Knowledge and Decisions by Thomas Sowell / Знание и Решения от Томъс Соуел: Chapter 1 - The Role of Knowledge

Английски оригинал Перевод на български

Part I

#1

SOCIAL

#2

INSTITUTIONS

#3

Chapter I

#4

The Role of Knowledge

#5

Глава 1: Ролята на знанието

thegreenmarker 8.04.21 в 23:18

Ideas are everywhere, but knowledge is rare. Even a so-called "knowledgeable" person usually has solid knowledge only within some special area, representing a tiny fraction of the whole spectrum of human concerns. Humorist Will Rogers said, "Everybody is ignorant, only on different subjects."

#6

Идеите са навсякъде, но знанията са рядкост. Дори един така наречен „знаещ“ човек обикновено има солидни знания само в някаква специална област, представляваща мъничка част от целия спектър от човешки проблеми. Както казва хумористът Уил Роджърс: „Всички сме невежи, просто по различни теми“.

thegreenmarker 8.07.20 в 19:10

How does an ignorant world perform intricate functions requiring enormous knowledge? These intricate functions include not only such scientific feats as air travel and space exploration, but also the complex economic processes which bring a slice of bread and a piece of butter to your plate at breakfast. Anyone who has studied the actual process by which everyday food items are planned, produced, and distributed knows that the complexity staggers the mind. Many highly intelligent and highly trained people spend a lifetime studying it, and learning more all the time. Among those who speculate financially in such commodities, economic disaster is commonplace, even after they have spent years studying the market. In short, individually we know so pathetically little, and yet socially we use a range and complexity of knowledge that would confound a computer. The question is not only how given institutions (including whole societies) manage to do this, but how various institutions (and societies) differ in the manner and effectiveness with which they do it-and what do the historic and continuing changes in the way they function portend for the future?

#7

Как един такъв невеж свят изпълнява сложни функции, изискващи огромни знания? Тези сложни функции включват не само научни подвизи като пътуването по въздух и изследването на космоса, но и сложните икономически процеси, които носят филийка хляб и парче масло на чиния ви за закуска. Всеки, който е проучил действителния процес, чрез който ежедневните хранителни продукти се планират, произвеждат и разпространяват, знае, че сложността е главозамайваща. Много високо интелигентни и високо обучени хора прекарват цял ​​живот в изучаването на тези процеси и постоянно научават нови неща. Сред тези, които спекулират финансово с такива стоки икономическата катастрофа е често срещана, дори след като са прекарали години в проучване на пазара. Накратко, поотделно знаем толкова покъртително малко и въпреки това социално използваме обхват и сложност на знания, които биха объркали и компютър. Въпросът е не само как дадени институции (включително цели общества) успяват да направят това, но и как различните институции (и общества) се различават по начина и ефективността, с които го правят - и по какъв начин продължаващите историческите промени в начина, по който го правят говори за бъдещето, което ни очаква?

thegreenmarker 8.07.20 в 19:10

We shall begin with the production of knowledge-with the process by which ideas are filtered and transformed into recognized knowledge, having the force to guide decisions. Then we shall consider the application of knowledge in economic, legal, social, and political institutions. And finally, we shall consider the evolution of institutions, attitudes, and beliefs, and the way all these affect our ability to produce and apply knowledge in the future.

#8

Нека започнем с производството на знания - с процеса, чрез който идеите се филтрират и превръщат във верифицирани знания, имащи силата да ръководят решения. След това ще разгледаме приложението на знанията в икономически, правни, социални и политически институции. И накрая, ще разгледаме еволюцията на институциите, нагласите и убежденията и начина, по който всички те влияят върху способността ни да произвеждаме и прилагаме знания в бъдеще.

thegreenmarker 8.07.20 в 19:10

IDEAS

#9

ИДЕИ

thegreenmarker 8.07.20 в 19:23

Physicists have determined that even the most solid and heavy mass of matter we see is mostly empty space. But at the submicroscopic level, specks of matter scattered through a vast emptiness have such incredible density and weight, and are linked to one another by such powerful forces, that together they produce all the properties of concrete, cast iron and solid rock. In much the same way, specks of knowledge are scattered through a vast emptiness of ignorance, and everything depends upon how solid the individual specks of knowledge are, and on how powerfully linked and coordinated they are with one another. The vast spaces of ignorance do not prevent the specks of knowledge from forming a solid structure, though sufficient misunderstanding can disintegrate it in much the same way that radioactive atomic structures can disintegrate (uranium into lead) or even explode.

#10

Физиците са установили, че дори най-твърдото и тежко парче материята, която виждаме, е съставено предимно от празно пространство. Но на субмикроскопско ниво, зрънца материя, разпръснати през огромна празнота, имат такава невероятна плътност и тегло, и са свързани помежду си с толкова мощни сили, че заедно те придават всичките свойства на бетона, чугуна и твърдата скала.
По същия начин, зрънца от знание са разпръснати из огромна празнота на невежеството, и всичко зависи от това колко здрави са отделните зрънца на знанието, и от това колко мощно свързани и координирани са те помежду си. Огромните пространства на невежеството не пречат на зрънцата от знания да формират солидна структура, макар прекалено големи недоразумения могат да я разпаднат по същия начин, по който радиоактивните атомни структури могат да се разпаднат (уран да се превърне в олово) или дори да избухнат.

thegreenmarker 8.07.20 в 19:31

Ideas, as the raw material from which knowledge is produced, exist in superabundance, but that makes the production of knowledge more difficult rather than easier. Many ideas-probably most-will have to be discarded somewhere in the process of producing authenticated knowledge. Authentication is as important as the raw information itself, and the manner and speed of the authentication process can be crucial: the surprise attack on Pearl Harbor succeeded despite the fact that knowledge of the impending attack had reached the War Department in Washington hours before it occurred. Still the bombing caught Pearl Harbor by surprise because the information had not yet passed through the authentication process established by the military institutions. Whatever the merits or demerits of those institutions as they existed on December 7, 1941, it is clear that any military organization must have some authentication process, or else any unverified idea that enters the system has the potential to set off a war. More recently, a flock of Canadian geese set off the American warning system to detect incoming nuclear missiles, and only subsequent authentication procedures prevented a "retaliatory" nuclear strike which could have ended in World War III.

