Дхаммапада (начален превод) / Дхаммапада: Шамси Тебриц

Можем да слушаме великата поезия на Джалал’уд-Дин Руми, 1207 - 1273, суфисткият мистик в неговия Шамси Тебриц:

#1

О любовници, о любовници, време е да изоставим света;

#2

Барабанът на заминаването достига духовното ми ухо от небето.

#3

Ето, шофьорът стана и подготви досието на камилите,

#4

И ни помоли да го оневиним: защо, O пътешественици, спите?

#5

Тези звуци отпред и отзад са шумът на отпътуване и от камбаните на камилите;

#6

С всеки момент душа и дух се отправят към Пустотата.

#7

От тези звезди като обърнати свещи, от тези сини сенници на небето

#8

Излезе чудесен народ, за да могат тайните да бъдат разкрити.

#9

Тежък сън падна върху теб от цикличните сфери:

#10

Уви за този живот толкова лек, пази се от дрямката така тежка!

#11

О, душа, търси Възлюбения, о, приятелю, търси Приятеля,

#12

О, пазач, бъди бдителен: не подобава на пазача да спи.

#13

От всяка страна има шум и суматоха, на всяка улица има факли и свещи, защото кипящият свят ражда света, вечен.

#14

Ти си прах и дух, си невеж и мъдър.

#15

Тр. Р. А. Никълсън

#16

Буда е името, дадено на индийския принц Готама, 563-483 г. пр. Н. Е., Когато след шест години напрегната духовна борба той се събужда в безкрайната Светлина. В сиянието на тази Светлина той ни даде думи на мъдрост и любов, думи, които са помагали на пътуващите в минали времена, които ни помагат сега и които ще помогнат на хората в бъдещите времена. Защото каквото и невъобразимо бъдеще може да донесе на човека през векове неродени, великите думи на неговите духовни водачи ще бъдат завинаги неговата Светлина; и думите на Исус дават израз на тази истина:

#17

Небето и земята ще преминат, но думите ми няма да отминат.

#18

Матей 24:35

#19

Което е било Светлина за малцина, с времето ще се превърне в Светлина за всички.

#20

Буда е бил принц, роден да стане цар, ала той почувствал суетата на земните царства и жадувал за царството на Небесата, Нирвана.

#21

В поетичната история за детството и младостта на Буда ни се казва, че баща му, царят, от страх единственият му син един ден да напусне двора и да стане беден аскетик, както е било предсказано при раждането му, е решил да заобиколи принца с всякакви удоволствия, изградил за него три подходящи дворци, за трите индийски сезона и уредил неговият син никога да не вижда стар, болен човек, труп, или просещ аскет. Както съдбата повелила, младият принц навреме видял четирите, а мистерията на мъката на живота не му давала почивка. Почувствал копнежа за нещо истинско над преходността на нещата, онзи копнеж, за който еврейския пророк да каже:

#22

Както сърната обикаля по течението на водата,

#23

така въздиша душата ми по теб, Боже.

#24

Душата ми жадува за Бог, за живия Бог:

#25

Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

#26