Описанието за НИРВАНА, дадено от Буда в Удана 8, може да се сравни с това на четвъртото състояние на съзнание на Мандукя Упанишад и с четирите етапа от молитвата на Св. Тереза: #1 | | |
Едно Състояние има, братя, в което земя, вода, огън и въздух не са; където не е нито съзнанието, нито пространството, нито празнотата, Нито този свят, нито свят отвъд там, нито са там слънцето или луната. То не идва, и не заминава, не стои неподвижно, нито пада, нито се покачва. #2 | | |
Това е краят на мъката. Това е Нирвана. #3 | | |
Св. Тереза, 1515-82, описва в християнски термин четири молитви, които могат да бъдат сравнени с това, което Йога Сутра ни казва, или будистките медитации. Тя говори за това, че правим градина, където засаждаме семената на добрите си дела в живота. Тази градина трябва да се полива от водите на любовта. Тези води можем да извлечем по четири начина: от кладенец с кофи, трудоемък начин; чрез използване на колелото на навес, машина за изтегляне на вода; край водите на поток; или чрез дъжд от небето, най-лесният начин. Четирите начина отговарят на спомен, медитация, съзерцание и обединение. #4 | | |
Припомнянето изисква внимание и концентрация. Когато е чисто, безкористно, неосъзнато, то надхвърля удоволствието и достига радост, радостта от любовта. #5 | | |
Вторият етап е медитация: умът мисли, но мислите са ограничени до определен обект. На този етап намираме използването на мисълта във всички форми. Повечето мисли, включително научна, научна и философска мисъл, принадлежат към този втори етап. Когато мисълта е ясна и използвана за нещо добро и красиво, ние откриваме радостта от медитацията и тази радост също е любов. #6 | | |
На третия етап има съзерцание, много по-висок етап. Света Тереза го нарича „молитва за тишина“. Това е тишина на ума. Ние сме в района на поезията и изкуството, където има по-голяма радост и любов. До това не може да се стигне чрез мисъл, защото мисълта е звук, а не мълчание и само мълчанието във Вечността може да надхвърли звука във времето. Знанието, произтичащо от съзерцанието, е описано в Бхагавад Гита: #7 | | |
Когато човек види Вечността в нещата, които отминават, и Безкрайността в крайните неща, тогава човек има чисто знание. БГ 18.20 #8 | | |
Съзерцанието надхвърля мисълта и е по-висок етап на радост и любов. Мълчанието на съзерцанието направи възможно такива стихове като тези, започващи „Одата на гръцката урна“ на Кийтс: #9 | | |
Ти все още не желаеш булка на тишината, #10 | | |
Ти си хранениче (чуждо дете) на Тишината и бавното време … #11 | | |
Сама мисълта никога не може да създаде тези стихове на мълчаливия чудотворец, и сама мисълта никога не може да ги разбере. #12 | | |
Четвъртият етап е наречен от Св. Тереза „Молитва на Съюза“. Това е извън концентрацията или спомнянето, медитацията и съзерцанието: това е кулминацията на най-висшия човек, който може да достигне. На този етап неговото ставане е спряло и той е чисто Битие (Съществуване). Това се усеща от Уордсуорт, когато казва в своите „Редове съставени над Тинтерн Аббей“: #13 | | |
Онова спокойно и благословено настроение, #14 | | |
При което привързаностите нежно ни водят, - #15 | | |
Докато, дишането на тази телесна рамка #16 | | |
И дори движението на нашата човешка кръв #17 | | |
Почти преустановено (спряло), ни е сложило в сън #18 | | |
В тяло, и станало жива душа; #19 | | |
Докато с око, притихнало от силата #20 | | |
На хармонията и дълбоката сила на радостта, #21 | | |
Ние виждаме в живота на нещата. #22 | | |
Това е в моменти на Съществуване, когато човекът е открил ТОВА отвъд думи и мисли и го е нарекъл Брамман, Атман, Елохим, Бог, Нирвана, Дао, Аллах или Ом, което според Упанишадите включва всички имена и други свещени думи. #23 | | |
В състояние на съзерцание и единение, познаващият и познатото са едно. Его-съзнанието е изчезнало: художникът на дървото се е превърнал в дървото. В нормалното състояние на съзнанието умът е като лампа, която трепти във ветровете на времето, но във върховно единство: #24 | | |
Тогава душата му е лампа, чиято светлина е стабилна, защото гори в подслон кадето никакви ветрове не влизат. БГ 6.19 #25 | | |
Големият японски духовен учен д-р Даисетз Т. Сузуки, 1871-1966 пише два дни преди смъртта си Въведение към книгата „Цветето не говори“ на преподобния Зенкей Шиба-Яма. Това, което той казва, има отношение към тази връзка: #26 | | |
Дзен ни учи, че за да разберем планината като планина по Дзен начин, първо трябва да се отрече опитът - планината не е планина - и само когато тази негация бъде разбрана, потвърждението „планината е планина“ се превръща в реалност. #27 | | |