#11

Идеите като суровина, от която се произвежда знанието, съществуват в свръхизобилие, но това прави производството на знания не по-лесно, а по-трудно. Много идеи - вероятно повечето - ще трябва да бъдат изхвърлени някъде в процеса на получаване на верифицирани знания. Верифицирането е също толкова важно, колкото и самата сурова информация, а начинът и скоростта на процеса на верифициране могат да бъдат от решаващо значение: изненадващата атака срещу Пърл Харбър успява, въпреки факта, че знания за предстоящата атака са достигнали до военния отдел във Вашингтон часове преди да се е случила. И Въпреки това бомбардировките са изненадали базата Пърл Харбър, тъй като информацията все още не е била преминала през процеса на верифициране, установен от военните институции. Каквито и да са заслугите или недостатъците на тези институции, каквито са съществували на 7 декември 1941 г., ясно е, че всяка военна организация трябва да има някакъв процес на верификация или иначе всяка непроверена идея, която влиза в системата, има потенциал да започне война. Съвсем наскоро стадо канадски гъски активира американската система за предупреждение от идващи ядрени ракети и само последващите процедури за верификация предотвратиха „отмъстителен“ ядрен удар, който можеше да завърши с Третата световна война.

thegreenmarker 8.07.20 в 19:30

Various kinds of ideas can be classified by their relationship to the authentication process. There are ideas systematically prepared for authentication ("theories"), ideas not derived from any systematic process ("visions"), ideas which could not survive any reasonable authentication process ("illusions"), ideas which exempt themselves from any authentication process ("myths"), ideas which have already passed authentication processes ("facts"), as well as ideas known to have failed-or certain to fail-such processes ("false- hoods"-both mistakes and lies).

#12

Различни видове идеи могат да бъдат класифицирани според връзката им с процеса на верификация.
Има идеи, систематично подготвени за верификация ("теории"),
идеи, които не са получени от систематичен процес ("визии"),
идеи, които не биха могли да преживеят разумен процес на верификация ("илюзии"),
идеи, които са се освободили от всякакъв процес на верификация ( "митове"),
идеи, които вече са преминали през процес на верификация ("факти"),
както и идеи, за които се знае, че са се провалили, или със сигурност ще се провалят при процеса на верификация ("неверни идеи" - включващи грешки и лъжи).

thegreenmarker 8.07.20 в 19:30

While these various kinds of ideas are conceptually different, in reality a given notion may evolve or metamorphose through several of these states. For example, we may start with a general impression of how and why certain things happen the way they do, without having any real evidence or any logically structured argument about it. But after we begin with such a vision, we may proceed to systematically determine that if this vision is correct, then certain empirical consequences will be observable under the proper conditions. The "vision" has led to a "theory." The proper conditions may be created in a laboratory or observed in history or otherwise constructed or discovered, and the validity and certainty of the results may be more or less open to criticism. The important point here is simply to distinguish such systematic authentication procedures from decisions based on consensus, emotions, or traditions.

#13

Докато тези различни видове идеи са концептуално различни, в действителност дадена представа може да се развие или да се измени през няколко от тези състояния. Например, може да започнем с общо впечатление как и защо определени неща се случват по начина, по който се случват, без да имаме реални доказателства или логически структуриран аргумент за това. Но след като започнем с подобна визия, можем да продължим систематично да определяме, че ако тази визия е вярна, тогава при подходящи условия ще бъдат наблюдавани определени емпирични последици.
Така „Визията“ премина в „теория“.
Подходящите условия могат да бъдат създадени в лаборатория или да се наблюдават в историята или да бъдат построени или открити по друг начин и валидността и сигурността на резултатите могат да бъдат повече или по-малко отворени за критика. Важният момент тук е просто да се открои разликата между такива систематични процедури за верификация в сравнение с решения, основани на консенсус, емоции или традиции.

thegreenmarker 8.07.20 в 19:31

On the continuum of human thinking, at one end is pure science; at the other end pure myth. One is sustained entirely by systematic logical procedures, the other by consensual verification by contemporaries, by their predecessors represented through prevailing traditions, or by posterity for those who expect historic vindication. The crucial distinction is one of procedures, not of end results. Science is no more certain to be correct than is myth. Many scientific theories have been proven wrong by scientific methods, while the great enduring beliefs which have achieved the status of myths usually contain some important-if partial-truth.

#14

В спектърът на човешкото мислене в единия край е чистата наука; а в другия край чистият мит. Единият се поддържа изцяло от систематични логически процедури, другият - чрез консенсусна верификация от съвременници, консенсусна верификация от техните предшественици, консенсусна верификация въз основа на преобладаващи традиции, или от потомство за онези, които искат историческо отмъщение.

Решаващата разлика е в процедурите, а не крайните резултати. Науката не е по-сигурна, отколкото е митът. Много научни теории са доказани грешни с научни методи, докато големите трайни вярвания, които са постигнали статута на митове, обикновено съдържат някаква важна, макар и частична истина.

thegreenmarker 8.07.20 в 19:32

Both systematic authentication and consensual approval can be further broken down. Systematic authentication involves a testing of the logical structure of a theory for internal consistency and a testing of the theory's results for external consistency with the observable facts of the real world.

#15

Както систематичната верификация, така и верификацията базирана на консенсус могат да бъдат допълнително разбити. Систематичната верификация включва тестване на логическата структура на една теория за вътрешна съгласуваност и тестване на резултатите от теорията за външно съответствие с наблюдаваните факти от реалния свят.

thegreenmarker 8.07.20 в 19:32

Consensual approval may mean the approval of the general public as of a given time, or the approval of some special reference group-a social class, a religious sect, an ideological movement, etc.-in the past, present, or future. Ideas which lack logical, empirical, or general consensual support may still sustain themselves as acceptable to a consensus of those who regard themselves as special guardians of a particular truth-i.e., as the consensual reference group that really matters. Sometimes the elitism implicit in such a position can be tempered by depicting the idea in question (religious salvation, political reconstitution, etc.) as beneficial to a broad sweep of mankind outside the group, so that the group is only a temporary surrogate for a larger constituency which will ultimately approve the idea. But, of course, this proposition is itself still another idea lacking either empirical verification or general consensual approval.

#16

Верификацията, чрез консенсус може да означава одобрението на широката общественост за даден момент или одобрението на някаква специална референтна група - социална класа, религиозна секта, идеологическо движение и т.н. - в миналото, настоящето или бъдещето.

