - Защо питаш? КатеринаК 23.04.18 в 2:47 | |
“I love you, Leedora,” he said with simple frankness. “I want you as a man wants a woman, all of you for all time. You know that.” | - Обичам те, Лидора. - каза той с непресторена откровеност. - Искам те както мъж иска жена, цялата, завинаги. Знаеш го. КатеринаК 23.04.18 в 2:51 | |
“I know it.” Her voice was a throbbing whisper of feminine understanding. “But there is something you want more.” | - Знам го. - гласът й беше развълнуван шепот пълен с женско разбиране. - Но има нещо, което искаш повече. КатеринаК 23.04.18 в 2:53 | |
“Yes,” he said, and stared at the ranked controls. For long minutes he sat silent, fighting his ancient dream, annoyed with himself for feeling doubt and wanting, as a child wants, more than he knew he could grasp. “Tell me of yourself,” he said. “Tell me of Kalgan.” | - Да, каза той и се втренчи към редицата бутони за управление. Дълго време седя мълчаливо, борейки се с отдавнашната си мечта, ядосан на себе си, че се съмнява и същевременно го иска, така както дете иска нещо, което знае че не е по силите му. - Разкажи ми за себе си. - каза той. - Разкажи ми за Калган. КатеринаК 26.04.18 в 2:00 | |
“Of him I know nothing. My father knew him and the Golden One claimed that he owed him some small service.” She twisted her lips in bitterness. “Small! Ten thousand stellars is not what I would call small.” | - Не знам нищо за него. Баща ми го познаваше и Златния твърди, че му дължи някаква малка услуга. - Тя изви устни с горчивина. - Малка! Не мога да кажа,че, десет хиляди са нещо малко. КатеринаК 26.04.18 в 2:03 | |
Tharg hid a frown as he saw the bitter twist to her lips, knowing that she felt soiled at having been bought at the auction and knowing too that it was the man that had bought her that aroused such bitterness. No woman likes to be purchased by the man she loves. | Тарг се намръщи, като видя горчивата извивка на устните й, знаейки, че тя се чувства опетнена заради това че е купена на търг, и причината за тази горчивина е мъжът, който я е купил. Никоя жена не би искала да бъде купена от мъжа, когото обича. КатеринаК 26.04.18 в 2:09 | |
“I was a dancer, you know that,” she continued. “My father died and I was trained for the stage. I did well, too well, for raiders learned of me and lay in wait to board the starship on which I was traveling.” She shrugged. “Even they did not realize the worth of their prize. Ten thousand! Even with their dues to Ghort it was a good six months’ work.” | - Аз бях танцьорка, знаеш това. - продължи тя. - Баща ми умря и аз бях обучена за сцената. Справях се добре, толкова добре, че разбойници научиха за мен и направиха засада на космическия кораба с който пътувах. - Тя сви рамене. - Дори и те не са осъзнавали стойността на тяхната плячка. Десет хиляди! Дори с данъка, който ще платят на Горт са една добра печалба за половин година. КатеринаК 26.04.18 в 2:17 | |
“And Kalgan?” | - А Калган? КатеринаК 23.04.18 в 2:53 | |
“Nothing. I told you that. I was small when he visited my father, very small, and....” She flushed and bit her lip. “No matter.” | - Нищо. Вече ти казах. Аз бях малка, когато той посети баща ми, много малка, и ...Тя се изчерви и прехапа устни. - Няма значение. КатеринаК 23.04.18 в 2:55 | |
“What was your father, Leedora?” | - Какъв беше баща ти, Лидора? КатеринаК 23.04.18 в 2:55 | |
“A mathematician. Some say he was a brilliant man; I wouldn’t know. All I know is that he died in poverty. We lived on Eldris, the University there, and he was famous in his time. I remember....” She paused and shook her head. “Why ask me these things?” | - Математик. Някои казват, че бил страхотен човек. Не съм го разбрала. Всичко, което знам е, че умря в бедност. Живеехме на Елдрис, там има университет и баща ми беше известен тогава. Спомням си... - Тя млъкна и поклати глава. - Защо ме питаш тези неща? КатеринаК 26.04.18 в 2:25 | |
