| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
John sighed as he saw them, feeling the grit of fatigue rasp his eyeballs and the burning discomfort of too many sleepless nights churn his stomach. It wasn't the assembled misery which upset him—he had seen too much misery in his half-century of life—it was the growing knowledge that there wasn't anything he could do to alleviate it, that there wasn't anything anyone could do. He looked at the woman at his side. | Джон въздъхна щом ги видя, чувстваше очите си раздразнени от умора и парещият дискомфорт от твърде много безсънни нощи преобръщаше стомаха му. Причината за безпокойството му не беше всичкото нещастие събрано тук - беше виждал твърде много нещастие през петдесетгодишния си живот. Причината беше нарастващото осъзнаване, че не можеше да направи нищо за да го облекчи, че никой не можеше да направи нищо. Той погледна към жената до себе си. КатеринаК 25.06.18 в 2:17 | +1 |
But it hadn't ended there. | Но това не беше краят. КатеринаК 28.06.18 в 1:33 | +1 |
"How are you feeling?" | - Как се чувстваш? КатеринаК 28.06.18 в 1:58 | +1 |
"Tea?" | - Чай? КатеринаК 28.06.18 в 2:42 | +1 |
"Is it?" | - Така ли? КатеринаК 28.06.18 в 3:11 | +1 |
"I didn't say that." | - Не съм казал това. КатеринаК 28.06.18 в 3:19 | +1 |
An old man was next, twisted and crippled with arthritis, ill-tempered through pain and hunger, truculent as he compared present conditions with his memories of snug, warm hospitals with their attentive nurses, sympathetic doctors, and the endless treatments which had made his illness a thing to while away the lengthening hours. | Ред беше на възрастен мъж, изкривен и осакатен от артрита, изнервен от болка и глад, който свадливо сравняваше настоящите условия със спомените си за уютни, топли болници с техните внимателни сестри и отзивчиви лекари и за безкрайните лечения, които правеха болестта му нещо с което да си запълва времето. КатеринаК 17.03.21 в 23:38 | +1 |
Then came a man with jaundice, a woman with varicose veins like swollen purple plums on her legs, a child with mastoid, another with rickets, a third with pus-filled oozing eyes. A boy with a humped back and swollen throat, a man with diabetes, a woman with cancer of the breast, another with a dropped womb, a third with fatty heart. Two men with radiation sores and one with gangrene of the arm. A girl with milky white cataracts in her eyes and another with puerperal fever. A family suffering from tuberculosis, then a man with acute appendicitis... | Последваха го мъж с жълтеница, жена с разширени вени издуващи се като лилави сливи по краката й, дете с мастоидит, друго с рахит, трето с гноясали сълзящи очи. Момче с гърбица и подута шия, мъж с диабет, жена с рак на гърдата, друга със смъкната матка, трета със затлъстяло сърце. Двама мъже с радиационни рани и един с гангрена на ръката. Момиче с млечнобели катаракти на очите и друго с родилна треска. Семейство болни от туберкулоза, последвани от мъж с възпален апендикс. КатеринаК 17.03.21 в 23:52 | +1 |
John could do something about the jaundice, nothing about the varicose veins because the woman refused to allow an operation. He booked the mastoid for the theater, told the mother of the boy with rickets to give him plenty of milk and green vegetables, shook his head over the ruined eyes. Nothing for the glandular trouble; the diabetes—there was no insulin; the cancer—too far gone for operation; the fatty heart. Nothing for the radiation sores, but amputation for the gangrene. Operation for the cataracts; no drugs for the fever; nothing for the tuberculosis. The man with appendicitis... | Джон можеше да направи нещо за жълтеницата, нищо за разширените вени, защото жената отказа операция. За мастоидита запази час за операционната зала, на майката на момчето с рахита каза да му дава много мляко и зелени зеленчуци, а за увредените очи поклати глава. Нищо за вродените заболявания, за диабета - нямаше инсулин, ракът беше твърде напреднал за операция, както и затлъстялото сърце. Нищо за радиационните рани, но ампутация за гангрената, Операция на катарактите, нямаше медикаменти за треската, нищо за туберкулозата. Мъжът с апендикса... КатеринаК 18.03.21 в 1:10 | +1 |
The hospital wasn't geared for emergency operations. | Болницата не беше оборудвана за спешни операции. КатеринаК 17.03.21 в 23:57 | +1 |
"What are you trying to say, Collins?" | - Какво се опитваш да кажеш, Колинс? КатеринаК 18.03.21 в 2:15 | +1 |
"You've got to save Carl. You've got to!" | - Трябва да спасиш Карл. Трябва да го спасиш! КатеринаК 18.03.21 в 2:16 | +1 |
"And Sally?" | - А Сали? КатеринаК 18.03.21 в 2:16 | +1 |
"Let's be reasonable, John. Sally is too old to bear children now and, in that alone, she is disqualified. We must look to the future, John, not the past. Sally has had her life, but Carl can make life possible for generations yet to come." He stepped forward, his hands extended in mute appeal. "I can't operate, John, I haven't the skill. You can. In your hands rests the destiny of England. Literally. Save Carl and the nation can recover; let him die and we revert to savagery. Need I tell you what to do?" | - Бъди разумен, Джон. Сали е вече твърде стара за да ражда деца и дори само заради това отпада. Трябва да гледаме в бъдещето, Джон, не в миналото. Сали e изживяла своя живот, а Карл може да направи живота възможен за поколения напред. - Той пристъпи, протегнал ръце в ням призив. - Не мога да оперирам, Джон, нямам необходимите умения. Ти можеш. В твоите ръце е съдбата на Англия. Буквално. Спаси Карл и нацията може да се възстанови; остави го да умре и ние ще се върнем към дивачеството. Трябва ли да казвам ти какво да правиш? КатеринаК 6.05.23 в 23:54 | +1 |
* * * | * * * КатеринаК 18.03.21 в 2:17 | +1 |
After, when the thing was done and he had washed the stains from his hands and arms beneath the still-running faucet, he had time for regret. But, strangely, he felt none at all. The thing was done, his future decided and, as he dried his hands and walked towards the bed on which lay his patient, he felt a quickening anticipation. | По-късно, когато вече беше приключил с работата и бе измил ръцете си от петната под все още течащата мивка, му остана време за съжаление. Необичайно, но не изпитваше никакво. Работата беше свършена, бъдещето му решено и докато избърсваше ръцете си и вървеше към леглото, на което лежеше пациентът, го обзе трепетно предчувствие. КатеринаК 11.05.23 в 2:58 | +1 |
He smiled and his smile was answered. He knelt and arms closed around his neck, arms which drew his head towards lips that had once been soft and would be so again. | Усмихна се и получи отговор на усмивката си. Коленичи и ръце се обвиха около врата му, ръце, които притеглиха главата му към устни, които някога бяха меки и отново щяха да бъдат такива. КатеринаК 11.05.23 в 3:02 | +1 |
He didn't think of Collins, of the man's desperate pleadings and frenzied threats. He had made his decision and, as he kissed the woman he loved, he felt a strange peace. | Не мислеше за Колинс, мъжът с отчаяните молби и безумните заплахи. Той беше взел решението си и докато целуваше жената която обича, го обзе необичайно спокойствие КатеринаК 11.05.23 в 3:04 | +1 |
After all, he wouldn't be the first man to have thrown away a world for the love of a woman. | В крайна сметка нямаше да бъде първият мъж, който е захвърлил целия свят, заради любовта на жена. КатеринаК 11.05.23 в 3:08 | +1 |