Дори идеите при които липсва логическа, емпирична или обща консенсусна подкрепа, пак могат да се поддържат като приемливи за консенсус на онези, които считат себе си за специални пазители на определена истина, т.е. като консенсусна референтна група, която наистина има значение. (doopravi)

Понякога елитаризмът, заложен в такъв случай, може да бъде темпериран чрез изобразяване на въпросната идея (религиозно спасение, политическо възстановяване и др.) Като полезна за широк обхват на човечеството извън групата, така че групата да е само временен сурогат за по-голям избирателен район, който в крайна сметка ще одобри идеята. (podobri izrechenieto)
Но, разбира се, това предложение е само по себе си още една идея, лишена от емпирична проверка или общо консенсусно одобрение.

thegreenmarker 8.07.20 в 19:32

There are many variations on the two basic ways of verifying ideas, and many combinations of these variations are used-often involving combinations from both systematic and consensual methods of verification in the same argument. For example, a scientific presentation may avoid-indeed, must avoid-unlimited verification of every incidental aspect of its arguments by saying, in effect, "everybody knows" this or that, and getting on with proving the things that need proving.' Similarly, beliefs resting essentially on consensual approval-religious beliefs, for example-may also employ logical and empirical techniques, such as the scientific "proofs" of the existence of God, which were common in the eighteenth century and in the early nineteenth century, before Darwin. These more or less open combinations present no special problems. A problem does arise, however, when one method masquerades as another-for example, when the results of essentially consensual processes choose to present themselves as scientific, as in the case of much so-called "social science."

#17

Съществуват много варианти на двата основни начина за верификация на идеите. И се използват много комбинации от тези варианти - често включващи комбинации от систематични и консенсусни методи за верификация в един и същ аргумент. Например, научната презентация може да избягва, дефакто трябва да избягва неограничена проверка на всеки инцидентен аспект на своите аргументи, като казва, че напрактика „всеки знае“ това или онова, и да продължи с доказване на нещата, които се нуждаят от доказване. По подобен начин, вярванията, почиващи основно на консенсусно одобрение - религиозни вярвания, например - също могат да използват логически и емпирични техники, като научните „доказателства“ за съществуването на Бог, които са били често срещани през 18-ти и в началото на 19-ти век, преди Дарвин. Тези повече или по-малко отворени комбинации не представляват специални проблеми. Проблем обаче възниква, когато един метод се маскира като друг - например, когато резултатите по същество от консенсусни процеси избират да се представят като научни, както е случая с така наречените „социални науки“.

thegreenmarker 8.07.20 в 19:32

This brief and general sketch of the production of authenticated knowledge from raw, unsubstantiated ideas must be elaborated more specifically in later discussions of economic, legal, and political organizations. At this point, it is necessary to consider-in equally brief and general terms-the amount and kinds of knowledge produced, and the manner in which it is used.

#18

Тази кратка и обща скица на производството на верифицирани знания от сурови и необосновани идеи трябва да бъде разработена по-конкретно в по-късни дискусиите на икономически, правни и политически организации. В този момент е необходимо да се вземат предвид в еднакво кратки и общи термини - количеството и видовете произведени знания и начинът, по който знанието се използва.

thegreenmarker 8.07.20 в 19:33

THE QUANTITY OF KNOWLEDGE

#19

КОЛИЧЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО

thegreenmarker 6.08.20 в 22:16

It is widely believed that modern society has a larger quantity of knowledge than more primitive societies, that this quantity of knowledge is growing, and that the knowledge "required" for the average citizen to live in a modern society is also growing. Certainly the complex apparatus of modern life is beyond the grasp of most non-modern peoples, past or present. What is not so obvious, but true nonetheless, is that most modern peoples would find it equally-or more-difficult to survive individually in a "primitive" or nonmodern world. In short, it is not clear or demonstrable that the total quantity of knowledge differs as between "savage" and "civilized" man. What is more readily established is that the kinds of knowledge possessed by the average inhabitant of the primitive and the modern world are very different, and that each would be at considerable hazard in the world of the other.

#20

Широко разпространено е мнението, че съвременното общество разполага с по-голямо количество знания в сравнение с по-примитивните общества, че това количество знания нараства и че знанията, „необходими“ за обикновения гражданин да живее в съвременното общество, също нараства. Със сигурност сложният апарат на съвременния живот е извън схващането на повечето немодерни народи, минали или настоящи. Това, което не е толкова очевидно, но все пак е вярно, е, че на повечето съвременни народи би било еднакво - или по-трудно да оцелеят поотделно в „примитивен“ или немодерен свят. Накратко, не е ясно или доказуемо, че общото количество знание се различава между един "дивак" и един "цивилизован" човек. По-лесно се установява, че видовете знания, притежавани от обикновения жител на примитивния и съвременния свят, са много различни и всеки от тях би представлявал значителен риск в света на другия. (doopravi)

thegreenmarker 6.08.20 в 22:17

Consider a modern civilized man suddenly stranded in a primitive jungle, cut off from modern technology, and unaided by such primitive peoples as might exist in that environment. Although the civilized man might be a well educated individual, working in a complex profession such as accounting or electronics, it is doubtful whether his knowledge would be sufficient to merely sustain his life in an environment where primitive peoples have lived for untold generations. The civilized man might often have a choice of going hungry or eating wild vegetation which could prove either nutritious or poisonous. Finding a safe place to sleep at night would require more knowledge of the habits and capabilities of wild animals than he possessed. Avoiding snake bites, infected water, and predatory beasts would be among his other problems, and ordinary illnesses easily cured in a civilized community could be far more dangerous away from scientific medical knowledge and without the herbal and other folk remedies available to primitive man. In the same environment, the savage could not merely survive, but thrive, producing housing, clothing, and other amenities. But of course the primitive man's chances of survival if suddenly dropped down in the midst of New York or Los Angeles might also be bleak.