“I want two things, Leedora,” said Tharg urgently. “One you know; the other? Well, no matter at this time, it is an old dream and one that I may outgrow. But Kalgan may be the key, and all I can learn about him will be of value.” He frowned. “Even now I don’t know why he brought me with him. This starship; where is the crew? Where are we bound?” | - Искам две неща, Лидора. - каза припряно Тарг. - Едното го знаеш, другото? Е, сега няма значение, то е една отдавнашна мечта, такава, която бих могъл да пренебрегна. Но Калган може да е ключът и всичко, което науча за него може да бъде от полза. - Той се начумери. - Дори сега не знам защо ме е взел със себе си. Този космически кораб; къде е екипажа? За къде пътуваме? КатеринаК 26.04.18 в 2:38 | |
“I don’t know that, but what do you want to know?” | - Не знам това, но ти какво искаш да узнаеш? КатеринаК 26.04.18 в 2:39 | |
“Your father. There must have been some reason why Kalgan visited him. What was his specialty?” | - Твоят баща. Трябва да има някаква причина поради която Калган го е посещавал. Каква беше неговата специалност? КатеринаК 26.04.18 в 2:40 | |
“He was....” | - Той беше... КатеринаК 18.04.18 в 3:39 | |
“The finest brain ever produced.” They turned as Kalgan entered the room, Leedora flushing with something too near pleasure for the big man’s liking, and Tharg himself instinctively on the defensive. The tall man smiled down at them and slipped into a chair. | - Най-блестящият ум, който е съществувал. КатеринаК 26.04.18 в 2:46 | |
“Leedora’s father was a mathematician of the highest order, a man well acquainted with the paraphysical sciences and with a surprising grasp of its potentialities. I owe him much.” | - Бащата на Лидора беше математик от най-висок клас, човек добре запознат с парафизичните науки и с изненадващи схващания за техните възможности. Дължа му много. КатеринаК 26.04.18 в 2:48 | |
“You have paid your debt, if debt it was,” murmured the girl, and flushed at the memory. | - Ти си изплатил дълга си, ако е било дълг. - промърмори момичето и се изчерви от спомена. КатеринаК 23.04.18 в 2:57 | |
“Gold?” Kalgan shrugged. “What is money? No. Your father showed me a possible road to end this misery, and for that I would turn the planets into smoldering ruin for his or his daughter’s sake.” He stared at Tharg. “You wonder why you are here, and are wondering too how you can gain the double prize of both the woman and immortality.” He smiled at the big man’s expression. “Why be surprised? When you have lived as many centuries as I have, you will learn to read the minds of men.” | - Злато? - Калган сви рамене. - Какво са парите? Не. Твоят баща ми посочи възможен начин да приключа това нещастие и по тази причина бих превърнал планетите в димящи руини в името на него и дъщеря му. - Той се втренчи в Тарг. - Чудиш се защо си тук и се питаш как да спечелиш и двете награди - жената и безсмъртието. - Той се засмя виждайки изражението на големия мъж. - Защо си изненадан? Когато изживееш толкова столетия, колкото мен и ти ще се научиш да четеш в умовете на хората. КатеринаК 26.04.18 в 2:57 | |
“Then you know what I want, Kalgan?” | - Тогава знаеш какво искам, Калган. КатеринаК 23.04.18 в 2:56 | |
“I know. The woman.” He looked at the girl. “Only she can decide, or perhaps it may be that it will be decided for her. The other?” He stared at the giant thews of the red-haired man. “How much does immortality mean to you, Tharg? Does it mean the chance to explore beyond the known frontiers, to turn your starship towards other galaxies and burn a path into unknown regions?” | - Знам. Жената. - той погледна към момичето. - Само тя може да реши или може би това ще бъде решено вместо нея. Другото? - Той се загледа в огромните мускули на червенокосия мъж. - Какво точно означава безсмъртието за теб, Тарг? Означава ли шанс за изследване на космоса отвъд познатите граници, да насочиш кораба към други галактики и да си пробиеш път във неизвестни региони? КатеринаК 26.04.18 в 3:02 | |
