Можем да слушаме великата поезия на Джалал’уд-Дин Руми, 1207 - 1273, суфисткият мистик в неговия Шамси Тебриц: #1 | | |
О любовници, о любовници, време е да изоставим света; #2 | | |
Барабанът на заминаването достига духовното ми ухо от небето. #3 | | |
Ето, шофьорът стана и подготви досието на камилите, #4 | | |
И ни помоли да го оневиним: защо, O пътешественици, спите? #5 | | |
Тези звуци отпред и отзад са шумът на отпътуване и от камбаните на камилите; #6 | | |
С всеки момент душа и дух се отправят към Пустотата. #7 | | |
От тези звезди като обърнати свещи, от тези сини сенници на небето #8 | | |
Излезе чудесен народ, за да могат тайните да бъдат разкрити. #9 | | |
Тежък сън падна върху теб от цикличните сфери: #10 | | |
Уви за този живот толкова лек, пази се от дрямката така тежка! #11 | | |
О, душа, търси Възлюбения, о, приятелю, търси Приятеля, #12 | | |
О, пазач, бъди бдителен: не подобава на пазача да спи. #13 | | |
От всяка страна има шум и суматоха, на всяка улица има факли и свещи, защото кипящият свят ражда света, вечен. #14 | | |
Ти си прах и дух, си невеж и мъдър. #15 | | |
| | |
Буда е името, дадено на индийския принц Готама, 563-483 г. пр. Н. Е., Когато след шест години напрегната духовна борба той се събужда в безкрайната Светлина. В сиянието на тази Светлина той ни даде думи на мъдрост и любов, думи, които са помагали на пътуващите в минали времена, които ни помагат сега и които ще помогнат на хората в бъдещите времена. Защото каквото и невъобразимо бъдеще може да донесе на човека през векове неродени, великите думи на неговите духовни водачи ще бъдат завинаги неговата Светлина; и думите на Исус дават израз на тази истина: #17 | | |
Небето и земята ще преминат, но думите ми няма да отминат. #18 | | |
| | |
Което е било Светлина за малцина, с времето ще се превърне в Светлина за всички. #20 | | |
Буда е бил принц, роден да стане цар, ала той почувствал суетата на земните царства и жадувал за царството на Небесата, Нирвана. #21 | | |
В поетичната история за детството и младостта на Буда ни се казва, че баща му, царят, от страх единственият му син един ден да напусне двора и да стане беден аскетик, както е било предсказано при раждането му, е решил да заобиколи принца с всякакви удоволствия, изградил за него три подходящи дворци, за трите индийски сезона и уредил неговият син никога да не вижда стар, болен човек, труп, или просещ аскет. Както съдбата повелила, младият принц навреме видял четирите, а мистерията на мъката на живота не му давала почивка. Почувствал копнежа за нещо истинско над преходността на нещата, онзи копнеж, за който еврейския пророк да каже: #22 | | |
Както сърната обикаля по течението на водата, #23 | | |
така въздиша душата ми по теб, Боже. #24 | | |
Душата ми жадува за Бог, за живия Бог: #25 | | |
Кога ще дойда и ще се явя пред Бога? #26 | | |