#21

Представете си един съвременен цивилизован човек внезапно да се озове в примитивна джунгла, откъснат от съвременните технологии и без помощ - така както са били примитивни народи, които биха могли да съществуват в тази среда. Въпреки че цивилизованият човек може да е добре образован индивид, работещ в сложна професия като счетоводство или електроника, е съмнително дали знанията му биха били достатъчни, за да поддържат живота си в среда, в която примитивните народи са живели поколения наред. Цивилизованият човек често може да има избор да гладува или да яде дива растителност, която може да се окаже или хранителна, или отровна. Намирането на безопасно място за нощуване през нощта ще изисква повече познания за навиците и възможностите на дивите животни, отколкото този съвременен човек притежава. Избягването на ухапвания от змия, заразена вода и хищни зверове би било сред другите му проблеми, а обикновените болести, лесно излекувани в цивилизованата общност, биха могли да бъдат значително по-опасни далече от научните медицински познания и без билковите и други народни средства, достъпни за примитивния човек. В същата среда дивакът не просто оцелява, а процъфтява, произвеждайки жилища, дрехи и други удобства. Но разбира се шансовете за оцеляването на един примитивен човек, ако внезапно попадне сред Ню Йорк или Лос Анджелис, също могат да бъдат мрачни.

thegreenmarker 6.08.20 в 22:17

What then is the intellectual advantage of civilization over primitive savagery? It is not necessarily that each civilized man has more knowledge but that he requires far less. A primitive savage must be able to produce a wide variety of goods and services for himself, and a primitive community must repeatedly duplicate his knowledge and experience in innumerable contemporaries. By contrast, the civilized accountant or electronics expert, etc., need know little beyond his accounting or electronics. Food reaches his local supermarket through processes of which he is probably ignorant, if not misinformed. He lives in a home constructed by an involved process whose technical, economic, and political intricacies are barely suspected, much less known to him. His home is likely to be stocked with many devices working on mechanical and electrical principles which he neither understands theoretically nor can cope with as a practical matter. The chronic complaints and scandals about appliance, automobile, and other repair services testify to the civilized man's utter lack of knowledge of the everyday apparatus on which he depends. A primitive savage could never survive knowing so little about the production and use of spears, grass huts, or with such utter naivete about which berries are poisonous, which snakes dangerous, or the ways and means of coexistence in the same jungle with lions, tigers, and gorillas.

#22

Какво тогава е интелектуалното предимство на развитата цивилизация пред примитивното дивачество? Предимството не е , че всеки цивилизован човек да притежава повече знания, а напротив - че този човек изисква много по-малко знания. Един примитивен дивак трябва да може да произвежда голямо разнообразие от стоки и услуги за себе си, а примитивната общност трябва многократно да дублира своите знания и опит в безброй съвременници. За разлика от това, цивилизованият счетоводител или експерт по електроника и т.н., трябва да знае много малко отвъд счетоводството или електрониката. Храната достига до неговия местен супермаркет чрез процеси, за които той вероятно е невеж, ако не и дезинформиран. Той живее в дом, изграден от процеси, за чиито технически, икономически и политически тънкости едва ли подозира, много по-малко известни му в дълбочина. Домът му вероятно ще бъде зареден с много устройства, работещи на механични и електрически принципи, които той нито теоретично не разбира, нито може да се справи като практически въпрос. Хроничните оплаквания и скандали относно уреди, автомобили и други ремонтни услуги свидетелстват за пълната липса на познания на цивилизования човек за ежедневния апарат, от който животът му зависи. Един примитивен дивак никога не би могъл да оцелее, знаейки толкова малко за производството и използването на копия, тревни колиби или с такава пълна наивност, кои плодове са отровни, кои змии опасни или начините и средствата за съвместно съществуване в същата джунгла с лъвове, тигри и горили.

thegreenmarker 6.08.20 в 22:17

Civilization is an enormous device for economizing on knowledge. The time and effort (including costly mistakes) necessary to acquire knowledge are minimized through specialization, which is to say through drastic limitations on the amount of duplication of knowledge among the members of so ciety. A relative handful of civilized people know how to produce food, a different handful how to produce clothing, medicine, electronics, houses, etc. The huge costs saved by not having to duplicate given knowledge and experience widely through the population makes possible the higher development of that knowledge among the various subsets of people in the respective specialties.

#23

Цивилизацията е огромно устройство за икономия на знания. Времето и усилията (включително скъпите грешки), необходими за придобиване на знания, са сведени до минимум чрез специализация, което означава чрез драстични ограничения на размера на дублирането на знанието сред членовете на обществото. Относителна шепа цивилизовани хора знаят как да произвеждат храна, различни шепи хора знаят как се произвеждат дрехи, лекарства, електроника, къщи и др. Огромните разходи, спестени от това, че не се налага дублиране на дадените знания и опит в широката граница на населението, правят възможно по-високото развитие на тези знания сред различните подгрупи хора от съответните специалности.

thegreenmarker 6.08.20 в 22:18

THE MEANING OF "KNOWING"

#24

ЗНАЧЕНИЕТО НА "ЗНАЕНЕТО"

thegreenmarker 6.08.20 в 22:30

Although the phrase "ignorant savage" may be virtually self-contradictory, it is a common conception, and one with a certain basis. The savage is wholly lacking in a narrowly specific kind of knowledge: abstract, systematized, knowledge of the sort generally taught in schools. Considering the enormous range of human knowledge, from intimate personal knowledge of specific individuals to the complexities of organizations and the subtleties of feelings, it is remarkable that one speck in this firmament should be the sole determinant of whether someone is considered knowledgeable or ignorant in general. Yet it is a fact of life that an unlettered peasant is considered ignorant, however much he may know about nature and man, and a Ph.D. is never considered ignorant, however barren his mind might be outside his narrow specialty and however little he grasps about human feelings or social complexities. We do sometimes refer to a "learned fool," but the notion of a "fool" implies deficiencies in the reasoning process (so that one is easily deceived or fooled), whereas it may actually be knowledge that is lacking, so that the "learned" person has simply not learned enough outside a certain sliver of human experience.

#25

Въпреки че фразата "невеж дивак" може да бъде практически самопротиворечива, това е често срещано схващане и то с право. На дивакът изцяло му липсват тясно специфичен вид знания: абстрактни, систематизирани, познания от рода, които обикновено се преподават в училище. Като се има предвид огромният диапазон на човешкото познание, от интимните лични познания на конкретни личности до сложността на организациите и тънкостите на чувствата, е забележително, че едно петънце в тази среда трябва да бъде единственият определящ факт дали някой се смята за знаещ или за невеж като цяло. И все пак е житейски факт, че един неграмотен селянин се счита за невеж, колкото и да знае за природата и човека и един докторант никога не се счита за невеж, колкото и да е безплоден умът независимо колко е невеж той извън неговата тясна специалност и независимо колко малко разбира за човешките чувства или социални сложности. Понякога се отнасяме до „научен глупак“, но понятието „глупак“ предполага недостатъци в процеса на разсъждение (това че той лесно да бъде измамен или заблуден), докато всъщност знание, може да е това което му липсва, така че този „научен" човек просто да не е научил достатъчно извън определена част от човешкия опит.

thegreenmarker 6.08.20 в 22:31

The point here is not simply to deplore the use of certain words. The point is to avoid having our own discussion of knowledge drastically shrunk, arbitrarily, and virtually without our realizing what is happening. We need to consider the full breadth of knowledge and its depth as well. That is, we need to consider not only how much we know, but how well we know it.

