to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала: Девета глава

Английски оригинал Перевод на български


аз345 7.06.20 в 17:45

DADDY ISN’T SO MAD AFTER all. I go through my whole good news–bad news spiel and he just sighs and says, “As long as you’re all right.”


ТАТКО НЕ Е ТОЛКОВА ЯДОСАН ВЪПРЕКИ всичко. Разказвам му цялата си история за добрите и лошите новини, а той просто въздъхва и казва: "Щом ти си добре."

аз345 7.06.20 в 17:47

The car needs a special part that has to be flown in from Indiana or Idaho, I can’t remember which. In the meantime I’ll have to share the car with Daddy and take the bus to school or ask Josh for rides, which was already my plan.


Колата има нужда от специална част, която трябва да долети от Индиана или Идахо, не мога да си спомня откъде. През това време ще трябва да споделям колата с татко, да взимам автобуса до училище или да моля Джош да ме кара, което вече беше планът ми.

аз345 7.06.20 в 17:49

Margot calls later that night. Kitty and I are watching TV and I scream for Daddy to come quick. We sit on the couch and pass the phone around and take turns talking to her.


Марго се обажда късно същата нощ. Кити и аз гледаме телевизия и аз извиквам на татко да дойде бързо. Ние сядаме на дивана и си подаваме телефона като всеки има ред, за да говори с нея.

аз345 7.06.20 в 17:51

“Margot, guess what happened today!” Kitty shouts.


- Марго, познай какво стана днес! - извиква Кити.

аз345 7.06.20 в 17:51

Frantically, I shake my head at her. Don’t tell her about the car, I mouth. I give her warning eyes.


Аз клатя глава трескаво. "Не ѝ казвай за колата" казвам без глас. Поглеждам я предупредително.

аз345 7.06.20 в 17:53

“Lara Jean got into . . .” Kitty pauses tantalizingly. “A fight with Daddy. Yeah, she was mean to me and Daddy told her to be nice, so they had a fight.”


- Лара Джийн се....- Кити прави пауза изкусително - Скара с татко. Да, тя беше груба с мен и татко ѝ каза да е мила, затова се скараха.

аз345 7.06.20 в 17:55

I grab the phone out of her hand. “We didn’t have a fight, Gogo. Kitty’s just being annoying.”


Взимам телефона от ръката ѝ.
- Не сме се карали, Гого. Кити просто беше досадна.

аз345 7.06.20 в 17:55

“What did you guys have for dinner? Did you cook the chicken I defrosted last night?” Margot asks. Her voice sounds so far away.


- Какво ядохте за вечеря? Сготвихте ли пилето, което размразих предишната вечер? - пита Марго. Гласът ѝ звучи толкова далеч.

аз345 7.06.20 в 17:57

I push the volume up on the phone. “Yes, but never mind about that. Are you settled into your room? Is it big? What’s your roommate like?”


Увеличавам звука на телефона.
- Да, но това няма значение. Настани ли се в стаята ти? Голяма ли е? Каква е съквартирантката ти?

аз345 7.06.20 в 17:58

“She’s nice. She’s from London and she has a really fancy accent. Her name is Penelope St. George-Dixon.”


- Тя е мила. От Лондон е и има много елегантен акцент. Името ѝ е Пенелъпи Сейнт Джордж-Диксън.

аз345 7.06.20 в 18:00

“Gosh, even her name sounds fancy,” I say. “What about your room?”


- Боже, дори името ѝ звучи елегантно. - казвам аз. - Ами стаята ти?

аз345 7.06.20 в 18:00

“The room is about the same as that dorm we saw at UVA; it’s just older.”


- Стаята е горе-долу същата като тази, която видяхме в UVA. Просто е по-стара.

аз345 7.06.20 в 18:01

“What time is it over there?”


- Колко е часът там?

аз345 7.06.20 в 18:02

“It’s almost midnight. We’re five hours ahead, remember?”


- Почти полунощ е. Ние сме пет часа напред, спомняш ли си?

аз345 7.06.20 в 18:03

We’re five hours ahead, like she’s already considering Scotland her home, and she’s only been gone a day, not even! “We miss you already,” I tell her.


"Ние сме пет часа напред", сякаш вече приема Шотландия за свой дом, а е била там само за един ден. Дори не цял ден!
- Вече ни липсваш. - казвам ѝ аз.

аз345 7.06.20 в 18:04

“Miss you too.”


- И вие ми липсвате.

аз345 7.06.20 в 18:04

After dinner I text Chris to see if she wants to come over, but she doesn’t text back. She’s probably out with one of the guys she hooks up with. Which is fine. I should catch up on my scrapbooking.


След вечеря пиша на Крис, за да видя дали иска да дойде у нас, но тя не отговаря. Тя най-вероятно е навън с някое от момчетата, с които излиза. Което е наред. Трябва да наваксвам с писането в дневника ми със спомени.

аз345 7.06.20 в 18:07

I was hoping to be done with Margot’s scrapbook before she left for college, but as anyone who’s ever scrapbooked knows, Rome wasn’t built in a day. You could spend a year or more working on one scrapbook.


Надявах се да завърша дневника на Марго преди тя да замине за колеж, но всеки, който някога е водил дневник, знае, че Рим не е бил построен за един ден. Можеш да прекараш година или повече, пишейки в един дневник със спомени.