“Yes,” whispered the big man, and sweat shone on his brow. “Always I have wanted that. To go a little further, explore a little deeper, to leave my footprints on alien universes.” He licked his lips. “With the prize you have and don’t seem to want, that would be possible.” | - Да,- прошепна големия мъж и по челото му проблясваше пот. - Винаги съм искал това. Да отида малко по-нататък, да изследвам малко по-надълбоко, да оставя отпечатъци от стъпките си върху чужди вселени. - Той облиза устните си.- С наградата, която имаш и която изглежда не искаш, това би било възможно. КатеринаК 26.04.18 в 3:06 | |
“And you think that, with Leedora, the life would be bearable?” | И ти си мислиш, че заедно с Лидора животът би бил поносим? КатеринаК 26.04.18 в 3:07 | |
“I do.” | - Да. КатеринаК 23.04.18 в 2:55 | |
“And so also do I.” A shadow passed over the tall man’s face. “Once, how long ago now? I thought that I had found such a woman. She was to me as breath is to other men, a being of incarnate beauty of mind and flesh, of soul and understanding. We loved, she and I, and I dreamed great dreams.” Emotion tore the mask from the impassive features, and Tharg caught a glimpse of the hell within. “She died. She died, do you understand? Died while I lived and lived and kept on living! Gods! Was there any mockery so cruel in the worlds before? For I could not even die to be with her in the Great Beyond.” | - Аз също. - сянка премина по лицето на високия мъж. - Някога, вече колко отдавна? Мислех, че съм намерил такава жена. Тя беше за мен като въздуха за другите хора, същество въплътило красотата на ума и тялото, душевността и разбирателството. Обичахме се, аз и тя, и аз имах големи мечти. - Емоция разкъса маската на безстрастното му лице и Тарг зърна ада отдолу. - Тя умря. Тя умря, разбираш ли? Умря докато аз живеех и живеех и продължавах да живея! Богове! Имало ли е някога по- жестока подигравка? Не можех дори да умра за да бъда с нея във Великото Отвъд. КатеринаК 26.04.18 в 3:17 | |
“But....” | - Но... КатеринаК 18.04.18 в 3:39 | |
“Why did I not share my secret?” Kalgan stared at the rainbow hues on the visiscreen. “I could not. There was no time, for know this. Deep in space there is a planet that is not a planet, a world that is a machine. Once I found it, no matter how long ago now, found it by chance and never knew at the time what it was that I had discovered. When I did know, a long time afterwards, I had lost the co-ordinates and before I could locate that place again the woman who was my life had died.” | - Защо не съм споделил тайната си? - Калган се вгледа в многоцветните нюанси върху екрана. - Не можех. Дълбоко в космоса има планета, която не е планета, свят който е машина. Някога го открих, вече няма значение преди колко време, открих го случайно и тогава не разбрах какво е това, което съм открил. Когато разбрах, много време след това, бях загубил координатите и преди да успея да намеря това място отново, жената, която беше в живота ми умря. КатеринаК 26.04.18 в 3:23 | |
“I am sorry,” whispered Leedora, and Tharg felt quick jealousy as her slender fingers rested on the Golden One’s hand. He spoke quickly, sharply, breaking the unspoken bond between them. | - Съжалявам. - прошепна Лидора,а Тарг беше пронизан от ревност, когато тънките й пръсти хванаха ръката на Златния. Той заговори припряно и рязко прекъсвайки мълчаливата връзка между тях. КатеринаК 26.04.18 в 3:27 |