#26

Смисълът тук не е просто да осъждаме използването на определени думи. Въпросът е в нашата дискусия за знания да избегнем произволното и драстично свиване на дефиницията ни за знания без да сме го осъзнали. Трябва да вземем предвид и цялата широта на знанието и неговата дълбочина. Тоест, ние трябва да вземем предвид не само колко много знаем, но и колко добре го знаем.

thegreenmarker 6.08.20 в 22:31

We start with an idea. It may be a sense impression of some sort-something that happened to catch our eye and intrigue our curiosity. Or it may be a speculation in our mind-a daydream or a theory, for example. As the idea or theory passes through the authentication process, it may be verified, refuted, or transformed to accommodate additional and discordant evidence. But if the authentication process is doing its job, whatever conclusion it is reaching about the idea is becoming progressively more certain (even if that means that the original idea itself is becoming progressively more dubious). Therefore, at some point in the authentication process, the probability of a mistaken conclusion is reduced to the point where we can say that we "know" this or that. Where that point is varies from person to person, so that what is "knowledge" to one is merely a plausible belief to another and only a theory to someone else. Each of us has some point-some probability levelbeyond which we will say that we "know" something. But all things fall short of absolute certainty: life itself might be a dream and logic a delusion. Still, because we act, we must decide, and how decisively we can act depends on how well we know the consequences.

#27

Започваме с идея. Може да е усещане, някакво впечатление - нещо, което се случи да ни хване окото и да заинтригува любопитството ни. Или може да е спекулация в съзнанието ни - дневна мечта или теория, например. Тъй като идеята или теорията преминават през процеса на верефикация, тя може да бъде проверена, опровергана или трансформирана, за да побере допълнителни и противоречиви доказателства. Но ако процесът на верефикация свърши своята работа, каквото и заключение да достигне за идеята, става прогресивно по-сигурно (дори ако това означава, че самата първоначална идея става все по-съмнителна). Следователно, в определен момент от процеса на верефикация, вероятността за грешно заключение се намалява до точката, в която можем да кажем, че „знаем“ това или онова. Като тази точка варира от човек на човек, така че това, което е "знание" за един, е просто възможно идея за друг и само теория за трети. Всеки от нас има някакво ниво - някакво ниво на вероятност, отвъд което ще кажем, че „знаем“ нещо. Но всичко това не достига абсолютна сигурност: самият живот може да е сън, а логиката заблуда. И все пак, понеже предприемаме действия, ние трябва да вземаме решения, и това колко решително действаме, зависи от това колко добре знаем последствията.

thegreenmarker 6.08.20 в 22:31

How much knowledge there is depends on where we draw the line on the spectrum of probabilities. Within a given probability requirement for "knowing," how much is known varies enormously from one area of human life to another, and from one historical era to another, and of course from one person to another. Because the arena of decision making almost always exceeds the arena of knowledge, there must be belief-or at least hope-to fill in the gaps where there is no knowledge. This means that the ratio of knowledge to belief may also vary enormously from one aspect of life to another. The specific nature of the respective authentication processes available in various aspects of human life then become crucial.

#28

Колко знания има, зависи от това къде драснем линията на спектъра на вероятностите. В рамките на дадено изискване за вероятност за „знаене“, колко се знае, варира изключително много от една област на човешкия живот в друга, и от една историческа епоха в друга, и разбира се от един човек на друг. Тъй като арената за вземане на решения почти винаги надвишава арената на знанието, трябва да имаме вяра - или поне надежда да запълним празнините, където няма знания. (maj ne e tova znachenieto)
Това означава, че съотношението на знанието и вярата също може да варира значително от един аспект на живота към друг. Специфичната природа на съответният процес на верификация наличен в различните аспекти на човешкия живот, става решаващ.

thegreenmarker 6.08.20 в 22:31

To say that a farm boy knows how to milk a cow is to say that we can send him out to the barn with an empty pail and expect him to return with milk. To say that a criminologist understands crime is not to say that we can send him out with a grant or a law and expect him to return with a lower crime rate. He is more likely to return with a report on why he has not succeeded yet, and including the inevitable need for more money, a larger staff, more sweeping powers, etc. In short, the degree of authentication of knowledge may be lower in the "higher" intellectual levels and much higher in those areas which intellectuals choose to regard as "lower." A business which produces a product that the public will not buy in a sufficient quantity, or at a high enough price to cover production costs, will have its ideas validated-in this case invalidated-in a swift and painful process which must be heeded quickly before bankruptcy sets in. The results cannot be talked away. But in many intellectual areas, notably so-called "social science," there is neither a swift nor a certain authentication process for ideas, and the only ultimate validation is whether the ideas sound plausible to enough people, or to the right people. The stricter standards and independent, often conclusive, evidence in the physical sciences cannot be generalized to intellectual activity as a whole, even though the aura of scientific processes and results is often appropriated by other intellectuals.

#29

Да кажем, че едно момче от фермата знае как се дои крава означава да кажем, че можем да го изпратим в хамбара с празна кофа и да очакваме той да върне кофата пълна с мляко. Да кажем, че криминалистът разбира престъпността, не означава, че можем да го изпратим с паричен гранд или със закон и да очакваме той да се върне с по-ниска степен на престъпност. По-вероятно е той да се върне с доклад за това, защо все още не е успял, включващ неизбежната нужда от повече пари, по-голям персонал, по-широка власт и т.н. Накратко, степента на верификация на знанията може да е по-ниска в „по-висши“ интелектуални нива и много по-високи в онези области, които интелектуалците избират да считат за „по-нисши“. Предприятие, което произвежда продукт, който обществеността няма да закупи в достатъчно количество или на достатъчно висока цена, за да покрие производствените разходи, валидира идеите си - в този случай невалидни - в бърз и болезнен процес, който трябва да се трябва да му се обърне внимание бързо преди да настъпи фалит. Резултатите не могат да се отложат с говорят. Но в много интелектуални области, по-специално т. нар. „Социални науки“, няма нито бърз, нито определен процес на верификация на идеите и единственото окончателно валидиране е дали идеите звучат правдоподобно за достатъчно хора или за точните хора. По-строгите стандарти и независимите, често убедителни доказателства във физичните науки не могат да бъдат обобщени като интелектуална дейност като цяло, въпреки че аурата на научните процеси и резултати често се присвоява от другите интелектуалци.

