Принц Гоатама напуска двореца си през нощта и отива в Непознатото. Тази нощ изглежда символ на стих в Бхагавад Гита.
В тъмната нощ, от всички същества Светлината събужда тихия човек. А това, което е ден за другите същества, е нощ за мъдреца, който вижда. БГ 2.69
Това е нощта на Йоан Кръстни, 1542-91, когато в едно от най-възвишените стихотворения на цялата литература той ни казва, че душата „пламнала от копнежи на любовта“ напуска дома си в дълбок мрак, в нощ от мълчание, и отива на нейното велико пътешествие ‘без светлина или упътване, освен Светлината, която гори в сърцето ми.’
Sin otra luz i gufa
Sino la que en el corazón ardia.
Буда се отправил на голямо приключение за всички хора, които копнеят за живот и ‘слагайки ръката си на ралото’ повече не се обърнал назад.
Неговата духовна борба продължила шест години, докато най-сетне, в отчаяние, той седнал под дървото Бодхи с героичната решителност или да умре, или да намери вечен живот. Неговият героизъм донесъл своята награда. През тази нощ Буда видял Колелото на ставане (изграждане), Четирите велики истини, Пътя на осемте съвършенства, Средния път и най-после НИРВАНА, Истината.
Коя е Истината, която Буда ни казва, че е намерил? Други духовни водачи казват, че са намерили Истина. Разумът ни казва, че Истината трябва да бъде Една. Знаем, че науката е безспирен прогрес, но че духът на науката, който води научния свят в тяхното голямо приключение, е един. Знаем, че има велики поеми, съставени на езици от миналото и настоящето, че тези стихотворения са поезия, но че духът на поезията е един. Знаем, че има много свещени книги и че има различни религии, но ако четем свещените книги внимателно и духовно, виждаме, че най-високото в тях, техните най-духовни и морални елементи, е едно. И знаем, че въпреки много страни и раси, има нещо в духа на човека, което чувствителният човек чувства като такъв. Истината на Вселената трябва да бъде Една, дори както духът на науката, поезията и религията и човечеството са едно цяло. Това ли е, което Буда е намерил и са намерили най-великите духовни водачи? „Търсете и ще намерите.“
Науката върви по земята. Поезията лети над земята. И двете са необходими за напредъка на човека; но неговият напредък е неговото поклонение и неговото поклонение е неговото осъществяване (и така израстване). Отвъд това да се осъществи, има Битие (Съществуване), а от Битието (Съществуването) идва любовта и идва доброто, и красивото; но нито любовта, нито доброто, нито красивото могат да се видят през телескоп или микроскоп.
Ето защо поезията от миналото никога не е стара, както е науката за миналото.
Буда намерил НИРВАНА, обединението на крайното с Безкрайното, онази Истина, която според Кена Упанишад „посещава мисълта на онези, които го познават отвъд мисълта, а не на онези, които мислят, че може да се постигне чрез мисъл“. Нирвана е спомената в Бхагавад Гита, когато се казва:
Йоги, който, господар на ума си, винаги се моли в тази хармония на душата, постига мира на Нирвана, върховния мир, който е в мен. БГ 6.15
И също в последния стих на втора глава:
Това е Вечното в човека, о Арджуна. Стигайки до него, всяка заблуда изчезна. Дори в последния час от живота си на земята, човек може да достигне нирвана на Брамман - човек може да има мир в мира на своя Бог.
Традицията разказва, че когато Буда намерил Нирвана под дървото Бодхи, той излял радостта си от освобождението в два известни стиха на Дхаммапада:
Напразно съм обикалял циклите на много животи, стремейки се да намеря строителя на къщата на живота и смъртта. Колко голяма е мъката на живота, който трябва да умре!
Но сега те видях, строител на къщи: никога повече няма няма да строиш тази къща. Гредите на греховете са счупени, билото на невежеството е разрушено. Треската на жаждата отмина: защото смъртният ми ум е отишъл за радостта на безсмъртната НИРВАНА. Дхаммапада 153, 154
#1 в контекст