аз345 7.06.20 в 18:10

I’ve got Motown girl-group music playing, and my supplies are laid out all around me in a semicircle. My heart hole punch, pages and pages of scrapbook paper, pictures I’ve cut out of magazines, glue gun, my tape dispenser with all my different colored washi tapes. Souvenirs like the playbill from when we saw Wicked in New York, receipts, pictures. Ribbon, buttons, stickers, charms. A good scrapbook has texture. It’s thick and chunky and doesn’t close all the way.


Слушам песни на момичешка Мотаун* група и всичките ми припаси са около мен в полукръг.

*Звукозаписна компания.*

Моят перфоратор с форма на сърце, много страници от хартия от дневници, снимки, който съм изрязала от списания, пистолетът за лепило, разпределителят ми за уаши* тиксо в различни цветове.

* Уаши тиксо са лентички в различни цветове.*

Сувенири като билетът за театър, когато бяхме в Ню Йорк и гледахме Уикед*, квитанции, картинки.

*Уикед е мюзикъл*

Панделки, копчета, стикери, талисмани. Добрият дневник има текстура. Дебел и масивен е и не се затваря напълно.

аз345 7.06.20 в 18:25

I’m working on a Josh-and-Margot page. I don’t care what Margot says. They’re getting back together, I know it. And even if they aren’t, not right away, it’s not like Margot can just erase him from her history. He was such a big part of her senior year. And, like, her life. The only compromise I’m willing to make is I was saving my heart washi tape for this page, but I can just do a regular plaid tape instead. But then I put the plaid tape up against the pictures and the colors don’t look as good.


Работя върху страница за Джош и Марго. Не ми пука какво казва Марго. Те ще се съберат отново, знам го. И дори да не го направят, не веднага, Марго не може просто да го изтрие от историята си. Той беше толкова голяма част от последната ѝ година в училище. И животът ѝ. Единственият компромис, който искам да направя, е, че запазвах моето уаши тиксо с формата на сърце за тази страница, но мога да го направя с обикновено карирано тиксо вместо това. Но после слагам карираното тиксо и цветовете му просто не си отиват с тези на снимките.

аз345 7.06.20 в 18:31

So I go ahead and use the heart tape. And then, swaying to the music, I use my heart template to cut out a picture of the two of them at prom. Margot’s going to love this.


Затова продължавам с тиксото на сърчица. И после, поклащайки се на музиката, използвам шаблонът ми на сърчица, за да изрежа снимка на тях двамата на бала. Марго ще хареса това.

аз345 7.06.20 в 18:34

I’m carefully gluing a dried rose petal from Margot’s corsage when my dad raps on the door. “What are you up to tonight?” he asks me.


Внимателно залепям венчелистче на изсъхнала розичка от букетчето на Марго, когато татко почуква на вратата.
- Какво си намислила днес? - пита ме той.

аз345 7.06.20 в 18:36

“This,” I say, gluing another petal. “If I keep at it, it’ll probably be done by Christmas.”


- Това- казвам аз, залепвайки още едно венчелистче - Ако продължавам да работя над него, ще съм готова до Коледа.

аз345 7.06.20 в 18:37

“Ah.” My dad doesn’t move. He just hovers there in the doorway, watching me work. “Well, I’m going to watch that new Ken Burns documentary in a bit, if you want to join me.”


- Ааа. - баща ми се мърда. Той просто стои до вратата, гледайки ме. - Ами, аз ще гледам новия документален филм на Кен Бърн, ако искаш да дойдеш при мен.

аз345 7.06.20 в 18:39

“Maybe,” I say, just to be nice. It’ll be too much of a pain to bring all my supplies downstairs and get set up again. I’m in a good rhythm right now. “Why don’t you get it started without me?”


- Може би. - казвам от учтивост. Ще е твърде сложно да пренеса всичките си неща долу и да ги наглася отново. В момента работя с добър ритъм. - Защо не започнеш да го гледаш без мен?

аз345 7.06.20 в 18:41

“All righty. I’ll leave you to it, then.” Daddy shuffles down the stairs.


- Добре. Ще те оставя, тогава. - татко се влачи долу по стълбите.

аз345 7.06.20 в 18:42

It takes me most of the night, but I finish the Josh-and-Margot page, and it comes out really nice. Next is a sister page. For this one I use flowered paper for the background, and I glue in a picture of the three of us from a long time ago. Mommy took it. We’re standing in front of the oak tree in front of our house in our church clothes. We’re all wearing white dresses, and we have matching pink ribbons in our hair. The best thing about the picture is Margot and I are smiling sweetly and Kitty is picking her nose.


Отнема ми почти цялата нощ, но успявам да довърша страницата на Джош и Марго и се получава доста добре. После следва сестринска страница. За тази използвам хартия на цветя за фон и залепям снимка на трите ни отпреди много време. Мама я направи. Ние седим пред дъба, който е пред къщата ни, в дрехите ни за църква. Всички носим бели рокли и имаме еднакви розови панделки в косите си. Най-хубавото нещо за снимката е, че Марго и аз се усмихваме, а Кити си бърка в носа.

аз345 7.06.20 в 18:46

I smile to myself. Kitty’s going to pitch a fit when she sees this page. I can’t wait.


Засмивам се. Кити ще полудее, когато види тази страница. Нямам търпение.

аз345 7.06.20 в 18:47