thegreenmarker 6.08.20 в 22:31

Because what is meant by "knowing" varies enormously, according to the respective authentication processes available, it is by no means clear that there is more knowledge in civilized countries than in primitive countries or among intellectuals as compared to the less educated members of the same society. It is very possible that, as more people cease being farmers with little or no education, and increasingly acquire more schooling, that their standards for "knowing" decline while the area of their secondhand and tenuous knowledge expands. As a poet said, "we knew a million things we could hardly understand."' There may be not only a qualitative decline in knowledge, but-more important-an erosion of the very meaning of "knowing": for example, a young man might be said to know how to milk a cow if he could write an essay on that subject, and we would no longer demand that he take the pail out to the barn and come back with milk.

#30

Тъй като това, което се разбира под „знание“ варира значително, според съответните налични процеси за верификация, в никакъв случай не е ясно, че има повече знания в цивилизованите страни, отколкото в примитивните страни или сред интелектуалците в сравнение с по-слабо образованите членове на същото обществото. Много е възможно, тъй като все повече хора престават да бъдат необразовани земеделски производители и все повече хора придобиват висши образования, стандартите им за „знание“ да намаляват, докато областта на техните знания втора ръка и и рехаво знание да се разширява. Както поета казва, „знаехме милион неща, които трудно бихме могли да разберем.“ „Възможно е да има не само качествен спад на знанията, но и още по-важно - ерозия на самото значение на „знанието“: например младеж може да се каже, че знае как да дои крава, ако може да напише есе на тази тема, и ние повече няма да искаме той да извади кофата в плевнята и да я върне пълна с мляко.

thegreenmarker 6.08.20 в 22:32

It is not necessary, at this point, to insist that the average amount of personal knowledge has declined over time. It is sufficient that we realize that conflicting trends are at work, and that the net result is an open question, rather than the foregone conclusion often assumed by those who depict an ever more knowledgeable society needing ever more years of schooling for its citizens. The march of science and technology does not imply growing intellectual complexity in the lives of most people. It often means the opposite. Matthew Brady required far more knowledge of photoghraphic processes to take pictures with his cumbersome equipment during the Civil War than a modern photographer requires to operate his automated cameras. Science and technology lead to far more complexity in producing cameras and film today, but that growing complexity among a handful of technicians permits far more simplicity (and ignorance) in the acutal use of modern photographic equipment and materials by a mass of people. Similar trends are discernible in a wide variety of fields. Automobiles are much more complex to build, but far simpler to operate, than in the days before automatic ignition, automatic transmissions, automatic chokes, self-sealing tires, etc. The technology available in the modern home reduces not only the time but the knowledge required by a modern homemaker. Even a mere man can now perform some chores for which girls and young women were once trained for years.

#31

На този етап не е необходимо да настояваме, че средното количество лични знания с времето намалява. Достатъчно е да осъзнаем, че противоречивите тенденции действат и че нетният резултат е отворен въпрос, а не предрешеното заключение, често приемано от онези, които изобразяват все по-знаещо общество, което се нуждае от все повече години на обучение за своите граждани. Походът на науката и технологиите не предполага нарастваща интелектуална сложност в живота на повечето хора. Често означава обратното. Матю Бради се е нуждаел от много повече познания за фотографичните процеси, за да прави снимки с тромавото си оборудване по време на Гражданската война, отколкото съвременният фотограф изисква да управлява автоматичната си камера. Науката и технологиите водят до много по-големи сложности в производството на камери и филми днес, но нарастващата сложност сред шепа техници позволява далеч повече простота (и невежество) при реалното използване на съвременна фотографска техника и материали от масовия човек. Подобни тенденции се забелязват в голямо разнообразие от области. Автомобилите са много по-сложни за изграждане, но далеч по-прости за каране, отколкото в дните преди автоматично запалване, автоматични трансмисии, автоматични дросели, самозапечатващи се гуми и пр. Технологията, налична в съвременния дом, намалява не само времето, но и знанията изисквани от модерен домашен производител. Дори обикновеният мъж вече може да изпълнява някои домакински задачи, за които някога момичета и млади жени са били обучавани в продължение на години.

thegreenmarker 6.08.20 в 22:32

The growing complexity of science, technology, and organization does not imply either a growing knowledge or a growing need for knowledge in the general population. On the contrary, the increasingly complex processes tend to lead to increasingly simple and easily understood products. The genius of mass production is precisely in its making more products more accessible, both economically and intellectually to more people. Electronic calculators enable mathematical illiterates to perform operations which only highly trained people could perform with ease in earlier times. The printing press performs daily communications miracles beyond the ability of an army of the most highly trained and dedicated scribes of the Middle Ages. Organizational progress parallels that in science and technology, permitting ultimate simplicity through intermediate complexity. An ordinary individual can easily arrange travel across thousands of miles through cities he has never seen by tapping the knowledge of travel agents and/or the American Automobile Association. Or he can weigh the relative merits of commercial products whose individual mechanisms are wholly unknown to him, by reading the (simple) results of highly complex tests conducted by general consumer magazines or by publications specializing in particular items such as audio equipment or motorcycles.

#32

Нарастващата сложност на науката, технологиите и организацията не предполага нито нарастващи знания, нито нарастваща нужда от знания в широката популация. Напротив, все по-сложните процеси са склонни да водят до все по-прости и лесно разбираеми продукти. Геният на масовото производство е именно в това, че прави повече продукти по-достъпни, както икономически, така и интелектуално за повече хора. Електронните калкулатори позволяват на математическите неграмотни да извършват операции, които само високо обучени хора биха могли да извършват на ум с лекота в по-ранни времена. Печатната машина извършва ежедневни комуникационни чудеса отвъд способностите на армия от най-добре обучените и всеотдайни книжовници от Средновековието. Организационният прогрес е успореден на този в науката и технологиите, позволявайки максимална простота чрез междинна сложност. Един обикновен човек може лесно да организира пътувания на хиляди километри из градове, които никога не е виждал, като се докосне познанията на туристическите агенти и/или Американската автомобилна асоциация (или до сайтовете и мобилните приложения на 21 век - бел. прев.). Или той може да прецени относителните предимства на търговските продукти, чиито отделни механизми са напълно непознати за него, като чете (прости) резултати от изключително сложни тестове, провеждани от общи потребителски списания или публикации, специализирани в конкретни артикули като аудио оборудване или мотоциклети.

thegreenmarker 6.08.20 в 22:32

DECISION-MAKING UNITS

#33

Knowledge may be enjoyed as a speculative diversion, but it is needed for decision making. The genesis of ideas and the authentication of knowledge are part of a continuous process which ultimately brings knowledge to bear on decisions-when the system is working ideally. In real life, the process may, of course, fail to bring knowledge to bear, when accurate knowledge is available somewhere in the system. What matters, then, is the knowledge actually used at the decision-making point, not the knowledge in process of development or authentication, nor even the knowledge clearly apparent to particular individuals or organizations somewhere in the society. And while decisions may be thought of as made by specific individuals at specific points in space and time, the decision-making process is more usually structured so that various combinations of individuals repeatedly and habitually make certain classes of decisions, so that they form continuously functioning decisionmaking units, which may range from a married couple to a police department to a national government. A single individual may also form a decisionmaking unit for some purposes, or-more likely-he may be part of several decision-making units simultaneously, and the set of such institutions may change over time.

#34

The emphasis on specific decision-making units is especially necessary in an era given to metaphors about an amorphous "society" deciding to do this or that: "Society" doesn't keep its air or water clean; "society" is punitive, permissive, frivolous, uptight, generous, uncaring, etc. While metaphors may sometimes be useful shortcuts, like other shortcuts they can also take us further away from our destination and delay or even prevent our arrival there.

#35

Metaphors which suggest that "society" is a decision-making unit can be very misleading, by ignoring situations in which decisions are what they are precisely because the actual decision-making units face a particular kind of incentive structure. To ignore the specific nature of the decision-making units is to expect improvement by trying to substitute "the good guys" for "the bad guys," or by waiting for the Messiah or for the general triumph of human reason, whichever seems less improbable or less remote in time. Sometimes the metaphor of "society" is used more tendentiously, to quietly shift the locus of decision making from smaller and more numerous units to a single nationwide decision-making unit. The merits or demerits of such a change in any specific case are simply bypassed by metaphors which proceed as if "society" is doing this now and ought to do that instead-when in fact one set of decision-making units is operating under one structure of incentives now and the advantages and disadvantages of an alternative decision-making unit and the alternative set of incentives is precisely what needs to be explicitly analyzed, not covered up by metaphors about "society."

#36

There is no one named "society" who decides anything. Even in the most democratic nations few issues are ever decided by a specific nationwide referendum. And even if they were, who could say that a bare majority as of a given instant constitutes the judgment of an organic society subsisting over the generations? Unless national laws are to vary literally from moment to moment, some decision-making units must make decisions which are binding on other units which either disagree or were not consulted. Posterity is of course never consulted.

#37

One of the peculiarities of the American Revolution was that its leaders pinned their hopes on the organization of decision-making units, the structuring of their incentives, and the counterbalancing of the units against one another, rather than on the more usual (and more exciting) principle of substituting "the good guys" for "the bad guys"-i.e., substituting "the people" for "the oppressors," the faithful for the heathens, the Jews for the gentiles, the gentiles for the Jews, and other such substitutions based on differences of history, physiognomy, or mannerisms.

#38

The domain of decision-making units need not be discrete or mutually exclusive. Indeed they cannot be either, or there would be no such social phenomenon as would cause us to refer even metaphorically to "society." Decision-making units seldom have complete control, even of a given segment of a society, and no decision-making unit controls the whole society, except very approximately under a totalitarian regime. Decision-making units overlap one another to some degree, and even where such units are subordinated to others in a hierarchy, the subordination is never perfect in practice. Even in the extreme case of slavery, the subordinate units took actions contrary to the general desires or specific orders of the higher units-ranging from passive or active sabotage to murdering overseers and slave owners.' The practical limitations of sheer subordination were repeatedly demonstrated by the various economic incentives which had to be resorted to under slavery, especially for getting higher quality work performed.'

#39

In general, the ability of subordinate decision-making units to act independently of, and contrary to, the policies and orders of the higher units is based on differences in knowledge. The powers of the higher units may encompass all the powers of the subordinate units, but they almost never encompass all the knowledge. Because the powers of the higher decision-making units include the power to require transmission of knowledge, the persistence of knowledge advantages by the subordinate units implies either an impossibility or a prohibitive cost to the higher unit of independently acquiring the same knowledge as a check against the accuracy of the knowledge transmitted by the subordinate unit. In short, there are differences in their respective costs of acquiring knowledge. More specifically, there are cost differences between higher and lower decision-making units which vary according to the kind of knowledge in question.

#40

General knowledge-expertise, statistics, etc.-is usually more economically used by the higher decision-making units. For example, a decisionmaking unit which encompasses five subordinate units can acquire a given expertise and statistical data which it applies to all five units, whereas if each unit had independently acquired the same expertise or statistical data it would have cost five times as much altogether. For this kind of knowledge, the cost advantage tends to be on the side of the larger and higher decisionmaking unit. But for highly specific knowledge-the local life style, the reliability of particular suppliers, the level of skill of a given executive, etc.-the subordinate units immediately in daily contact with the relevant facts can much more easily and more cheaply synthesize the knowledge and draw inferences.

#41

It is unnecessary to attempt any general rule as to where the overall balance lies in comparing the respective costs of knowledge in larger and smaller decision-making units. What is important is to understand that (1) the respective cost advantages of the large and small units differ according to the kind of knowledge involved (general versus specific), that (2) most decisions involve mixtures of the two kinds of knowledge, so that the net advantages of the larger and smaller units vary with the kind of decision, and (3) the effectiveness of hierarchical subordination varies with the extent to which the subordinate unit has knowledge advantages over the higher unit. In those cases where the subordinate unit has better information, then in terms of the whole decision-making process the knowledge is one place and the power is another; the quality of decisions suffers as a result. Moreover, subordination itself becomes illusory to the extent that the lower level unit can use its knowledge advantages to evade, counteract, or redirect the thrust of orders from its nominal superiors.

#42

Some examples from various institutions and various societies may illustrate these crucial points. Agriculture has its general principles and statistics, but agricultural production involves much highly specific knowledge about the characteristics and contours of particular plots of land, and about the freshness, flavor and keeping qualities of specific batches of fruits, vegetables and dairy products-all of which are changing by the hour. No expert can say from 100 miles away, and sight unseen, that this year's grape crop is good, or even that last week's good grapes are still good this week. By contrast, an expert on the manufacture of steel can specify the exact quality of steel that will be produced by given combinations of iron ore and coal at given temperatures. For these reasons, steel production has been successfully centrally planned and controlled in various countries, whereas agricultural production has had such chronic problems and periodic disasters in centrally planned economic systems that even the most centralized communist governments have had to make major exceptions in agriculture, allowing decentralized decision-making of various sorts.

#43

For similar reasons, in capitalist countries it is common to have chains of grocery and department stores selling standardized items, but there are no large chains of high quality restaurants of a sort which depend upon atmosphere and finely prepared food. Such restaurants require constant attention to the demeanor of the staff and the delicacy of the chef, and those cannot be effectively controlled by distant experts. Usually the owner and manager of a successful restaurant of this sort is right on the premises, often from the moment it opens each day to the moment it closes at night. By contrast, the top executives of Sears or Safeway cannot and need not be present at their hundreds of stores across the country, for much of the knowledge they need can be gained from statistics, experts, and accounting data.

#44

THE STRUCTURE OF INCENTIVES

#45

While decisions are constrained by the kinds of organizations and the kinds of knowledge involved, the impetus for decisions comes from the internal preferences and external incentives facing those who actually make the decisions. The incentives may be positive or negative-that is, rewards or penal ties. Typically, these incentives are structured in some way, so that there are gradations of rewards (or penalties) corresponding to different kinds of results. It is not just a question of being rewarded or not, but of how much reward or penalty is likely to follow from various decisions. Simple as this seems, it is a radical departure from the practice of explaining decisions in terms of "society's" choices or in terms of the official or ostensible "purpose" of an organization. An organization may make decisions which fail to achieve its assigned purpose or fail to serve society's interest, without any "failure" of understanding or ability, simply because it is responding to the actual structure of incentives confronting it rather than to the rhetoric or hopes of others.

#46

Much criticism of "incompetent bureaucrats" implicitly assumes that those in the bureaucracy are pursuing the assigned goal but failing to achieve it due to lack of ability. In fact, they may be responding very rationally and ably to the set of incentives facing them. For example, government regulatory agencies are often very ineffective in controlling the industry or sector which they have a legal mandate to regulate. But it is a common pattern in such agencies for those in decision-making positions to (1) earn far less money than comparable individuals earn in the regulated sector, and (2) after a few years' experience to move on to jobs in the regulated sector. In short, they are regulating their future employers. Under such a set of incentives, it is hardly surprising that decision makers in regulatory agencies approach those whom they are assigned to regulate with an attitude that is sympathetic, cooperative, and even protective. The only protection of the public interest built into the incentive structure are the penalties for blatantly illegal conduct, such as taking bribes to make a particular decision for a particular company. But explicit bribes are seldom necessary in order to get the regulatory agency to adopt the general viewpoint of the regulated sector, in which many regulatory officials expect to make a more lasting and more lucrative career than is open to them in government. Morally, it is possible to deplore individual weakness or selfishness, but rationally there is little reason to expect a different outcome from a normal sample of people facing the same structure of incentives. Reform by "throwing the rascals out" seems less promising than reform by changing the structure of incentives facing whoever occupies decision-making positions.

#47

The regulatory agency example is a case where the institutional incentive structure has to compete with an outside incentive structure that is more attractive financially. Incentive structures can have problems in themselves, aside from outside competition. The mere process of formalizing what is to be rewarded presents many complexities and pitfalls. Most problems, decisions, and performances are multidimensional, but somehow the results have to be reduced to a few key indicators which are to be institutionally rewarded or penalized: attendance records, test scores, output per unit of time, seniority, etc. The need to reduce the indicators to a manageable few is based not only on the need to conserve the time (and sanity) of those who assign rewards and penalties, but also to provide those subject to these incentives with some objective indication of what their performance is expected to be and how it will be judged. But, almost by definition, key indicators can never tell the whole story. This affects not merely the justice or injustice of the reward, but also the very nature of the behavior that occurs within the given structure of incentives. For example, one index of military success is the number of enemy killed. Clearly, it is not the only indicator, for if a major military objective can be taken while capturing the enemy, or confronting him with sufficient force to make him retreat, or bluffing him into withdrawal or surrender, this is even better than having to actually take the objective by storm, with a large loss of life on both sides. However, once the incentive structure clearly rewards the "body count" of enemy dead, it provides an incentive to more carnage than is absolutely necessary, and since enemy casualties can seldom be increased without increasing one's own casualties, it provides an incentive to needless bloodshed and loss of life among one's own troops. Again, moral condemnation without reform of the incentive structure means little. For example, continual criticism of the "search and destroy" missions of the American army in Vietnam did little to change this approach in a war where "body count" was a key indicator, used by the military high command in rewarding and publicizing its units' efforts.

#48

TIME

#49

Key indicators require some specified time span during which they are to be tabulated for purposes of reward or penalty. The time span can vary enormously according to the process and the indicator. It can be output per hour, the annual rate of inflation, weekly television program ratings, or a bicentennial assessment of a nation. But whatever the span chosen, it must involve some simplification, or even oversimplification, of reality. Time is continuous, and breaking it up into discrete units for purposes of assessment and reward opens the possibility that behavior will be tailored to the time period in question, without regard to its longer range implications. Desperate efforts just before a deadline may be an inefficient expedient which reduces the longer run effectiveness of men, machines and organizations. The Soviets coined the term "storming" to describe such behavior, which has long been common in Soviet factories trying to achieve their monthly quotas. Similar behavior occurred on an annual basis in Soviet farms trying to maximize the current year's harvest, even at the cost of neglecting the maintenance of equipment and structures, and at the cost of depleting soil by not allowing it to lie fallow to recover its long run fertility. Slave overseers in the antebellum South similarly overworked both men and the soil in the interest of current crops at the expense of reduced production years later-when the overseer would probably be working somewhere else. In short, similar structures of incentives produced similar results, even in socioeconomic systems with widely differing histories, ideologies, and rhetoric.

#50

Следваща страница →

Минутку...